Решение по дело №161/2024 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 17
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Тодор Асенов
Дело: 20245550200161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Г., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20245550200161 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-1330²⁰²³/30.05.2024 г.
на Г. И.Й. – директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. С.,
с което на основание чл. 256, ал. 2 от Закона за обществените поръчки
(обн.ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., изм. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г.), във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки и
Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на заместник министър-председател и
министър на финансите, на Я.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ****** и
възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2890.73 лв. (две хиляди
осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и три стотинки), за нарушение
на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2, във вр. с чл.
3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 102/21.12.2019 г.), за това, че на 29.12.2021 г. в гр. Г.,
обл. С.З. Я.П.П. – изпълнителен директор, в качеството си на секторен
възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е възложил обществена
поръчка за изграждане на система за димни газове с изпълнител „С.Е.Е.“
1
ООД, като с извършен разход на стойност 120 447.00 лв. без ДДС, е надвишил
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, без да е приложил
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, въпреки наличието на
законоустановените основания за това (субект, обект и стойност). Вместо
това, поръчката е възложена директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП, а
разходът е доказан с първични платежни документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП.
Жалбоподателят „Б.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводите си за това в жалбата. Сочи наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и липса на осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от
него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, Директор на
АДФИ, гр. С. - административнонаказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено.
По делото бяха събрани и приети писмени доказателства: Жалба от
Я.П.П., Изпълн.директор на „Б.“ ЕАД гр. Г. срещу Наказателно постановление
№ 11-01-1330²⁰²³/30.05.2024 г., издадено от Директора на АДФИ – С.;
Наказателно постановление № 11-01-1328²⁰²³/30.05.2024 г. на Г. И.Й. –
директор на АДФИ, гр. С., ведно с Известие за доставяне; Възражение от Я.П.,
Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД, гр. Г. срещу АУАН № 11-01-1330/06.12.2023 г.;
АУАН № 11-01- 1330/06.12.2023 г.; копие от Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г.
на Л. П., Зам.-министър-председател и министър на финансите; копие от
Заповед №ФК-10-854/23.10.2023 г. на И.А., Зам.-директор на АДФИ; копие от
Заповед № ФК-10-963/20.11.2023 г. на С.Б., Директор на АДФИ; копие от
Заповед № ФК-10-1002/29.11.2023 г. на С.Б., Директор на АДФИ; копие от
Справка с изх. № 1084/31.10.2023 г. относно отговорните длъжностни лица в
2
„Б.“ ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до 24.10.2023 г. от Изпълн. Директор на
„Б.“ ЕАД до АДФИ гр. С.; Справка с изх. № 1085/31.10.2023 г. относно
заместване на изпълн. директор на „Б.“ ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до
24.10.2023 г. от Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД до АДФИ гр. С.; копие от
Справка с изх. № 1083/31.10.2023 г. относно извършени разходи в „Б.“ ЕАД за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД до
АДФИ гр. С.;копие от Справка с изх. № 1179/28.11.2023 г. от Изпълн.
директор на „Б.“ ЕАД относно извършени плащания в „Б.“ ЕАД, гр. Г. за
изграждане на система за димни газове за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г.; копие от Писмо от 13.11.2023 г. ст. финансов инспектор Г. М. при
АДФИ гр. С. до Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г.; копие от Писмено
обяснение с изх.№1152/17.11.2023 г. от Изпълн. директор на „Б.“ ЕАД гр. Г. до
АДФИ гр. С.; копие от Констативен протокол от 27.11.2023 г.; копие от
Фактура №**********/29.12.2021 г.; копие от Платежно нареждане за
кредитен превод от 29.12.2021 г.; копие от Покана от Г. М. – ст. финансов
инсп. от Пети отдел ИРМ – С.З. при АДФИ до Изпълнителн. директор на „Б.“
ЕАД гр. Г., на ел. поща на 28.11.2023 г. и Констативен протокол от 06.12.2023
г. Молба с вх. № СД-01-04-623/07.02.2025 г. от гл. юриск. Н. С., пълномощник
на директора на АДФИ, Писмена защита с вх. № СД-01-04-622/07.02.2025 г. от
гл. юриск. Н. С., пълномощник на директора на АДФИ, както и Договор за
правна помощ и процесуално представителство от 25.11.2024 г. на „Б.“ ЕАД
гр. Г., в оригинал, Фактура № **********/25.11.2024 г. за сумата в размер на
2 760 лв., Платежно нареждане за кредитен превод и Списък на разноските по
АНД № 161/2024 г. по описа на РС Г. за сумата в размер на 1200 лв.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: актосъставителят Г. М. М., Г.
Й. Й. и Г. К.М..
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Районен съд - Г., след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
3
Със заповед на директора на АДФИ на Г. М. М., старши финансов
инспектор в АДФИ, е възложено да бъде извършена финансова проверка на
„Б.“ ЕАД, гр. Г. относно спазване на Закона за обществените поръчки по
отношение на възложените обществени поръчки за изграждането на система
за димни газове през 2021 г. Извършен е анализ на възложените директно
обществени поръчки по реда на чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП. Установено е, че за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. за плащане по Договор от 17.12.2021 г.
за Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система за непрекъснат
собствен мониторинг на димните газове след ИОДГ СОИ в „Б.“ ЕАД е
извършен разход за авансово плащане по договора на 29.12.2021 г. в размер на
120 447.00 без ДДС /144 536.40 лв. с ДДС/ по фактура №415/29.01.2021 г.,
издадена от „С.Е.Е.“ ООД. Установено е, че извършването на въпросния
разход попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП без да е била
приложена процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП – публично състезание.
Изискани са писмени обяснения и документи относно предприетите действия
за провеждане на процедури по ЗОП. Такива са постъпили и в тях е посочено,
че с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за
най-добри налични техники за големи горивни инсталации /ГГИ/, „Б.“ ЕАД е
принудено да работи при нови по-строги норми за емисиите, отделяни от ГГИ.
С Комплексно разрешително №40-Н2/2021 г., считано от 17.08.2021 г.,
дружеството е задължено да извършва, освен по показателите прах, серен
диоксид (SO2), азотни оксиди (NOх), въглероден оксид (СО), също и
допълнително непрекъснати измервания на емисиите на амоняк (NH3), на
основание Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442. Въвеждането на нови
видове горива – биомаса и нефтошисти с КР №40-Н2/2021 г., както и замяната
на степента на десулфуризация, с НДЕ по показател SO2, на основание
разпоредбите на ИНСТРУКЦИЯ № 1 от 3.07.2003 г. за изискванията към
процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на
резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни
източници, поставя изискване за цялостната преработка на т. нар. апаратура за
оценка, равнозначно на цялостна промяна на софтуера на системата за
непрекъснати измервания /СНИ/. Системата за СНИ се състои от множество
специфично подбрани компоненти и се изгражда за конкретните особености
на съответната ГГИ, предвид което трябва да бъде калибрирана и поддържана
4
от лице, което притежава необходимата квалификация и сертифициране. На
основание чл. 7 и чл. 13 от НАРЕДБА № 6 от 26.03.1999 г., системата трябва
да бъде одобрена от съответната РИОСВ и ИАОС преди инсталирането ,
което се извършва с представяне на сертификати и свидетелства според чл. 3,
ал. 2 от Наредбата, а за да се снабди дружеството със тези документи, трябва
да сключи договор за закуП.не на системата. Пазарно проучване е показало, че
едва две фирми се занимават едновременно с проектиране, доставка, монтаж и
поддръжка на системи за НИ - „Е. Л.” ООД и „С.Е.Е.“ ООД, като по-изгодни
условия по отношение на цена и по-нататъшна поддръжка предлага второто
дружество. Според обясненията дружеството е било изправено пред
хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „б” във вр. с т. 4 от ЗОП – между
доставчиците лиП.ла конкуренция поради технически причини, а освен това
поради изключителни обстоятелства – наличието на пандемична обстановка и
необходимостта от въвеждането на СНИ, не е било възможно да бъдат спазени
срокове, включително съкратени, за възлагане на обществена поръчка за
доставка на СНИ, без която работата на предприятието не се допуска. Освен
това, в случаите, в които е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗОП,
съгласно нормата на чл. 138, ал. 1 от същия закон, секторните възложители
могат да прилагат не публично състезание /чл. 18, ал. 1, т. 12/, а процедура на
договаряне без предварителна покана за участие. При извършения от
финансовия инспектор анализ е направен извод, че изграждането на система
за димни газове е обществена поръчка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и
е свързано с извършването на секторната дейност на „Б.“ ЕАД. Констатациите
са обективирани в КП от 27.11.2023 г.
На „Б.“ ЕАД бил съставен АУАН №11-01-1330/06.12.2023 г. за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл.
20, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13
от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 102/21.12.2019 г.), а
именно възлагане на обществена поръчка за изграждане на система за димни
газове с изпълнител „С.Е.Е.“ ООД, директно по реда на чл. 20, ал. 4 от ЗОП,
като с извършен разход на стойност 120 447.00 лв. без ДДС, е надвишил
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, който е доказан с
първични платежни документи по чл. 20, ал. 5 от ЗОП, без да е приложена
процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, въпреки наличието на
законоустановените основания за това (субект, обект и стойност). В
5
законоустановения срок против така съставния АУАН е депозирано
възражение от страна на Я.П. в качеството му на изпълнителен директор на
„Б.“ ЕАД, в което се изразява становище за липса на осъществен състав на
административно нарушение. Въз основа на АУАН било издадено оспорваното
наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. М. М., Г. Й. Й. и Г. К.М.
следва да бъдат кредитирани изцяло. Доколко показанията на свидетелите Г.
М. М. и Г. Й. Й. установяват извършването на посоченото в АУАН и НП
административно нарушение съдът ще обсъди при разглеждане на
нарушението по същество. Що се отнася до показанията на свидетеля Г. К.М.,
съдът отчита обстоятелството, че същият се намира в трудови
правоотношения с дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението визирано в наказателното постановление, съдът приема от
правна страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес
поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и са
предявени на нарушителя по установения за това ред.
В случая съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Приложеният като писмено доказателство по делото АУАН №11-01-
1330/06.12.2023 г. е съставен от Г. М. М., старши финансов инспектор Пети
отдел, Дирекция „И.д.“ при АДФИ, в присъствието на Г. Й. Й.. Видно от
съставения при проверката Констативен протокол, както и от показанията на
Г. Й., разпитан в качеството на свидетел по делото, той не е присъствал на
самата проверка, а единствено при съставянето на акта. Разпоредбата на чл.
6
40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че акт се съставя в присъствието на нарушителя
и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В разпоредбата на ал. 3 законодателят е
предвидил, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Тоест, в случаите, в които са налице
предпоставките за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН,
посочената разпоредба е напълно ясна, изчерпателна и изисква присъствието
на поне двама свидетели по съставяне и връчване на АУАН. В случая обаче
актосъставителят е съставил АУАН в присъствието само на един свидетел по
съставяне на акта - Г. Й., което е друго грубо процесуално нарушение на
императивната норма на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото актосъставителят е
пренебрегнал задължителните нормативно определени предпоставки за
съставяне на АУАН по този ред. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е
императивна и не допуска изключения за ползване на "други" свидетели,
освен изрично нормативно предвидените, нито пък нейното заобикаляне. В
резултат, сериозно е накърнено правото на защита на жалбоподателя още при
съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да
разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да
реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите
акта две лица не е свидетел по установяване на нарушението.
Допуснатото при реализирането на отговорността на жалбоподателя
процесуални нарушения правят безпредметно обсъждането на въпросите
относно извършването на административното нарушение, авторството и
субективната страна, които следва да се изследват само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказване.
Независимо от това, съдът счита за необходимо да посочи, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за извършено нарушение по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал.
2, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 102/21.12.2019 г.) без от
събраните по делото доказателства да се установява изграждането на система
за димни газове да е свързано с извършването на секторната дейност на „Б.“
7
ЕАД. От събраните по делото доказателства се установява, че дейността на
предприятието се извършва на две производствени площадки –
Електропроизводство /ТЕЦ/ и Брикетопроизводство, като на първата се
произвеждат електрическа и топлинна енергия, а на втората – обогатено
енергийно гориво. На първата площадка се извършва както секторна, така и
несекторна дейност, а производството на втората площадка представлява
изцяло несекторна дейност. Характера на дейността на дружеството
предполага изпускане на димни газове от котлите на предприятието, където се
произвежда топлинна енергия. Тоест, димни газове се изпускат на
площадките, на които се извършва и секторна, и несекторна дейност. От
показанията на свидетелката М. не се установява същата да е изследвала дали
изграждането на система за СНИ касае единствено секторната дейност на
предприятието с оглед извършването на преценка за необходимост от
възлагане на обществена поръчка по ЗОП. Тоест, наказващият орган е приел за
извършено изпълнителното деяние на визираното в НП административно
нарушение без обаче да е ясно дали енергията за производството на
несекторни продукти се произвежда в енергийните котли, където се намира
системата. От показанията на свидетеля Г. М. се установява, че системата за
изпускане на димни газове не е с свързана с производството, а е свързана с
измерването на чистотата на атмосферния въздух, с това, което дружеството
изхвърля като емисии от сяроочистващата инсталация, и представлява
индикатор за контролните органи, в частност РИОСВ. Предвид
обстоятелството, че актосъставителят и наказващият орган не са изследвали
въпроса в кое направление са вложени описаните в АУАН и НП разходи за
изпълнение на услуга по изграждане на система за димни газове, че
поведението на дружеството не осъществява изпълнителното деяние на
визираното от АНО административно нарушение.
В този смисъл, съдът счита, че описанието на визираното в АУАН и НП
административно нарушение от обективна страна е непълно, предвид което е
налице и допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42,
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Двата акта не съдържат пълно, точно и
ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Поради посочените по-горе съображения съдът намира, че жалбата
8
против НП е основателна и като такава следва да бъде уважена, и
обжалваното НП - да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
По отношение на поддържаното от жалбоподателя възражение, че в АУАН
не е посочено ЕГН, месторабота и длъжност на нарушителя, съдът намира
същото за неоснователно. Съдебната практика отдавна е приела, че
неспазването на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН досежно
реквизитите в АУАН не е съществено нарушение. А и "длъжност" закона
отдавна не изисква, освен за самия актосъставител, но не и за нарушителя.
Като сред част от елементите, индивидуализиращи адресата на акта е
посочена само местоработата, но не е важно изписването в АУАН, другите
индивидуализиращи данни за нарушителя са по-важни. Освен това,
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН позволява наказателно постановление
да се издаде "и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено
по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина".
При този изход на процеса въззиваемата страна, Агенция за държавна
финансова инспекция, следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63д
ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя „Б.“ ЕАД направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ с вкл.
ДДС.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 11-01-1330²⁰²³/30.05.2024 г.
на Г. И.Й. – директор на АДФИ, гр. С., с което на основание чл. 256, ал. 2 от
Закона за обществените поръчки (обн.ДВ бр.13 от 16.02.2016 г., изм. – ДВ, бр.
102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за
обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-494/25.04.2024 г. на заместник
министър-председател и министър на финансите, на Я.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ****** и възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
ЗОП, е наложено административно наказание глоба в размер на 2890.73 лв.
(две хиляди осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и три стотинки ), за
нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2,
9
във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 147 от ЗОП (обн. ДВ, бр. 13 от
16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ, бр. 102/21.12.2019 г.), за това, че
на 29.12.2021 г. в гр. Г., обл. С.З. Я.П.П. – изпълнителен директор, в
качеството си на секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП е
възложил обществена поръчка за изграждане на система за димни газове с
изпълнител „С.Е.Е.“ ООД, като с извършен разход на стойност 120 447.00 лв.
без ДДС, е надвишил минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от
ЗОП, без да е приложил процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, въпреки
наличието на законоустановените основания за това (субект, обект и
стойност).
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция да заплати на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на "Б." ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., п. к. 6280, ж. к. Извън града, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВп
с ЕИК: ******, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П.,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв. /хиляда и двеста лева/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
10