№ 5973
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100508106 по описа за 2025 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К. Г. срещу Решение № 6291/08.04.2025 г. по
гр.д. № 67467/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която на основание
чл.143, ал.2 СК е осъден да заплаща издръжка на непълнолетния му син К. А. Г., роден на
******** г., считано от 12.11.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, за разликата над сумата от 300
лева месечно до присъдения размер от 500 лева. Излага оплаквания за необоснованост на
атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение в атакуваната част и отхвърляне на претенцията за месечна
издръжка над сумата от 300 лева до пълния претендиран размер от 500 лева. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. А. Г., действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М. С. М., е подал отговор на въззивната
жалба, с който оспорва последната по подробно изложени съображения. Претендира
присъждане на разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
1
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 6291/08.04.2025 г. по гр.д. № 67467/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл. 143, ал. 2 СК, А. К. Г. е осъден да заплаща на непълнолетния
К. А. Г., действащ чрез своята майка М. С. М., месечна издръжка в размер на 500 лева,
считано от 12.11.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня
на забавата до окончателното погасяване, както и да заплати на К. А. Г. сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а по сметка на СРС – държавна
такса от 745 лева върху определения размер на издръжката. Със съдебното решение е
допуснато, при приложение на 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената в полза на детето издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, намира следното:
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази при определяне на
издръжката.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете"
и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху им.
Не е спорно в производството и се установява от представено пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено от Столична община – район
„Красно село“, че въззивникът е баща на детето К. А. Г., родено на ******** г., а майка на
последното е М. С. М..
Страните не спорят и въз основа на проведените за нуждите на първоинстанционното
и въззивно производство социални проучвания се установява, че непосредствените грижи за
въззиваемия се полагат от неговата майка, при която той живее, като редовно осъществява
2
контакти с въззивника.
В настоящия случай детето е на четиринадесет навършени години и е ученик в осми
клас в общинско учебно заведение - 164 ПГИЕ „Мигел де Сервантес“. След края на
подготовката за националното външно оценяване през учебната 2024/2025 г. К. продължава
да посещава извънкласни учебни занимания по английски език, годишната такса за които
възлиза на 1 856 лева с включен учебен комплект /виж фактура от 27.03.2025 г./. Установени
са по делото обичайни за възрастта на подрастващия нужди, свързани с разходи за храна,
дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни форми на обучение, медицински
грижи, културни потребности, развлечения, които са били отчетени от първоинстанционния
съд. При детето не се твърди и установява да са налице специални здравни и/или
образователни потребности. По изложените съображения съдът определя размера на
необходимата месечна издръжка на детето в размер на 750 лева.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Установява се от приобщените в двете съдебни инстанции писмени доказателства, че
въззивникът е трудово ангажиран, в периода месец 07.2024 г. – месец 11.2024 г. средният му
осигурителен месечен доход е в размер на 2 110,57 лева, не се твърди и установява промяна
в този размер. Липсват твърдения и не са ангажирани доказателства бащата да страда от
заболявания, ограничаващи работоспособността му и/или изискващи значителни месечни
разходи за лечение.
През горепосочения период средният осигурителен доход на майката на въззиваемия
възлиза на 2 553,28 лева.
Поради изложеното въззивният съд приема, че А. К. Г. разполага с възможността без
съществени затруднения да отделя над средства, необходими за собствената му издръжка и
сумата от 450 лева за издръжката на сина му К.. Този размер на дължимата издръжка е
съобразен с установения доход на майката, обстоятелството, че същата полага
непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта неотглеждащият родител да
покрие по – голяма част от издръжката на детето съобразено с установените му
възможности. При определянето му съдът отчита установените доходи на бащата и
наличието на алиментно задължение към друго малолетно дете (синът му Самуил, роден на
02.05.2020 г.).
Във връзка с останалите доводи във въззивната жалба следва да се посочи, че
заплащаната доброволно издръжка от бащата от 300 лева месечно единствено служи за
ориентир относно възможностите на последния, но далеч не налага извод, че те се изчерпват
с размера на доброволно платеното.
Облигационните задължения на бащата по сключени договори за банкови кредити не
3
следва да рефлектира върху размера на дължимата за въззиваемия издръжка. Задължението
за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред
задълженията по кредити. Обратното би означавало, че родителят може да се освободи
изцяло или отчасти от алиментното си задължение като обременява своето имущество, а
това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.
Анализът на данните в представените по делото разпечатки от движение по сметка
на майката на въззиваемия в „Револют банк“ не налага твърдения във въззивната жалба
извод, че заплащаните от бащата суми за издръжка на детето К. не са разходвани от майката
по предназначение, а са превеждани в полза на трето лице. Парите, родово определен
заместими вещи, имат обичайното качество на платежно средство и всеобщ еквивалент за
размяна, поради това майката дължи разходване за нуждите на детето на същия размер и
валута като предоставените й от бащата за издръжка на непълнолетния.
Представения от А. К. Г. пред въззивния съд сигнал до ДАЗД не установява
твърдяното от същия обстоятелство, че майката не полага грижи за сина му К., доколкото се
касае за частен свидетелстващ документ, който изхожда от страната, която го представя.
По тези съображения първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден
да заплаща на детето К. А. Г. издръжка за разликата над 450 лева до присъдения размер от
500 лева следва да бъде отменено.
Определеният размер на издръжката е дължима от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху определената издръжка за разликата над сумата от 648
лева до определения размер от 745 лева, както и в частта в която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия разноски в производството пред първата инстанция за разликата над
сумата от 450 лева до присъдения размер от 500 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска на въззивника се следват разноски в
първоинстанционното производство. Същият своевременно е претендирал присъждане на
такива за адвокатско възнаграждение, но доказателства за реалното му разходване не са
ангажирани до приключване на производството пред първоинстанционния съд.
Съобразно изхода от спора на въззивника се следват разноски във въззивното
производство. Същият е сторил такива в размер на 1 144 лева, от които 1 000 лева
адвокатско възнаграждение (за чието заплащане приложеното към въззивната жалба
пълномощно служи като разписка по чл.77 ГПК) и 144 лева държавна такса. Възражението
на въззиваемия по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, доколкото делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, същото е приключило в едно открито съдебно заседание
при изяснена фактическа обстановка, а продължителността на въззивното производство е
под три месеца. Съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, вида,
4
количеството и качеството на услугата и на принципа на справедливостта е размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Той е обоснован и съобразен с
продължителността на производството, труда и времето, необходимо за организиране и
провеждане на защитата на въззивника. По тези съображения стриктното обвързване на
следващите се на страната разноски за адвокатското възнаграждение с размера по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. е нецелесъобразно и води до съществена нееквивалентност между
предоставената правна защита и разноските по определените в наредбата размери на
възнаграждения. Определеният от съда размер не накърнява престижа на адвокатската
професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава
независимостта на адвоката, осъществил правната помощ. Съобразно уважената част от
въззивната жалба на въззивника се следват разноски в размер на 44,40 лева.
На въззиваемия се следват разноски съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба. Същият е срочно е претендирал разноски в размер на 600 лева за адвокатско
възнаграждение, но за реалното му заплащане не са ангажирани доказателства. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 г. за оказаната в
производството правна защита на въззиваемия е уговорено възнаграждение от 600 лева,
което да се заплати по банков път в тридневен срок от подписване на пълномощното.
Доказателства за превода на сумата не са ангажирани, поради което съдът не може да
присъди разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемия /ТР от 06.11.2013 г. по
тълк.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6291/08.04.2025 г. по гр.д. № 67467/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, в частта, в която А. К. Г., ЕГН **********, е осъден да заплаща на
непълнолетното му дете К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка и законен представител М. С. М., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над сумата от 450 лева до присъдения размер от 500 лева, считано от 12.11.2024 г.
до настъпване на законна причини за нейното изменение или прекратяване, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М. С. М., ЕГН **********, срещу А. К.
Г., ЕГН **********, иск по чл.143, ал.2 СК, за заплащане на месечна издръжка за разликата
над сумата от 450 лева до присъдения размер от 500 лева, считано от 12.11.2024 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОТМЕНЯ Решение № 6291/08.04.2025 г. по гр.д. № 67467/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, в частта, в която А. К. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса за
5
разликата над сумата от 648 лева до определения размер от 745 лева и в частта, в която А. К.
Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М. С. М., ЕГН **********, сторените
пред първоинстанционния съд разноски за разликата над сумата от 450 лева до присъдения с
първоинстанционното решение размер от 500 лева.
ОСЪЖДА К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител М. С. М., ЕГН **********, да заплати на А. К. Г., ЕГН
**********, сторените пред въззивния съд разноски в размер на 44,40 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6291/08.04.2025 г. по гр.д. № 67467/2024 г. по описа на
Софийски районен съд в останалата обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6