№ 23292
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110102540 по описа за 2025 година
Производството e по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „*********“ АД срещу Д. Б. К., с която са предявени
установителни искове по чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуването на вземанията по заповед
от 03.07.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 37344/2024г. по описа на СРС, 113 състав, както следва: за
сумата 20 550,75 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 01.04.2022 г., сумата 3 175,66 лева, представляваща договорна лихва за
период от 01.07.2022 г. до 12.05.2024 г., сумата 235,52 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2022 г. до 12.05.2024 г., 283,40лева, представляваща законна лихва за
период от 13.05.2024 г. до 17.06.2024 г., 120,00лева за дължими разходи при изискуем
кредит. Ищецът твърди, че на 01.04.2022 г. между него в качеството му на кредитодател, от
една страна, и Д. Б. К., в качеството й на кредитополучател, от друга бил сключен Договор
кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит за сумата от 20 551 лв. със срок на издължаване
до 01.04.2032г., срещу което кредитополучателят се задължил да върне получената сума,
заедно с дължими лихви, уговорени между страните. Посочва, че на 01.04.2022 г.
кредитополучателят усвоил предоставения му кредит безкасово и в пълен размер. Поради
забава в изпълнението на задължението за погасяване на кредита от страна на ответника,
продължила повече от 90 дни, на основание чл. 16.2 от Общите условия за предоставяне на
кредит за текущо потребление към Договора за банков кредит, ищецът упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил длъжника. При условията на
евентуалност заявява, че обявява предсрочната изискуемост на кредита с исковата молба,
въз основа на която е образувано производството по делото. Посочва, че подал заявление по
реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника, което съдът уважил изцяло. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника на 09.10.2024г. по реда на чл. 47 ГПК. В изпълнение на указанията на съда
1
предявява настоящите установителни искове за вземанията си, като моли за тяхното
уважаване и присъждане на сторените разноски. Претендира законна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Признава, че усвоил предоставения му по силата на процесния договор кредит и че
не е извършвал плащания за погашение на задълженията си по него. Оспорва предявените
исковете като недопустими и неоснователни със съображения, че не е настъпила предсрочна
изискуемост за вземанията, доколкото не е бил надлежно уведомен от страна на ищеца.
Евентуално счита, че искът следвало да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
вр. чл.9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 37344/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, по същото
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.
В заповедното производство длъжникът твърди, че е узнал за същите след получаване
на електронен достъп до делото на 05.11.2024г. Видно от служебно изисканото в исковото
производство съобщение от ЧСИ *********, въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ****, като същите са
връчени на длъжника ведно с поканата за доброволно изпълнение на 19.09.2025г. На
18.11.2024г. длъжникът е подал възражение, при което съдът намира срокът по чл. 414, ал. 2
ГПК за спазен. Заявителят е предявил исковете за установяване на вземанията си в
едномесечния срок за това. Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес и с
оглед идентитета на съдебно предявените вземания с вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение, исковете са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по което заемодателят е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
посочения срок, както и да заплати възнаградителна лихва в уговорения размер; че е
уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък от
кредита; че оспорените от ответника клаузи в договора са валидно уговорени и в
съответствие с императивните изисквания, залегнали в ЗПК.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че страните по спора са сключили Договор за кредит за текущо потребление от
10.04.2022 г., заемните средства са усвоени и е налице неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума от страна на ответника.
Спорът между страните е концентриран около въпроса дали кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем по надлежния ред, респ. дължи ли ответникът връщане на целия
размер на усвоената главница по договора, както и претендираната лихвена надбавка за
забава и обезщетение за забава след дата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по т. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
2
или настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
От заключението на изслушваната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено, по делото се установява, че
отпуснатият по силата на договора от 01.04.2022г. кредит за сумата от 20 551 лв. е с цел
рефинансиране на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит от 06.03.2020г.
в размер на 20 000 лв., договор за кредитна карта от 06.03.2020г. в размер на 1 000 лв. и
задължение по договор за овърдрафт от 06.03.2020г. в размер на 1000 лв. кредитът е усвоен
безкасово и еднократно, като срокът за издължаването му е 120 месеца, считано от датата на
подписване на договора, с гратисен период от 120 месеца. Според експертизата кредитът е
усвоен на 01.04.2022г., общо платената сума от ответника е 270,84 лв., като последното
плащане със сумата от 199,75 лв. е от 29.06.2022г. Първата непогасена вноска в от
01.07.2022г. Към датата на изпращане на поканата за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита -22.04.2024г. има просрочени задължения по двадесет и две погасителни вноски с
падежи на първо число всеки месец от 01.07.2022г. до 01.04.2024. В р. VII „Отговорност и
санкции“, т. 16.2 от Общите условия към договора е предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главницата над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем. При това положение съдът намира, че е налице първата предпоставка
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно забава на длъжника в
плащанията на главницата над 90 дни.
Банката е отправила до ответника Покана-уведомление с изх.
№************/22.04.2024 г., съгласно което писмено изявление обявява кредита по
процесния договор за предсрочно изискуем поради забавеното изпълнение. Поканата е
изпратена до ответника Д. Б. К. на адрес за връчване: гр. София, ж.к. „*********“ № 9, вх. 3,
ет. 3, ап. 112, който адрес длъжникът е обявил при сключване на договора. Кредиторът е
избрал начин на връчване чрез ЧСИ с рег. № ********* на КЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ. От приложената разписка се установява, че длъжникът не е намерен на посочения
адрес при извършено посещение на 28.04.2024 г. (почивен ден) в 11:00 часа, когато на адреса
е намерено лице, което се представило с трите си имена, заявило е, че е собственик на
апартамента от три години, както и че адресатът на съобщението не живее на адреса, като е
отказало да получи книжата, когато е поставено е уведомление по чл. 47 от ГПК на входната
врата на ап. 112. В срок до 13.05.2024 г. поканата не е била потърсена. Съдебният
изпълнител е удостоверил, че след направена справка в НБДН на 14.05.2024 г. е установено,
че адресът по поканата е идентичен на постоянен и настоящ адрес на отв. Д. К.; и не е
установен адрес за връчване по месторабота.
Съгласно трайно установената съдебна практика връчването на покана по реда на чл.
18, ал. 5 ЗЧСИ съставлява допустим способ за уведомяване, когато са спазени разпоредбите
на чл. 37-58 ГПК. Съгласно действащата редакция на чл. 47, ал. 1 от ГПК приложима и към
действията на ЧСИ, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира
най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях,
като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага,
когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Съдът
3
приема, че банката е положила необходимите усилия да информира длъжника, който е
търсен на посочения в договора адрес за кореспонденция – гр. София, ж.к. „*********“ № 9,
вх. 3, ет. 3, ап. 112, който съвпада с постоянния и настоящия му адрес. От установеното
живущо на адреса лице, идентифицирано с три имена са събрани данни, че адресатът не
живее на адреса. Уведомлението по чл. 47 ГПК е залепено на 28.04.2024 г. на входна врата
на ап. 112.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че уведомлението е залепено при
осъществени предпоставки на чл. 47, ал. 1 ГПК. Процедурата по чл. 47 ГПК е била спазена,
поради което длъжникът е бил надлежно уведомен относно настъпването на предсрочна
изискуемост на цялото задължение при условията на чл. 47 ГПК с изтичането на
двуседмичния срок от залепването на уведомлението. Ето защо съдът счита за
неоснователни доводите на ответника, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като за периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението
му. В т. 16.3 ОУ е предвидено, че от датата на изискуемост на кредита (в т.ч. при предсрочна
изискуемост на същия) целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната
лихва по чл. 86 ЗЗД до окончателното погасяване на задължението, включително и по
принудителен ред. При условията на обявената предсрочна изискуемост, ответникът дължи
връщане на целия непогасен остатък от главницата, както и заплащане на законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
От заключението на ССчЕ се установява, че непогасената просрочена и предсрочно
изискуема главница е 20550,75лв., за чието неплащане в срок за банката възниква правото на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху установената главница за периода
от настъпване на предсрочната изискуемост на 13.05.2024 г. до 17.06.2024 г., чийто размер
съгласно заключението на ССчЕ възлиза в предявения размер от 283,40 лв. Съгласно
изисленията на кредитираната експертиза размера на дължимата се договорна лихва за
периода от 01.07.2022г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита -
12.05.2024г., е 3175,66 лв. Ищецът претендира заплащане на лихвена надбавка за забава, на
осн. чл. 16.1. от ОУ. Уговорено е, че при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в договора, вноската се олихвява със санкционираща
лихва (по своята правна същност е мораторна неустойка, доколкото по силата на договора е
уговорена отговорността на длъжника за забава, която е в размер на законната лихва); ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата,
надбавката за забава не се прилага. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Доколкото посочената правна норма е императивна, съдът
следва да я приложи, макар нейното нарушение да не е въведено като възражение от
ответника. В конкретния случай с посочената клауза от общите условия на банката е
предвиден размер на обезщетението за забава, който не надхвърля законната лихва. Съгласно
експертното заключение претендираната от ищеца лихвена надбавка е изчислявана за брой
дни на забава на всяка една падежирала вноска с натрупване по ОЛП на БНБ плюс 10
пункта, на база 360 дни годишно, която за исковия период от 01.07.2022 г. до 12.05.2024 г.
възлиза на сумата от 235,52 лв., в който размер е исковата претенция.
Що се отнася вземането на ищеца разходи при изискуем кредит в размер на 120,00 лв.,
претендирани от него под формата на претърпени имуществени вреди вследствие
неизпълнение на задълженията по процесния договор, следва да се отбележи, че направата
на твърдения разход следва само от представената по делото фактура № *****/16.05.2024 г.,
но само до размера от 60,00 лв., на колкото се равнява платената от банката такса за
4
връчване на книжа от ЧСИ **********. Касае се за направен от нейна страна разход във
връзка с уведомяването на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
който се дължи на допуснатото неизпълнение на договорните задължения от
кредитополучателя по процесния договор, който банката не би сторила в случай, че Д. К.
беше изправна страна по него. Счетоводното отразяване от страна на „*********“ АД, че
този вид разход е в размер на 120,00 лв., е в противоречие с удостоверените във фактурата
данни, поради което не следва да бъде съобразено, още повече, че част от основанието на
тази претенция е и реалното извършване на съответния разход, претендиран под формата на
направени имуществени вреди, което в случая не е доказано изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за главница и лихви са
доказани по основание и размер, и следва да бъдат уважени изцяло. Търсеното парично
задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи
поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК- 19.06.2024 г. до окончателното
изплащане на главницата.
Искът за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит е доказан
до размера от 60,00 лв., до който е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч. гр. дело № 37344/2024 г. по описа на СРС, 113
състав, както и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които
съответно възлизат на 635,77 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и на 1383,89 лв. - платена държавна такса, депозит за ССчЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера юрисконсултското
възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представители, както и фактическата и правна сложност на делото, приключило в рамките
на едно открито съдебно заседание.
В полза на предоставилия безплатна адвокатска помощ на ответника в хипотезата на
чл. 38 ЗА адвокат съдът определя възнаграждение в размер на 400 лв. за заповедното и 600
лв. за исковото производство, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете ще му
се присъдят 0,98 лв., съответно 1,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*********“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********“ № 19, срещу Д.
Б. К., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********“, бл. 9, вх. 3, ет. 3, ап. 112,
5
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 7 ЗЗД, че Д.
Б. К. дължи на „*********“ АД сумите, както следва: 20 550,75 лв., представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 01.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 19.06.2024 г. до окончателното
плащане; 3 175,66 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
01.07.2022 г. до 12.05.2024 г.; 235,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2022 г. до 12.05.2024 г.; 283,40 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.05.2024 г. до 17.06.2024 г., както и 60,00 лв., представляваща разходи при
изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № 37344/2024 г. по описа на СРС, 113 състав, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.07.2024 г. и въз основа на
нея изпълнителен лист от същата дата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разходи при изискуем
кредит за разликата над уважения размер от 60,00 лв. до пълния предявен размер от 120,00
лв.
ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********“, бл. 9,
вх. 3, ет. 3, ап. 112 да заплати на „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*********“ № 19, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
635,77 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 37344/2024 г. по
описа на СРС, 113 състав, както и сумата от 1383,89 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА “*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*********“ № 19 да заплати на адв. М. И. П. от САК с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38 ЗА възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ в полза на Д. Б. К., с ЕГН:********** в размер на 0,98 лв. за
заповедното производство и 1,50 лв. за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6