№ 784
гр. Бургас, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202348 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Д. Д., ЕГН: **********, чрез адв.
В. А. от АК-Бургас, съдебен адрес: гр. *, *, срещу Наказателно постановление № 23-0431-
000019/30.05.2023г., издадено от Началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с
което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. А. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от разписката на НП, същото е връчено на
жалбоподателя на 19.06.2023 г., а жалбата е подадена на 28.06.2023 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Г. Д. Д., ЕГН: **********, бил собственик на лек автомобил „Хонда“ с рег. № *. На
18.01.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП- липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, за което собственикът не бил уведомен.
На 17.01.2023 г., около 10.20 часа, докато се движел в гр. Бургас, местност „Пода“-
КПП, горепосоченият автомобил, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от
1
полицейски патрул, в състава на който влизал и И. А.- полицейски служител в 01 РУ Бургас.
Била направена справка за автомобила, при което се установило, че същият е с прекратена
регистрация.
За констатираното на място служителят А. съставил АУАН № 115166,
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, който го подписал.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
Бургас, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 06.02.2023г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл. 345 от НК.
След отказа на БРП, на 30.05.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Д. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник сектор в
ОДМВР-гр.Бургас, РУ 01 Бургас. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Д. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
2
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 18.01.2022 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за
уведомяване от страна на ОДМВР или на Гаранционния фонд по отношение на собственика,
че регистрацията на МПС е прекратена. Следователно при извършеното служебно
прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143,
ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи
регистрационните табели. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил
или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, където е посочено: „Съществува законово
задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да уведоми
собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е
възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция",
при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В
случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено
на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже
по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се
има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи
от състава на административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага.“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
3
отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като по делото не е
направено възражение за прекомерност. Поради това и възнаграждението следва да се
присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0431-000019/30.05.2023г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Г. Д. Д., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г. Д. Д., ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4