РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1679 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.**6, ал.1 от КЗ (отм.)., от Г.Б.П. (починал в хода на
производството, като на негово място са конституирани наследниците му по закон И.Г.Б., Р.Г.Б.
(починал и на негово място е конституирана Г.Р.В. ) и Т.Г.Б.) срещу Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД, за сумата от 130 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на Ц.К.К., с която Г.Б.П. твърди,
че се е намирал във фактическо съпружеско съжителство, и която смърт е
настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие. В исковата молба се
поддържа, че пътният инцидент е реализиран на 07.08.2015 г. около 13, 45 ч., в
с. Г., на ул. „П. Лалов", пред дом № **, по вина на Д.Ц.Д. – водач на
товарен автомобил „Мерцедес 1414“, с peг. № *******застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното
застрахователно дружество. Поддържа се, че вината на водача на процесния автомобил за причиняване на смъртта на Ц.К.е
установена с влязла в сила присъда на наказателния съд. В исковата молба се
излага, че смъртта на Ц.К., е нанесла на починалият ищец Г.Б.П., тежък удар,
защото е отнет живота на обичаната от него жена и е сложен край на отношения
изпълнени с разбирателство, любов и подкрепа. Пострадалата и Г.Б. са живеели в
хармония, общувайки постоянно, споделяйки радост и тъга. Пострадалата се е
грижела и помагала на мъжа, с когото е живяла на съпружески начала, била е
негова опора в трудност и беда. Прави се и искане за присъждане на законна
лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение от дата на пътнотранспортното произшествие - 07.08.2015 г.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че ищецът не
доказва да е живял във фактическо съжителство с починалата. Прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на Ц.К., тъй като същата се е движила по пътното платно и е имала
възможност да възприеме движението на товарния автомобил, както и че е била със
съдържание на алкохол в кръвта от 1,29 ‰, довело до ограничаване на
възприятията и реакциите й. При условията на евентуалност, поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно висок с
оглед търпените неимуществени вреди от ищеца.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. **6, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при
управление на процесното МПС. Съгласно ППВС
№4/61г. и 5/69г. лицето, което е живяла във фактическо съпружеско съжителство с
пострадалата, има право на обезщетение за неимуществени вреди.
По
делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение с ответното
дружество, по застраховка „ГО“, по отношение на процесния
автомобил.
С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК и влязлата в
сила на 21.04.2016 г. присъда №13/05.04.2016 г., по НОХД №83/2016 г., по описа
на ОС – гр. Враца, че се установява, че процесното произшествие е причинено по вина на Д.Ц.Д., при
управление на товарен автомобил
„Мерцедес 1414“, с peг. № *******в резултат на което
е починала Ц.К.К..
С писмо
изх. № 09-8557/28.01.2017 г. ответника ОЗК „З.“ АД, е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение на Г.Б.П., във връзка с пътнотранспортното
произшествие на 07.08.2015 г.
Видно от
представения препис извлечения от акт за смърт (л. 103), Г.Б.П. е починал на 05.08.2017 г.
От
направената служебна справка от „НБДН“, се установява че Г.Б.П. е оставил
следните наследници по закон, негови синове, а именно: И.Г.Б., Р.Г.Б. и Т.Г.Б.,
конституирани по реда на чл. **7 ГПК, с определение на съда от 20.09.2018 г. (л. 114). В хода на процеса, е починал и
ищеца Р.Г.Б. (видно от справката от „НБДН“ на
л. 260 ), като на негово място по реда на чл. **7 ГПК е конституиран неговия
наследник по закон и майка Г.Р.В. (неправилно с разпореждането от 19.11.2019 г. като
негови наследници са конституирани и братята му И.Г.Б. и Т.Г.Б., които са
страни на самостоятелно основание, като наследници на Г.Б.П.).
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-токсилогична
експертиза се установява, че от трупа на Ц.К.К. е
взета кръв за химическа експертиза на 08.08.2015 г.,
около 13,00 ч., т.е. 24 ч. след настъпване на смъртта. Отчетената по газхроматографския метод алкохолна концентрация в кръвта от
1,29 промила е съответна на алкохолната концентрация в кръвта на Ц.К.К. към момента на пътнотранспортното произшествие. Според
приетата в съдебномедицинската практика у нас „Скала за степени на алкохолно опиване“, според промилите в кръвта,
концентрация на етанол 1,29 промила съответства на
лека степен (0, 29 – 1,5 ‰) –
емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, намалена
зрителна преценка и повлияване на адекватното възприятие на околната среда;
отслабване на вниманието и съобразителността, промени в акомодацията, загуба на
критична преценка, забавени реакции, умерено нарушена координация.
Съгласно
заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза, мястото на удара на пешеходката по широчината на платното за
движение е 1,35 – 1,5 м. от левия бордюр, считано в посоката на движение на
заден ход на автомобила. Най - вероятно пешеходката се е движила по левия
тротоар, но като е достигнала затревения участък, от тротоара е слязла на
платното за движение и се е движила в лявата част на платното за движение.
С оглед
така установените факти, съдът следва да изследва въпроса, дали се установява
по делото фактическо съжителство между Г.Б. и Ц.К.. При претенция за обезщетение за
неимуществени вреди, ищецът следва да установи посредством главно и пълно
доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) и другите твърдения, на които основава иска си
(с които обосновава процесуалната, съответно материалноправната
си легитимация), в случая, че е съжителствал на съпружески начала с починалата
на Ц.К.при непозволено увреждане (ППВС № 4/1961г., допълнено с ППВС № 5/1969г.,
вж. и ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС). Следва да бъде установено действителното съдържание на
конкретната релевирана връзка с лицето, за смъртта на
което претендира обезщетение за неимуществени вреди, като размера на
обезщетението се определя според силата и дълбочината на прекъснатата
емоционална връзка
В
настоящето производство, видно от протокола от съдебно заседание от **.06.2020
г. свидетеля С.Ц.С. сочи, че майка му е живеела с Г., „един възрастен човечец“,
3- 4 години преди катастрофата. Доколкото
обаче в наказателното производство, л. 59 от ДП №595/2015 г. по описа на РУ -
Бяла Слатина, С.С. изрично е заявил, „син съм на вече
покойната Ц.К.К.. Приживе майка ми си живееше сама, в
къщата си на ул. „Христо Ботев“, в с. Г., аз често я посещавах …“, съдът
намира, че тъй като това на практика представлява признание, от страна на
свидетеля, с оглед констатираното противоречие, не следва да кредитира като
достоверни показанията на сина на пострадалата жена.
Свидетелят В.
П.Г.сочи, че познава Г.Б. и е живеел в З.П., като е взимал „чичо Г., силен
човек, който да работи като общ работник“. Казва че познава Ц., и тя е живеела с него.
Ходела е на гости при сина си С.С. *** и е оставала
при него. Показанията на свидетеля В.Г.са общи и не установяват наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка, което е предпоставка за обезщетяване на
търпените болки и страдания във връзка със смъртта на Ц.К.. Свидетелят
разказва общо за отношенията между първоначалния ищец и пострадалата без да
възпроизвежда конкретни факти за съдържанието на тези отношения.
При така
установените факти съдът приема, че не е налице фактическия състав на чл. **6
КЗ (отм.) и в полза на ищците, в качеството им на наследници на първоначалния
ищец, не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек. Следователно,
исковете за заплащане на застрахователно
обезщетение (по 1/3 ид.ч. от общата сума от 130 000
лв., съобразно наследствените квоти), следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни изцяло.
Относно
разноските:
На ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените
разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 650 лв., от които 550 лв. деловодни разноски (за депозит за експертизи и
свидетел) и 100 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на
НЗПП.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове по чл. **6, ал. 1 КЗ (отм.), от Т.Г.Б.,
ЕГН **********,***, И.Г.Б., ЕГН **********,***,
двамата представлявани от адв. Я.Д., гр. София, ул. „*******,
и Г.Р.В., ЕГН **********,***, (конституирана на мястото на Р.Г.Б., ЕГН **********,
починал на 20.06.2019 г.), конституирани
по реда на чл. **7 ГПК на мястото на Г.Б.П., починал на 05.08.2017 г., срещу Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ул. „*******, за заплащане на по 1/3 идеална част от сума в общ размер на 130 000
лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на Ц.К.К., при пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 07.08.2015 г. около 13,45 ч., в с. Г., на ул. „П. Лалов", пред дом
№ **, по вина на Д.Ц.Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на товарен автомобил „Мерцедес 1414“, с peг. № *******към
посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 07.08.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.Г.Б., ЕГН
**********,***, И.Г.Б., ЕГН **********,***
и Г.Р.В., ЕГН **********,***, да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред
настоящата инстанция в общ размер на 650 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: