Решение по адм. дело №278/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от В. К. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], подадена чрез адвокат Ф. И. Ф., член на Адвокатска колегия - [населено място], със служебен адрес: [населено място], [улица], против Ревизионен акт № Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на ревизионен акт, и двата на ТД на НАП - Пловдив, в частта, в която са изменен с Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив и с която допълнително са определени на В. К. М. следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 година, в размер на *** лева - главница и лихви върху нея, в размер на *** лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва ревизионните актове в посочената част, като излага основанията си затова. Сочи, че след извършена на В. К. М., в качеството му на физическо лице и на ЕТ „Митев - В. М.“, [ЕИК], ревизия, ревизиращият орган, за да издаде процесните ревизионни актове приел, че В. М., за периода 01.01.2017 год. -31.12.2017 год., е извършил финансов разход под формата на предоставени парични заеми на трети лица, в размер на *** лева (видно от Ревизионен доклад №Р-16000923007490-092-001/04.12.2024 год.), като било установено и разминаване между получените за същия този период от физическото лице В. М. приходи и направения разход, като съответното разминаване било в размер на *** лева. Установено било, че финансовите средства, в размер на *** лева, са били преведени от личните банкови сметки на В. М. към банковата сметка на ЕТ „Митев -В. М.“. Сочи се, че в хода на ревизията, от ревизираното лице по ИПДПОЗЛ №П-16000923049142-040-001/06.04.2023 год. били представени Оборотна ведомост за 2017 год. и Главна книга за 2017 год. на едноличния търговец, от където било видно, че през 2017 год. няма осчетоводено финансиране към ЕТ „Митев - В. М.“ от физическото лице В. М. (кредитни обороти на сметка 107 и сметка 499). На следващо място се сочи, че в законовия срок процесните ревизионни актове са били обжалвани пред Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив, с чието решение били изменени определените задължения за дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год., като частично били отменени и били потвърдени задължения, в размер на *** лева - главница и *** лева – лихви, както и че в решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив приел, че са налице безспорни доказателства за преведени средства, от сметка на физическото лице в сметки на ЕТ, но няма представени счетоводни регистри, от които да е било видно, че в ЕТ cа отчетени внесени парични средства в банката от касата. Жалбоподателят твърди, че единствено и само на основание тези обстоятелства, ревизиращият орган, както и Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив приели, че в случая е налице финансиране на едноличния търговец от физическото лице, в размер на *** лева и както било отразено в ревизионния доклад, „Предоставени парични заеми на трети лица“, в случая на ЕТ, по смисъла на тяхната същност, представляват финансиране на търговската дейност на едноличния търговец, от където било прието и че съответните финансови средства имат характер на извършен от В. М., в качеството му на физическо лице, разход. Сочи се, че с жалбата си до Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив, ревизираното лице е навело възражения в тази насока, като било възразено, че въпросните средства, в размер на *** лева, не представляват разход на физическото лице, тъй като в рамките на 2017 год. тези средства са изтегляни от касата на едноличния търговец и в същия размер са били трансферирани в банковите сметки на същия, през личната банкова сметка на В. М..

Жалбоподателят твърди в жалбата, че цялата тази информация е била налична, както в хода на ревизията, така и в хода на обжалването на процесните актове пред Дирекция „ОДОП“, но въпреки това, нито ревизиращият орган, нито директорът на Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив, извършили необходимите действия, съответно положили необходимите усилия, за да установят, дали въпросните средства са били надлежно отразени в счетоводството на ЕТ като финансиране на търговското предприятие (кредитен оборот на сметка 107 и сметка 499). Твърди също, че липсата на счетоводно отразяване на въпросните средства в оборотната ведомост и главната книга за 2017 год. на ЕТ „Митев - В. М.“ дава достатъчно основание да се направи извод, че паричните средства, преведени от сметките на физическото лице М., не са и не могат да представляват извършен от него разход или поне е достатъчно основание за по-внимателно изследване на въпросния паричен поток, което не било направено. Сочи се, че както ревизиращият орган, така и Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив, не са счели за необходимо да изискат допълнително счетоводни документи на ЕТ „Митев -В. М.“ (хронология на сметка 503/5, 503/7 и 501/1), от които да е видно, как са отразени счетоводно внесените от каса парични средства към банковите сметки.

Жалбоподателят твърди в жалбата също така, че в действителност, физическото лице В. М. взема суми от касата на ЕТ „Митев - В. М.“ и от личната си банкова сметка ги възстановява в банкова сметка на ЕТ „Митев - В. М.“ и че като резултат от тези стопански операции, за ЕТ „Митев - В. М.“ има излезли пари от каса и влезли в банковите сметки, а за физическото лице В. М. има взети пари от касата на ЕТ „Митев - В. М.“ и възстановени по банков път на ЕТ „Митев - В. М.“. Излага се довод, че тези суми не са разход за физическото лице В. М., доколкото се касае за едни и същи средства, принадлежащи на едноличния търговец и че тези суми представляват паричен поток за физическото лице - взети пари, върнати пари.

По изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на РА, в частта, в която същите са изменени с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив и допълнително са определени на В. К. М. задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год., в размер на *** лева - главница и *** лева - лихви. С жалбата моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящето производство съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят В. К. М., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат Ф. И. Ф. от АК – [област], който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Прави допълнение към доводите, изложени в жалбата, като сочи, че въпросните средства, в размер на *** лева, не са лично на неговия доверител, които той е предоставил на едноличния търговец под формата на заем, както твърди ответната страна и че доверителят му, освен че е взел тези средства от каса, той ги е вкарал в личната си сметка чрез банкомат, от която ги е превел по сметката на ЕТ „Митев – В. М.”. Сочи също, че тези обстоятелства не са ги заявили в жалбата, но че те са видни от банковите извлечения, които са налични по делото. Твърди, че тези средства, които са взети от каса на едноличния търговец, са вкарани чрез банкомат в личната сметка на В. М., откъдето са прехвърлени по сметката на ЕТ „Митев – В. М.” [населено място]. Излага довод, че ответната страна, в представеният по делото Ревизионен доклад е отбелязала по отношение на процесните *** лева, че същите са били предоставени под формата на парични заеми на трети лица, но от всички събрани по делото доказателства, включително и от приетата ССчЕ, категорично ставало ясно, че в счетоводството на ЕТ, по никакъв начин не са осчетоводявани, като получавани заеми или друго финансиране на търговеца от физическото лице, въпросните средства. Според пълномощника на жалбоподателя, станало ясно, че те са били притежание на ЕТ, като средства, извадени от неговата каса и са входирани по банковата сметка на търговеца чрез банков превод от личните сметки на физическото лице. Моли да се обърне внимание, както било видно от извлечението на банковата сметка, която са представили, че въпросните средства са постъпвали по сметката на физическото лице чрез внасяне през банкомат, след което са превеждани по банков път по сметката на едноличния търговец, като сочи, че целта е житейски оправдана и тя е да бъдат спестени средства за банкови такси. Отново заявява, че генерално погледнато, цифрите сочат, че въпросните *** лева не са били притежание на физическото лице В. М. и те не са излезли от неговата сметка като финансиране или дебитиране на търговеца, а са били собственост на ЕТ. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да отмените РА и РАПРА в частта им, която са оспорили. Моли също да бъдат присъдени на жалбоподателя и сторените съдебни разноски, за които представя списък на разноските и договор за платено възнаграждение, както и моли за срок за представяне на писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение, тъй като пълномощникът на ответника не се е явил в нито едно съдебно заседание.

Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата, след изтичането на предоставения от съда 7-дневен срок за това.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - [длъжност] Б. М., по електронната поща на съда, преди първото съдебно заседание, е постъпила молба, в която заявява, че оспорва подадената жалба, като необоснована и недоказана. В същата моли, ако съдът прецени, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, да даде ход на делото по същество, като постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, а в случай, че съдът отмени РА и РАПРА и на ответника бъдат възложени разноските по делото, моли да се има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като това изявление се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението.

По делото, на 15.09.2025 год., на електронната поща на съда, от същия пълномощник - [длъжност] в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, е депозирана още една молба, в която изразява становище относно изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза. Отново моли, ако съдът прецени, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, да даде ход на делото по същество, като постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА, като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, както и моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, а в случай, че съдът отмени РА и РАПРА и на ответника бъдат възложени разноските по делото, моли да се има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като това изявление се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. Моли също така, да му се даде възможност за представяне на писмени бележки.

Представя писмена защита след изтичането на предоставения от съда 7-дневен срок, в които излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваната част на ревизионен акт и ревизионния акт за поправка на ревизионен акт.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП е било изпратено на жалбоподателя В. К. М. по електронен път, на електронен адрес: [електронна поща], с [IP адрес] и е получено от него на датата 13.03.2025 год., видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.61/. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив на 27.03.2025 год., като е регистрирана в деловодството административния орган с Вх.Ж-0002-23/27.03.2025 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата/л11/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК. Жалбата е подадена от ревизираното лице, на което с ревизионния акт са установени допълнителни задължения, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на ревизионния акт в обжалваната му част, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000923007490-020-001 от 13.12.2023 год., издадена от В. И. И. - [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.277/, по отношение на жалбоподателя В. К. М., с адрес по чл.8 от ДОПК – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], с регистрация като едноличен търговец, с фирма ЕТ „Митев - В. М. ”, с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], [област], с [ЕИК], с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год.; 2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год.; 3. ДОО – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год.; 4. Здравно осигуряване за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год. и 5. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип от ревизори: 1. Г. Д. К. - [длъжност] (ръководител на ревизията) и 2. Г. Л. А. - [длъжност], с краен срок за приключване на ревизията от три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което връчване е сторено на 20.12.2023 год., по електронен път, видно от приложеното по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.275/.

Ревизията не е приключила в определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед №P-16000923007490-020-002 от 19.03.2024 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) на същия [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.270/, с която срокът на ревизията е удължен до 19.04.2024 год., която заповед връчена на ревизираното лице по електронен път на 26.03.2024 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.268/.

Ревизията естествено не е приключила и в този срок, поради което е последвало издаването на последваща Заповед №P-16000923007490-020-003 от 18.04.2024 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), издадена от същия [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив/л.263/, с която срокът на ревизията е удължен до 20.05.2024 год., която заповед е връчена на ревизираното лице също по електронен път, на 14.05.2024 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.261/.

Ревизията естествено не е приключила и в този, удължен за трети път срок, поради което, с Искане №P-16000923007490-Д49-001 от 15.05.2024 год. за продължаване срока за извършване на ревизия, от директора на ТД на НАП – Пловдив, до изпълнителния директор на НАП/л.258/, е предложено срокът за завършване на ревизията да бъде продължен до 20.08.2024 год. Въз основа на това искане и на основание чл.114, ал.4 от ДОПК, със Заповед №P-16000923007490-ЗИД-001 от 17.05.2024 год., издадена от изпълнителния директор на НАП/л.257/, срокът за извършване на ревизията е удължен, за четвърти път, до 20.08.2024 год. Издадена е и Заповед №P-16000923007490-020-004 от 17.05.2024 год. за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), от същия [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив - В. И. И./л.254/, в която също е посочено, че ревизията следва да завърши до 20.08.2024 год. Тази заповед е връчена на ревизираното лице също по електронен път, на 22.05.2024 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.250/.

С Искане за спиране на ревизия №P-16000923007490-053-001 от 08.08.2024 год., от Г. Д. К. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив/ръководител на ревизията/, до В. И. И. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията/л.249/, е поискано да бъде спряно извършването на ревизията на В. К. М., с адрес по чл.8 от ДОПК – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], като в искането е посочено, че са налице основания по чл.34 от ДОПК, за спиране на производството и същите са обосновани. Въз основа на това искане и на основание чл.34 от ДОПК, със Заповед №P-16000923007490-023-001 от 09.08.2024 год., издадена от В. И. И. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив/л.246/, е спряно производството по извършване на ревизия, възложена с описаната по-горе заповед за възлагане на ревизия, изменена с последващите я три, също описани по-горе, заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, считано от 09.08.2024 год. до приключването на друго контролно или административно производство. Тази заповед за спиране на ревизионното производство е връчена на ревизираното лице също по електронен път, на 09.08.2024 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.244/.

Впоследствие, със Заповед №P-16000923007490-143-001 от 20.11.2024 год., издадена от В. И. И. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив/л.241/, на основание чл.35 от ДОПК, е възобновено производството по извършване на ревизия, спряно със Заповед №P-16000923007490-023-001 от 09.08.2024 год., считано от 20.11.2024 год., като е определен срок за завършване на ревизията след възобновяването - 01.12.2024 год. Тази заповед за възобновяване на ревизионното производство е връчена на ревизираното лице също по електронен път, на 21.11.2024 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.239/.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, най-сетне от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №P-16000923007490-092-001 от 04.12.2024 год./л.122-л.194/, за което, от ръководителя на ревизията – Г. К. – [длъжност], е изготвено и Уведомление № P-16000923007490-115-001 от 04.12.2024 год. за съставен ревизионен доклад, до В. И. И. – [длъжност], възложил ревизията/л.110/.

Ревизионният доклад, с приложените към него документи, доказателства и други приложения, са изпратени на електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.111-л.116/, ревизионният доклад, ведно с описаните приложенията към него, е бил връчен електронно на ревизираното лице на датата 04.12.2024 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 04.12.2024 год. и документът е изтеглен от посочения имейл – [електронна поща], на същата дата.

По преписката няма данни ревизираното лице В. К. М. да е подало възражение по чл.117, ал.5 от ДОПК, в законоустановения 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията.

Така, въз основа на ревизионния доклад, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и Ревизионен акт (РА) №P-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.98-л.103/, като същият е връчен на ревизираното лице по електронен път, на датата 01.01.2025 год., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.96/.

В мотивите за издаване на РА е посочено, че констатациите, направени при извършената ревизия на В. К. М. с ЕТ „Митев - В. М.“, са подробно изложени в изготвения Ревизионен доклад №Р-16000923007490-092-001 от 04.12.2024 год. - връчен на деклариран електронен адрес на 04.12.2024 год., който РД е неразделна част от настоящия ревизионен акт, на основание чл.120, ал.2 от ДОПК. В мотивите изрично е отбелязано, че срещу Ревизионния доклад №Р-16000923007490-092-001 от 04.12.2024 год. не е подадено възражение в законоустановения срок. В мотивите е посочено, че след като са преценени събраните доказателства в хода на ревизията, направените констатации и изводи, фактическата и правна обстановка, както и обстоятелството, че в законоустановения срок, от страна на В. К. М. с ЕТ „Митев - В. М.“, не е депозирано възражение, се приемат за установени съответните задължения по видове и периоди, описани в Ревизионен доклад №Р-16000923007490-092-001 от 04.12.2024 год., като законосъобразни, обосновани и правилни.

С този Ревизионен акт №P-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя В. К. М., с адрес по чл.8 от ДОПК – [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], с регистрация като едноличен търговец, с фирма ЕТ „Митев - В. М. ”, с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], [област], с [ЕИК], са били установени задължения за довнасяне за:

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФД за 2017 год. – *** лева и лихви върху тази сума - *** лева;

Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФД за 2021 год. – *** лева и лихви върху тази сума – *** лева;

Лихви върху вноски за здравно осигуряване – *** лева;

Лихви върху вноски за ДОО – *** лева и

Лихви върху вноски за Универсален пенсионен фонд – *** лева.

или, задължения за дължим данък по чл.17 от ЗДДФЛ, общо в размер на *** лева и задължения за лихви върху невнесените суми, общо в размер на *** лева.

От ревизираното лице е била подадена молба №P-16000923007490-056-001 от 07.01.2025 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в ревизионен акт, до В. И. И. – [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията/л.89/, като с тази молба ревизираното лице, на основание чл.133, ал.3 от ДОПК/чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК, е поискало да бъде поправена очевидна фактическа грешка, допусната в Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год., издаден от В. И. И., Г. Д. К., като е посочено, че в издадения Ревизионен акт има установени надвнесени суми, които не са отразени в Таблица 2 за прихващане на установени задължения.

По повод тази молба и на основание чл.133, ал.3 от ДОПК, е издаден Ревизионен акт №П-16000925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на ревизионен акт/л.76-л.82/, в който е посочено, че при издаване на ревизионният акт са допуснати следните технически грешки: Некоректно отразен внесен Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 год., в размер на *** лева вместо *** лева; Не е извършено прихващане на задълженията по РА от надвнесеният Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2018 год., в размер на *** лева и надвнесеният Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 год., в размер на *** лева. В резултат на тези констатации са направени съответните поправки, подробно описани на стр.2 и стр.3 от Ревизионния акт за поправка на ревизионен акт, поправени са, в табличен вид, данните в Таблица 1 на ревизионния акт, подробно описани на стр.4 – стр.7 от Ревизионния акт за поправка на ревизионен акт, както са поправени и данните, също в табличен вид, в Таблица 2 на ревизионния акт, описани на стр.8 от Ревизионния акт за поправка на ревизионен акт. Поправени са установените в Ревизионния акт задължения за довнасяне и е посочено, че данните следва да се четат, както следва: Установени с настоящия ревизионен акт задължения за довнасяне, в размер общо на *** лева/*** лева и *** стотинки/ и лихви за просрочия към тях, в размер общо на *** лева/*** лева и *** стотинки/. Установените задължения за довнасяне, в размер общо на *** лева, са за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФД; лихви за просрочие върху тези задължения, в размер на *** лева; лихви върху вноски за здравно осигуряване – *** лева; лихви върху вноски за ДОО – *** лева и лихви върху вноски за Универсален пенсионен фонд – *** лева или лихви, общо в размер на *** лева.

Издадения Ревизионен акт №П-16000925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на ревизионен акт е вречен на ревизираното лице по електронен път, на датата 15.01.2025 год., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.72/.

Против Ревизионен акт (РА) №P-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена, в срок, жалба от ревизираното лице, регистрирана с Вх.№94-00-237 от 09.01.2025 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – [област], изпратена на директора на ТД на НАП – Пловдив със съпроводително писмо с Изх.№2015-237#1/10.01.2025 год. на директора на Офис – [област], постъпили в ТД на НАП – Пловдив с Вх.№66-21-29(1)/13.01.2025 год./л.84/. В тази жалба са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт. В жалбата са направени две основни възражения, първото от които е, че ревизиращият екип не е съобразил в Ревизионния доклад при изготвяне на паричните потоци, че осигурителните вноски на ревизираното лице и данък на ЕТ „Митев – В. М.“ са платени от сметките на ЕТ „Митев – В. М.“, а не от жалбоподателя като физическо лице и ги е посочил в колона Разходи, като са изложени конкретни доводи, по години, относно заплатените осигурителни вноски и данък на едноличния търговец. Второто възражение в жалбата е, че ревизиращият екип неправилно е посочил като разход в паричния поток за 2017 год. прехвърлените суми от личните сметки на жалбоподателя към ЕТ „Митев – В. М.“ и не е изследвал осчетоводяването на тези суми в ЕТ „Митев – В. М.“, като по повод това възражение са изложени доводи, идентични с доводите в жалбата, задвижила настоящото съдено производство. С жалбата ревизираното лице е поискало да бъде постановено решение, с което да бъде отменен изцяло обжалвания Ревизионен акт №Р-16001624002068-091-001 от 20.12.2024 год. на Териториална дирекция на НАП - град Пловдив, като незаконосъобразен, необоснован и неправилен и да бъде прекратено производството. Към жалбата е била приложена Оборотна ведомост на ЕТ „Митев – В. М.“ за 2017 год./л.88/.

Със съпроводително писмо с Изх.№66-21-29(2) от 16.01.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата на В. К. М. е изпратена на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, регистрирана с Вх.№20-28-9 от 17.01.2025 год. на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив/л.69, л.86-л.87/.

Така, по повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение по жалба срещу ревизионен акт №76 от 13.03.2025 год./л.62-л.67/. С това решение директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт№Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на РА, издадени на В. К. М., с който допълнително са определени задължения за: 1. лихви върху вноски за здравно осигуряване за 2017 год. – *** лева; лихви върху вноски за ДОО за 2017 год. – *** лева и лихви върху вноски за Универсален пенсионен фонд за 2017 год. – *** лева; ИЗМЕНИЛ Е Ревизионен акт №P-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на РА, издадени на В. К. М., с който допълнително са определени задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2017 год., като е намалил главницата от *** лева, на *** лева и е намалил и лихвите за просрочие - от *** лева, на *** лева; ОТМЕНИЛ Е Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на РА, издадени на В. К. М., с който допълнително са определени задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2021 год. – главница, в размер на *** лева и лихви за просрочие, в размер на *** лева.

Както бе посочено и по-горе, ревизията на В. К. М. по ЗДДФЛ обхваща задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2022 год. Установено е, че В. К. М. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните години, попадащи в обхвата на ревизията, както и е установено, че същият е регистриран като ЕТ „Митев - В. М.“, с [ЕИК] и че е съдружник и управител във **** ООД, с [ЕИК]. Установено е също така, че от В. М. са подадени Годишни данъчни декларации/ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани данъчни периоди и в тях са декларирани получени доходи от дейност като ЕТ в Приложение №2 - годишна данъчна основа на доходи от дейност като ЕТ и получени доходи от наеми на недвижимо имущество - в Приложение №4.

В хода проверката и на извършеното ревизионно производство, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД. На основание чл.37, ал.2 и 3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които са изискани документи и обяснения относно източниците и размера на доходите му, притежаваните финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. От страна на В. М. са представени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, нотариални актове за покупка на недвижимо имущество в [държава] и в [държава], оборотни ведомости и главни книги, договори за кредит, банкови извлечения, представени са писмени обяснения и други документи.

В хода на ревизията е установено, че В. М. е получил от ЕТ „Митев - В. М.“, в брой и по банков път, от неразпределената печалба и от печалбата на търговеца парични средства, както следва: през 2018 год., в размер на *** лева, през 2019 год. – *** лева, през 2020 год. – *** лева, през 2021 год. – *** лева и през 2022 год. – *** лева, а също така е установено, че ревизираното лице е получило доходи от наеми по години, както следва: през 2017 год., в размер на *** лева, през 2018 год. – *** лева, през 2019 год. – *** лева, през 2020 год. – *** лева, през 2021 год. – *** лева и през 2022 год., в размер на *** лева. Получените от В. М. парични средства са били включени при извършената съпоставка на доходите и разходите на лицето за ревизираните данъчни периоди.

След извършен анализ на събраните документи, писмени обяснения, декларации, отговори на направени запитвания до трети лица, от ревизиращия екип е прието наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, според който, „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. С оглед на това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на задълженото лице са връчени уведомления по реда на чл.17, ал.1/л.230-л.231/ и по чл.124, ал.1 от същия кодекс/л.221-л.222/, в които е посочено, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчна периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. На лицето е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК/л.224/. В резултат на горното и предвид констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, органите по приходите са определили основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год. и 2021 год., след анализ на обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК.

Така, за 2017 год. с ревизионния акт е установено несъответствие на получените доходи и направените разходи, в размер на *** лева и годишна данъчна основа на доходите от наем – *** лева. Определена е по реда на чл. 122 от ДОПК годишна данъчна основа на доходи по чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на *** лева и дължим данък, в размер на *** лева. Установен е деклариран и внесен данък, в размер на *** лева и допълнително установен с ревизионния акт дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на *** лева и лихви, в размер на *** лева.

Установените от ревизиращия екип несъответствия на получените доходи и направените разходи за 2021 год., съответно, определената по реда на чл.122 от ДОПК годишна данъчна основа на доходи по чл.17 от ЗДДФЛ и определените допълнително с ревизионния акт задължения за данък върху годишната данъчна по чл.17 от ЗДДФЛ за тази 2021 год. съдът не намира за нужно да коментира, т.к. в тази му част, относно тези задължения и за лихвите за просрочие върху тях, ревизионният акт е отменен с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

Жалбоподателят М. е оспорил изцяло издадения РА №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год., като необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, като според жалбоподателя, органите по приходите не са съобразили при съпоставката на доходите и разходите, че осигурителните вноски и данъкът на ЕТ „Митев - В. М.“ за 2017 год. и 2021 год., съответно в размер на *** лева и *** лева, са платени от едноличния търговец и не следва да се посочват като разход в паричния поток на физическото лице за 2017 год. и 2021 год., както и че според него, органите по приходите неправилно в РА са включили като разход при съпоставката на доходите и разходите за 2017 год., прехвърлените суми от личните му сметки към ЕТ „Митев - В. М.“, в размер на *** лева, като не са изследвали осчетоводяването на тези суми в счетоводството на едноличния търговец.

След извършен в хода на административното обжалване преглед на направените от органите по приходите изводи и заключения, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в мотивите към решението си най-напред е направил анализ на разпоредбата на чл.122 от ДОПК, както и конкретно на разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. В мотивите е посочено, че за да е налице предпоставката на т.7 за облагане на задълженото лице по реда на чл. 122 от ДОПК, органите по приходите следва да са направили съпоставка между декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период и че под имуществено и финансово състояние следва да се има предвид придобитото от лицето имущество за ревизирания период - движимо, недвижимо и парични средства в наличност, както и че имуществото се остойностява по направените за неговото придобиване разходи, като това са действително направените разходи. Отбелязано е също, че тази сума се съпоставя със сумата на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и че за да е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, при сравнението следва да се получи несъответствие, като това несъответствие не трябва да е малозначително, а напротив - да насочва ясно и недвусмислено към извода, че наличното имущество и финанси не е възможно да бъдат налице, ако лицето вярно и честно е представило своите доходи, приходи и т.н.

Относно установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в мотивите е посочено, че на В. М. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за 2017 год., при която е установено несъответствие за 2017 год., в размер на *** лева, което се оспорва от ревизираното лице в жалбата и че в тази връзка, В. М. е възразил, че в разходите, при съпоставката за 2017 год., са включени преведени суми от личните му сметки към ЕТ „Митев - В. М.“, общо в размер на *** лева с мотива, че не са изследвали осчетоводяването на тези суми в ЕТ. Посочено е, че жалбоподателят твърди, че сумите са осчетоводени в ЕТ „Митев - В. М.“ като внесени пари в банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“ от касата (Д-т Банка/К-т Каса) и че в жалбата е посочено, че физическото лице В. М. взема суми от касата на ЕТ „Митев - В. М.“ и от личната си банкова сметка физическото лице В. М. ги възстановява в банковата сметка на едноличния търговец, както и че твърди, че като резултат от тези стопански операции, за едноличния търговец има излезли пари от касата и влезли пари в банковите му сметки, а за физическото лице В. М. са налице взети пари от касата на търговеца и възстановени по банков път по сметките на едноличния търговец. Отразено е също, че според жалбоподателя, сумата в размер на *** лева не са разход за физическото лице В. М., тъй като от оборотната ведомост и главната книга на ЕТ „Митев - В. М.“ за 2017 год., няма финансиране към едноличния търговец от физическото лице.

По повод тези доводи в жалбата, в мотивите към решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочил, че след преглед на приложените към преписката главна книга за 2017 год. на ЕТ „Митев - В. М.“ е установено, че са налице безспорни доказателства за преведени средства от сметка на физическото лице, в сметки на едноличния търговец/ЕТ/, но че няма представени счетоводни регистри, от които е видно, че в счетоводството на ЕТ са отчетени внесени парични средства в банката от касата. Въз основа на това е прието, че твърдението на жалбоподателя М. в тази част е неоснователно.

На следващо място, в мотивите към решението е посочено, че в жалбата В. М. оспорва включените в разходите при съпоставката, осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ на ЕТ „Митев - В. М.“ за 2017 год., общо в размер на *** лева и че твърди, че сумите са платени от едноличния търговец. Посочено е, че според ревизираното лице, задълженията произтичат от дейността на ЕТ „Митев - В. М.“, платени са от сметки на едноличния търговец и според него не следва да се посочват като разход в паричния поток на физическото лице за 2017 година.

Във връзка с тези доводи, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочил, че след преглед на приложените към преписката доказателства се установява, че наистина, от сметките на ЕТ „Митев - В. М.“ са преведени осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ на ЕТ през 2017 год. и че следователно, сумата на разходите за 2017 год. следва да бъде коригирана с размера на включените при съпоставката на ред 23 - разходи за осигурителни вноски и данъци на лицето, общо в размер на *** лева (*** лева – *** лева платени в брой ДНИ, ТБО и ППС в [община] – *** лева платени в брой ДНИ и ТБО в [община]).

С оглед изложеното, в мотивите към решението е прието, че се намалява определеното с РА за 2017 год. несъответствие на доходите на лицето, с включените разходи за данъци и осигурителни вноски, общо в размер на *** лева и се определя несъответствие за 2017 год., в размер на *** лева (*** лева – *** лева).

В мотивите е посочено, че на В. М. се изменя определената по реда на чл.122 от ДОПК обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, от *** лева, на *** лева (доходи от други източници – *** лева и данъчна основа на доходи от наеми – *** лева) и дължим данък по чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на *** лева, Внесен данък – *** лева, Дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в размер на *** лева. Прието е, че така установените с ревизионния акт за 2017 год. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ следва да се изменят от *** лева, на *** лева и дължимите лихви за просрочие - от ***лева, на *** лева. При тези мотиви, с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е изменен Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. и Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на РА, издадени на жалбоподателя В. К. М., с който допълнително са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2017 год. и за лихвите за просрочие върху тях, като същите са намалени, в посочените в решението размери.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на ЕТ „Митев – В. М.” [населено място], с [ЕИК], да отговори на следните въпроси:

1. Отразени ли са и как са отразени в счетоводството на ЕТ „Митев – В. М.” [населено място] финансовите операции, в общ размер от *** лева, през процесния период - 2017 година?;

2. Съвпада ли общият размер на сумите, превеждани от банковата сметка на физическото лице В. М. през 2017 год. към банковите сметки на ЕТ „Митев – В. М.” [населено място], с този на осчетоводените от последния суми като Дебит - Банка/Кредит - Каса?;

3. Отразени ли са счетоводно от ЕТ „Митев – В. М.” [населено място] сумите в общ размер на *** лева като получени заеми или някаква форма на финансиране?

Вещото лице – икономист - И. К. Н., след запознаване с материалите по делото и след извършена проверка в счетоводството на ЕТ „Митев – В. М.” [населено място], е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.2424-л.2428/, поддържано и в съдебно заседание, което заключение, след дадени отговори в съдебно заседание на поставени допълнителни въпроси от страните, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 година.

По поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е описало, че в хода на ревизионното производство са изследвани банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“ и В. К. М., при което е установено, че през периода 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год., от личната банкова сметка на В. К. М., Iban №[номер] в *** ЕАД, са извършени банкови преводи към банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“ на суми, общо в размер на *** лева. Описано е, че сумата е възприета като предоставена в заем, предвид което с нея са увеличени разходите, извършени от В. К. М. през 2017 год., което е довело до извод за превишение на разходите спрямо декларираните приходи на физическото лице. Отразено е, че към материалите по административната преписка са приложени банково извлечение от банкова сметка на ЕТ „Митев - В. М.“, IBAN №[номер] в *** ЕАД, за период 01.01.2017 год. - 09.05.2018 год.; банково извлечение от банкова сметка на ЕТ „Митев - В. М.“, IBAN №[номер] в *** ЕАД, за период 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год.; банково извлечение от банкова сметка на В. К. М., IBAN №[номер] в *** ЕАД, за период 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год.

Вещото лице е посочило, че от банковото извлечение от банкова сметка на В. К. М., IBAN №[номер] в *** ЕАД, за периода 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год., се установява, че през 2017 год. В. К. М. е извършил банкови преводи към ЕТ „Митев - В. М.“, подробно описани по дати, суми и банкови сметки на получателя, в Таблица 1 към констативно-съобразителната част на заключението. Видно е от тази Таблица 1, че в нея са описани 16 банкови превода, първият от които е на датата 19.06.2017 год., а последният – на датата 20.11.2017 год., като общият размер на преведените суми възлиза на *** лева.

Вещото лице е описало също така, че от банково извлечение от банкова сметка на ЕТ „Митев - В. М.“, IBAN №[номер] в *** ЕАД, за периода 01.01.2017 год. -31.12.2017 год., се установява, че през 2017 год., в тази банкова сметка са постъпили банкови преводи, наредени от В. К. М. - общо в размер на *** лева, подробно описани в Таблица 2 към констативно-съобразителната част на заключението. Видно е от тази Таблица 2, че в нея са описани 10 банкови превода, първият от които е на датата 19.06.2017 год., а последният – на датата 20.11.2017 год., като общият размер на преведените суми възлиза на *** лева.

Вещото лице е описало по-нататък, че от банково извлечение от банкова сметка на ЕТ „Митев - В. М.“, IBAN №[номер] в *** ЕАД, за периода 01.01.2017 год. - 31.12.2017 год., се установява, че през 2017 год., в тази банкова сметка са постъпили банкови преводи, наредени от В. К. М. - общо в размер на *** лева, подробно описани в Таблица 3 към констативно-съобразителната част на заключението. Видно е от тази Таблица 3, че в нея са описани 6 банкови превода, първият от които е направен на датата 14.07.2017 год., а последният – на датата 17.11.2017 год., като общият размер на преведените суми възлиза на *** лева.

В констативно-съобразителната част към заключението е налична и Таблица 4 – Хронологичен регистър на ЕТ „Митев - В. М.“, Сметка 501/1 – всички, от 01.01.2017 год. - 31.12.2017 година.

Въз основа на тези констатации, в заключението по първия поставен му въпрос вещото лице дава отговор, че въз основа на приложения по делото Аналитичен регистър на сч. сметка 501/1/Каса/ за периода 01.01 - 31.12.2017 год./т.1/ се установява, че финансовите операции, в общ размер от *** лева, подробно описани в таблици №1, 2 и 3, са отразени в счетоводството на ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място], през 2017 година, със следната счетоводна операция: Дебит - 503/Банка//Кредит - 501/Каса/.

На втория поставен му въпрос – Съвпада ли общия размер на сумите, превеждани от банковата сметка на физическото лице В. М. през 2017 год., към банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място], с този на осчетоводените от последния суми като Дебит - Банка / Кредит - Каса?, вещото лице дава отговор в заключението си, че при съпоставка на сумите, превеждани от банковата сметка на физическото лице В. М. през 2017 год., към банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място]/таблици №1, 2 и 3/ с този на осчетоводените от ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място] суми като Дебит - Банка / Кредит - Каса, представени в таблица №4, се установява, че сумите съвпадат - всяка по отделно, а също така и общият им размер.

На третия поставен му въпрос – Отразени ли са счетоводно от ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място], сумите в общ размер на *** лева, като получени заеми или някаква форма на финансиране?, вещото лице дава отговор в заключението си, че през 2017 год., по счетоводна сметка 107 - /Капитал/, която отразява паричните потоци между физическото лице и търговеца, не са налице обороти и че през 2017 год. не е използвана Счетоводна сметка 499 - /Други кредитори/, която се използва за отчитане на задължения към трети лица, както и че не е използвана каквато и да е счетоводна сметка, по която да се установява отчитане на получени заеми. В заключението си вещото лице е посочило, че сумите, в общ размер на *** лева, не са отразени счетоводно от ЕТ „Митев - В. М.“ [населено място], като получени заеми или някаква форма на финансиране.

В съдебно заседание, вещото лице-икономист И. К. Н. поддържа изготвеното заключение, като на поставен й въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя – да обясни, връзка с отговора на въпрос №2, какво означава „Дебит – Банка/Кредит – Каса“?, вещото лице отговаря, че това означава осчетоводяване на сума, която е внесена по банковата сметка и че в случая, по банкова сметка на ЕТ „В. М.”, която е осчетоводена, с тази операция се казва, че от касата на ЕТ е излязла сума и тя е влезнала по банковата му сметка, т.е. записът означава, че от кредит каса сумата е постъпила по банковата сметка на ЕТ и това са сумите, описани в Таблица №4 в съдебно-счетоводната експертиза – извадка от хронологичен регистър на ЕТ „Митев - В. М.“. Пояснява, че този хронологичен регистър е приложен по делото и тази таблица съвпада с регистъра и че това, което е представено в Таблица №4 е извадка от регистър каса, като е получила в пълнота регистър каса за 2017 год., но обемът му е значителен и затова страната е приложила само извадката, която показва конкретно тези процесни операции. Пояснява също, че оборотът на търговеца по каса и по банка е значителен като операции и суми. На въпрос - Може ли да отговори от прегледа и справката на банковите извлечения, забелязва ли се тези суми, които са вадени от каса и са вкарани в банкова сметка, дали са внасяни през банкомат и дали това се вижда от извлеченията, вещото лице отговаря, че е обърнало внимание при анализа на банковите извлечения от физическото лице и там се вижда, че действително има захранване на неговата лична сметка с пари през банкомат и че сумите са внасяни през банкомат и са превеждани от неговата сметка към тази на ЕТ. Пояснява, че сумите, които са превеждани, например: *** лева на 19.06.2017 год., е захранена през банкомат с няколко вноски, до размера на лимитите на банкомата и че всички тези процесни суми, действително са постъпили по банковата сметка на физическото лице, през банкомат.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000923007490-020-001 от 13.12.2023 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от В. И. И. - на [длъжност] в [отдел], [Дирекция] при ТД на НАП – Пловдив.

Видно от приложената Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на изпълнителния директор на НАП/л.215-л.218/, издадена на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, с т.I от тази заповед са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като в таблицата към тази т.I, на ред 1, като такъв орган по приходите е посочена В. И. И. - на [длъжност] в при ТД на НАП – Пловдив, с място на работа – [област]. Тази Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000923006350-020-001 от 30.10.2023 год. на посочения „[длъжност]” в [отдел], [Дирекция] при ТД на НАП – Пловдив, е издадена по отношение на жалбоподателя В. К. М. от [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], с регистрация като едноличен търговец, с фирма ЕТ „Митев - В. М. ”, с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], [област], с [ЕИК], като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения, както и по периоди, посочени по-горе, както и е определен и ревизиращият екип.

Последвало е издаването на описаните по-горе три заповеди за изменение на ЗВР, както и заповед за спиране на ревизионното производство и впоследствие – заповед за възобновяване на производството по извършване на ревизията, всички издадени от същия „[длъжност]” в [отдел] при ТД на НАП – Пловдив – В. И. И., като със заповедта за възобновяване на ревизията, срокът за завършване на същата е бил определен до 01.12.2024 год.. Всички описани по-горе заповеди са били връчени на ревизираното лице по електронен път и са получени от ревизираното лице, видно от приложените удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК и в срока по ал.1 на същия текст, от ревизиращия екип, в състав: 1. Г. Д. К. - [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив (ръководител на ревизията) и 2. Г. Л. А. - [длъжност] в ТД на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад №Р-16000923007490-092-001 от 04.12.2024 год., също връчен на ревизираното лице по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща – [електронна поща], като срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, не е било подадено възражение от ревизираното лице.

Въз основа на този ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният частично в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год. на ТД на НАП – Пловдив, от В. И. И., на [длъжност] в [отдел] при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Г. Д. К. - [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, като този ревизионен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен, ведно с приложенията към него, на ревизираното лице по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща – [електронна поща], видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”.

От страна на ревизираното лице В. К. М., както бе посочено и по-горе, не е било подадено възражение против констатациите в ревизионния доклад, но впоследствие е било предприето в срок обжалване по административен ред на ревизионния акт, като в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК е последвало и издаването на Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден в една част, изменен е в друга част - за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2017 год. и лихвите за просрочие върху тях и е отменен в друга част - за установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2021 год. и лихвите за просрочие върху тях.

Посочените актове са издадени в съответствие и с приложената по преписката Заповед №РД-09-788 от 13.05.2022 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив и Приложение №1 към нея/л.208-л.212/, с която, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП, е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи/вкл.ръководители на екипи/ в [отдел], [дирекция], с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, съгласно Приложение №1 към настоящата заповед, както и с последващата я Заповед №РД-09-2202 от 07.12.2022 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.206-л.207/, с която е изменено утвърденото със Заповед №РД-09-788 от 13.05.2022 год. разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от [отдел], [дирекция], като са определени състави на секторите с място на работа в [населено място], като в заповедта е посочено, че същата влиза в сила считано от 12.12.2022 година. В тези заповеди, в табличен вид са посочени поименно – с трите им имена, длъжност и място на работа/ИРМ, служители в ТД на НАП – Пловдив, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в [дирекция], [отдел] при ТД на НАП – Пловдив, както и поименно и с посочени длъжности, са определени и ревизиращите екипи към тези съответните сектори. В таблицата към Заповед №РД-09-2202 от 07.12.2022 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, в състава на ревизиращ екип 6, сектор II – [населено място], с [длъжност] - В. И. И., са вписани Г. Д. К. и Г. Л. А., и двамата на [длъжност], с място на работа - ТД на НАП – Пловдив.

По преписката е представена и приета като доказателство и Заповед №РД-09-2111 от 13.11.2023 год., също издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.198/, с която, на основание чл.11, ал.1, т.l oт Закона за Националната агенция за приходите, т.1 от същата, е изключена като ръководител на екип, с място на работа в [населено място], Т. А. Т. - [длъжност], преназначена на [длъжност] и е определена Г. Д. К. - [длъжност], да изпълнява функцията [длъжност], с място на работа в [населено място], считано от 13.11.2023 год., до провеждане на подбор за ръководители на екипи. С посочената по-горе Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000923007490-020-001 от 13.12.2023 год., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от В. И. И. - на [длъжност] в [отдел], [Дирекция] при ТД на НАП – Пловдив, Г. Д. К. - [длъжност] в ТД на НАП – Пловдив, е била определена за ръководител на ревизията на В. К. М. от [населено място], [улица], [област], с [ЕГН], с регистрация като едноличен търговец, с фирма ЕТ „Митев - В. М. ”, с адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция – [населено място], [улица], [област], с [ЕИК].

От изложеното по-горе следва изводът, че всички цитирани по-горе актове, в т.ч. заповедта за възлагане на ревизията/ЗВР/, заповедите за изменение на ЗВР, заповедта за спиране на ревизионното производство, заповедта за възобновяване на същото, съставения ревизионния доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт, са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото и анализирани по-горе заповеди, издадени от директора на ТД на НАП - град Пловдив.

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издадат ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което в случая е сторено, като частично оспорения ревизионен акт е издаден от В. И. И., в качеството й на орган, възложил ревизията, съгласно цитираната по-горе заповед на директора на ТД на НАП - Пловдив и от Г. Д. К. – ръководител на ревизията, на [длъжност], определена да изпълнява функцията [длъжност], считано от 13.11.2023 год., с т.1 от посочената по-горе Заповед №РД-09-2111 от 13.11.2023 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив/л.198/. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу оспорената част на ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената част от ревизионен акт, съдът намира следното:

Както е посочено и по-горе, с жалбата се оспорва частично издадения на жалбоподателя ревизионен акт, поправен с ревизионния акт за поправка на РА, в изменената му част с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с която са установени посочените задължения – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 год., в размер на *** лева и лихви за просрочие върху тях, в размер на *** лева, като незаконосъобразен в тази му част.

Основното твърдение в жалбата е, че в случая неправилно и незаконосъобразно е прието от органите по приходите, че парични средства, в размер на *** лева, представляват разход на физическото лице, тъй като в рамките на 2017 год. тези средства били изтегляни от касата на едноличния търговец и в същия размер били трансферирани в банковите сметки на едноличния търговец, през личната банкова сметка на В. М. и неправилно, въз основа на това, е било установено несъответствие на доходите и разходите на ревизираното лице и съответно е била изменена общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като следва да се отбележи, че с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, определената по реда на чл.122 от ДСОПК годишна данъчна основа е изменена от *** лева, според приетото в ревизионния акт, на *** лева.

В тази връзка, съдът намира следното:

От страна на органите по приходите,, след извършен подробен анализ на събраните документи, писмени обяснения, декларации и отговори от направени запитвания до трети лица, е констатирано наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, според която, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на В. К. М. са били връчени уведомления по реда на чл.17, ал.1 и по чл.124, ал.1 от същия кодекс, в които е посочено, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за ревизираните данъчни периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. На лицето е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. Следва да се отбележи, че в жалбата няма оплаквания и доводи в насока, че неправилно от органите по приходите е приет този ред за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.

В хода на проведеното ревизионно производство безспорно е установено, че са налице доказателства за преведени парични средства, от лична сметка на физическото лице В. М., по банкови сметки на едноличния търговец, но не са представени и няма представени счетоводни регистри, от които е видно, че в по сметките на едноличния търговец в банката са отчетени внесени парични средства, от касата на същия. Съдът намира, че органите по приходите правилно са установили фактическата обстановка по спора и са направили законосъобразни изводи, които са в съответствие с данните по преписката и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, като при обсъждане на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, преценени във взаимната им връзка, органите по приходите са обосновали направените в обжалвания ревизионен акт и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт изводи.

Съдът намира, че изводите на органите по приходите не се опровергават и от заключенията на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като според настоящия състав, с нито един от поставените към вещото лице въпроси и дадените от него отговори, не се опровергават по никакъв начин установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, въз основа на които органите по приходите са изградили своите констатации. Така, при отговора на първи въпрос, от страна на вещото лице е посочено, че финансовите операции/парични преводи/, в общ размер от *** лева, са подробно отразени в счетоводството на ЕТ „Митев - - В. М.“ за 2017 год., със счетоводната операция: Дебит - 503/Банка/ - Кредит - 501/Каса/. Съдът счита, че представените от страна на счетоводството на едноличния търговец доказателства са изготвени за целите на съдебно-счетоводната експертиза, като намира, че това е така предвид факта, че нито по време на проведеното ревизионно производство, нито впоследствие, при административното обжалване на ревизионния акт, са били представени такива. Още повече, че по време на административното обжалване, след преглед на приложената към преписката главна книга за 2017 год. на ЕТ „Митев - В. М.“ е установено, че са налице безспорни доказателства за преведени средства от лична сметка на физическото лице, в банкови сметки на едноличния търговец, но не са били представени счетоводни регистри, от които е видно, че в счетоводството на ЕТ са отчетени внесени парични средства в банката, от касата на същия.

Според съда, представените счетоводни регистри, в които паричните средства, в размер на *** лева са отчетени със счетоводна статия Дебит - 503/Банка/ - Кредит - 503/Каса/, не са относими към предмета на спора и не могат да послужат като доказателство, че сумите са оборотни средства на едноличния търговец, „излезли“ от касата на същия. В допълнение към горното, съдът намира, че в случая не е налице доказателство – счетоводен документ, а именно - разходен касов ордер/РКО/, по отношение на която и да е от описаните в заключението на съдебно-счетоводната експертиза суми, който да установява и да документира изплащането/получаването/ на парични средства, в брой, от касата на едноличния търговец, от физическото лице В. К. М., за които парични средства се твърди, че впоследствие се били внесени, през банкомат, по личните му сметки, а оттам, отново преведени по банковите сметки на едноличния търговец. Следва да се добави, че разходният касов ордер/РКО/ е документ, който се използва за документиране изплащането на парични средства от каса на предприятие, но такъв в случая липсва за която и да е от описаните в заключението по първи въпрос на експертизата парични суми.

Съдът споделя виждането, че няма икономическа, т.е. финансова логика и обоснованост в цялостния механизъм по движението на тези парични средства, а именно – тези средства да се вземат от В. К. М. в брой, от касата на едноличния търговец, след това да се внасят, през банкомат, в лична банкова сметка на физическото лице В. К. и впоследствие, да се превеждат по банков път, по посочените в заключението на вещото лице, две банкови сметки на ЕТ „Митев - В. М.“. Според настоящия съдебен състав е неприемлива поддържаната в съдебно заседание теза, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че „ Целта е житейски оправдана и тя е да бъдат спестени средства за банкови такси.“, тъй като в случая, ако се приеме, че сумата, общо в размер от *** лева, е внасяна през банкомат, с 16 отделни вноски, описани по дати и суми в заключението на вещото лице, в личната банкова сметка на В. К. М., се стига именно до житейска и икономическа необоснованост. Противно на поддържаната теза, финансово, а и житейски безсмислено е, едно лице, което внася суми в значителни размери, да извършва тези операции, за да избегне плащането на банкови такси на гише, предвид факта, че и при внасянето на суми през банкомат отново са дължими такси, като разликата между банковите такси не би оправдала тези действия (в случая са били необходими 16 такива операции за внасяне на сумата, в общ размер от *** лева). Тази теза – за спестяването на средства за банкови такси, се опровергава и от още едно обстоятелство, а именно – тези суми впоследствие се били превеждани по банков път, от личната сметка на физическото лице В. К. М., по посочените две банкови сметки на едноличния търговец ЕТ „Митев - В. М.“, съответно в *** ЕАД и в *** ЕАД. При извършването на тези банкови преводи, при всички случаи са платени банкови такси, като това се отнася най-вече за извършените 10 междубанкови превода – от *** ЕАД, в която е личната сметка на физическото лице В. К. М., от която се превеждани средствата, по банковата сметка на ЕТ „Митев - В. М.“ в *** ЕАД, като според заключението на вещото лице, общата сума на тези междубанкови преводи възлиза в размер на *** лева.

Най-сетне, отделно от изложеното по-горе, съдът намира също така, че поддържаната от жалбоподателя теза за спестяване на банкови такси се опровергава и от още едно обстоятелство. Така, дори и да се приеме, че описаните в заключението парични суми са вземани, в брой, от касата на едноличния търговец, то остава неясно защо, същите не са внасяни, също през банкомат, директно по банковите сметки на ЕТ „Митев - В. М.“, а са внасяни най-напред по личната банкова сметка на физическото лице, а едва след това са превеждани по банков път, по сметките на едноличния търговец. Така, съдът намира, че тази теза, поддържана от процесуалния представител на жалбоподателя, е крайно несъстоятелна, като така или иначе, не става ясно, поради каква причина тези парични средства, ако наистина са взети в брой от касата на едноличния търговец, е следвало да бъдат, условно казано, „превъртяни“ най-напред през личната банкова сметка на физическото лице В. К. М., а след това преведени по банковите сметки на едноличния търговец.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при обсъждане последователно и в тяхната съвкупност на всички доказателства по делото, се потвърждават констатациите, направени от органите по приходите, респ. и направените изводи, както и намира, че въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, в случая – на ЗДДФЛ, е определена данъчната основа по чл.17 от з.с., за 2017 год. и съответно, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и лихвите за просрочие, за тази ревизирана година.

Съдът намира за нужно да посочи също така, че съобразно правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията на чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. Това означава, че на ревизионния акт отнапред нормативно е придадена материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства, като тежестта за тяхното оспорване лежи върху жалбоподателя. Настоящият състав счита, че в случая, на нито един етап от производството, включително и в съдебната му фаза пред първоинстанционния съд, не са ангажирани доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че в Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год., поправен с Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на ревизионен акт, и двата издадени от ТД на НАП - Пловдив, в частта му, в която са изменени с Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - град Пловдив при ЦУ на НАП и която е предмет на подадената жалба от В. К. М., е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и правните принципи и следва в тази му част да остане в сила, а подадената срещу него жалба, с изложените в нея доводи и аргументи, се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно от процесуалния представител на ответника по жалбата, в депозираните преди съдебните заседания молби от същия, постъпили в съда на 18.06.2025 год./л.2559/ и на 16.09.2025 год./л.2420-л.2421/. В тези молби, а и в депозираната писмена защита от процесуалния представител на ответника – [длъжност] Б. М., се претендира в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП да бъде присъдено следващото се юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (?!?), като дори е изчислен и посочен размерът, в който се претендира това юрисконсултско възнаграждение, а именно - в размер на 1664.65 лева.

Съдът най-напред взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.161 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От тези разпоредби следва, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, но същевременно, това възнаграждение няма да бъде определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.к. най-напред, наредба с такова наименование, считано от 22.02.2025 год., не съществува в българското законодателство. Считано от тази дата, Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС, се наименова Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.) и съответно, след измененията й, обнародвани в същия ДВ, бр.14 от 18.02.2025 год., същата, в никоя от разпоредбите си, не предвижда, респ. не регламентира, минимални размери на адвокатските възнаграждения. Това следва и от изменението на чл.1 от тази Наредба №1 от 09.07.2004 год., който, в действащата от 22.02.2025 год. редакция гласи, че „Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента“, като от текста на нормата е отпаднал изразът „ ..., но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ.“. Предвид това е пределно ясно, че посочените в действащата редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 год., размери на адвокатските възнаграждения не са минимални и съответно, те не са обвързващи за съда при определянето и присъждането на дължимо адвокатско възнаграждение, респ., и на юрисконсултско възнаграждение.

Така, предвид претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно - 1664.65 лева, следва да се посочи, че общият размер на задълженията, които са определени на жалбоподателя В. К. М. с оспорената част на ревизионния акт, изменена с Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, възлиза в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, в т.ч. задължения за главница, в размер на *** лева и лихви за просрочие върху това задължение, в размер на *** лева, като в този размер от *** лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, като приложима за конкретния случай е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 10000 до 25000 лева, възнаграждението се определя в размер на 1300 лева плюс 9% за горницата над 10000 лева. Така, при посочения по-горе материален интерес по делото и изчислено съобразно цитираната разпоредба от Наредба №1 от 09.07.2004 год., възнаграждението по настоящото дело действително възлиза в размер на 1664.65 лева, в какъвто размер се претендира същото от процесуалния представител на ответника, но който размер не е минимален, както бе обосновано и по-горе. Същевременно обаче, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в съдебно заседание, в хода по същество, е направено възражение за прекомерност на така претендираното юрисконсултскко възнаграждение, което възражение съдът в настоящия състав намира за основателно. Съдът счита, че това е така, т.к. по делото са проведени две открити съдебни заседания, но упълномощеният от ответника юрисконсулт не се е явил в нито едно от тях, а преди съдебните заседания, по електронна поща на съда, е депозирал молби с почти едно и също, кратко и до голяма степен бланкетно съдържание. След последното съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 год., е представил писмена защита, но извън определения за това от съда 7/седем/-дневен срок, считано от датата на заседанието/в случая до 23.09.2025 год. вкл./. По тези съображения съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение, в размер на 500/петстотин/ лева, в конкретния случай се явява справедливо, съразмерно и адекватно на реално осъществените от упълномощения процесуален представител на ответника, правна защита и съдействие по настоящото административно дело.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ и ал.2 от ДОПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, възлизащо в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], против Ревизионен акт №Р-16000923007490-091-001 от 20.12.2024 год., поправен с Ревизионен акт №П-1600925001163-003-001 от 14.01.2025 год. за поправка на ревизионен акт, и двата издадени от ТД на НАП - Пловдив, В ЧАСТТА МУ, в която са изменени с Решение №76 от 13.03.2025 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ - град Пловдив при ЦУ на НАП и с която, на жалбоподателя В. К. М., [ЕГН], допълнително са определени задължения за:

1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за период 2017 год.: главница, в размер на 8105.43/осем хиляди сто и пет лв. и 43 ст./ лева И

2. Дължими лихви за просрочие, в размер на 5946.24/пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лв. и 24 ст./ лева.

ОСЪЖДА В. К. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [община], [област], ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.