Решение по дело №758/2009 на Районен съд - Разград

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                          №305, 18.11.2009 г., град Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  състав

 На пети ноември                                                             две хиляди и девета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 758 по описа за 2009г.

 

            Предявен е иск по чл.79 във вр. с чл.258 от ЗЗД.

           Постъпила е искова молба от М.С.М. против “В.-и.”ООД, който твърди, че е работил при ответника без трудов договор през периода 27.02.08г.-18.04.08г. и му дължи възнаграждение в размер на 520лв., лихва върху тази сума в размер на 300лв., обезщетение, че е останал без работа в размер на 10000лв. и лихва върху нея. Претендира и разноски в размер на 57.60лв.

           Ответникът “В.-и.”ООД твърди, че лицето никога не е работило при него на трудов договор, тъй като ищецът е отказал да подпише предложения му трудов договор.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В края на месец февруари ищецът започнал работа при ответника, като уговорили възнаграждение в размер на 30лв. на ден и бригадирски. Страните трябвало да сключат трудов договор. Междувременно ищецът и разпитаните свидетели били изпратени на обект –къща в с.Островче. Правили кужраж, зидария. През периода 27.02.08г.-18.04.08г. ищеца и свидетелите работили на само на този обект. За първите два месеца им платили по 25лв. надник на ден, а за месец април не им платили нищо. Според св.У. ищецът им бил казал, че ще получават по 30лв. надник на ден, но им заплатили по-малко. На свидетеля плащали по 20лв. надник на ден, а на ищеца по 25лв. Работели през работните дни от седмицата, а събота и неделя- почивали. При плащането на парите се подписвали в някаква папка. Ежедневно се подписвали в инстуктажна, и в присъствена книги. Ответникът твърди, че книгите са били унищожени през м.02.09г. Били изгонени от фирмата в средата на месец април, когато тръгнали за обект в гр.К., тъй като не подписали предложените им трудови договори. Св.Б. също твърди, че ищецът е работил на обект на фирмата в с.О.. Щял да ходи на обект в гр.К.. Не знае какво е станало след това. Твърди, че работи във фирмата на граждански договор. Не знае ищецът дали е имал трудов договор.

            Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Искът за заплащане на уговорено възнаграждение по договор за изработка е частично основателен. От събраните глесни доказателства се установи, че между страните е бил сключен неформален договор за изработка, като ищеца и още две лица са се задължили да изработят поставените им задачи по къща в с.О., а ответника се е задължил да заплати по 30лв. надник на ден на човек и бригадирски на ищеца в неустановен размер. Плащането ставало два пъти месецно- на аванс и заплата. От ангажираните гласни доказателства- показанията на св.У. и св.Б. се установи, че ищецът е бил изправна страна по договора- изпълнявал поставените му от ответника задачи, в посочения от него обект. За работните дни от месеците февруари и март ответникът заплатил на ищеца надник от 25лв. на ден, а за месец април- не платил нищо. Тъй като ищецът е работил през работните дни от седмицата, то дължимата разлика от уговорения надник за м.02.08г./3 работни дни/ е 15лв., за м.03.08г. /20 работни дни/ е 100лв.. За последния месец не е изплатено уговореното възнаграждение изобщо. От 01.04.08г. до 17.04.08г. са 13 отработени работни дни /на 18.04.08г. ищецът не е престирал труд/, като ответникът дължи на ищеца 390лв. Дължимото общо възнаграждение възлиза на 505лв.

          Размерът на обезщетението за забава /от момента на забавата до датата на предявяването на иска/ възлиза на 88лв., от които 2.89лв. за м.02.08т., 17.97лв. за м.03.08г. и 67.14лв. за м.04.08г.

           До първоначално предявените размери /от 520лв. и 300лв./, двата иска следва да бъдат отхвърлени. 

          Претенцията на ищеца в размер на 10000лв., че по вина на ответника е негово твърдение, без да се излагат конкретни факти, за да може да се определи правната квалификация. Като такава освен неоснователна, същата е и недоказана. 

          На основание чл.80 ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски само за път. Ищецът претендира 57.60лв., от които 30лв. “денгуба” и 27.60лв. пътни. Представя доказателства- билети за път и фактура за гориво. Същият обаче не представя доказателства, че работи и че надникът му за деня е 30лв. Поради недоказаност претенцията за дневни разноски е неоснователна. 

            По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И    :

 

              ОСЪЖДА “В.-и.” ООД гр.Р., ЕИК *********, представлявано от управителя В.О.Б. заплати на М. ***, ЕГН ********** сумата от 505лв./петстотин и пет  лева/, явяваща се неплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2009г. до окончателното й изплащане; 88лв./осемдесет и осем лева/, обезщетение за забава за периода 27.02.08г.-17.04.08г. и сумата от 27.60лв./двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/, разноски по производството.

            ОТХВЪРЛЯ искаовете до първоначално предявените размери КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: