Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 13822/2019 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „А.Б.“,
чрез пълномощника си – адв. И.А., с надлежно учредена представителна власт по
делото, против Решение от 02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 20275/2019
г. на Софийски районен съд, 35-ти състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от З. „А.Б.” срещу „ОЗК
застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 196.23 лв., представляваща
мораторната лихва за периода от 14.06.2018 г. до 17.08.2016 г. върху главницата от 2394.68 лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение за
настъпило на 09.08.2017г. ПТП, поради погасяване чрез плащане след завеждане на
делото.
В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част, поради
допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че
в
изпратеното писмо до ответното дружество писмо за заплащане на регресното
обезщетение, получено от него на 14.05.2018 г., са приложени всички документи,
които е притежавал и които са изброени в същото, като е вписан и номера на
протокола от процесното ПТП. Сочи, че необосновано с писмо от 11.06.2018 г. „ОЗК застраховане“ АД е поискало оригинала на протокола,
както и на фактурата, установяващи размера на вземането, каквото задължения
нямал. Ето защо ответникът бил в забава
и бил дал повод за завеждане на делото. Моли въззивният съд да отмени
решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове, както и да
присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „ОЗК застраховане“ АД, в законоустановения двуседмичен срок е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че от
съпроводително писмо, с което е поискано заплащането на регресното обезщетение
липсва отбелязване да е изпратен протокола за ПТП и фактура за изплатено
обезщетение на застрахования по „Каско“, като едва с получаване на препис от
исковата молба и приложенията към нея е извършило плащане, което е станало в
срока по чл. 412, ал. 3 КЗ. Моли съда да отхвърли жалбата и осъди жалбоподателя
да заплати направените пред СГС разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решение от 02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 20275/2019 г. на
Софийски районен съд, 63 ти състав, в
частта,
с която е отхвърлен предявения от З. „А.Б.” против „ОЗК застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2394.68 лв., представляваща
невъзстановено застрахователно обезщетение за настъпило на 09.08.2017г. ПТП,
поради извършено плащане след завеждане на делото, не е обжалвано от ищеца и е
влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивното производство, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът
намира следното:
По отношение на оплакванията, касаещи
претенцията за заплащане на мораторна лихва върху изплатеното от ответното
дружество в хода на производството по делото регресно обезщетение по процесната
щета № 0300/17/458/500278, следва да се отбележи, че в изпратеното от ищеца
писмо изх. № 310-02.3489 от 10.05.2018 г., получено от ответното дружество на
14.05.2018 г., действително ищецът не е
отбелязал, че е изпратил копие на иначе описаните като документи - Протокол за ПТП № 1376599/09.08.2017 г. и
Фактура /без посочен номер/, което от своя страна представлява извънсъдебно
признание за това обстоятелство. За да изпадне в забава ответникът и за да
стане повод за завеждане на делото, следва в 30-дневен срока по чл. 412, ал.
3 КЗ за произнасяне по претенцията, ищеца да е представил всички
документи, доказващи същата. Ето защо е обоснован извода на СРС, че в
конкретния случай за ответното дружество е била налице хипотеза на чл. 412, ал.
2 КЗ да изиска от ищеца с писмо изх. № 99-2926 от 11.06.2018 г. Протокол за ПТП
и фактура, макар и не оригиналите на същите, доколкото тези документи имат
отношение за установяване на основанието и размера на вредата и не попадат сред
онези по смисъла на чл. 106, ал. 5 КЗ. Липсата на протокол за ПТП в изпратените
документи по регресната щета, какъвто обаче е приложен към исковата молба и е
бил в държане на ищеца и фактура за изплатеното застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“, води до извод че ответното дружество не е било
в забава, до какъво извод е достигнал и СРС в обжалваното решение, тъй като е
било поставено в невъзможност да прецени дали застрахованият при него водач
действително е отговорен за ПТП, което обуславя и отговорността на
застрахователя – ответник, респективно дали ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение, за да възникне регресното му вземане.
Доколкото във въззивната жалба на ищеца липсват други конкретни оплаквания
и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция и на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното
търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 20275/2019 г. на
Софийски районен съд, 35 ти състав, в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявения от З. „А.Б.” срещу „ОЗК застраховане“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 196.23 лв., представляваща мораторната
лихва за периода от 14.06.2018 г. до 17.08.2016 г. върху главницата от 2394.68
лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение за настъпило на
09.08.2017г. ПТП, поради погасяване чрез плащане след завеждане на делото.
РЕШЕНИЕ от
02.08.2019 г., постановено по гр. дело № 20275/2019 г. на Софийски районен съд,
63 ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от З. „А.Б.” против „ОЗК застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 2394.68
лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение за настъпило на
09.08.2017г. ПТП, поради извършено плащане след завеждане на делото, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** **** да заплати на З. „О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: