РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2745
гр. Пловдив, 20.12. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П. и участието на
прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1598 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
„България роуд сървиз““ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ******
чрез процесуалния представител адв.Я.Х., иска ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София
да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 80,00 лв., за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на
Наказателно постановление (НП) № 36-0000440 от 17.07.2014г., издадено от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, представляващи
сторените във връзка със съдебното обжалване (по АНД № 4662/2014 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, III н.с.) разноски за договореното адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от 22.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София счита
предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан. Подробни съображения
излага в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, като предявена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата
молба, че като търговец, регистриран в Република България ищецът е претърпял
вреди от незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.205 от АПК
сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая такова юридическо лице, е Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, като искът за обезщетение е
предявен спрямо юридическото лице.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по
съответния ред (в конкретния
случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление №36-0000440 от 17.07.2014г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, е
отменено по съответния ред (с Решение № 2285/02.10.2014г.,
постановено по АНД № 4662/2014 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на
22.10.2014г.).
Исковата молба е предявена и
наличие на надлежна представителна власт на пълномощника адвокат Я.Х.. Във връзка с
представителната власт на адвокат Я.Х. в настоящото производство и направените
възражения от пълномощника на ответника в тази насока, е необходимо да се
посочи следното :
С оглед обосноваване на
представителната власт на адвокат Я.Х. по делото е представено пълномощно, с
което Г.Б., като управител на „България роуд сървиз“ ООД е упълномощил адвокат Я.Х.
да представлява дружеството по адм.
дело № 1598/20108г. на Административен съд – Пловдив осъществява процесуално
представителство до приключване на спора с влязло в сила решение; разпорежда се с предмета на делото, като
прави искания за изменение и оттегляне на иска, плаща държавни такси и получава
суми за адвокатско възнаграждение и съдебни разноски, включително и присъдени
суми като обезщетение/л.48 от делото/. По делото е представено и пълномощно/л.49
от делото/, с което Р.Е.Д.,в качеството му на управител на „Темида Консулт“
ЕООД е преупълномощил адвокат Я.Х. да представлява “България роуд сървиз“ ООД
пред Административен съд Пловдив, като заведе дело по ЗОДОВ, получава книжа по
делото, осъществява процесуално представителство до приключване на спора с
влязло в сила решение, да заплаща държавни такси и получава суми за адвокатско
възнаграждение и съдебни разноски. Представен е и договор за поръчка от
15.03.2018г./л22-л.24 от делото/, сключен между „Темида Консулт“ ЕООД наричан
възложител и адвокат Я.Х., наричан изпълнител, съгласно който възложителят
възлага, а изпълнителят приема, срещу договореното с договора парично
възнаграждение да извършва правни услуги и съдействие, включително но не само
процесуално представителство пред Административните съдилища в Република
България за завеждане на искови производства по реда на ЗОДОВ за обезщетяване
на причинени вреди в следствие на отменени наказателни постановления издадени
от ИА „Автомобилна администрация“ за периода от 2014г. до 2018г.
Истинността
на въпросното пълномощно на л.48 от делото, включително и автентичността на
подписа на упълномощителя, е оспорена от страна на процесуалния представител на
ответника, като на основание чл.193 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на
въпросния документ.
С
оглед откритото производство по оспорване от страна на ищеца е представено
нотариално заверено пълномощно от Г.Б. като управител на „България роуд сървиз“
ООД, с което е упълномощил адвокат Я.Х. да представлява „България роуд сървиз“
ООД пред административен съд гр.Пловдив, по адм. дело № 1598 от 2018г.
насрочено за 12.12.2018г., като е потвърдил всички извършени процесуални
действия от адвокат Я.Х. по адм. дело № 1598/2018г./л.72 от делото/
С
оглед изложеното съдът намира, че оспорването истинността на пълномощното за упълномощаване на адвокат Я.Х./л.48/
по смисъла на чл.193 от ГПК, приложим във връзка с препращащата норма на чл.144
от АПК, не е доказано, като представителната власт на пълномощника адвокат Я.Х.
по отношение на дружеството – ищец е надлежно обоснована.
Пловдивският
Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
От данните
по делото се установява, че на „България
роуд сървиз“ ООД, е издадено
НП № 36-0000440 от 17.07.2014г., от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с
което на същото е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАП за нарушение на чл. 37, ал.2 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
Посоченото НП е обжалвано от „България
роуд сървиз“ ООД пред Районен съд Пловдив (ПРС), за което е образувано АНД № 4662 по
описа за 2018 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено
Решение № 2285/02.10.2014г., с което процесното НП е отменено. Последното (решение на ПРС) не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 22.10.2014г.
Пред тази съдебна инстанция
„България роуд сървиз“ ООД е представлявано от адв. В.Б.от АК – София, съгласно пълномощно
от 16.09.2014г. за упълномощаване от Г.Б., упълномощен представител на „МБ
Европа“/л.17 от АНД № 4662/2014г./. В тази връзка е представено нотариално
заверено пълномощно, с което Т.П.М.Л.и Б.А.А Л.,в качеството им управители на „България
роуд сървиз“ ООД са упълномощили Г.Б. с конкретно посочени права по отношение
на „България роуд сървиз“ ООД, в т.ч и по т.14 да преупълномощава адвокати и да
сключва с тях договор за правна защита и съдействие, свързани с дейността на
дружеството/л.13-л.15 от АНД № 4662/2014г./ Представен е и Договор за поръчка № 017/29.07.2914г.,
сключен между „България роуд сървиз“ ООД наричан възложител и „Темида Консулт“
ЕООД, наричан изпълнител/л.6 – л.7 от настоящото дело/, съгласно който
изпълнителят приема да осигури от името и за сметка на възложителя консултации,
съдействие и одобрение на компетентна юридическа помощ във връзка със следната
санкция/глоба, постановена от РД “АА“ гр.Пловдив по НП № 36-0000440/17.07.2014г.
в размер на 200 лв. Уговорено е, че за изпълнение на поръчката възложителя
заплаща на изпълнителя сумата от 80 лв. Представен е също и Договор за
предоставяне на юридически услуги от 05.01.2015г., сключен между „Темида
Консулт“ ЕООД, наричан възложител и адвокат В.А.Б., наричан изпълнител/л.19 –
л.21 от настоящото дело/, съгласно който Възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши консултации и съдействие, както и предоставяне на компетентна
адвокатска защита и съдействие пред съд, при констатирани от компетентните
органи административни нарушения, съставени актове и издадени наказателни
постановления, както и всякакви други санкциониращи актове на административни
и/или специализирани органи, занимаващи са с контрол в областта на дейността на
възложителя и неговите клиенти.
Пред настоящата съдебна инстанция е
представена фактура № **********/31.07.2014г. (приложена на лист 8 и л.50 по
делото) с издател
„Темис консулт“ ЕООД и получател „България роуд сървиз“ ООД. От съдържанието
на цитираната фактура се установява, че предмета на стопанската операция е
правна услуга по повод Договор за поръчка № 017 с уговорен начин на плащане банков превод по банков път в „Централна
Кооперативна Банка“ АД по сметка IBAN ***. Представено
пред настоящата инстанция е Извлечение от сметка BG ******* на „Темида Консулт“ ЕООД за
периода 01.08.2014г. – 01.09.2014г/л.51 от делото/, от което се установява
постъпване по банковата сметка на сумата от 80, 00 лв. на 01.08.2014г. с
наредител „България роуд сървиз“ ООД. Представено пред настоящата
инстанция (приложено на лист 72 по делото) е и Удостоверение от „Централна
Кооперативна Банка“ АД с изх.№ 423-Е-001-**********/31.10.2018г. в уверение на
това, че „Темида консулт“ ЕООД е клиент
на банката и е получила по банкова сметка *** *** 01.08.2014г. от „България
роуд сървиз“ ООД, на сумата от по 80, 00 лв.
Пред
настоящата инстанция е представен и разходен касов ордер № 061/09.07.2018г./л.41
от делото/ относно платена от „Темида Консулт“ ЕООД на адвокат Я.Х. по адм.дело
№ 1598/2018г. сума в брой в размер на 300,00 лв.
Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния
процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното
съдържание. Липсват основания, поставящи
под съмнение доказателствената им стойност (още повече и при кореспонденция на информацията в извлечението
от банковата сметка и удостоверението за
извършен превод, с данните от данъчната фактура), поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен
източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на
адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие. Нарочното
установяване на факта, че сумата на възнаграждението е преведена по банков път,
съответства на дължимото според т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, с оглед на уговорения начин на плащане.
След анализа на изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
Разгледана
по същество исковата претенция е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да бъде съобразено
ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2
по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт, които са задължителни, се налага извода, че при
преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен
магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага
административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва да бъде съобразено и
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на
настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение
задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор по делото, че Наказателно постановление
№36-0000440 от 17.07.2014г., издадено от Директор
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, е
отменено по съответния ред (с Решение № 2285/02.10.2014г.,
постановено по АНД № 4662/2014 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 22.10.2014г.).
От материалите по приложеното АНД
№ 4662 по описа за 2014 г. на Районен съд Пловдив и според констатациите
на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП № 36-0000440 от 17.07.2014г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, е издадено в нарушение на закона и като
такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№ 2285/02.10.2014 г.) е влязло в законна сила на 22.10.2014г., т.е.
налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно
следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е
предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка
причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил
законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред,
по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен.
Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на
ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС,
по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй
като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на
обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице
е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати
на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно издаденото НП.
Каза се, че съгласно диспозитива на
приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и
подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за
адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва
възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който
прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си
на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното
постановление. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е
регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204
ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да
е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/
съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на
адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за
ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по съответния ред и след като в тези производства лицето е ползвало
адвокатска защита, защото не е могло по някаква причина само да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено правно средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган(така и в този смисъл е Решение №
5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България -
Трето отделение, постановено по адм.дело
№ 2210/2016
г. и други).
Относно размера на претендираното обезщетение, е
необходимо да се посочи, че в мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18
ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения
обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят
възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на
чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, действително оказаната от
адвокат Божков правна помощ се изразява в защита и
съдействие по делото срещу наказателното постановление посредством депозирана
писмена защита, без процесуално представителство. В унисон с това обаче в случая договорения размер на адвокатско
възнаграждение е под минимално определения такъв ( 300 лв.) в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид работа.
Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен
от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед осъществената
процесуална защита.
Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването
на незаконосъобразното НП (отменено
по съответния ред), за ищеца са
настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е
доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява претенцията
на ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на
влизане в сила на решение № 2285/02.10.2014г.
поставено по АНД № 4662/2014 г., с което процесното НП е отменено, а именно от 22.10.2014г. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може
да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при
нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в
размер на 325 лв. – заплатените държавна
такса за образуване на съдебно производство в размер на 25 лв. и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300, 00 лв.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София, да заплати на „България
роуд сървиз“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ******* сумата в размер на 80, 00 лв./осемдесет лева/,
представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени
вреди – разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 36-0000440
от 17.07.2014г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Пловдив, по н.а.х.д № 4662/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София, да заплати на „България
роуд сървиз“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******** сумата в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направените по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: