Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 26.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр.
д. № 667 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Х.П.Н. - длъжник
по изпълнително дело № 20209260400397 по описа на частен съдебен изпълнител В.
Ц, с рег. № 926 по описа на КЧСИ, срещу онази част от постановление от
14.08.2020 г., имплицитно съдържаща отказа на органа по принудително изпълнение
да намали разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до минимума, установен в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията на разпоредбата към датата на образуване на изпълнителното дело –
17.06.2020 година.
Жалбоподателят
поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно
наличието на предпоставките за възлагане на сторените по изпълнителното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника в
размера над сумата от 120 лева (с ДДС).
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило
възражение по жалбата от страна на взискателя.
В мотивите си ЧСИ Вл. Цачев излага съображения, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното.
Изпълнително дело № 20209260400397
по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с рег. № 926 по описа на КЧСИ, с район на действие СОС, е образувано по молба от И.С.Г.
срещу Х.П.Н. за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя
сума в размер на 600
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по адм. д. № 976/2019 г. по описана Административен съд София
– област. Молбата е депозирана от адвокат П.С., действащ като
пълномощник на взискателя И.С.Г., като в същата са претендирани
и разноските по изпълнителното дело. Представени са фактура и преводно нареждане от
17.06.2020 г., от които се установява, че адвокат С. е получил от своя
доверител сумата от 360. 00 лева (с ДДС) - адвокатски хонорар за образуване на
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парично
вземане срещу Х.П.Н..
В молбата за образуване на
изпълнително дело е направено искане да бъде наложен запор върху
вземания на длъжника от търговски
банки в страната.
С разпореждане от 18.06.2020 г. съдебният изпълнител постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника след 14 юли 2020 година. Със същото разпореждане органът по принудително
изпълнение е приел за събиране следните разноски: 24. 00 лв. –
такса за образуване на изпълнително дело, 24. 00 лв. – за изпращане на покана
за доброволно изпълнение, 12. 00 лв. – такса справки, както и такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ
– 6 лева.
На
24.07.2020 г. пълномощникът на взискателя е депозирал
молба до органа по принудително изпълнение с искане за налагане на възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника.
По делото е изготвена, изпратена и получена от
длъжника на
27.07.2020 г. покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза
на: 600.
00 лева– неолихвяема сума, 150.11 лв. – разноски по
изпълнителното дело, 360. 00 лв. -
адвокатско възнаграждение, както
и 115. 92 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В
срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил задължението изцяло,
отправяйки искане (молба с вх. №
8169 от 06.08.2020 г.) до съдебния
изпълнител да постанови намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя до минимума, установен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При произнасяне
по молбата органът по принудително изпълнение е счел възражението за
основателно отчасти, като е приел, че съответна на фактическата и правна
сложност на делото е сумата от 240. 00 лева (с
ДДС) – възнаграждение за образуване на изпълнително
дело, до който размер е намалил възнаграждението на адв.
С..
Настоящият състав намира от
правна страна следното.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие
на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг.
чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 79 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в
хипотезата, в която разноските са направени от взискателя
за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че
процесното изпълняемо право
е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, поради което основание за отпадане отговорността му за направените
разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие, липсва.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните, при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Според
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
В случая взискателят е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 360. 00 лева, като изпълнителното
дело не се отличава
с каквато и да е фактическа или правна сложност. Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат
предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща
правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в
рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е депозирал още една молба на 24.07.2020 г., в
която е посочен конкретен изпълнителен способ – възбрана върху недвижим имот,
до реализация на който не е пристъпено поради
погасяване на дълга чрез плащане в срока за доброволно изпълнение. Търговските
банки, до които съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения, са уведомили същия, че по откритите банкови сметки на длъжника не са
налични авоари, които да бъдат преведени в изпълнение на наложения запор.
Липсват каквито и да е данни по изпълнителното дело, от които да се направи
извод, че постъпилото плащане на задължението е в резултат на реализиран
изпълнителен способ. Ето защо взискателят има право
на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията към
датата на образуване на изпълнителното дело - ред., ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм.
с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45
от 2020 г. , в сила от 15.05.2020 г. – действащо право към
17.06.2020 г.) в размер на 100 лева, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т.
2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/"присъждането"/ на разноски в размер над минимума по изпълнителното
дело, протекло без каквото и да е усложнение от фактическа и правна страна, е
необосновано.
Както
бе посочено по-горе, действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното са в основата на извода на съда
за основателност на възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК,
поради което определеното адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител в размер на 240.
00 лева като прекомерно следва да бъде намалено до минимума от 120. 00 лева (с включен ДДС).
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на длъжника Х.П.Н.,
ЕГН: **********, онази
част от постановление от 14.08.2020 г. по изпълнително дело № 20209260400397 по
описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с рег. № 926 по описа на КЧСИ,
имплицитно съдържаща отказа на органа по принудително изпълнение да намали
разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя
И.С.Г. до сумата от 120 лева (с ДДС), като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20209260400397
по описа на частен съдебен изпълнител В. Ц., с рег. № 926 по описа на КЧСИ, за адвокатско възнаграждение, дължимо от Х.П.Н., и определя
размер от 120. 00 (сто и двадесет) лева (с ДДС).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.