Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......Петя Маринова.................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 928 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР.
Постъпила е искова молба от Н.С.Т.
***, чрез пълномощник адв. В.В. от АК-Плевен, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - МВР – гр. София, за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
работил на длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - гр. Ловеч при Областна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" - гр. Ловеч
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. София
МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при
режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187
ал. 3 от ЗМВР.
Посочва, че на
основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че
в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./,
като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.,
съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен
в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване
на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на
реалния брой часове нощен труд.
Счита, че в
съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът твърди, че за
процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства
както следва:
За 2016 г.
- м. 05. - 48 ч.;
м. 06. - 48 ч.; м. 07. - 24 ч.; м. 08. - 48 ч.; м. 09. - 48 ч.; м. 10. - 40 ч.;
м. 11. - 40 ч.; м. 12. - 56 ч. - Общо - 352 ч.
За 2017 г.
- м. 01. - 32 ч.;
м. 02. - 56 ч.; м. 03. - 48 ч.; м. 04. - 56 ч.; м. 05. - 40 ч.; м. 06. - 48 ч.;
м. 07. - 40 ч.; м. 08. - 32 ч.; м. 09. - 64 ч.; м. 10. - 56 ч.; м. 11. - 56 ч.;
м. 12. - 32 ч. - Общо - 552 ч.
За 2018 г.
- м. 01. - 48 ч.;
м. 02. - 56 ч.; м. 03. - 56 ч.; м. 04. - 40 ч.; м. 05. - 56 ч.; м. 06. - 32 ч.;
м. 07. - 56 ч.; м. 08. - 32 ч.; м. 09. - 32 ч.; м. 10.- 56 ч.; м. 11. - 56 ч.;
м. 12. - 32 ч. - Общо - 528 ч.
За 2019 г.
- м. 01. - 40 ч.;
м. 02. - 0 ч.; м. 03. - 16 ч. - Общо- 56 ч., или общо за периода 1488 ч. нощен
труд.
Въпреки че заплащането
на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, ищецът
счита, че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното
време. В конкретния случай, за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е
положил общо 1488 часа нощен труд, който счита, че следва да се преизчисли в съответствие с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, с
коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 212 часа, който е трябвало да
му бъде заплатен допълнително. Посочва, че съобразно заплатата му, часовата
ставка е в размер на 8.04 лв. или за 212 часа труд му се дължи сумата от 1704.48
лв.
Въз основа на
изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ да му заплати, на основание чл. 178 ал. 1,
т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД,
сумата от 1704.48 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 20.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник гл.
юрисконсулт Емилия Рашева, с който оспорва предявения иск по изложени
съображения. Не оспорва, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение в МВР, както и че същият е работил
на смени при сумирано изчисляване на работното време. Според ответника няма
основание да се приложи общата уредба по КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която е предвидено нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Ответникът счита, че
следва да се приложи специалната уредба по ЗМВР и издадената в изпълнение на
този закон Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., според която нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8
часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, при
което съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа/8 часа, или
равно на коефициент 1, за разлика от уредбата по КТ – 7 часа към 8 часа /с
коефициент 1.143/. От това следвало, че когато положеният нощен труд е в
рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а
се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи /х 0.25 лв. на час/. Ответникът счита също, че дори при
общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд, не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат по реда, определен за заплащане на нощен труд,
които вече са заплатени на ищеца. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, както и да им се присъдят направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Относно претендираните от ищеца
разноски по делото, ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В подадена писмена молба,
пълномощникът му счита, че искът е доказан и моли да бъде уважен, като в полза
на доверителя му се присъдят направените разноски, съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Безспорно е, че
между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по
силата на което ищецът е заемал длъжност „старши пожарникар“ в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Ловеч при Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Ловеч, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР – гр. София.
Не се спори също,
че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени, съгласно утвърдени графици, при сумирано изчисляване на
работното време, като е полагал труд и през нощта /22.00 – 06.00 часа/.
Безспорно е още, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и
06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена с друга Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен
същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта
между 22,00 и 06,00 часа, а именно по 0,25 лв. на час.
От приетото заключение
на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и обосновано, се установява, че за процесния период – от
20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., общият брой часове, положени от ищеца като
нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен
период, са 1406 часа. През процесния период приравнените нощни часове в дневни
са изчислени от вещото лице на 1607 часа, на база чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време с коефициент 1,143 - равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Разликата между положените и приравнени нощни часове е 201 часа. Вещото
лице е констатирало, че през процесния период не е правено преобразуване на
нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време.
Положените часове нощен труд са начислени и изплатени от работодателя по 0,25
лв. за всеки отработен нощен час, като за процесния период на ищеца е изплатена
общо сумата 351.50 лева /съгласно справка към заключението/. Вещото лице е
посочило, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване
на нощния труд към дневен е 1292.87 лева. Положен извънреден труд след
преобразуване на нощния труд към дневен през процесния период не е начисляван в
заплатите на ищеца и съответно не е заплатен от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за извънреден труд.
Легално определение на понятието “извънреден труд” е дадено в разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от КТ, съгласно която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.
Безспорно е по делото, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява длъжността „старши пожарникар“ и има качеството на държавен служител.
Правната уредба на отношенията се съдържа в ЗМВР и подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според
чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Сред
предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и такова за извънреден труд – чл. 178
ал. 1, т. 3. Съгласно чл.
187 ал. 9 от ЗМВР - „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“.
В
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3 ал. 3/. В чл. 31 ал. 2 от същата
наредба изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143.
В
процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са действали последователно
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени
от министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в тези наредби
са идентични с цитирания по-горе текст на чл. 3 ал. 3 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. Последната е била отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което до този момент за част от процесния период на 2016 г. е била действаща първата
наредба с № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следва
да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, тъй
като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (обн. ДВ,
бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9 ал. 2 от същата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
При
тези съображения съдът счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява основателна, с оглед действалата за част от периода норма
на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., регламентираща преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143, а след отпадане действието
й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба
за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9 ал. 2 от нея.
Относно
размера на исковата претенция, съдът възприема заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което същият възлиза на 1292.87 лева.
Съдът обаче отчита и факта, установен от вещото лице, че за процесния период на
ищеца са заплатени положените часове нощен труд по 0,25 лв. за всеки отработен
нощен час общо в размер на сумата 351.50 лева. С оглед на това и в съответствие
с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, съдът счита, че на
ищеца следва да се присъди разликата между изплатения нощен труд /351.50 лв./ и
изчислената сума за извънреден труд след преобразуване на нощните часове в
дневни при коефициент 1.143 /1292.87 лв./, или сума в размер на 941.37
лева.
По
изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата
941.37 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /20.05.2019
г./ до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния претендиран
размер от 1704.48 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. С представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева, което е заплатил на упълномощения адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 78
ал. 5 ГПК, преценявайки, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът по направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, намира, че същото следва да се намали до
минималния размер от 350.00 лева, определен на база материалния интерес по
правилата на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При съобразяване
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
193.30 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В
писмения отговор на ответника е заявена претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, при
съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата 44.77 лева - юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване
на последното, съразмерно отхвърлената част от иска, съдът ползва за база
сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не
се отличава с особена фактическа и правна сложност/.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, ответникът дължи в полза на Ловешкия районен съд държавна такса /4
% върху размера на уважения иск, но не по-малко от 50.00 лева – чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, или в
случая ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия
районен съд сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса върху размера на
уважения иск. На същото основание, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Ловешкия районен съд сумата 55.23 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, заплатено от бюджета на съда, съразмерно с
уважената част от иска.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, представлявана от Главен
комисар Н. Николов - директор, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Никола
Габровски“ № 30, на основание чл. 178 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, да заплати на Н.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 941.37 лв. /деветстотин четиридесет и един лева
и тридесет и седем стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 201 часа за периода от 20.05.2016
г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска /20.05.2019 г./ до окончателното й изплащане,
като искът за разликата до пълния претендиран размер от 1704.48 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на Н.С.Т., с горните данни, сумата 193.30 лв. /сто деветдесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Н.С.Т., с горните данни, на
основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, с горните данни, сумата 44.77 лв. /четиридесет и четири лева и седемдесет
и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, с горните данни, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, както и сумата 55.23 лв. /петдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: