Решение по дело №192/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Прокуратура на Република България, чрез юрисконсулт К. А., против Решение № 330/27.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, издадено по заместване от заместник директора на ТД на НАП, оправомощен съгласно заповед № ЗЦУ – ДПР-78/15.11.2023г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставена без уважение жалба вх. № 11-00-2164/18.12.2024г. срещу разпореждане с изх. № 11-04-83#7 от 27.11.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда, отмяна на отказа на публичния изпълнител и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона във връзка с искането на Прокуратурата на Република България за образуване на производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Претендират се сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на подадената жалба и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Второ отделение, XXV състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното Решение № 330/27.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без уважение жалба вх. № 11-00-2164/18.12.2024г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу разпореждане, издадено на основание чл. 226 от ДОПК с изх. № 11-04-83#7 от 27.11.2024г. от И. С. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Административният орган е приел, че е издадено разпореждане, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК по изпълнителен лист № 344 от 09.02.2024г. по АНД № 20235230207004/2024г., издаден от Районен съд – Пловдив, срещу П. А. Ш., [ЕГН] – осъдена да заплати на Окръжна прокуратура – Пловдив разноски по досъдебно производство в размер на 163,80лв. При извършена проверка във връзка с постъпилото искане за образуване на принудително изпълнение, публичният изпълнител е установил, че с изпращането на изпълнителния лист администрацията на Главния прокурор заявява искането си за събиране на задължението по него по реда на ДОПК. С издадения изпълнителен лист П. Ш. е осъдена да заплати на Окръжна прокуратура – Пловдив разноски по досъдебно производство. Посочено е, че разноските, направени от държавни органи, не са публични вземания, дори да са присъдени по делата с предмет публично държавно или общинско вземане и е цитирана разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, според която публични са държавните и общински вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решение на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. Посочено е, също така, че в разпоредбата на ДОПК се говори за публични вземания в полза на държавата или общините, като никъде не се споменава за присъдени във връзка с тези производства разноски. Изложени са аргументи, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др. са с частноправен характер и за разлика от публичните вземания, които обичайно постъпват в централния бюджет, разноските по дела, като разход на съответната администрация (който след успешен завършек на съдебно производство се присъжда в тежест на загубилата спора страна) постъпват в нейния бюджет, поради частноправния си характер и важна последица от това е, че лицата могат да си ги търсят по общия граждански процесуален ред. При тези данни ответникът е приел, че правилно в съответствие с изискванията на приложимия процесуален закон публичният изпълнител не е уважил искането на Администрацията на Главния прокурор и е отказал да образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК за събиране на изпратения му изпълнителен лист. Направено е и позоваване на становище изх. № 04-04-279/03.10.2012г. на министъра на финансите, адресирано до министъра на вътрешните работи и изпълнителния директор на НАП.

При тази фактическа и правна обстановка е издадено оспореното в настоящото производство решение.

В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

В случая, административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма. Действително, Решение № 330/27.12.2024г. е подписано ЗА Директор на ТД на НАП - Пловдив от И. К., но са представени доказателства за отсъствие на титуляря П. Н. Г. на 27.12.2024г., т.е на посочената дата е бил в отпуск. По делото са представени заповед № ЗЦУ-ОПР-78/15.11.2023г. и заповед № 14813/19.12.2024г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 26 - 27), поради което и наведените в тази връзка възражения от жалбоподателя, съдът намира за неоснователни.

Спор по установените факти не се формира между страните - от Прокуратурата на Република България пред ТД на НАП - Пловдив е представен изпълнителен лист, издаден по АНД № 20235330207004/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, приключило с влязло в сила споразумение № 4/29.12.2023г., с който изпълнителен лист П. Ш. е осъдена да заплати сумата от 163,80лв., представляваща направени разноски по досъдебно производство в полза на Държавата по сметка на Следствен отдел при Окръжна прокуратура - Пловдив, с искане за събиране на вземането. По така направеното искане е постановено разпореждане, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК, като основание за това е посочено, че нормата на чл. 162 от ДОПК изчерпателно изброява видовете публични държавни и общински вземания, които се събират по реда на този кодекс и очевидно вземането по представения изпълнителен лист не се обхваща от горното лимитативно изброяване, още повече, че същото е императивно. В допълнение е посочено, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др., са с частноправен характер.

Спорът по делото е правен като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се концентрират в отговора на въпроса, публични ли са вземанията, представляващи направени в досъдебно производство разноски от Окръжна прокуратура - Пловдив, по влязло в сила споразумение.

За разрешаване на спора по делото да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, с влязло в сила споразумение по АНД № 20235330207004/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив са присъдени разноски в полза на Държавата. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поради което и следва да се приеме, че безспорно е налице вземане в полза на Държавата по влязла в сила присъда.

Спорно е дали са публични държавни вземания разноските по наказателното производство във връзка с извършени действия (по назначаване на експертизи, разпит на свидетели и други подобни) от орган на досъдебно производство по реда на НПК.

Тук е мястото да се посочи, че изброяването в чл. 162, ал. 2 от ДОПК не е изчерпателно, противно на приетото за установено от страна на публичния изпълнител и ответника в настоящето производство. Така, в разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, в чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК е използван изразът „...други вноски, установени по основание и размер със закон“, а в чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон, т.е., за да се определи изчерпателно кои вземания са публични, нормата следва да бъде тълкувана.

В коментираната тук разпоредба на чл. 162, ал. 2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично такова.

Първият критерий е субектът на вземането, по отношение на който, както вече се посочи и по-горе, не се спори, че е държавен орган, поради което и попада в кръга на възможните публични взискатели.

Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл. 162, ал. 2, т. 1 до т. 8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. Правоотношението, по повод на което е възникнало вземането, видно от процесния изпълнителен лист, е процесуално, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази власт.

Не може да се сподели становището на ответника, изложени включително в писмо от 03.10.2012г. на министъра на финансите, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за експертизи, преводачи и др. от съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Да се сподели становището на ответника би трябвало да се приеме, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с Конституцията на Република България (КРБ). Предвид посоченото, се налага извод, че спорните вземания отговарят и този критерий.

Нещо повече, водещо и като допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до Прокуратурата на Република България. След като става въпрос за средства, включени в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон (така чл. 187, ал. 1 от НПК), няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, без законово обосновано основание за това.

Крайният извод на съда е, че вземанията на държавата за разноски по наказателни дела на основание влезли в сила присъди и приравнените на тях споразумения подлежат на събиране по реда на ДОПК.

Предвид изложеното, решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, като на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК преписката се върне по компетентност на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на спора, в полза на Прокуратурата на Република България следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорване на Прокуратура на Република България, Решение № 330/27.12.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 11-00-2164/18.12.2024г. против разпореждане с изх. № 11-04-83#7 от 27.11.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.

ОТМЕНЯ разпореждане с изх. № 11-04-83#7 от 27.11.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е оставено без уважение искане за образуване на изпълнително производство за събиране на вземания по изпълнителен лист № 344 от 09.02.2024г.,издаден от Районен съд-Пловдив, въз основа на влязло в сила определение по АНД № 7004/2023г.,с който П. А. Ш., [ЕГН] е осъдена да заплати по сметка на Окръжна прокуратура-Пловдив разноски по досъдебно производство в размер на 163,80 лв.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за произнасяне по искането на Прокуратура на Република България, направено с писмо вх. № 11-04-83#3/26.03.2024г. в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на Прокуратурата на Република България, сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.