№ 14088
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110107039 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД
срещу Е. Н. К. за установяване дължимостта на сумите, за които по ч.гр.д. №
60848/2021 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а
именно: сумата от 9589,51 лева – част от претендираната в заповедното
производство главница за периода 10.11.2016 г. – 10.12.2019 г.,
представляваща непогасени вноски по договор за потребителски кредит №
275—238/2009 г. от 18.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.10.2021 г., както и сумата от
1358,51 лева – лихва за забава върху претендираната главница за периода от
21.05.2020 г. до 12.10.2021 г. включително.
Твърди се, че между „Ю.Б.“ АД (като универсален правоприемник на
„АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ) и ответника е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № № 275—238/2009 от 18.05.2009 г.,
по силата който банката, в качеството си на кредитодател е предоставила на
ответника потребителски кредит в размер на 20000,00 лева, кредитирайки
посочената в исковата молба разплащателна сметка. С договора ответникът се
задължил да погасява задължението си по кредита на 72 месечни анюитетни
вноски, дължими до 18-то число на месеца, определени по размер в
погасителен план, неразделна част от договора. На 10.12.2009 г. страните
сключили Анекс № 1, по силата на който крайният срок за погасяване на
задължението бил удължен до 10.12.2019 г., като непогасената част от дълга е
следвало да бъде погасена на 108 месечни вноски за периода от 10.01.2010 г.
до 10.12.2019 г., дължими до 10-то число на месеца. В чл. 6 от договора било
предвидено, че кредитополучателят дължи на банката променлива лихва в
размер на тримесечния Софибор плюс надбавка в размер на 9 % годишно.
Поддържа, че в чл. 11 от договора било предвидено, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължи лихва за забава в
размер на договорената в чл. 6 лихва плюс надбавка от 10 %, като в
настоящото производство се претендира лихва за забава в размер на
законната лихва. Сочи се, че за периода от 28.06.2016 г. до 18.01.2022 г.
1
ответницата е направила 18 вноски по 300,00 лева, последната от които на
30.01.2018 г. Твърди, че на 10.12.2019 г. е настъпил падежът на кредита, но
последният не бил погасен. На 27.03.2020 г. между „Ю.Б.“ АД и „КОЛЕКТ
БГ“ АД бил сключен договор за цесия с предмет вземанията по процесния
договор за кредит, а впоследствие същото е прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия от 11.12.2020 г. Ищецът твърди, че и към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от
ГПК ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 не е постъпил отговор от ответницата Е. Н. К..
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 от
ГПК, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че първоначалният цендент „Ю.Б.“ АД е
правоприемник на заемодателя „АЛФА БАНК А.Е“, действащ чрез клона си
„АЛФА БАНК – клон България“ КЧТ, че с ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по което заемодателят е
предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължила да я
върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер;
че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както
и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на претендираните
вземания.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед твърденията на ищеца в
исковата молба ищецът не е предявил иск за следните суми: за сумата от
6021,18 лева, представляваща непретендирана част от главницата, и за сумата
от 3133,90 лева, представляваща мораторна лихва върху частта на главницата,
която не се претендира в настоящото производство и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2021 г.
по ч. гр. д. № 60848/2021 г. по описа на СРС, 24 състав. С оглед на това, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, като заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена в посочените части.
Настоящият съдебен състав намира, че за исковата молба не е била
внесена държавна такса в пълен размер с оглед претендираните в исковото
производство суми. Представени са доказателства за довнасяне на 35,84 лева
към вече внесените 2 %, дължима държавна такса в заповедното
производство. На ищеца следва да се укаже да довнесе държавна такса в
размер на 183,12 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 09.11.2021 г. по ч. гр. д. № 60848/2021 г. по описа на СРС, 24
състав, в частта за сумата от 6021,18 лева - главницата, ведно със законната
лихва върху нея от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, и за сумата от
3133,90 лева - мораторна лихва върху тази част от главницата за периода от
21.05.2020 г. до 12.10.2021 г., които не се претендира в настоящото исково
производство.
УКАЗВА на ищеца „Е.М.“ ЕООД в едноседмичен срок от
уведомяването да довнесе държавна такса в размер на 183,12 лева по
сметка на СРС и в същия срок с писмена молба до съда да предостави
доказателства за извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца „Е.М.“ ЕООД, че при неизпълнение на
указанията в срок исковата молба подлежи на връщане, а делото - на
прекратяване.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.05.2023 г. от
10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 60848/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 24 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В
тази връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III“ № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението в частта за частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с
частна жалба пред Софийски градски съд. Определението в останалата част е
окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3