Р Е Ш Е Н И Е № 328
гр. Пловдив, 11.06.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета, в състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
При участието на секретаря Илияна Куцева-Гичева, разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 436/2014 г. и взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ.
„Виа Джетс“ ООД /н/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Опълченска 24,
ет.3, съдебен адрес: ****, претендира да се установи спрямо „Уникредит Лизинг АД, ЕИК *********
несъществуването на вземания на посочения ответник, в качеството му на
кредитор, приети от съда по несъстоятелността с определение № 1134/28.05.2014
г. по т.д. № 341/2013 г., представляващи лизингови вноски по договор за
финансов лизинг № 86173/31.10.2008 г., а именно:
-
за главница от 456 011.78 щ.д., 260 866.08 щ.д.
възнаградителна лихва за периода 30.04.2011 – 31.10.2011 г. и договорна лихва
за забава в размер на 122 850.91 щ.д. за периода 23.09.2010 – 07.11.2011 г.,
както и 23 849.14 лв. и 12 374 лева съдебни и деловодни разноски, дължими на
основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС;
-
за главница от 269 986.20 щ.д., 158517.46 щ.д.
възнаградителна лихва за периода 01.04.2012 – 31.07.2012 г.; договорна лихва за
забава в размер на 19632.33 щ.д. за периода 21.04.2012 – 30.08.2012 г., както и
13 395.68 лв. и 7 147.84 лева съдебни и деловодни разноски, дължими на
основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС;
Ищецът твърди, че посочените вземания
са погасени чрез принудително събиране в рамките на образуваните изпълнителни
дела, на основание издадените против него изпълнителни листове. Ангажира
писмени и гласни доказателства, претендира разноски.
Ответното дружество „Уникредит
Лизинг ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:
*** – адв. Г. К., не
оспорва факта, че процесните вземания на посочените основания, включени в
списък на приетите вземания с определение № 1134/28.05.2014 г., са погасени към
момента на постановяване на решението по същество. Претендира присъждане на
разноски.
Синдикът на дружеството-ищец Д.З.М.
– И. поддържа становище, че предвид извършеното погасяване на вземанията в хода
на образуваните изпълнителни производства, същите не подлежат на
удовлетворяване и в производството по несъстоятелност като посоченото следва да
се вземе предвид при изготвяне сметка за разпределение по реда на чл. 728 от ТЗ.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, както доводите на страните,
намира за установено следното:
По същество между страните не е
налице спор по нито един от следните относими към спора правно релевантни
факти, а именно:
Ищецът е дружество, обявено в
несъстоятелност, като с определение № 1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г.
по делото са приети предявени с молба изх. № 303249/09.12.2013 г. вземания на „Уникредит
Лизинг АД, ЕИК ********* против длъжника „Виа Джетс“ ООД /н/, ЕИК *********,
както следва:
- за
главница от 456 011.78 щ.д., 260 866.08 щ.д. възнаградителна лихва за периода
30.04.2011 – 31.10.2011 г. и договорна лихва за забава в размер на 122 850.91
щ.д. за периода 23.09.2010 – 07.11.2011 г., както и 23 849.14 лв. и 12 374 лева
съдебни и деловодни разноски, дължими на основание изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС;
- за
главница от 269 986.20 щ.д., 158517.46 щ.д. възнаградителна лихва за периода
01.04.2012 – 31.07.2012 г.; договорна лихва за забава в размер на 19632.33 щ.д.
за периода 21.04.2012 – 30.08.2012 г., както и 13 395.68 лв. и 7 147.84 лева
съдебни и деловодни разноски, дължими на основание изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС.
Няма спор, че посочените вземания
представляват лизингови вноски по договор за финансов лизинг № 86173/31.10.2008
г., сключен между същите страни.
Няма спор и че посочените
вземания, след оспорване от длъжника, са били предмет на установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, предявени от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ АД против
длъжника. По тези искове са били образувани съответно т.д. № 233/2012 г. и т.д.
№ 1038/2012 г. на ПОС, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, с
които е установено съществуването на вземанията.
На последно място, няма спор
между страните, че на основание издадените изпълнителни листове са били
образувани изпълнително дело № 2011***0402280
на ЧСИ П. И., рег. № *** по регистъра на КЧСИ - по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС/, както и изпълнително дело № 2012***0409259 на ЧСИ И.Б,
рег. № *** по регистъра на КЧСИ – по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
14384/2012 г. на ПРС.
Не се спори и по фактите, че задължението
по изпълнително дело № 2011***0402280 на ЧСИ П. И. е погасено изцяло с
постъпили на дати 07.12.2011 г.; 05.01.2012 г. и 07.02.2012 г. суми по наложени
запори на банковите сметки на длъжника по делото „Ер Виа“. По това дело „Виа
Джетс“ ООД е солидарен длъжник. С постановление от 23.02.2012 г. изпълнителното
производство по това дело е прекратено поради приключване.
Не се оспорва и факта, че по изпълнително
дело № 2012***0409259 на ЧСИ И., задължението по делото е погасено също изцяло
на 11.10.2012 г. от поръчителя „Ер Виа“ ООД.
Налага се извода, че към
07.02.2012 г. /по изпълнително дело № 2011***0402280 на ЧСИ П. И. / и към
11.10.2012 г. /по изп.дело №2012***0409259 на ЧСИ И./ вземанията са били
погасени поради плащане.
Доколкото предмет на настоящото
дело е именно установяване несъщестуването на така приетите в производството по
несъстоятелност вземания, така предявения иск следва да се уважи изцяло, поради
безспорното между страните погасяване чрез плащане, извършено по цитираните две
изпълнителни дела.
Спорни между страните са
претенциите за разноски и кому следва да се възложат те.
Съдът намира, че с оглед
уважаване на исковата претенция, разноските следва да се присъдят в полза на
ищеца. Предявеният иск е с правно основание 694, ал.3 от ТЗ /към момента на
предявяване на иска, а към момента на постановяване на решението – чл. 694,
ал.1, т.2 от ТЗ/. Производството по делото е образувано на 05.06.2014 г. на
основание искова молба на несъстоятелния длъжник против кредитора „Уникредит
Лизинг“ АД. Правният интерес е бил обоснован с оглед предявени с молба изх. №
303249/09.12.2013 г. вземания на „Уникредит Лизинг АД против длъжника „Виа
Джетс“ ООД /н/. Първоначално вземанията на ответника не са включени в списъка
на приетите от синдика вземания и към този момент длъжникът „Виа Джетс“ е нямал
правен интерес да подава възражение. Такова възражение, с правно основание чл.
690, ал.1 от ТЗ, е подадено от Кредитора „Уникредит лизинг“ АД, като в резултат
на него тези вземания са включени в списъка на приетите вземания с определение №
1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г. на ПОС по чл. 692, ал.4 от ТЗ. Към
този момент законът не предвижда друга процесуална възможност за длъжника
/вкл.и възражение/ освен предявяване на отрицателен установителен иск по чл.
694, ал.3 от ТЗ.
Много преди момента на
предявяване на вземанията /09.12.2013 г./, видно от изложената по-горе
безспорна между страните хронология, същите са погасени поради плащане
/07.02.2012 г. и 11.10.2012 г. – дати по цитираните изпълнителни дела/
Обстоятелството, че предявените
вземания вече са били погасени в рамките на образуваните изпълнителни
производства е било безспорно между страните още към момента на предявяване на
вземането.
Становището на ответника е, че
предявяването било предизвикано от ищеца, който е възразил срещу издадените
против него изпълнителни листове, съответно по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС и
по ч.гр.д. №
14384/2012 г. на ПРС, с което вземанията на ищеца придобили статут на „спорни“.
Този им статут, според ответника, е продължил до постановяване на влезли в сила
съдебни решения по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, които установили
по безспорен между страните начин, съществуването на вземанията на посоченото
основание в посочените размери.
Дори това да е така, не може да
се направи извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящия иск.
Производството по настоящия иск с
правно основание чл. 694 от ТЗ се основава на факти, които не са взети и не
биха могли да бъдат взети предвид в производствата по чл. 422 от ГПК. Това е
така, защото в това производство съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение, се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като се вземат предвид всички, настъпили след подаване
на заявлението, но с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране по издадените изпълнителни листа /В т.см. е
т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Този факт може да се вземе предвид
единствено в производство по чл. 694 от ТЗ, където вече се взимат предвид
всички факти от значение за спорното право.
Ето защо, съдът приема, че след
предявяване на вземането и неговото приемане с цитираното определение, за ищеца
не е съществувала каквато и да е друга правна възможност да отрече
съществуването му поради погасяване чрез плащане, освен да предяви иск с правно
основание чл.694 от ТЗ. Ето защо, няма каквато и да е причина, съдът да направи
извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което в негова
полза да му се възложат разноските по делото.
На ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 150 лв., внесени за ССЕ.
В тежест на ответника следва да
се възложи дължимата по делото ДТ, определена съгласно разпоредбата на чл. 694,
ал.7 от ТЗ, в размер на 21 946.21 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск,
предявен от „Виа Джетс“ ООД /н/, ЕИК *********, съдебен адрес: ****, спрямо
„Уникредит Лизинг АД, ЕИК *********, несъществуването на вземания на „Уникредит
Лизинг АД, ЕИК *********, в качеството му на кредитор, приети от съда по
несъстоятелността с определение № 1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г.,
представляващи лизингови вноски по договор за финансов лизинг №
86173/31.10.2008 г., а именно:
- за
главница от 456 011.78 щ.д., 260 866.08 щ.д. възнаградителна лихва за периода
30.04.2011 – 31.10.2011 г. и договорна лихва за забава в размер на 122 850.91
щ.д. за периода 23.09.2010 – 07.11.2011 г., както и 23 849.14 лв. и 12 374 лева
съдебни и деловодни разноски, дължими на основание изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС;
- за
главница от 269 986.20 щ.д., 158517.46 щ.д. възнаградителна лихва за периода
01.04.2012 – 31.07.2012 г.; договорна лихва за забава в размер на 19632.33 щ.д.
за периода 21.04.2012 – 30.08.2012 г., както и 13 395.68 лв. и 7 147.84 лева
съдебни и деловодни разноски, дължими на основание изпълнителен лист, издаден
по ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг ЕАД, ЕИК
*********, съдебен адрес: *** – адв. Г. К., да заплати на „Виа Джетс“ ООД /н/,
ЕИК *********, съдебен адрес:****, сумата 150 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг ЕАД, ЕИК
*********, съдебен адрес:*** – адв. Г. К., да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив, държавна такса в размер на 21 946.21 лв.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: