№ 15062
гр. С, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20231110171114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
Т. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М“ БЛ. ***, ВХ. ***, ЕТ. ***,
АП. ***, и К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М“ БЛ. ***, ВХ.
***, ЕТ. ***, АП. ***, с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество следните
суми:
За Т. К. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 379,52 лева (триста седемдесет и девет лева и 52 стотинки) за
периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
17.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 28.04.2023 г. в размер на 45,73 лева (четиридесет и пет лева и
73 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
17,60 лева (седемнадесет лева и 60 стотинки) за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 28.04.2023 г. в
размер на 3,17 лева (три лева и 17 стотинки).
За К. К. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
1
размер на 379,52 лева (триста седемдесет и девет лева и 52 стотинки) за
периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
17.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 28.04.2023 г. в размер на 45,73 лева (четиридесет и пет лева и
73 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
17,59 лева (седемнадесет лева и 59 стотинки) за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 28.04.2023 г. в
размер на 3,17 лева (три лева и 17 стотинки).
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. 26603/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на
общински наематели на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „М“ БЛ.
***, ВХ. ***, ЕТ. ***, АП. ***, е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът К. М., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва обстоятелство, че през процесния период ответникът е потребител на
топлинна енергия, правилното отчитане на топлинната енергия. Твърди, че в
посочения имот няма отопление, а само топла вода. Прави възражение за
погасяване на задълженията по давност. Оспорва и дължимостта на лихвите и
техния размер. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Ответникът Т. М. в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТС“ ЕООД, като не
взема становище.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
2
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 26603/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено
ответниците да заплатят на ищцовото дружество суми, съответстващи на
претендираните с исковата молба. Заповедта е връчена лично на ответниците
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което
настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
3
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен
посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат
да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и по-конретно -
настанителна заповед № 900/01.06.1977г., Договор за наем за отдаване под
наем на държавен жилищен имот от 01.06.1977 и писмо от кмета на район
„М“, С О, се установява, че между К С М. и С О е бил сключен договор за
наем на процесния имот – общинска собственост. Отделно от това видно от
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. К М. е
починал на 27.05.2003г., като е оставил за наследници двамата ответници.
Видно от писмо от С О от 03.06.2019г. към посочената дата имотът все още се
ползва от домакинството на К М., като заплащат месечна сума за обитаването
му. Съгласно чл.232, ал.2 ЗЗД, арг. чл.31, ал.1 от Наредбата, клаузата на т.2 от
договора за наем наемателят има задължение да заплаща консумативните
разходи за имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия. Това
задължение поначало е спрямо наемодателя. В отношенията с
топлопреносното предприятие отговорен за цената за ТЕ е собственикът или
4
титулярът на вещно право на ползване върху имота – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч. наемателят, може да
е клиент на ТЕ само ако е сключил договор за продажба на ТЕ с
топлопреносното предприятие например чрез подаване на заявление за
откриване на индивидуална партида на имота – в този смисъл са
задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото не се доказва, нито
наследодателя К М., нито ответниците да са подала молба – декларация до
топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на тяхно име.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за недоказано наличието
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди до процесния имот през процесния период.
Ответниците не са материалноправно легитимарани да отговаря по
предявените искове, защото не се доказа качеството им на клиент на ТЕ за
битови нужди. Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, ответниците имат право на разноски с оглед
неоснователността на исковата претенция. Ответникът Т. М. не е претендирал,
а ответникът К. М. е представляван от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “ТС” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. “Я” № 23 Б срещу Т.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М“ БЛ. ***, ВХ. ***, ЕТ. ***, АП.
***, и К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „М“ БЛ. ***, ВХ. ***, ЕТ.
***, АП. ***, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на топлофикационното дружество следните суми:
За Т. К. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 379,52 лева (триста седемдесет и девет лева и 52 стотинки) за
5
периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
17.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 28.04.2023 г. в размер на 45,73 лева (четиридесет и пет лева и
73 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
17,60 лева (седемнадесет лева и 60 стотинки) за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 28.04.2023 г. в
размер на 3,17 лева (три лева и 17 стотинки).
За К. К. М.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 379,52 лева (триста седемдесет и девет лева и 52 стотинки) за
периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от
17.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 28.04.2023 г. в размер на 45,73 лева (четиридесет и пет лева и
73 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
17,59 лева (седемнадесет лева и 59 стотинки) за периода м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 17.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 28.04.2023 г. в
размер на 3,17 лева (три лева и 17 стотинки).
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. 26603/2023 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ТС“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6