№ 1531
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110216029 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от М. Т. Г. срещу
Наказателно постановление (НП) № 24-4332-023164/02.10.2024 г., издадено от
началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
20,00 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от
ЗДвП, „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва приетата в обжалвания акт фактическа обстановка.
Посочва се, че на 17.07.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС-то си на ул.
„***“, като в 16,57 часа е паркирал автомобила си пред бл. ***, където се
намирало семейното жилище. В автомобила му се намирали двете му деца,
като по предварителна уговорка майка им слязла до колата да вземе багажа
им, казала довиждане и се прибрала, след което жалбоподателят запалил
двигателя на автомобила, предприел необходимата маневра и се включил в
движението, като в 17,04 часа паркирал автомобила си на ул. „***“ № ***,
където живеел. Сочи се, че с майката на децата му, явяваща се по НП
пострадало лице, към онзи момент били в процес на развод и влошени
1
отношения. Твърди се, че на процесната дата не е реализирано ПТП, не е
имало разногласия, не е напускал ПТП-то, не е било необходимо да уведомява
служби за контрол или да спазва нечии указания. От НП не ставало ясно какви
нарушения са констатирани, къде и в колко часа. Твърди се
незаконосъобразност на атакувания акт и допускане на съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето му. Направено е искане
за отмяна на обжалвания акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се е явил лично, но е
бил представляван от упълномощения от него адвокат. На етап съдебни
прения пълномощникът е адресирал съда още веднъж с искане за отмяна на
обжалвания акт и за присъждане на разноски. Преповторени са накратко
оспорванията в жалбата, като се е акцентирало върху това, че от
доказателствата по делото се установявало, че няма как в посочения ден и час
жалбоподателят да извърши процесното административно нарушение.
Направено е искане да не се кредитират показанията на разпитания свидетел,
доколкото последният се явявал бивша съпруга на жалбоподателя и помежду
им били налице влошени отношенията, предвид което се твърди
заинтересованост на свидетеля. Твърди се, че нямало никакви доказателства за
нанесените телесни увреждания, а показателно за тенденциозността на
свидетеля било обстоятелството, че след инцидента същата не звъннала на
тел. 112, а на адвоката си.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, не е бил представляван.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 17.07.2024 г. жалбоподателят и свидетелката Д. Л. Д. – Г. били
женени, като същите се намирали в процес на развод. От брака си лицата
имали две деца. Към посочената дата свидетелката живеела на адрес гр. ***,
кв. ***, ул. „***“ № ***.
На посочената дата жалбоподателят се връщал от почивка с двете си
деца, които се намирали в управлявания от него автомобил с марка „***“,
модел ***, с рег. № ***. По предварителна уговорка със свидетелката същият
2
следвало да мине през адреса на свидетелката с автомобила си, за да остави
багажа на децата. Около 17,45 часа жалбоподателят се намирал на адреса.
Жалбоподателят паркирал автомобила в уширение на пътя пред блок ***, вх.
*** на ул. „***“ № ***, от който излязла свидетелката. Чрез няколко
пренасяния багажът бил свален от автомобила. Около 17,58 часа свидетелката
се сбогувала с децата, намиращи се на задната седалка в автомобила,
жалбоподателят също се намирал в МПС в този момент – застанал на
шофъорското място. Свидетелката се намирала до задната дясна врата, като се
протягала, за да стигне децата, при което от торса нагоре тялото се
намирало в автомобила през отворения заден десен прозорец, а двата крака
– в непосредствена близост пред задната дясна гума на автомобила. В този
момент жалбоподателят запалил автомобила, включил на скорост и потеглил,
като задната гума се качила върху левия крак на свидетелката. Свидетелката
изпитала силна болка и изпищяла. След няколко секунди жалбоподателят
върнал автомобила назад, за да освободи лявото стъпало на свидетелката
изпод гумата. Свидетелката клекнала, след което лазейки се придвижила до
пейката пред блока. Жалбоподателят слязъл от автомобила и отишъл при
свидетелката, предложил и да се качи в автомобила, но тя му казала, че не
може да ходи, след което жалбоподателят потеглил с автомобила, оставяйки
свидетелката на място. След около 20 минути свидетелката се качила до
апартамента си и се обадила на свои близки, които я закарали до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, където направили снимка и поставили като диагноза
„контузия“ на стъпалото. На място дошъл полицейски инспектор Д., били
снети сведения от свидетелката, състаени докладната записка (л. 12 от делото)
и протокол за ПТП (л. 10 от делото) по данни на пострадалата.
От събраните данни бил съставен АУАН № 0582932/14.08.2024 г. от
младши автоконтролъор С. А. Д., оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и заповед № 513з-586/26.01.2017 г. Актът бил съставен на
основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и предявен на жалбоподателя на същата дата.
Актът бил съставен по документи и показания на свидетеля-пострадал,
доколкото актосъставителят не е присъствал при настъпване на инцидента и
впоследствие при съставяне на протокола за ПТП. В акта било прието, че
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и е напуснал
3
местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР на територията.
Няма данни по делото за постъпили в законоустановерния срок
възражения от жалбоподателя.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 02.10.2024 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление от началник група в СДВР,
отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., и предвид акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 07.10.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – представените с преписката актове, заповед № 513з-586/26.01.2017
г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.,
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., протокол за ПТП, справка картон
на водача, докладна записка, писмо с вх. № 402330/10.12.2024 г. от МВР,
ведно с приложенията към него. Същите са непротиворечиви помежду си и
налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и
съвместно.
Приобщеният протокол за ПТП е съставен по данни от свидетел –
очевидец на инцидента, чийто показания пред съд настоящият състав цени
изцяло. От събраните гласни доказателства на свидетеля Д. Л. Д. – Г. и
посочените писмени доказателства непротиворечиво се установява
настъпилият инцидент като време и място, обстоятелства, при които се е
осъществил, участници в него и поведението им. Следва да се посочи, че
свидетелят е очевидец, но и пострадал. Съдът не счита, че показанията на
свидетеля обаче носят съмнение за тенденциозност предвид
последователността, подробността и логичността в изложението на същите.
Направените оспорвания от жалбоподателя касателно тенденциозността на
свидетеля предвид влошените им отношения, съдът счита за неоснователни.
По делото не се представиха доказателства в насока твърденията, че
показанията на свидетелката са „обслужващи“ друга цел, а напротив – видно
от сведенията от същата при снемане на самоличност, към момента на разпита
пред съд е приключило производството пред първоинстанционния съд
касателно развода между лицата. Обстоятелството на кого се е обадила
4
свидетелката след инцидента е ирелевантно в случая. Що се отнася до това, че
същата не се е обадила на тел. 112, същото е обяснимо, доколкото
свидетелката е позвънила на други лица, които да я закара предвид
уврежданията до медицинското заведение, където е бил осъществен контакт и
с полицейските органи. Несъстоятелно е възражението касателно липсата на
доказателства за уврежданията на свидетелката, доколкото нейните показания
са също годни доказателства. Посочените се подкрепят и от писмените
материали и показанията на свидетеля С. А. Д. касателно съставянето на част
от документите по преписката след снемане на сведения от пострадалата,
намираща се именно в болнично заведение поради причинени травми. Съдът
не счита, че се внася съмнение в достоверността на показанията на
свидетелката или в останалата доказателствена маса от представеното
доказателство – извадка от система „***“, доколкото същата обхваща периода
от 16,47 до 17,04 часа на 17.07.2024 г. От така представената разпечатка не
може да се установи дали същата отразява движението именно на процесното
МПС. Дори да се приеме за доказано това обаче, видно от отбелязаните данни
разпечатката отразява движение по ул. „***“ до ул. „***“ № ***, т.е. не
отразява движението и местоположението на автомобила именно по „***“ №
***, за да може да се установи, че в разпечатания маршрут е отбелязано
движението на автомобила на жалбоподателя по време на процесния
инцидент между дома на пострадалата и неговия дом. Следва да се отбележи,
че при закрепяне на времето на нарушението както в АУАН, така и в НП, е
вписано „около“, като законодателят не е въздигнал в абсолютно изискване за
посочване на нарушението с време на извършване при точност до минутата.
Що се отнася до показанията на свидетеля С. А. Д., съдът се довери на
същите относно провелата се процедура по съставяне на АУАН, доколкото
разказното от свидетеля е в синхрон с останалата събрана по делото
доказателствена маса.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
5
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираните нарушения, включително
мястото и времето на извършването им, описание на обстоятелствата, при
които са извършени, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушенията.
Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая не са
допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по
издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат
неговата отмяна, макар в жалбата само бланкетно да се споменава, че има
такива.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се
доказа обективната страна извършването на процесните нарушения, а именно
че на 17.07.2024 г. около 17,58 часа в гр. ***, на ул. „***“ пред № ***, бл. ***,
вх. *** жалбоподателят не е бил внимателен и предпазлив към уязвимия
участник в движението – пешеходката Д. Л. Д. – Г., и докато последната се
намирала с част от тялото си (от торса нагоре) в автомобила му и с крака,
разположени непосредствено през задна дясна гума, е привел в движение лек
автомобил с рег. № ***, преминавайки върху левия крак върху стапалото с
дясна задна гума на МПС-то, при което реализирал ПТП с нея и причинил
контузия на стъпалото, като при противоречие относно обстоятелствата,
свързани с инцидента, не уведомил съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията и не останал на място,
а е напускал местопроизшествието.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на първо място за
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба
6
„водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“. ЗДвП определя за
пешеходец всеки участник в движението, който се намира на пътя, извън
пътното превозно средство и не извършва работа по пътя. В конкретния
случай жалбоподателят не е бил внимателен и предпазлив към намиращия
извън превозното средство на уширението на пътното платно пред блока
пешеходец – свидетелката Д. – Г., която се явява уязвим участник в
движението, на чието стъпало при управление на МПС жалбоподателят се е
качил с едната от гумите на управлявания от него автомобил. Легалната
дефиниция на ПТП е дадена в параг. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и гласи, че е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая
без значение е дали причинените вреди на пешеходката спадат към някоя от
квалификациите по НК, по делото успешно се установява, че нараняването на
псотрадалата е било причинено вследствие поведението на жалбоподателя при
управление на МПС, поради което пътнотранспортното произшествие е
настъпило.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, за нарушението на
която също е ангажирана отговорност на жалбоподателя, вменява задължение
на водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато
са причинени само имуществени вреди и ако между участниците няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието да уведомява съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието и да изпълняват дадените
им указания. По смисъла на параг. 6, т. 27 от ДР на ЗДвП „участник в
пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. В
конкретния случай от събраните доказателства по делото за проведения
разговор между водача и пешеходеца и последвалия начин на напускане на
жалбоподателя на местопроизшествието се установява, че съгласие не е било
постигнато нито относно инцидента, нито относно начина на процедиране с
оглед последиците от същия и жалбоподателят не е изпълнил визираните в
разпоредбата задължения. Липсва постигнато съгласие, че е налице ПТП,
7
скрепено с двустранен протокол, като по делото се установява, че водачът,
макар да е казал на пострадалата да се качи в колата, от волеизявлението му не
следва, че същият е имал предвид признание на факта по настъпилия
инцидент и вината му за него, или манифестиране на желание да помогне,
откарвайки я до болнично заведение. Още повече, че са събрани данни, че при
посочена от пострадалата невъзможност да се качи в колата, не поради
нежелание от нейна страна, а поради невъзможност да се придвижи до там
заради характера на травмата, жалбоподателят не е асистирал на лицето по
някакъв друг начин, а е потеглил с автомобила си.
От субективна страна нарушенията също се доказаха. В случая
безспорно се установяват от събраните по делото доказателства действията по
управление на МПС от страна на жалбоподателя, които очевидно са били при
несъобразяване с надлежната обстановка с оглед участниците в движението
около него, като по непротиворечив начин същите сочат, че действията на
жалбоподателя са били умишлени. Що се отнася до нарушението на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, от субективна страна е необходимо нарушителят към
момента на извършване на деянието да е съзнавал наличието на елементите от
обективна страна, тоест да е напуснал местопроизшествието със съзнанието,
че има спор относно обстоятелствата, свързани с ПТП, включително и вината
му за него. Видно от последователността от действия на нарушителя по
непосредствено излизане от автомобила след ПТП-то, характера на разговора
с пострадалата и начина да напусне мястото, нарушителят ясно е възприемал,
че напуска местопроизшествието със съзнанието за поведението си.
Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира,
че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Неправомерното
поведение по пътя застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
автомобилите лица, но и на останалите участници в движението, поради което
се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че
нарушенията са допуснати пред намиращите се в автомобила деца на
жалбоподателя и пострадалия.
Наложеното наказание в обжалваното наказателно постановление за
8
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20,00 лева
законодателят е предвидил в абсолютен размер, без да предоставя възможност
да се индивидуализира същото в определени граници. Съдът констатира, че
санкционната разпоредба е приложена правилно. Що се отнася до наложените
наказания „глоба“ в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съдът счита, че определянето на
същите към средните до минимално предвидените размери и предвид
конкретно констатираните обстоятелства по делото (причинено ПТП с
наранявания на пешеходец, случило се през светлата част на денонощието при
свидетели-очевидци децата на жалбоподателя и пострадалия) е било правилно
индивидуализирано, за да изпълни целите по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна по принцип се дължат разноски, но съдът
счита, че такива не следва да се присъждат с оглед липсата на процесуална
активност на страната, включително за своевременно формулирано искане за
присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
023164/02.10.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция СДВР“, с което на М. Т. Г., ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на
100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
9
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10