№ 50627
гр. София, 10.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110152085 по описа за 2024 година
Произнасяне на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх.№ 350346/27.10.2025г. подадена от Д. П. Б.
(ответник), чрез упълномощен адвокат, за произнасяне на съда и допълване на протоколно
определение № 24106/14.10.2025г. от проведено о.с.з. на 10.10.2025г.(с което производството
е частично прекратено по отношение на молителя по реда на чл.232 ГПК), като се присъдят
разноски за адв.възнаграждение в размер на 400,00 лева, поради прекратяването на
производството.
В проведено о.с.з. на 28.11.2025г. е изразено становище на ищеца, с което
представителя му е заявил, че не се дължи адв.възн., защото ответникът е станал причина за
подаване на ИМ в съда, като едва с подаване на ОИМ е заявено, че ответник Д. П. Б. е
направила отказ от наследство на баща си П. Б. К. (наследодател), който е вписан в *****.
Направено е възражение, че молбата е неоснователна, като се моли да бъде отхвърлена.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е страна по
делото (след връчено редовно на 21.10.2025г. съобщение), молбата по същество е частично
основателна.
По същество молбата за допълване е основателна, защото съдът констатира, че отказа
от наследство е вписан в ***** с № 32/6.1.2022г. по ЧГД№ 34/2022г. по опис на *****, а ИМ
по настоящия спор е подадена в СРС на 3.9.2024г. Макар ищецът да не е знаел за отказа при
подаване на ИМ в съда, доколкото отказа е вписан в съд, преди тази дата то съгласно чл.78,
ал.4 ГПК на ответник се дължат разноски, защото срещу него е оттеглен иск именно заради
установения в хода на делото отказ от наследство.
По отношение на искания размер от 400лв. съдът намира, че същия е прекомерен,
защото адвоката, макар и подал ОИМ, не е било необходимо да извършва работа по делото,
която да оправдае възнаграждение в искания размер, като с оглед възражението на ищец,
1
съдът намира, че следва да се присъди по-нисък размер, който в достатъчна степен
овъзмездява труда положен от адвоката по делото. Затова съдът счита, че следва да не се
прилага минималния размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а от друга страна тази наредба не е нормативен акт, който съдът следва
задължително да спазва.
С оглед наличието на отказ от наследство регистриран в съд преди дата на подаване на
ИМ и подаден ОИМ по делото изготвен от адвокат, и предвид разпоредбата на чл.78, ал.4
ГПК, и с оглед свършената по делото работа от адвокат, съдът намира, че следва да присъди
адв.възн.в размер на 200лв., което напълно покрива извършената по делото работа от
адвоката на отв. Д. П. Б..
С оглед изложеното съдът следва да допълни протоколно определение №
24106/14.10.2025г. от проведено о.с.з. на 10.10.2025г.(с което производството е частично
прекратено по отношение на молителя по реда на чл.232 ГПК), като се присъдят разноски за
адв.възнаграждение в размер на 200,00 лева за подаден ОИМ, доколкото адвоката не се е
явявал в нито едно от проведените до момента о.с.з., като така определената сума напълно
отговаря на положения труд във връзка с изготвен и подаден ОИМ по делото от отв. Д. П.
Б..
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК, по молба с вх.№ 350346/27.10.2025г. подадена от
Д. П. Б. (ответник), ЕГН **********, чрез упълномощен адвокат, протоколно определение
№ 24106/14.10.2025г. от проведено о.с.з. на 10.10.2025г. постановено по ГД№ 52085/2024г.
по описа на СРС, в частта на разноските в полза на ответника, като се допълва със следния
диспозитив:
„ОСЪЖДА ******, да заплати на Д. П. Б. (ответник), ЕГН **********, сумата 200,00
лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство за адв.възнаграждение във връзка с подаден ОИМ, на основание чл.78, ал.4 и
ал.5 ГПК вр.чл.232 ГПК.“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на страните със съобщение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати със съобщение на ищец и на Д. Б., на
съдебни адреси, чрез процесуалните представители по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2