№ 1062
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110111316 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове от М. Й. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** и срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове както следва:
Срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ***:
1. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10, за
прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит
№2880652/05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК
***, тъй като същият противоречи на закона – на разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
2. В условията на евентуалност, в случай, че главният иск за недействителност на
договора за кредит не бъде уважен, се иска да бъде прието за установено, че клаузата
на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2880652/05.12.2023 г., сключен
между М. Й. Б., ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК *** е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
3. В условията на евентуалност, в случай, че главният иск за недействителност на
договора за кредит не бъде уважен, и в случай, че евентуалният иск за прогласяване на
нищожността на чл. 4, ал. 1 от договора потребителски кредит №2880652/05.12.2023
г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД не бъде уважен, се иска да бъде прието за установено, че клаузата на
чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2880652 от 05.12.2023 г., сключен
между М. Й. Б., ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК *** е нищожна, поради
неравноправността й съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП.
4. В условията на евентуалност, в случай, главният иск за недействителност на договора
за кредит не бъде уважен и евентуалният иск, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит №2880652/05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б., ЕГН
********** и „К.“ ЕАД, ЕИК *** е нищожна, поради противоречието й с добрите
1
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, също не бъде уважен, се иска да бъде
прието за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 Договор за потребителски кредит
№2880652 от 05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „К.“ ЕАД, ЕИК
*** е нищожна поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***
5. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността
Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б.,
ЕГН ********** и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, тъй като същият е в противоречие с
добрите нрави.
В исковата си молба ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Д. Г. заявява, че
на 05.12.2023 г. между нея и „К.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
2880652, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер
2000,00 лв. за срок от 18 месеца, платима на 18 вноски при годишен процент на разходите
30,99% и обща сума за връщане от 2470,26 лв. Излага, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от
Договора за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще
представи обезпечение, същият следва да предостави такова под формата на банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
поръчителство с предварително одобрено от кредитора дружество в срок до 48 часа, като
изпълнението на клаузата е задължителна предпоставка за предоставянето на заемната сума.
Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, ако
обезпечението не се предостави в срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено, а
договорът не поражда права. Съгласно чл. 4, ал.3 от Договора за потребителски кредит, ако е
избран кредит без обезпечението, заявлението се разглежда до 14 дни. Сочи, че в случая
едновременно с договора за кредит ищцата е сключила и Договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора дружество - „Ай тръст“ ЕООД, срещу
възнаграждение в размер на 2202,19 лв. и така срещу заема от 2000,00 лв. е следвало да
върне не 2470,26 лв, а значително по-висока сума – 4672,45 лв. Сочи, че договорът за кредит
е недействителен, поради неточно посочен ГПР. Сочи , че договорът за поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, поради крайно
завишени изисквания за предоставяното обезпечение, като представянето на банкова
гаранция е на практика неизпълнимо за лице кандидатстващо за заем от небанкова кредитна
институция. Сочи, че второто обезпечение е така формулирано, че привидно друго лице
поема задължение да е поръчител на заемателя и реално предоставя услуга, но на практика
така кредиторът получава огромна възнаградителна лихва, на която е придаден вид, че
представлява възнаграждение за поръчителство. Сочи, че чл. 4 от Договора за потребителски
кредит орграничава избора за поръчител до свързаното с кредитора юридическо лице „Ай
тръст“ ЕООД, на което той се явява едноличен собственик на капитала и елиминира
физически лица поръчители, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните, както и до получаване на скрито възнаграждение от заемодателя в противоречие с
принципите на справедливостта при заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, вследствие оскъпяване на кредита отвъд законоустановеният максимум. Сочи,
че на практика сключването на договора за предоставяне на поръчителство е условие за
сключването на договора за кредит, ако потребителят иска да получи заем в кратък срок,
което води и до неравноправност на клауза. Поддържа, че уговарянето на възнаграждение за
поръчителя без да се отчита дали кредитополучателя би изпълнявал добросъвестно своите
задължения по договора за заем, нарушава добрите нрави. Сочи, че клаузата на чл. 4, ал.1 от
Договора за потребителски кредит е съставена предварително без възможност да бъде
договорена от потребителя. Относно ндействителността на договора за кредит сочи, че
предвид свързаността на поръчителя и кредитора, то възнаграждението по договора за
поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него,
като заемодателят е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, което
представлява сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноска, независимо дали
2
отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Поддържа, че непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до
претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да
съобрази риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след
това.
На следващо място излага, че при кумулирането на възнаграждението към вноските по
погасителния план, размерът на разходите по кредита за потребителя нараства значително до
334,42 %, а посоченият в договора ГПР само формално отговаря на законовите изисквания,
което води до пълната недействителност на процесния договор за заем поради неспазването
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага, че съгласно най-актуалната практика
на СЕС обективирана в решение по дело С- 714/22, чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48 трябва
да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени към договор за потребителски кредит
представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б.
и). Прието е и че чл. 10, § 2, б. ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Сочи, че в Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на
СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно
относно цената, посочена в чл. 6, § 1, б. г) от Директива 2005/29. След като посочването на
такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случаи не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание чл. 6, § 1 от тази Директива. На следващо
място поддържа нищожност поради противоречие с добрите нрави на договора за
поръчителство, на първо място поради липса на насрещна престация срещу дължимото от
заемателя възнаграждение от 2202,19 лв. Наред с това дружеството - заемодател е
собственик на капитала на дружеството – поръчител и двата договора са взаимно свързани.
По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.Т.“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител – юрк. Сара Сталева. Не се оспорва, че ищцата и
дружеството са валидно обвързани с договор за поръчителство от 05.12.2023 г. във връзка
със сключения по-рано с „К.“ ЕАД договор за заем. Посочено е, че възнаграждението за
поръчител е дължимо само за периода на кредита и при предсрочно погасяване то не се
дължи за периода след пълно изплащане на кредита. „А.Т.“ ЕООД сочи, че осъществява по
занятие дейност по предоставяне на услуги по гарантиране на задължения, поради което и
му се следва съответното възнаграждение. Твърди се, че предоставянето на обезпечение в
полза на заемателя не е въздигнато като условие за одобряването на искания кредит, а е само
възможност. В тази връзка счита, че възнагражението не следва да бъде включвано в ГПР на
кредита, предвид това, че не представлява общ разход по него, още повече, че договорът за
поръчителство се сключва след този за кредит и кредитодателят не е бил наясно с размера на
възнаграждението към момента на определяне на ГПР. По изложените съображения се моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „К.“ ЕАД, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените срещу него искове. Не се
оспорва, че между дружеството и потребителя е сключен договор за кредит от 05.12.2023 г.
за сумата от 2470,26 лв., както и договор за поръчителство от същата дата с другия ответник
„А.Т.“ ЕООД. Сочи, че в договора за кредит ясно са посочени ГПР и дължимата сума, а
допусканията използвани при изчисляване на ГПР са посочени т.11 от Раздел VII на
приложимите към договора Общи условия, поради което договорът има необходимото
3
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно което не е необходимо да се разписва
формулата, по която е изчислен ГПР. Оспорва, че възнаграждението за поръчителя следва да
се включва в ГПР по чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за
общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че сключването на
договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на
кредита. Заявява, че възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор за поръчителство
не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно то не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е
Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Сочи, че
макар и „К.“ ЕАД да е едноличен собственик на капитала на „А.Т.“ ЕАД, то двете дружества
са самостоятелни юридически лица, като вземанията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство възникват в полза на „А.Т.“ ЕООД, а не в полза на „К.“
ЕАД. Сочи, че дори и да е налице за свързаност на двете дружества и наличие на скрито
обогатяване на кредитодателя, то това не влече недействителност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата за
възнаграждение във втория договор. Излага, че с договора за поръчителство ищецът е
продбил само права и е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. По изложените
съображения моли за отхвърляне на заявените искове. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът М. Б., редовно призована, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба вх. № 23068/13.03.2025 г., подадена от ищеца
чрез процесуалния й представител адв. Д. Г., с която поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „К.“ ЕАД, нередовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 23262/14.03.2025 г., подадена
от „К.“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Ал. Иванова, с която моли да се даде ход
на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва
предявените искове.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „А.Т.“ ЕООД, нередовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 23275/14.03.2025 г., подадена
от „А.Т.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Сара Сталева, с която моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и
оспорва предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата е усвоила отпуснатия от „К.“ ЕАД кредит по договор за потребителски кредит №
2880652/05.12.2023 г., както и че между „А.Т.“ ЕООД и ищцата е сключен договор за
предоставяне на поръчителство на 05.12.2023 г., по силата на който е уговорено заплащане
на възнаграждение на поръчителя в общ размер от 2202,19 лв.
От Договор за потребителски кредит № 2880652/05.12.2023 г., се установява, че на
05.12.2023 г. между М. Й. Б., като кредитополучател и ответника „К.“ ЕАД, като
кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 2880652, при действието на ОУ.
По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 2000 лева.
Срокът на кредита е 18 месеца, съответно са уговорени 18 броя погасителни месечни
вноски, съгласно погасителен план към договора за кредит, при фиксиран лихвен шпроцент
по кредита 27,30 % и годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита 30,99 %. В
приложение 1 към договора за потребителски кредит е посочено, че общият размер на
всички плащания е 2470,25 лева. В чл. 4 от Договора е посочено, че кредитополучателят се е
задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова
гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
От договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023 г., сключен между
кредитополучателя /ищец/ и втория ответник – "Ай тръст" ЕООД, става видно, че
4
потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред „К.“ ЕАД, като „К.“ ЕАД се е
задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 2000 лева, със срок на погасяване
10.06.2025 г. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. В буква "В" е предвидено, че поръчителят е получил от "К." АД
предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С
този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с "К." АД, по
силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу
което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се
установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 2202.19 лева
за периода на действие на договора за кредит от 18 месеца. Уговорено е възнаграждението
да се дължи на месечни вноски, на датата на падежа на съответното плащане по кредита,
съгласно погасителния план по него.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително
когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията
към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на
разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за
потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на
достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с К.“
ЕАД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
В настоящия случай ищецът твърди нищожност на процесния Договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР
30.99%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
5
ответника "А.Т." ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.
1 ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
В този смисъл е решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело C‑337/23г., в което е
посочено, че осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за
кредит, по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на
договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с
този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази
разпоредба. Следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид
при изчисляването на ГПР.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и
размерът му би надхвърлил законоустановения. Крайният извод на съда е, че кредитодателят
„К.“ ЕАД, не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните
разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за това кои компоненти
формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна
информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 6 § 1 Директива
2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е
неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на договора в неговата
цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №
2880652/05.12.2023 г, сключен между ищеца и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск за прогласяване на нищожност на договора за
потребителски кредит, поради противоречието му със закона, не следва да се разглеждат
евентуално съединените с него искове и съдът не дължи произнасяне по тях.
По иска срещу ответника "А.Т." ЕООД
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установи, че едноличен
собственик на капитала на дружеството-поръчител “А.Т.“ ЕООД е именно кредиторът на
6
ищцата - „К.“ ЕАД. С поемането от страна на длъжника на задължението по договора за
предоставяне на поръчителство да заплати в полза на поръчителя възнаграждение, реално
облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя, доколкото на практика
първият обезпечава задължението сам пред себе си. Посоченото съдът намира, че води до
извод за категорична нееквивалентност на престациите по договора за поръчителство,
доколкото е налице неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява без реално да предоставя нещо в
замяна. По изложените съображения, съдът приема, че сключеният договор за предоставяне
на поръчителство по същество накърнява добрите нрави, предвид очевидната
нееквивалентност на престациите. Предвид изложеното, съдът намира, че предявената
срещу ответника "А.Т." ЕООД искова претенция за прогласяване нищожността на сключения
Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023 г., на основание противоречие с
добрите нрави се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът "К." ЕАД дължи на ищеца разноски за държавна
такса в размер на 80 лева. Ответникът "А.Т." ЕООД дължи на ищеца, разноски за държавна
такса в размер на 88,09 лева. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъдят разноски за предоставената безплатна правна помощ. Съдът счита че в случая
твърденията на ответниците за недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ищцовата страна, поради липса на предпоставка по чл.38, ал.1 ЗАдв, са
неоснователни. Съдът няма задължение да изследва дали са налице предпоставките по чл. 38
от ЗАдв, при условие, че в договора за правна помощ е посочено, че адвокатът ще
предоставя безплатна правна помощ, какъвто е и настоящият случай. Относно размера на
възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът
определя възнаграждение в размер на 500 лева за осъщественото процесуално
представителство по исковете срещу ответника "К." ЕАД и 520.22 лева за осъщественото
процесуално представителство по иска срещу ответника "А.Т." ЕООД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните М. Й. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и "К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2880652/05.12.2023 г. е
нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните М. Й. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и "А.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023 г. е
нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3
ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "К." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща сторени разноски пред РС-
Варна за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "А.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** сумата в размер на 88,09 лева /осемдесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща
7
сторени разноски пред РС-Варна за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "К." ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., член на
Адвокатска колегия – Ловеч, рег. № **********, със служебен адрес: град Троян, ул. „Захари
Стоянов“ ет. 4, офис 30, сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на М. Й.
Б., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 11316 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна,
20-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "А.Т." ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., член на
Адвокатска колегия – Ловеч, рег. № **********, със служебен адрес: град Троян, ул. „Захари
Стоянов“ ет. 4, офис 30, сумата в размер на 520,22 лева (петстотин и двадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на М. Й. Б., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 11316 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8