№ 3341
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166024 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът извежда съдебно предявените си права въз основа
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , против ответниците С. И. А. и С. И. А. за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер
на 191,40 лева , ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 127,68
лева ,цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в
размер на 4,64 лева ,ведно със законна лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 1,86 лева
.Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ за битови нужди за имот, находящ се на
адрес: ***, аб.№ ***,и е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди,
сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури, които следва да се заплащат
в 30- дневен срок от издаването им, като съгласно чл.34 ОУ, след изтичане на срока, се
начислява обезщетение за забава. .
В отговора на исковата молба , се прави възражение за давност. Навежда се довод,
че не е приложен договор за извършване на дялово разпределение, както и договор на ищеца
с третото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на
топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е
1
установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота –
право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения
договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на
задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№
2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е
сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото без възражения, на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че за исковия
период ответниците са били собственици на топлоснабдения, имот, както и безспорен е
размерът на начислената главница за ТЕ, обезщетението за забава върху нея, което
обосновава основателността на иска за главница за ТЕ. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори
при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен
договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е
единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно
право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване, като предвид отделеното за безспорно, на основание
чл.30,ал.2 ЗС, ответниците до 19.11.2021г./датата, на която С. А. е продал на С. Ангеов
собствената си ½ ид.ч. от имота/ са съсобственици на имота, при равни квоти.
Исковият период е до 4.2021г.,преди датата на продажбата, поради което и исковете са
основателни за по ½ от всеки ответник.
По исковете за обезщетение за забава.
Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към
правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.
Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
2
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й – правото на ищеца да иска вземането
да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва
основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е
възложено от ФДР, като възраженията на ответника в обратната насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на
партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата. В
случая за претендирания период цената на услуга за дялово разпределение за период от
8.2021г. до 11.2021г. е в размер на 9,27 лева /видно от ежемесечните съобщения към
фактури/.
Изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата
3
на издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от
годишното вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането,
следователно от деня, следващ издаването й, като искът за заплащане на обезщетение за
забава е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница за ТЕ, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с предявяване на иска, на
основание чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016 г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената сума по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички
случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната
сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия
клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на
издаване на фактурата, за фактурите, издадени след м.7.2016 г., от когато са приложими
процесните ОУ.
Поради изложеното по - горе, погасителната давност за вземанията за топлинна
енергия за процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., започва да тече за всяка отделна
фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването й, защото от този срок
кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по нея. Относимо към делото,
към датата на предявяване на иска в съда 30.7.2024 г., /когато е депозирано заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК) в погасителна давност са всички
вземания, които са били изискуеми към 30.7.2021 г. Видно от обща фактура от 31.7.2021г., с
нея се сторнират вземания на ищеца по прогнозни фактури от 5.2020г. до 4.2021г., на
стойност 797,73 лева, като е издадена една обща фактура, за цялата дължима енергия за този
отоплителен сезон, на стойност 916,04 лева, от която е приспадната платена сума 8,31 лева,
или дължимата сума по обща фактура възлиза на 907,73 лева. Следователно, в погасителна
давност са вземанията на ищеца по прогнозни фактури от 5.2020г. до 4.2021г., включително,
на стойност 797,73 лева, като с общата фактура в полза на ищеца е възникнало ново
вземане за сумата 110 лева /907,73-797,73/ за която искът е основателен. Видно от
извлечение от счетоводните книги на ищеца, вземането му по заявлението и исковата молба
се формира от: вземане по фактура от 6.2021г., издадена за сумата 17,40 лева, от която
ищецът претендира 0,00 лева главница и 0,46 лева лихва за забава върху нея, вземане по
обща фактура от 31.7.2021г., издадена за 916,04 лева, от която ищецът претендира 382,79
лева главница, както и вземания по фактури от 7.2021г., 8.2021г., 9.2021г., 10.2021г. и
11.2021г., като ищецът претендира само главници за дялово разпределение по посочените
фактури , видно от посочването.
При изложеното по – горе за погасителна давност, се налага извод, че вземанията на
4
ищеца по прогнозни фактури за период 5.2020г- 4.2021г. са изцяло в погасителна давност,
извън нея е само вземането за доплащане, формирано като разлика между дължимата сума за
целия отоплителен сезон 916,04 лева, от която е приспадната платена сума 8,31 лева, и след
приспадане на прогнозното вземане на ищеца от 797,73 лева, или за сумата 110 лева.
Следователно, при съобразяване , че по другите фактури ищецът претендира само вземане за
дялово разпределение, то от общо претендираната сума по главница от 382,79 лева, искът
следва да се уважи за сумата 110 лева, извън погасителната давност, която се дължи поравно
от двамата ответници.
На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е и вземането за лихва за забава
върху главницата за ТЕ, като размерът на непогасеното вземане възлиза на сумата от 73,38
лева за период 15.9.2021г.-12.7.2024г.
Относно давността за вземането за дялово разпределение.
Давността за вземането е тригодишна, защото същото е периодично, като отговарящо
на белезите на периодично плащане, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
юридически факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви – така, изрично в ТР №
3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС.
Давността тече от изискуемостта на вземането. Относимо към горното,
изискуемостта на общото вземане на ищеца за отоплителен сезон, настъпва от датата на
издаване на всяка фактура от ищеца, с която се претендира заплащане на 1/12 от годишното
вземане. Фактурата съставлява покана до ответника да плати вземането, следователно от
деня, следващ издаването й, тече давностният срок за вземането на ищеца. Към 30.7.2024 г.,
/когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение – чл. 422, ал. 1 ГПК)
няма вземане в погасителна давност , защото най – ранната претенция на ищеца е за
главница за дялово разпределение по фактура от 31.8.2021г., за която със заявлението
давността е прекъсната.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 75 лева , от които сумата
25 лева държавна такса и 50 юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. За
исковото производство, ищецът доказва разноски, в размер: 275лева, от които- 175 лв за
държавна такса, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лева .
Сторените разноски, на основание чл.30,ал.3 ЗС, следва да се разпределят поравно на
ответниците, като разноските на ищеца, съразмерно на основателната част от претенцията,
възлизат на сумата от 22,62 лева за заповедното и от 82,94лева за исковото производство, от
които всеки ответник дължи по 11,31лева и 41,46 лева .
Ответниците претендират общо платено адвокатско възнаграждение от 400 лева, от
което, съразмерно на неоснователната част на иска,ищецът дължи сумата от 279,37 лева,
което следва да се присъди общо на двамата ответници, предвид представената разписка, в
която е вписано, че възнаграждението е платено, без посочване на сумата, платена от всеки
ответник.
Поради изложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на
5
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: ***, аб.№ *** от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – вземане за
доплащане по обща фактура, издадена на 31.7.2021г. в размер на 55 лева, ведно със законна
лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 36,69 лева , цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на 4,64 лева , ведно със законна
лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 1,86 лева за които суми по ч. гр.д.№46715/2024 г. на
СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение, за горницата над уважения размер от 55 лева, до пълния размер на претенцията
от 191,40 лева / вземане на ищеца по прогнозни фактури, издадени за период 5.2020г.-
4.2021г./,и за обезщетение за забава върху тази главница за период от 15.09.2021г. до
12.07.2024 г. за горницата над уважения размер на претенцията от 36,69 лева до пълния й
предявен размер от 127,68 лева, поради изтекла давност .
ПРИЗНАВА за установено, че С. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***,, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО
СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: ***, аб.№ ***от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. . – вземане за
доплащане по обща фактура, издадена на 31.7.2021г. в размер на 55 лева, ведно със законна
лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 36,69 лева , цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. в размер на 4,64 лева , ведно със законна
лихва за периода от 30.07.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 12.07.2024 г. в размер на 1,86 лева за които суми по ч. гр.д.№46715/2024 г. на
СРС, 125 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение, за горницата над уважения размер от 55 лева, до пълния размер на претенцията
от 191,40 лева/ вземане на ищеца по прогнозни фактури, издадени за период 5.2020г.-
4.2021г./,и за обезщетение за забава върху тази главница за период от 15.09.2021г. до
12.07.2024 г. за горницата над уважения размер на претенцията от 36,69 лева до пълния й
предявен размер от 127,68 лева, поради изтекла давност .
ОСЪЖДА С. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски:
сумата 11,31лв. по ч. гр. .№46715/2024 на СРС, 125 състав и сумата 41,46 лв. по гр.д.№
66024/2024г.
ОСЪЖДА С. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сторените разноски:
сумата 11,31лв. по ч. гр. .№46715/2024 на СРС, 125 състав и сумата 41,46 лв. по гр.д.№
66024/2024г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7