Р
Е Ш Е Н И Е № 62
Гр.Сливен,
18.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с
участието на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 50/2021 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на "НИКОМС 2" ООД със седалище гр. Сливен представлявано от С.Г.Т. срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-413-0052792
от 09.12.2020 год. на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в
ЦУ на НАП потвърдена с решение № ГДФК-215/22.12.2020 год. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С процесната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ
„запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като посочените фактически обстоятелства в
заповедта не обосновават защита на особено важни държавни обществени интереси. Не
ставало ясно как посочения от органа средно-дневен оборот и деклариран финансов
резултат обосновават нуждата от предварително изпълнение на ПАМ. Счита, че не е
налице особено важен държавен интерес. Твърдяната опасност от настъпване на
вреда не е достатъчно конкретизирана, вероятна и обоснована. Нарушението било
констатирано за неиздаване на касова бележка за сумата от 1, 75 лева, която
била малозначителна и не можела да обоснове особено
важния държавен интерес. Оспорващото дружество счита, че при връчване на
заповед за налагане на ПАМ с разпореждане за предварителното и изпълнение следва да се връчва и НП, за да може да се
даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция.
Определения срок за запечатване на обекта не отговарял на тежестта на
извършеното нарушение и не бил съобразен с целите по чл.22 от ЗАНН. Мотивите
били бланкетни и неотносими
към търговската дейност в обекта.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Г. ***,
която поддържа жалбата. Счита,че изложените в заповедта мотиви въобще не се
отнасят до конкретния проверяван обект. Счита, че мотивите относно срока на
мярката са бланкетни. Прави се искане съдът да отмени
обжалваната заповед.Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание административният
орган началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
чрез процесуалния си представител юриск. Д. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен като
съобрази данните по делото и становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.12.2020 год. в 14:30 часа е
извършена проверка на търговски обект магазин за хранителни стоки находящ се в гр.Сливен, кв.Р. г., ул. "Г." бл…. стопанисван и експлоатиран от "НИКОМС 2" ООД.
При проверката е установено, че при извършена контролна покупка от органите по
приходите на един брой минерална вода и една кутия Кока-кола на обща стойност 1,
75 лева заплатени в брой не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, модел Тремол М20 с инд. №ZK132724 и ФП № 50169718,
което било в работен режим, нито ръчна касова бележка от кочан при плащането на
стоките в брой. Покупката е извършена преди легитимацията на проверяващите
заплатена в брой от В. К.Т. – и. по приходите в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП. След легитимация на проверяващите е отпечатан
дневен финансов отчет с № 015278/05.12.2020 год., от който е видно, че
продажбата не е отразена на фискалното устройство.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка № АА 0052792/05.12.2020 год. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, в който е
отразено също, че е налице касова разлика в размер на 216, 30 лева между
наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. От констатациите
проверяващите са направили извод, че "НИКОМС 2" ООД не е спазило реда
и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-413-0052792 от 09.12.2020 год.
(предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство),
ответникът като е възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № АА 0052792/05.12.2020
год. е приложил по отношение на "НИКОМС 2" ООД следната ПАМ -
запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки находящ се в гр. Сливен, кв.“Р. г.“, ул.“Г.“ бл…. и стопанисван от
дружеството-жалбоподател и е забранил достъпа до него за срок от 14 дни, тъй
като същото не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба издаден по установения ред за доставка/продажба, което е осъществило
състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената
продължителност на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е
съразмерна на извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид наличието
на касова разлика в размер на 216, 30 лева,
средно-дневния оборот на обекта /115 лева/ и декларираните финансови
резултати от предходни години, както и създадената организация на работа в
обекта. Заповедта е връчена на дружеството на 14.12.2020 год. като жалбата
срещу нея до директора на дирекция „Оперативни дейности“ е подадена на 17.12.2020
год. С решение № ГДФК-215/22.12.2020 год. по-горестоящият
орган е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. В решението си
органът е приел, че е налице неиздаване на фискална касова бележка за извършена
продажба като по този начин се затруднява упражняването на текущ финансов
контрол, което води до непроследимост на паричните
потоци, с които оперира търговеца; производството по налагане на ПАМ е
независимо от административнонаказателното
производство и същото не е обвързано със съставянето на АУАН и издаване на НП;
в процесната заповед били изложени конкретни мотиви
относно срока за налагане на ПАМ, който бил определен към минимума. Решението е
връчено на дружеството на 07.01.2021 год., жалбата срещу него е подадена на
21.01.2021 год. /чрез лицензиран пощенски оператор/ и въз основа на нея е
образувано настоящото производство.
Приети и приложени като доказателства
по делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № АА 0052792/05.12.2020
год., опис на паричните средства в касата, дневен отчет на касата, справка за
регистрираните данни от Z задачи за ФУ, АУАН № F582276/09.12.2020 год. за нарушение по чл.25, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-18/2006 год., АУАН № F582278/09.12.2020 год. за нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано
лице - адресат на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Оспорената заповед е валиден административен
акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената
по делото заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год., с която изпълнителният
директор на НАП упълномощава началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, каквато е
длъжността на издателя на процесната ПАМ, да издават
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. Процесната заповед е
издадена в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването и
вкл. досежно срока на мярката, поради което е
мотивирана. Не се установи в производството по издаването на оспорения акт да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващи самостоятелно основание за отмяната му.
Оспорената заповед е материалнозаконосъобразна и съответна на целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от с. з. Следователно материалноправни
предпоставки за прилагането на процесната мярка е
наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална
касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в заповедта
обект – магазин за хранителни стоки стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 1, 75 лева не е издаден фискален бон от монтираното в
обекта фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни
касови бележки. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството.
В жалбата са наведени доста
възражения като една част от тях, а именно тези касаещи допуснатото
предварително изпълнение на обжалвания акт, съдът намира за неотносими
към спора и няма да се произнася по тях. Предмет на разглеждане в настоящото
дело е не допуснатото предварително изпълнение на акта, а разглеждането му по
същество относно твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на същия. Ето
защо съдът ще разгледа само възраженията касаещи спора по същество. Дружеството
намира, че стойността на покупката, за която не е издаден фискален бон е малозначителна. Настоящият състав на съда намира това
възражение за неоснователно. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Следователно задължението за лицата изброени в текста се отнася до
всяка извършена продажба независимо от нейната стойност. Законодателят не е
направил разграничение между продажби с ниска стойност и такива с висока
стойност. Всяка продажба следва да се отчита чрез издаване на касова бележка от
ФУ.
Жалбоподателя възразява и относно определения
срок за налагане на ПАМ като счита, че същият не е мотивиран от органа. Това
възражение също се преценява като неоснователно. В процесната
заповед органът е изложил мотиви свързани с продължителността на срока на ПАМ и
е определил срок към средния от законовоопределения
30 дневен срок. Мотивирал се е с извършеното нарушение установено при
проверката, наличието на касова разлика в размер на 216, 30 лева между
наличните парични средства в касата и тези разчетени от ФУ, среднодневния
оборот на стойност 115 лева и декларираните финансови резултати от предходни
години като е направил извод, че е създадена организация на работа, която
позволява част от оборота да не се отчита през ФУ, както и че не е налице
възможност за проследяване на реализираните обороти.
Съдебният състав намира срокът за правилно
определен и обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес и
предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Същият съответства
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането и я определят като
превантивна и преустановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция. Продължително
упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. Съдът намира, че
в случая е съобразен
напълно принципът на съразмерност прогласен в чл.
6 от АПК, като така наложената мярка с оглед на всички
съобразени при тази преценка от административния орган обстоятелства, не се
явява прекомерен или несъответен на конкретно установеното поведение на
търговеца и конкретната обстановка по извършване на констатираното нарушение,
както и на целите на ПАМ. Изложените подробни и конкретни мотиви на
административния орган дават достатъчно обосновано основание за крайния му
извод относно именно тази продължителност на срока, която според съда не засяга
в по-голяма от необходимата за постигане целите на заповедта степен интересите
и правата на жалбоподателя.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя,
че за нарушението все още не е издадено наказателно постановление, доколкото
издаването на заповедта не е предпоставено от
издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се
налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции при наличие на
установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът
приема, че липсата на НП е ирелевантна за
законосъобразността на процесната заповед с оглед
независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство като поставения
въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, (където е предвидено, че "Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло. ") и касае изпълнението на индивидуалния административен
акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане
в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт
и наказателното постановление в сила.
Установеното неизпълнение на
задължението за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба
на стока или услуга в съответния търговски обект представлява юридическият факт
пораждащ правомощието на органа по приходите да приложи съответната ПАМ по
запечатване на обекта като органът в тази хипотеза действа в условията на
обвързана компетентност. Заповедта в случая е превантивна и преустановителна
и е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Искане за присъждане на разноски е
направил процесуалния представител на административния орган. С оглед изхода на
делото съдът намира искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Следва да бъде осъдено дружеството да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "НИКОМС 2" ООД ЕИК ***
със седалище гр. Сливен, бул.“Х.Д.“ бл…., вх… ап… представлявано от С.Г.Т. срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-413-0052792 от 09.12.2020 год.
на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
потвърдена с решение № ГДФК-215/22.12.2020 год. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП като неоснователна.
ОСЪЖДА "НИКОМС 2" ООД ЕИК *** със седалище
гр. Сливен, бул.“Х. Д.“ бл…, вх…
ап… представлявано от С.Г.Т. да заплати на Национална агенция за приходите,
Централно управление, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на РБългария.
СЪДИЯ