РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 24.11.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5032 по описа за 2016година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД-Плевен против Р. Л. К., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.***,
с аб.№** и е клиент по смисъл на чл.153
ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.02.2013г.-31.03.2016г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 2422,51лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 02.04.2013г.-19.04.2016г. в размер на 384,05лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените
суми по ч. гр.д.№***. на ***.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства: ответникът е абонат на
“Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва
се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на
ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които
се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Топлофикация Плевен" ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к
“Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че
в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата „Нелбо“
ЕАД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като, че е изпратена покана
и тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410
от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№3038/2016г. по описа на ПлРС.Твърди се,
че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената заповед по чл.410
от ГПК.
Ответницата не е взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№3038/2015г.
по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна
енергия е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№1991/28.04.2016г.
спрямо ответника както следва: сумата 2422,51лв. главница за периода от 01.02.2013год.
до 31.03.2016год.,
сумата 384,05лв. лихва за забава за периода от 02.04.2013 год. до 19.
04. 2016 год., законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2016 год. до
изплащане на вземането, както и сумата 236,14лв.
разноски.
Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2013год. до 31.03.2016год.
В законовия двуседмичен
срок е подадено възражение от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора
да предяви иск за вземането си.
В срок кредиторът е предявил иск за
сумите по заповедта по чл.410 от ГПК:2422,51лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2013 г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 384,05лв.
за периода от 02.04.2013г. до 19.04.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на молбата -27.04.2016г. до окончателното
изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК
№1991/28.04.2016г. по ч.гр.д.№3038/2016г. по описа на ПлРС.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия.
Не се спори по делото, че ответника е потребител на предоставена
топлинна енергия с абонатен№4614, за имот, находящ се в ***** Не е спорен
въпроса относно дължимостта на посочените суми, за които са предявени исковете.
Въз
основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът
е потребител на топлинна енергия по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация Плевен
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от
'Топлофикация Плевен" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По
делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен- приложени на л. 7 по делото, в
сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
При това положение съдът намира, че се
дължат претендираните суми.В хода на процеса ищецът е заявил, че са заплатени
след завеждане на делото претендираните суми.Предвид изложеното следва да се
отхвърлят исковете, като погасени чрез плащане.
Ответникът не е изпълнил в
срок задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Следва да се отбележи, че заплащането на сумите е
станало в хода на процеса, след подаване на заявлението.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 236,14лв., съгласно признатите претенции.По
отношение на разноските в исковото производство същите са в размер на 450,76лв.,
тъй като както бе посочено по- горе ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на настоящето производство и е заплатил сумите, след подаване на заявлението. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
със седалище и адрес гр.Плевен ул.”Източна индустриална зона”128, ЕИК *********
против Р. Л. К., ЕГН**********,***, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124
от ГПК,за следните суми: 2422,51лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2013 г. до 31.03.2016г.,
лихва върху главницата в размер на 384,05лв. за периода от 02.04.2013г. до 19.04.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -27.04.2016г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК №1991/28.04.2016г. по ч.гр.д.№**. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128, ЕИК
*********, сумата общо 450,76лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Р. Л.К., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата общо от 236,14лв.- разноски по ч.гр.д.№3038/2016г.
по описа на ПлРС.
Производството по делото е проведено при участието на, като трето
лице-помагач: „Нелбо”ЕАД-
гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“Тинтява“№15
и адрес в гр.Плевен , ул.“Васил Левски“№119, офис 5, на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :