№ 21
гр. Кърджали, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225100600269 по описа за 2022
година
Въззивното производството е второ по ред, след като постановеното
решение по ВНОХД № 82/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали е
било отменено по реда на възобновяването с Решение № 162/15.11.2022 г. по
НД/В/ № 384/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив.
С Присъда № 8/20.01.2022 г., постановена по НОХД № 629/2021 г.,
Кърджалийският районен съд е признал М. Р. С. от с.К., общ.Х., за виновен в
това, че на 21.03.2021 г. на път I-5 в землището на с.П., общ.Ч., обл.К.,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ситроен Ц1“
с рег. № СТ **** РВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно – 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на
основание чл.343б, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, както и на наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
три години. На основание чл.343г, във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е
наложил с присъдата, на подсъдимия М. Р. С. и кумулативно предвиденото
1
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца,
считано от датата на отнемане на СУМПС – 21.03.2021 г.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подс.М. С. – адв.Н. П. от АК – Х., в която се твърди, че
присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна,
като се прави искане за отмяната й изцяло. В допълнителни писмени
изложения към жалбата адв.П. развива подробни съображения относно
недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Твърди, че процесния
съставен АУАН, за да има доказателствена сила и да обвърже съда, следвало
длъжностното лице, което го е съставило, лично да е възприело отразените в
него факти. В случая, това не било така, тъй като никой от пристигналите на
място полицейски служители не били възприели подсъдимият да управлява
лекия автомобил. Твърди също, че показанията на полицейските служители,
възпроизвеждащи проведената беседа с подсъдимия не можели да бъдат
ценени, тъй като М. С. към момента на ПТП не е имал качеството на
обвиняем. Счита, че дори и това да не е така, то следвало тези
извънпроцесуални признания да бъдат подкрепени и от други
доказателствени източници, каквито в случая липсвали. Защитникът на
подсъдимия твърди още, че към момента на беседата с полицейските
служители подс.С. не е бил адекватен и е нямал възможност да осъзнае
случващото се.
Въззивна жалба против първоинстанционната присъда е подадена и от
другия защитник на подс.М. С. – адв.Н. М. от АК – К., с която присъдата се
обжалва като постановена при неправилно приложение на материалния закон,
с искане за нейната отмяната, признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му по повдигнатото му обвинение. В жалбата се развиват
подробни съображения относно липсата на безспорно установяване на
осъществяване от подс.М. С. на инкриминираното деяние от обективна и
субективна страна.
В съдебно заседание подсъдимият С., не се явява, но чрез единия от
защитниците си – адв.П., поддържа подадените въззивни жалби по
изложените в тях и в допълнителните писмени изложения съображения. В
пледоарията си, адв.П. твърди, че нямало нито едно пряко доказателство,
което да уличава подсъдимия в извършване на престъплението, за което е
2
ангажирана неговата наказателна отговорност, а имало само косвени
доказателства, които нямали връзка помежду си. Моли да се отмени
постановената от районния съд присъда и подсъдимият да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
изразява становище, че въззивините жалби са неоснователни. Счита, че
авторството на деянието се установява от показанията на св.Б. и св. Р., които
първи пристигнали на местопроизшествието и на мястото на водача
установили подс.М. С., който лъхал на алкохол, поради което и съобщили
това обстоятелство на дежурния на ОД на МВР – Кърджали, за да изпрати
екип на Пътна полиция. Пристигналите на место пътни полицаи изпрабвали
водача С. с техническо средство за употреба на алкохол и уредът отчел 1.82
промила на хиляда. Версията на подсъдимия, че друг е управлявал
автомобила, се подкрепяла от показанията на св.К., като тези показания
оставали изолирани и нелогични, противоречащи и неподкрепящи се от
останалия доказателствен материал. Прокурорът счита, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна, поради
което предлага същата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, изложени във въззивните жалби, на
основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
легитимирани за това страни и в законоустановения срок, поради което
същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите на
защитниците на подс.М. С. са неоснователни.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подс.С.
обвинение. Събрани са необходимите, относими и възможни, поискани от
страните доказателства, като не се е наложило извършването на
процесуалноследствени действия в тази връзка от въззивната инстанция.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и
категоричен начин се установява следната фактическа обстановка, приета и
от първоинстанционния съд:
3
Подсъдимият М. Р. С. е роден на **.**.**** г. в гр.С., като живее в с.К.,
общ.Х., обл.Х.. Има завършено средно образование, женен е, не работи, не е
осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият М. Р. С. е правоспособен водач на моторно превозно
средство, с придобити категории за правоуправление „А“, „В“, „СЕ“, „С“,
„АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“, като последно издаденото му свидетелство за
управление на МПС е с № *********, валидно до 07.06.2023 г. Многократно е
наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за
движение, видно от приложената по ДП справка за нарушител.
На 21.03.2021 г. около 19.30 часа, въпреки че бил употребил алкохол,
подсъдимият М. С. управлявал лек автомобил, марка „Ситроен Ц1” с рег.№
СТ **** РВ по път I-5 след с.Ч. в посока гр.Х.. Движейки се по посочения
път, на километър 325+100 в землището на с.П., общ.Ч., обл.К., подс.С.
загубил управлението на лекия автомобил марка „Ситроен Ц1” с рег.№ СТ
**** РВ, навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл я, паднал в
канавката и се ударил в бетонен водосток. От удара автомобилът заседнал в
бетонната канавка, като двигателят му продължил да работи, а подс.С.
останал зад волана на шофьорската седалка. По същото време, неустановено
лице сигнализирало за настъпилото ПТП в РУ - Кърджали. ОДЧ в РУ -
Кърджали изпратил на място автопатрулен наряд, обслужващ територията на
Община Ч., в състав - свидетелите А. Б. и Ю. Р.. Свидетелите Б. и Р.
пристигнали за около 5 минути на мястото на настъпилото ПТП, където
заварили лек автомобил „Ситроен Ц1“ с рег.№ СТ **** РВ с работещ
двигател, който се намирал в бетонната канавка вляво по посока на
движението от с.Ч. към с.П.. Свидетелите Б. и Р. забелязали, че зад волана на
автомобила седи водач, на когото казали да загаси двигателя, предвид
наличието на разлята течност под автомобила. Водачът загасил двигателя на
автомобила. При проверка на документите му, свидетелите Б. и Р. установили,
че водачът се казва М. С., който им обяснил, че управлявайки автомобила, е
загубил контрол над управлението му и е паднал в канавката. По време на
проверката свидетелите Б. и Р. установили, че подс.С. миришел на алкохол,
поради което св. Б. се обадил на дежурния да изпрати екип на „Пътна
полиция“, за да бъде извършена проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол. Свидетелите уведомили подсъдимия, че ще бъде тестван за употреба
на алкохол, при което последният им казал, че не той е управлявал
4
автомобила, а друго лице. На въпросите на полицаите кой е управлявал
автомобила, подс.С. не съобщил име, а само заявил, че автомобилът е
управлявал човек от гр.Х.. След около 20 минути пристигнали служители на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кърджали - свидетелите Б. М. и Е.
Н.. Същите заявили на подс. С., че ще го изпробват за употреба на алкохол.
Подсъдимият С. обяснил на св.М., че празнували с приятели, които го
оставили в с.П., след което той решил да се върне в с.Ч. с автомобила, за да
купи алкохол. С техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA 0150,
св.М. изпробвал подс.М. С. за употреба на алкохол, като при проверката
уредът отчел наличие на алкохол в концентрация от 1.82 промила. На подс.С.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA,
бл.№ 400604/21.03.2021 г., който подсъдимият подписал без възражения. На
водача М. С. бил издаден талон за медицинско изследване, в който
подсъдимият отразил, че приема показанията на техническото средство.
Подс.М. С. бил откаран в СПО при М. „Д. А.Д. А. – гр.К., където отказал да
даде кръвна проба за химически анализ, като отказът му бил отразен в
съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Със Заповед № 21-1300-00166/21.03.2021 г. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена от мл.автоконтрольор при
сектор „ПП” при ОД на МВР – Кърджали, на основание чл.171 т.1 б.„б” от
ЗДвП е било отнето временно свидетелството за правоуправление на подс.С.,
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз – 68/21.03.2021 г.,
издадена от полицейски орган на основание чл.72 ал.1 т.1 от МВР, подс.М. С.
бил задържан за срок до 24 часа.
Така описаната фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно
установена на база събраните по делото доказателства, които е анализирал
подробно, като противоречевите е съпоставил и посочил на кои дава вяра и
защо, съответно кои не кредитира и защо. Така, съдът е кредитирал отчасти
обясненията на подс.С., дадени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, дал е вяра изцяло на показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М.
и Е. Н., и отчасти на показанията на св.Н. К., дадени пред
първоинстанционния съд, както и е кредитирал отчасти и показанията на св.Б.
5
Д., дадени по същото дело на досъдебното производство пред орган по
разследването, прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.5, във вр. с
ал.1 т.3 от НПК. Районният съд се е позовал и на писмените доказателства,
събрани и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред:
Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
400604/21.03.2021 год., Талон за изследване № 079210, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози от 21.03.2021 год.,
Справка за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Кърджали за подс.С., Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз -
68/21.03.2021 год., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1300-00166/21.03.2021 год., Справка за съдимост на подс.М. С. с
рег.№ 383/25.03.2021 год., издадена от РС - Кърджали, характеристична
справка на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс.С., и др.
По същество спорът по делото се свежда до авторството на деянието,
дали подсъдимият М. С. след употреба на алкохол, е управлявал въпросния
лек автомобил, в който е бил установен. С оглед събраните в тази връзка
доказателства, първоинстанционният съд е подложил на анализ показанията
на разпитаните по делото свидетели, събраните писмени и веществени
доказателства, съпоставяйки и преценяйки ги с обясненията на подс.С..
Въззивният съд споделя изцяло анализа на доказателствената
съвкупност, извършен от първоинстанционния съд. Правилно съдът не е
кредитирал обясненията на подсъдимият С., в частта им, в която твърди, че не
той е управлявал лекия автомобил „Ситроен Ц1“ с рег. № СТ **** РВ, а че
последният бил управляван от св.Н. К., тъй като същите се опровергават от
показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., които са пристигали на
местопроизшествието и са установили именно подс.М. С. като водач на
въпросния автомобил. Така, полицейските служители, пристигнали на
местопроизшествието след получаване на сигнала от ОДЧ за настъпилото
ПТП - свидетелите Б. и Р. установяват, че заварили лекия автомобил, влязъл в
канавката с работещ двигател, като зад волана бил точно подс.С., който им
обяснил, че е изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътната лента и
паднал в канавката. Едва след като същите уведомили подс.С., че ще бъде
тестван за употреба на алкохол, той им казал, че всъщност друго лице „от Х.“,
6
а не той, е управлявало автомобила, но без да посочи конкретно име на такова
лице. Извод, че именно подс.М. С. е управлявал въпросния автомобил са и
показанията на полицейския служител от ПП при ОД на МВР – Кърджали -
св.Б. М., който твърди, че когато пристигнал на местопроизшествието, за да
извърши проверка за употреба на алкохол на подс.С., по време на проверката
последният му споделил, че празнували някъде с приятели, които го оставили
в с.П., а подсъдимият решил да се върне до с.Ч. за алкохол и не си спомня как
е станала катастрофата. В случая е несъстоятелен доводът, че полицейските
служители не са били преки очевидци на описаното в АУАН деяние, поради
което липсвала удостоверителна компетентност на показанията им, са
наведени в жалбата на адв. П.. Налице са множество преки възприятия,
възпроизведени от свидетелите в показанията им, като: заварили са
подсъдимия на шофьорското място на лекия автомобил с работещ двигател,
лъхал е на алкохол, задната седалка на автомобила е била заета от щайги,
поради което е нямало място за сядане на човек, каквато е защитната теза на
подсъдимия, същият е подписал АУАН без възражения. Опосредени са
показанията на свидетелите в частта им, в която преразказват споделеното им
от подсъдимия, а именно, че изгубил управлението на автомобила и
катастрофирал, както и че празнували с приятели, които го оставили в с.П.,
след което той решил да се върне в с.Ч. с автомобила, за да купи алкохол. В
тази връзка следва да се посочи, че това са спонтанните “автентични” данни,
изнесени от подсъдимия непосредствено след деянието, преразказани от
свидетелите.
Правилно пръвоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св.
Н. К., че той е управлявал лекия автомобил „Ситроен Ц1“ с рег. № СТ ****
РВ, а не подсъдимият М. С.. Това е така, тъй като на първо място показанията
му, в тази им част, се опровергават от показанията на полицейските
служители, цитирани по-горе в решението и на следващо място, е нелогично
соченото от свидетеля, че ако той е управлявал лекия автомобил, защо
своевременно не е съобщил това обстоятелство на компетентните органи още
повече, че свидетелят твърди, че на следващия ден се е видял с М. С. и е
разбрал, че са го задържали, защото се бил преместил на предната седалка на
автомобила. От друга страна са налице проротиворечия между показанията
на св.К. и обясненията на подс.С. досежно мястото, от което се твърди, че
свидетелят е взел подсъдимия в с.Ч.. Така, подсъдимият твърди, че отишъл в
7
рибния ресторант в с.Ч., но нямало места вътре, поради което не влязъл вътре,
а направо се обадил на св.К. да го вземе; докато в показанията си св.К.
твърди, че по молба на подсъдимия отишъл с лекия автомобил на последния в
с.Ч., като подс.С. бил в рибния ресторант, откъдето го взел. В противоречие с
показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., а и на св.К. и
обясненията на подс.С., са и показанията на св.Б. Д., дадени на досъдебното
производство и прочетени на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.5, във
вр. с ал.1 т.3 от НПК, поради което същите не могат да бъдат приети за
достоверни и съдът не им дава вяра. Така св.Д. твърди, че на 21.03.2021 г., той
прибирал козите в кошарата, която се намирала до с.П., общ.Ч. и била на С.,
сестра на М. С., когато видял, че М. (подсъдимият) и б. К. (св.Н. К.) се качват
на колата на М., като последният бил доста пиян и легнал на задната седалка,
а св.К. карал автомобила. Подобни обстоятелства, че подс.М. С. и св.Н. К. са
се качили на автомобила от кошарата не се твърдят нито от св.К., нито от
подс.С., а е установено по безспорен начин от показанията на свидетелите -
полицейски служители, че подсъдимият се е намирал на шофьорската
седалка, а на задната седалка е имало разхвърлени щайги и е нямало място за
сядане, още по-малко за лягане.
Съдът съобрази също, че ако изложената от подсъдимия версия за
авторството на деянието е обективната истина, то няма логичен отговор на
въпроса защо не е съобщил конкретното име на човека, управлявал МПС или
не му се е обадил своевремнно, за да дойде и да потвърди това обстоятелство
пред полицейските служители. Не без значение в тази връзка е и
обстоятелството, че подс.С. не е възразил нито срещу изпробването му с
техническото средство за алкохол като водач на МПС, нито е изразил каквото
и да било несъгласие в издадените му по този повод няколко документа –
АУАН / с посочено в същия нарушение на правилата за движение, извършено
именно от него – управление на МПС след употреба на алкохол/, Талон за
изследване, заповед за прилагане на принудителни административни мерки,
както и същият не е изразил каквото и да било несъгласие, че е смятан за
водач на МПС, при отвеждането му в СПО за даване на кръв за извършване
на химичен анализ, а напротив – отразил е в издадения му талон за
изследване, че приема показанията на техническото средство.
Във връзка с анализа на събраните доказателства следва да се посочи,
че са несъстоятелни направените във въззивните жалби на защитниците на
8
подс.С. доводи – че вследствие на настъпилото ПТП подсъдимият С. е бил в
шок, нямал възможност да осъзнае случващото се и било нормално да има
неадекватно поведение. Това е така, тъй като от показанията на свидетелите
А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н. се установява, че подс.С. на инкриминираните дата
и място е бил видимо повлиян от алкохола, но не е имал неадекватно
поведение, а напротив – същият е споделил какво се е случило – че е изгубил
управлението на автомобила и е влязъл в канавката, като едва след
уведомяването му за предстояща проверка за употреба на алкохол е променил
твърденията си, заявявайки, че друго лице е управлявало автомобила, но без
посочи кое е това лице. Необосновани и голословни се явяват и твърденията
на защитника на подс.С. за заинтересованост на полицейските служители, тъй
като не се сочат никакви факти и обстоятелства, които биха могли да породят
съмнение в достоверността на показанията на свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и
Е. Н.. Напротив, показанията им са последователни, логични и
кореспондиращи както помежду си, така и със събраните писмени
доказателства - съставения АУАН /подписан от подс.С. без възражения/,
показанията на техническото средство за установяване употребата на
алкохол, издадения талон за изследване и др.
Във връзка с анализа на събраните доказателства следва да се посочи
също, че са неоснователни доводите във въззивната жалба, че показанията на
полицейските служители, възпроизвеждащи проведената беседа с
подсъдимия не могат да бъдат ценени, тъй като М. С. към момента на ПТП не
е имал качеството на обвиняем, а и следвало тези извънпроцесуални
признания да бъдат подкрепени и от други доказателствени източници,
каквито в случая липсвали. Въззивният съд счита, че няма процесуална
пречка полицейски служители да дават показания в качеството им на
свидетели относно факти и обстоятелства, които са възприели лично преди
образуване на наказателното производство, включително и относно
извънпроцесуални изявления на подсъдимия, направени пред тях. Безспорно
е, че в някои от своите части, обсъдени по-горе тези доказателства са
производни и следва да бъдат подкрепени от други доказателства, както
твърди защитата на подсъдимия. В настоящият случай, сочените
доказателства се подкрепят от множество други доказателства, в това число и
от обясненията на подсъдимия в частта им, в която не оспорва
обстоятелството, че при пристигане на полицейските служители е седял на
9
шофьорското място, с работещ двигател на автомобила, както не оспорва и
показанията на техническото средство, чрез което е установена употребата на
алкохол от същия; както и от издадения в тази връзка талон за медицинско
изследване за установяване наличието на алкохол в кръвтта на подсъдимя;
съставения АУАН, който подсъдимият не е оспорил, както не е оспорил и
показанията на техническото средство, чрез което е установена употребата на
алкохол от същия.
В обобщение следва да се посочи, че по делото няма нито едно
доказателство, което да внася съмнение в достоверността на показанията на
свидетелите А. Б., Ю. Р., Б. М. и Е. Н., а напротив показанията им са напълно
последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондиращи, както
помежду си, така с останалите събраните по делото писмени доказателства.
Съответно обясненията на подсъдимият М. С. и свидетелите К. и Д., в частта
им, в която твърдят, че не подс.С. е управлявал въпросното МПС, са
нелогични, изолирани и в противоречие с всички останали събрани по делото
доказателства.
С оглед на горното, законосъобразно и обосновано районният съд е
приел, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението, за което е предаден на съд по чл.343б, ал.1 от НК,
тъй като на 21.03.2021 г. на път I-5 в землището на с.П., общ.Ч., обл.К.,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен Ц1“ с
рег. № СТ **** РВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно – 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен,
обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
От обективна страна е безспорно установено от съдбраните по делото
доказателства, че на 21.03.2021 г. в землището на с.П., общ.Ч., обл.К.
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен Ц1“ с рег. № СТ **** РВ с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно – 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред.
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия С. е установена по
надлежния ред – по реда на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а
именно: с техническо средство „Дрегер“, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9
от посочената наредба, поради отказа на подсъдимия да даде кръв за
10
химическо изследване за употреба на алкохол. В тази връзка следва да се
посочи, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, не
се оспорва от последния.
Престъплението е извършено от подс.С. и от субективна страна, при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при осъществяване на
престъплението е обективиран в поведението му – с оглед възрастта му,
житейския му опит и образованието му, както и дългогодишния му опит като
водач на МПС, подсъдимият С. е съзнавал, че е употребил алкохол, въпреки
което е управлявал МПС на инкриминираните дата и място.
С оглед всичко изложено, настоящата въззивина инстанция намира, че
от съвкупността от събраните и коментирани по-горе в решението
доказателства по несъмнен начин е установено осъществяването както от
обективна, така и от субективна страна от подсъдимия С. на престъплението,
за което е предаден на съд, поради което се явяват неоснователни
оплакванията на защитниците на подсъдимия във въззивните жалби и в хода
на съдебните прения пред настоящата инстанция, свързани с неправилни
оценка и анализ на събраните по делото доказателства от
първоинстанционния съд, респ. с оспорването на авторството на
престъплението.
При определяне на наказанията, които са наложени на подсъдимия С.,
първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му
обстоятелства - чистото му съдебно минало, ниската степен на обществена
опасност на дееца, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност и оказаното съдействие на полицейските служители; а като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е отчел завишената
обществена опасност на деянието, обусловена от високата концентрация на
алкохол у подсъдимия при управлението на МПС. При така приетите
обстоятелства от значение при индивидуализацията на наказанията,
районният съд е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия С. такива, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на
тях съдът е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е определил
11
на подс.С. наказание „лишаване от свобода” под най-ниския законов размер
от една година за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, а именно: наказание
„лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, като подсъдимия
може да се поправи и превъзпита, без да е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, поради
което е отложил изпълнението на така наложеното такова наказание с
изпитателен срок от три години. Съдът е наложил на подс.С. и кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК наказание „глоба” в
минималния размер от 200 лв. На основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7
от НК, е наложил на подсъдимия и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 18 месеца, считано от датата на отнемане на
СУМПС на подсъдимия – 21.03.2021 г., съобразно утвърдената съдебна
практика при налагане на наказания за този вид престъпления.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.С.
наказания по вид и размер са справедливи и съответни на тежестта на
извършеното от него деяние, както и с тях ще се постигат целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно -
предупредително спрямо другите членове на обществото.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното, и на основание с чл.334, т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/20.01.2022 г., постановена по НОХД №
629/2021 г. по описа на Районен съд - Кърджали.
12
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13