Решение по дело №265/2019 на Районен съд - Русе

                       РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                        гр.Русе, 03.05.2019 г.

                                                   

 

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 17 април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 265 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София твърди, че процесното вземане произтича от Договор за потребителски паричен кредит N:2647756 от 26.09.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на кредитодател и С.Р.Ц. в качеството му на кредитополучател. По силата на цитирания договор „Изи Асет Мениджмънт" АД предоставил на ответника в заем сумата общо от 401,35 лева, представляващи 200 лева нетна стойност на кредита, 105,66 лева неустойка за неизпълнение, договорна лихва от 16,92 лева за периода от 26.10.2016г. до 24.01.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на регистриране на заявлението – 01.11.2018г. до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира направените деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

В срока по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в негово или на негов представител отсъствие. В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от 17.04.20198г., за което ответникът бил призован не се явил и не се представлявал.

Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 18.02.2019г. лично на ответника препис от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на последния неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок. Преди съдебното заседание от 17.04.2019г. с молба-становище от 12.04.2019г. (вх. номер – 15631/12.04.2019г.) ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установяват  облигационните отношения между страните, както и обстоятелството, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил в заем на ответника сумата посочена в договора за потребителски кредит, което същия удостоверил с подписа си в поле „удостоверяване на изпълнението” в договора. Ответникът не е релевирал възражения, които са от категорията да изключват, погасяват или отлагат правата на ищеца и не е представил съответните доказателства.

Съдът съобрази, че сумата за неустойка от 105,66 лева посочена в петитума на и.м. се различава от тази посочена в заявлението по 410 от ГПК, както и в издадената заповед за изпълнение – 100,92 лева.

По изложените съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).

С оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и факта, че то приключва с постановяване на неприсъствено решение, съдът определя на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – за заповедното производство съгласно чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 350 лева – за исковото производство съгласно чл.25, ал.1 от същата наредба. В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 175, 00 лева – в исковото производство и 25,00 лева – в заповедното производство. Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 600, 00 лева.

Мотивиран така, съдът

                                                             

 

 

                                                            РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Ц. с ЕГН: **********,***, че дължи на „Агенция за събиране па вземания" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, сумата от 401,35 лева, от които главница 200,00 лева, договорна лихва 16,92 лева за периода от 26.10.2016г. до 24.01.2017г., ведно със законната лихва за забава от датата на регистриране на заявлението в деловодството на районен съд – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение в размер на 100,92 лева за периода от 26.10.2016г. до 24.01.2017г., обезщетение за забава в размер на 38,51 лева за периода от 27.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и такса разходи в размер на 45,00 лева, за които вземания по ч.гр.д. № 7369 по описа за 2018 г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 3984/ 02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране па вземания" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева срещу С.Р.Ц. с ЕГН: **********, в частта му за сумата над 100,92 лева до пълно предявения размер от 105,66 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор за потребителски паричен кредит N:2647756 от 26.09.2016г. за периода от 26.10.2016г. до 24.01.2017г.

ОСЪЖДА С.Р.Ц. с ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране па вземания" ЕАД с ЕИК: *********, сумата от общо 600,00 лева – деловодни разноски в исковото и заповедното производства.

Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: