ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 123
гр. Велико Търново, 30.03.2023 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм.състав, в
закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 748/2022
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 1059/01.03.2023г.,
подадена от името на ответник жалба, действащ чрез упълномощения адвокат.
Същата съдържа искане за допълване
на Определение № 30 от 20.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 748/2022 г. по описа на АСВТ, в
частта за разноските.
В молбата се излагат доводи, че съдът дължи
произнасяне по искането за разноски за първата инстанция при първоначалното
разглеждане на делото и пред касационната инстанция, направени своевременно и
придружени със списък на разноските. Претенцията е за 370лв. /ДТ-10лв. и АВ –
360лв./. В тази връзка моли съда да допълни определението като се произнесе по
искането за разноски.
След размяна на молбата жалбоподателят и ЗС не
ангажират становище в срока, който изтече на 21.03.2023г.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия
закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Делото е образувано по жалба на дружеството „Зърнени
храни - Велико Търново“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Решение № 659/29.07.2021г. на Общински съвет
Велико Търново относно отдаване под наем на част от имот публична общинска
собственост, а именно: фоайе към голяма зала на Община Велико Търново, с площ
129кв.м. и предназначение – за търговска дейност.
С Определение №30/20.02.2023г., постановено по настоящото, съдът остави без разглеждане, като процесуално
недопустима посочената Жалба и прекрати
производството по адм.дело № 748/2022г. по описа на АСВТ.
При това осъди дружеството „Зърнени
храни-В. Търново“ЕООД, с ЕИК *********
да заплати на Общински съвет Велико Търново сумата 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща
разноски по делото за производството при новото разглеждане на делото пред
АСВТ.
С Решение № 10880/29.11.2022г., постановено по АД №
4846/2022г. ВАС е отменил изцяло решението, постановено от АСВТ по АД №
552/2021г. и е постановил, че по претенциите за разноски ще се произнесе
първата инстанция на основание чл.226, ал.3 от АПК.
Понастоящем съдът
констатира, че със съдебния акт от 20.02.2023г. разноски на ответника за
първото производство пред АСВТ и пред ВАС не са присъждани, въпреки че от името
на Общински съвет ВТ са поискани такива в о.с.з. на 22.03.2022г. пред
АСВТ/200лв./ и в КЖ/л.12-310лв./. При новото разглеждане списък с разноски от
тази страна е представен в о.с.з. на 26.01.2023г.
На основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните
актове, редът по чл.248 от ГПК е приложим съответно и за определенията. Нормативният
акт/чл.248 от ГПК/ е непълен, тъй като урежда процедурата приложима за
решенията, но не урежда въпроса за определенията на съда. Доколкото обаче е
налице сходство между произнасянето на съда относно разноските и в двете форми
на съдебния акт по едни и същи правила, то е налице основание за приложение на
разпоредбата на чл.248 от ГПК по аналогия.
В тази връзка съдът намира, че Молбата за допълване на Определението в
частта за разноските е допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК
от страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество Молбата по чл.248 от ГПК е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Нормата на член 81 от ГПК задължава съда да се
произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Видно от мотивите и диспозитива на процесното
Определение налице е пропуск на съда да се произнесе по разноските, касаещи
производството пред АСВТ-АД № 552/2021г. и пред касационната инстанция – АД № 4846/2022г.
на ВАС. Не са обсъждани изобщо предпоставките и не е формирана воля за това.
Предвид това, искането следва да се квалифицира като такова за допълване на Определението
в частта за разноските. Защото страната своевременно е направила искане за
присъждане на такива за всяка от посочените инстанции.
Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК гласи, че когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ. Безспорно установените по делото факти се субсумират
в тази хипотеза, въведена изрично в АПК. Във връзка с изложеното на ответника
се дължат, на основание чл.226, ал.3 от АПК и тези разноски, те включват
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса за КЖ.
За ЮКВ са претендирани съответно: 200,00 и 240,00лв.,
а за ДТ 70,00лв. Претенциите са своевременно заявени, а с оглед предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност съдът намира, че поисканите суми
са съответни, съгласно чл.24 от НЗПП. Поради това на страната следва да се присъдят
допълнително общо 510,00лв. за
първоначалното производство и това пред касационната инстанция.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК,
съдът в посочения състав:
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 30 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело № 748/2022г. на АСВТ, в частта му за разноските,
като в диспозитива на същото да се чете следното допълнение:
„ОСЪЖДА търговско дружество „Зърнени храни-В.
Търново“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
на Общински съвет Велико Търново сумата 510,00лв.
/петстотин и десет лева/, представляваща разноски по делото за първоночалното му разглеждане пред АСВТ и пред касационната
инстанция“.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: