Р Е Ш Е Н И Е
№
104
гр. Нови пазар, 16.04.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №974 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от страна на Земеделска кооперация „Надежда“ – с. Орляк, общ. Т., представлявана от Р.А.Д. против против ответника М.Х.Х. *** с искане съдът да признае за установено, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя, описан в исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и земеделската кооперация е сключен договор за аренда на земеделска земя на 07.03.2014 г., с по силата на който ответникът, в качеството на арендодател, предоставил на ищеца, в качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване земеделска земя – имот №028058, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 21, 335 декара, за срок от седем стопански години. Договорът бил вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г. Ищецът установил, че на 19.06.2017 г. в Службата по вписванията – Т. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда №*** г., на основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.8, ал.5 от Закона за арендата в земеделието, а именно поради това, че от страна на ищеца било забавено арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. и било налице неизпълнение на договора. В молбата се сочело също, че имотът, предмет на договора бил разделен и от него били образувани имоти №028074 с площ от 7, 112 дка и №028073 с площ от 7, 112 дка. Ищецът счита, че ответникът няма основание за прекратяване на договора за аренда. Твърди, че на 23.02.2017 г. с пощенски запис изпратил до ответника сумата от 1001, 45 лв., представляващи рента за стопанската 2015/2016 г., но ответникът не се явил да получи сумата. Изпълнението неоснователно не било прието от него, поради което ищецът, в съответствие с разпоредбата на чл.96 от ЗЗД се освобождавал от последиците на забавата. Ищецът счита, че правото да развали договора от страна на ответника не е надлежно упражнено, съгласно общия законов ред по чл.87, ал.1 от ЗЗД, защото той не бил отправил покана до ищеца, съдържаща размера на задължението, с предоставен подходящ срок, в който ищецът да изпълни това задължение. Ищецът заявява също така, че оспорва редовността на връчването на уведомление за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването.
По горните съображения ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между страните по делото съществува арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Службата по вписванията – Т. под №*** г. по отношение на горепосочения имот, от който понастоящем били образувани имот №028075 с площ от 7, 112 дка, имот №028074 с площ от 7, 112 дка и имот №028073 с площ от 7, 112 дка. Ищецът моли също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК извършеното вписване в Службата по вписванията – Т. на едностранно прекратяване на договора за аренда под №*** г., да бъде отменено.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител на ответника адв. Г. Д. от АК – В.. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и ответникът го оспорва. Той твърди, че със сключения между страните договор за аренда е уговорено арендно плащане от страна на арендатора в размер на не по-малко от 50 лв. за декар, платими през месец декември, след изтичане на всяка стопанска година. Арендодателят не изпълнил задължението си да плати рента в срок за стопанската 2015/2016 г. Също така счита, че няма основания арендаторът да се счита освободен от последиците на забавата, тъй като не били налице хипотезите по чл.97, ал.1 и 2 от ЗЗД. Задължението за заплащане на рента и до момента не било изпълнено. Предвид това с уведомление, връчено на ищеца на 14.06.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Търговище, кооперацията била уведомена за прекратяването на договора. Ответникът заявява и несъгласие с твърдението на ищцовата страна, че за валидното прекратяване на договора, е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, тъй като счита, че в ЗАЗ е предвидено специално основание за прекратяване на договора.
Предвид горните съображения ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е установено по делото, че между ответника и ищцовата страна е бил сключен договор за аренда №*** г, вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцовата страна за временно и възмездно ползване земеделска земя - имот №028058, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 21, 335 декара, за срок от седем стопански години. С договора за аренда страните са уговорили, че арендаторът ще заплаща арендна вноска на арендодателя не по-малко от 50 лв. за декар, платима през месец декември, след изтичането на всяка стопанска година.
За стопанската 2015/2016 г. ищцовата страна не изплатила дължимата арендна вноска съобразно договореното през месец декември, а през месец февруари 2017 г. изпратила на ответника с пощенски запис сумата от 1001, 45 лв. Записът бил изпратен на 23.02.2017 г., а на 16.03.2017 г. бил върнат на кооперацията, тъй като ответникът отказал да го получи.
През месец юни 2017 г. ответникът отправил към ищцовата страна уведомление (нотариална покана) рег. №*** г. на нотариус Д. П. с район на действие РС – Т., с което заявил на ищцовата страна, че поради неизпълнение на договора за аренда от страна на ищеца, изразяващо се в забавяне на арендното плащане за стопанската 2015/2016 г., се възползва от правото си, съгласно чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, да прекрати едностранно договора за аренда. Това уведомление (нотариална покана) било връчено на председателя на ищцовата кооперация на 14.06.2017 г., чрез нотариус Д. П.. След това по повод молба от 19.06.2017 г. от страна на ответника в службата по вписванията – Т. под №*** г. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда между ищеца и ответника.
Гореописаните обстоятелства съдът прие за установени безспорно от представените по делото писмени доказателства. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Фактите относно сключения договор за аренда и вписаното едностранно прекратяване на договора между ищеца и ответника, са установени с категоричност, а са и безспорни между страните.
По повод изтъкнатите от ищцовата страна доводи, че правото да се развали едностранно договора не е надлежно упражнено от страна на ответника, тъй като не са спазени изискванията на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съдът счита, че същите са несъстоятелни. В Закона за арендата в земеделието в чл.27, ал.1, т.2 е предвидено, че при неизпълнение на договора за аренда, същият се прекратява по общия ред, т.е. по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Но в същата тази разпоредба е регламентирано, че общият ред е приложим, ако в самия ЗАЗ не е предвидено друго. Чл.28, ал.1 от ЗАЗ съдържа специфично основание за прекратяване на договора за аренда – поради забавяне на арендното плащане повече от три месеца. В този случай прекратяването се извършва едностранно от арендодателя, тъй като общият ред по чл.87, ал.1 от ЗЗД е изключен.
Видно е от данните по делото, че сумата, изпратена от ищцовата страна с пощенски запис на ответника е в размер на 1001, 45 лв. Страните са уговорили арендно плащане не по-малко от 50 лв. за декар. За отдадените под аренда 21, 335 декара арендното плащане възлиза на сумата от 1066, 75 лв. Следователно ищцовата страна не е предложила пълно плащане на задължението си, а частично. Плащането е предложено в срока по чл.28, ал.1 от ЗАЗ, защото същото е направено през месец февруари 2017 г., т.е. по-малко от два месеца след падежа (края на месец декември), но не е бил изпратен пълния размер на задължението. При това положение не може да се приеме, че от страна на ищеца е налице изпълнение на задължението му по договора и отказът на ответника да получи сумата не може да се счете за забава. Съдът счита, че в този случай не следва да се обсъжда въпросът дали неизпълнената част е значителна, или не, защото е неприложима разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като изцяло е дерогиран редът за прекратяване на договора по общия ред на чл.87 от ЗЗД, но са приложими общите правила за изпълнение на договорите и конкретно в случая разпоредбата на чл.66 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в случая са били налице условията по чл.28, ал.1 от ЗАЗ. В срока, посочен в тази разпоредба ищцовата страна не е изпълнила изцяло задължението си да извърши арендно плащане към ответника по сключения договор за аренда, поради което съдът приема, че извършеното едностранно прекратяване на договора е произвело правни последици и договорът е валидно прекратен.
Относно твърденията на ищцовата страна, че оспорва редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, то видно от изисканата и изпратена от Службата по вписванията – Т. преписка №1263/19.06.2017 г., че изготвеното уведомление (нотариална покана) е съставено чрез пълномощник – адв. Г. Д., упълномощена изрично от ответника, включително и с права да изпраща нотариални покани за разваляне на арендни договори. Нотариалната покана, както по-горе бе споменато, е връчена на председателя на кооперацията, за което е съставена разписка от 14.06.2017 г. и връчването е удостоверено под №1807/15.06.2017 г. от нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. Съобразно тези факти съдът счита, че възраженията на ищцовата страна относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, са неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че предявеният от ищцовата страна иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ищцовата кооперация следва да заплати на ответника направените разноски по делото, в размер на 300 лв., съобразно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАДЕЖДА”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – село Орляк, общ. Т. – стопански двор, представлявана от управителя Р.А.Д., срещу М.Х.Х. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото - ищеца като арендатор и ответника като арендодател, по договор за аренда №*** г, вписан в службата по вписванията – Т. под №*** г., по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 21, 335 дка, имот №028058, в землището на с. Орляк, общ. Т., обл. Д..
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НАДЕЖДА”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– село Орляк, общ. Т. – стопански двор, представлявана от управителя Р.А.Д.
да заплати на М.Х.Х. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: