Р Е Ш Е Н И Е  № 249

 

гр. Сливен, 14.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 313 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „П.К.” ООД – с. М., общ. Сливен, представлявано от П.Т.Т., против НП № F498272 от 09.08.2019 год., издадено от Директор на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и претендира направените по делото разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на делото, като претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 63 от ЗАНН.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.07.2019 год. бил съставен АУАН № F498272 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 12.06.2019 год. в ТД на НАП Бургас, офис/дирекция за обслужване Сливен била подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год. по електронен път с КЕП, като не бил спазен законоустановения срок за подаването й - до 31.03.2019 год. В акта било отразено, че декларацията била входирана с вх. № 2000И0127860/12.06.2019 год., като за съответния данъчен период - 2018 год., от извършената дейност била формирана данъчна печалба, съответно с дължим корпоративен данък за 239,09 лева. В акта било посочено, че нарушението било установено от Справка за неподадени в срок декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год., като до лицето била изпратена Покана изх. № 0-526/02.07.2019 год. за явяване в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН във връзка със закъснението в срока, като поканата била връчена на 02.07.2019 год. по електронен път. В указания срок задълженото лице се явило, поради което АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя. В графата за обяснения и възражения в акта задълженото лице е записало, че е пусната в срок ГД, но не е извършено подаването й по ел. път, данъкът по ГД бил платен в срок - 21.03.2019 год., с което не се допринася за вредни последици извън съставомерните в случая; както и че от гореизложеното смята, че е налице основателна причина да поиска отмяна на АУАН, като се има предвид, че е първо нарушение и случаят се явява маловажен съгласно чл. 27 от ЗАНН. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Актът бил връчен на 05.07.2019 год. (л. 7 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № F498272/09.08.2019 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП - Бургас за това, че жалбоподателя - задължено по ЗКПО лице, което се облага с корпоративен данък, не е подало в законоустановения срок - до 30.03.2019 год. годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат - определяне на годишната облагаема печалба/загуба и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2018 год. В НП било посочено, че декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е подадена след изтичане на законоустановения срок по електронен път с КЕП на 12.06.2019 год., приета с вх. № 2000И0127860/12.06.2019 год., както и че за декларирания период лицето е декларирало финансов резултат - печалба и дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 239,09 лева. В НП било отразено, че нарушението било установено на 02.07.2019 год. при направена справка за неподадени в срок декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год., като до дружеството била изпратена покана с изх. № 0-526/02.07.2019 год. за явяване в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН във връзка с неспазване на сроковете за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 год., както и че поканата била връчена на 02.07.2019 год. по електронен път. Посочва се, че АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствие на представляващ дружеството. В НП било отразено, че е нарушена разпоредбата чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. В НП е отразено, че не е подадено писмено възражение в сроковете по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но при предявяване на АУАН е вписано възражение. Посочва се, че във възражението не се съдържат фактически правни аргументи, оборващи констатациите в АУАН и разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН било преценено за неоснователно. Посочва се още, че сочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за съставомерността на неизпълненото задължение и не водят до освобождаване от административнонаказателна отговорност, както и че конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на фиска. Отразено е, че липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО няма отношение при преценката за наличието или значителността (респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК, както и че в реда на тази логика, ако разглеждания случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Закъснението е значително, близо три календарни месеца, при задължение, свързано с годишно деклариране. АНО е съобразил горните обстоятелства като е наложил административна санкция в абсолютния минимум, предвиден в закона за извършено за първи път административно нарушение от този вид. За установеното нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. НП било връчено на 18.02.2020 год. на управителя на дружеството (л. 5 - 6 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му, както и тези на процесуалният му представител в с.з., тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че „П.К.” ООД – с. М., общ. Сливен, представлявано от П.Т.Т. не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2018 год. в законоустановения срок до 30.03.2019 год.. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното административно наказание. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В настоящия случай, съдът намира, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, е извършено за първи път (което обстоятелство е съобразено при определяне на минимален размер на имуществената санкция), но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая бездействието изразяващо се в неизпълнение на задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е продължило повече от два месеца (в този смисъл Решение № 28/27.02.2019 год. по КАНД № 290/2018 год. по описа на СлАС). Освен това въведеното задължение с разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е с цел изчисляване на дължимия корпоративен данък и законодателят е предвидил по – тежки санкции за тези нарушения, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира за неоснователно възражението, че АУАН е издаден след изтичане на срока посочен в чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения - две години. В настоящия случай нарушителят е установен от актосъставителя на 02.07.2019 год., при направена справка за неподадените в срок годишни данъчни декларации. Към този момент е установен както нарушителя, така и съставомерните признаци на нарушението. Ето защо съдът намира, че към датата на съставяне на АУАН - 05.07.2019 год., предвиденият в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН тримесечен срок не е изтекъл (в този смисъл Решение № 103/27.07.2017 год. по КАНД № 94/2017 год. по описа на СлАС).

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F498272 от 09.08.2019 год., издадено от Директор на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на „П.К.” ООД – с. М., общ. Сливен, представлявано от П.Т.Т., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „П.К.” ООД с ЕИК *****, с адрес на управление с. М., общ. Сливен, представлявано от П.Т.Т., да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: