№ 280
гр. Разград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330100903 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от З. С. Г., с която е предявен иск срещу Х. Х. Я. за
заплащане на сумата 10 000 лв. /частичен иск от 15 000 лв./, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8500 лв. от
отправена закана за убийство, и имуществени вреди в размер на 1500 лв. за
заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело. Сочи, че с влязло в сила
определение е одобрено споразумение, сключено между ответника и Районна
прокуратура - Разград по НОХД №597/2023 г. по описа на РС - Разград, с което
ответникът се признал за виновен в това, че на 16.04.2023г., в гр.Ц. К.,
обл.Разград, се е заканил с убийство против личността на З. С. Г. и А. А. Р.,
както и на техни близки, което би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години. Към исковата молба са приложени
протоколно определение по НОХД №597/2023 г. по описа на РС – Разград,
разписка за адв. хонорар по НОХД 597/2023г. Иска прилагане на НОХД №
597/2023г. на РРС, както и да бъдат допуснати гласни доказателства – двама
свидетели в режим на довеждане. Иска назначаване на съдебно -
психологическа експертиза, вещото лице по която след запознаване на
материалите по делото да отговори на въпросите: - Страда ли ищеца от
психически заболявания? - Отправените заплахи и обиди възприети ли са от
ищеца? Ако отговорът е да, отправените заплахи и обиди подбудили ли са
чувство на страх или както точно е чувствала лицето? - Отправените
респективно възприетите заплахи от ищеца, довели ли са до състояние на
постоянен стрес, страх, безпомощност у ищеца? - Ако се установи такова
психическо състояние при ищеца, то в какъв интензитет са били, каква е
неговата продължителност, кога са отшумели? - Налице ли са към настоящия
момент?
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията
1
на ищцата касаещи фактическата обстановка, сочи, че веднага след инцидента
се е установил в чужбина и не се е връщал, респ. не е възможно ищцата да
изпитва страх, с оглед факта, че ответника отсъства. Оспорва същата да е била
допусната в качеството на частен обвинител по НОХД, както и
представляването й от адв. Б., респ. наличие на платен адвокатски хонорар,
претендиран в настоящото производство като имуществени вреди. Моли
искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Предявеният иск е допустим.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Със споразумение, одобрено по НОХД №597/2023 г. по описа на Районен съд -
гр. Разград с определение, влязло в сила на 13.12.2023г. Х. Х. Я. СЕ
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.04.2023г. в гр. Ц. К., обл. Разград
се заканил с убийство против личността на З. С. Г. и А. А. Р. и двете от гр. Ц.
К., обл. Разград и против личността на техни ближни, и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание при условията на
чл.54 от НК пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
С оглед доказателствените искания на страните, по делото е назначена и
приета съдебно психологическа експертиза със задача да отговори на следните
въпроси: Страда ли ищеца от психически заболявания? Отправените заплахи
и обиди възприети ли са от ищеца и ако отговора е да - как? Довели ли са до
изменения в психиката на ищцата, ако да – какви по вид, интензитет,
продължителност? Налице ли са към настоящия момент?
От заключението на експерта се установява, че ищцата не страда от психични
заболявания, действително събитието е породило страх и негативни емоции,
но не са останали трайни увреждания, включително психична или социална
дезорганизация, като З. Г. според експерта е емоционално лабилна с нисък
фрустрационен толеранс, годна за справяне със стандартни житейски
ситуации, с интелектуален потенциал в долните нива на средните стойности, с
добро социално функциониране, ориентирана към личността и семейството,
разполага с ресурс за адекватно справяне с конфликтни ситуации. Склонна е
към депресивни състояния, неспокойна, непостоянна, често без собствена
принципна позиция, зависима от околните в моменти на потиснатост. Лесно
изпада в стрес. В момента на конфликта е налице стресова реакция, която
предизвиква високо ниво на стрес и тревожност, гняв и безпомощност, които
обичайно отшумяват скоро след събитието. Посттравматичните последици се
появяват около месец след конфликта и отшумяват за период до 6 месеца и
към момента на изготвяне на експертизата следите от преживяното у
психиката на ищцата са минимални, надстроени емоционално с оглед
личностните особености – по-чувствителните хора пресъздават определени
ситуации със силен емоционален оттенък дори след доста време, тъй като са
преживели събитието трудно и индивидуалните им усещания са такива,
представлява защитна реакция, което не означава, че събитието е довело до
промяна във функционирането на лицето.
Допуснати са и свидетелски показания, депозирани в първото по делото с.з.,
проведено на 01.10.2024г.
Във връзка с твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди са
разпитани свидетелите Р. Р. /син на ищцата/, Н. Ч. /дъщеря на ищцата/ и С. Р.
/брат на съпругата на ответника/ като с оглед родствената връзка и тяхната
2
заинтересованост, показанията им се преценяват в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 ГПК. Гласни показания депозира и св. Ю. М. /съсед,
без родство/.
Първите двама сочат, че ищцата изпитала силен страх и към настоящия
момент, не ходела сама до магазина или на работа.
Свидетелят С. Р. живее в непосредствена близост до дома на ищцата – разделя
ги незастроено дворно място. Сочи, че познава ответника от ученическите си
години. Семейството на ищцата познава по комшийски. Твърди, че между
свекървата на ищцата и бащата на ответника възникнал спор, били в
обтегнати отношения. Тъст му Х. бил честен и добър човек, но З. го обвинила,
че се закача с нея, неприлични жестове й бил отправил. От този момент
съпругът на З. - Л. използвал всеки удобен случай да заплашва и притеснява
Х.. Според свидетеля, това била и причината последния да сложи край на
живота си. Свидетелства, че е виждал ищцата, на една сватба присъствали и
двете семейства, като З. и Л. седнали точно зад свидетеля, т.е. не ги избягват.
Не знае З. да е имала други дразги и разправии с Х..
Свидетелят Ю. М. е съсед на Х. – живее срещу неговата къща, познава го от
малък. Твърди, че не е виждала агресивни прояви и не знае за конфликти
между страните. Сочи, че ответника тежко е приел смъртта на баща си, лежал
в психиатрия една седмица и после заминал веднага за Белгия, където живее.
Сочи, че съпругът на ищцата е конфликтен, надменен, горделив и
високомерен. Често срещала З. пред пощата, до магазина, била с приятелки.
Две седмици след случката отново видяла З. на центъра. Свидетелката всеки
ден ходела до дъщеря си към 10 - 11ч. и обичайно вижда ищцата.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е
частично основателен и доказан.
Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки
за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл. 45 от ЗЗД. Налице е
деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено
лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в
престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на
същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение за
одобряване на споразумение по реда на глава 29-та от НК по НОХД
№597/2023 г. на РС - Разград, което е задължително за съда относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност виновността на дееца
/чл.300 ГПК/. Заканата за убийство би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. В случая не се касае за причиняване на телесна повреда, а
се твърдят причинени като последица от противоправното деяние
неимуществени вреди – страх, тревожност, душевни страдания, несигурност.
Конкретният размер на обезщетението за тези неимуществените вреди, съдът
следва да определи по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД.
Като взе предвид доказателствената съвкупност по делото, като обсъди и
анализира приетата и неоспорена от страните съдебно - психологическа
експертиза, която съдът кредитира в цялост, свидетелските показания, които
съдът не намира за напълно достоверни, липсата на каквато и да е медицинска
документация, подкрепяща твърденията, че ищцата е преживяла такива по
интензивност стресови преживявания, които трайно са причинили негативни
емоции, като съобрази и безспорно доказаното деяние, характера и
авторството на същото, счита, че отправената заплаха безспорно е нарушила
3
нормалния начин на живот на ищцата, но за един сравнително кратък период
от време, като З. С. Г., бидейки психически здрава, с оглед емоционалното и
интелектуалното й развитие, е притежавала механизми за справяне с пост-
травматичните последици. Ищцата е преживяла момента на конфликта,
осъзнала е естеството на отправената закана, същата е предизвикала
интензивни реакции на страх, силно безпокойство, безпомощност и гняв.
Според експерта ищцата е с нормално за възрастта и житейският си опит
психическо развитие, с интелектуален потенциал в долните нива на средните
стойности, с добро социално функциониране. Отчита обстоятелството, че З. Г.
е емоционално лабилна с нисък фрустрационен толеранс, силно податлива на
вънщни фактори. Специализираната методика Дерогатис за оценка на
депресивни състояния и тревожност отчита леки депресивни състояния, които
не нарушават грубо обичайните социални функции на индивида. Експертът
изрично заявява, че не са представени медицински документи, а заключението
е резултат от свидетелските показания, сведенията на пострадалата и
методиките за анализ и оценка.
По отношение на твърдените страхови представи, обуславящи претенцията за
заплащане на 10000 лв. /частично предявен иск от 15000 лева/, съдът, бидейки
обвързан от съдебният акт по НОХД №597/2023 г. на РС – Разград, счита, че за
определяне размерът на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
установено наличието и степента на страхови представи у заплашения още в
първите дни след инцидента, реално същите да са се проявили. Безспорно,
заканата за убийство е породила страх, създала е неспокойство у ищеца, но, с
оглед съдебната експертиза, съдът счита, че това състояние е било
краткотрайно, моментно и е отшумяло в рамките на няколко дни след
инцидента. Отделно от изложеното, безспорно се установи и факта, че ищцата
Г. не е потърсила психологическа помощ, което е против житейската и правна
логика - при наличие на здравословен /психологически/ е редно да се
предприемат действия по лекуване, преодоляване на последиците и да бъде
проведена адекватна терапия. Отделно, не без значение е и факта, че по делото
не се твърди З. да е ползвала отпуск / болничен непосредствено след
инцидента, което е необяснимо при наличие на преживяно силно стресогенно
събитие. Липсата на активно поведение води до извода, че самата пострадала
не е считала, че има проблем, за решаването на който да взема мерки. Не без
значение е и факта, че ответника е напуснал населеното място и не е бил
фактор, предизвикващ тревоги и притеснения.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди се явява основателен и доказан в размер от 2300 лв., с
оглед краткотрайния ефект на заплахата върху психиката на ищеца. В
останалата част до първоначално предявения размер от 8500 лв. съдът счита
иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани
психически страдания, които да обусловят искане, респ. плащане на
обезщетение в този размер.
Що се отнася до предявения иск за имуществени вреди в размер на 1500 лв. за
заплатен адвокатски хонорар по наказателното дело, съдът намира, че не са
налице основанията за присъждането му. Доказателства за сторени разноски в
рамките на НОХД № 597/2023г. по описа на РС – Разград в размер на 1500 лв.
ищецът е представил едва в гражданското дело под формата на разписка /лист
8 от делото/, без дата, подписана от клиент и адвокат, основаваща се на
договор за правна защита и съдействие, какъвто не се открива в наказателното
производство. Съдът намира, че доказателства за така сторения разход е
4
следвало и е било дължимо да бъдат представени в самото наказателно
производство, а такива там липсват, освен едно общо пълномощно за
процесуално представителство, без договор за правна защита и съдействие, от
които, видно от хода на същото ищеца не е имал нужда, предвид на това, че не
е бил конституиран в качеството на частен обвинител и не е извършвал
процесуални действия. В тази връзка искът за присъждане на имуществени
вреди се явява недоказан и не следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78 ГПК присъждане на разноски се дължи само за реално
извършените такива в рамките на съдебното производство. В чл. 80 ГПК е
предвидено, че списъкът на претендираните разноски се представя до
приключване на последното заседание, в настоящия случай – 25.03.2025г.
По отношение на ищеца, в последното с.з. е представен списък по чл. 80 ГПК
/лист 60/, видно от който се претендира заплатено адвокатско възнаграждение
за гражданското производство в размер на 1200 лв. и адвокатско
възнаграждение за представителство по НОХД 597/2023г. в размер на 1500 лв.
Следва да се обърне внимание, че сумата в размер на 1500 лв. е част от
исковата претенция, предявена като имуществени вреди. За недължимостта на
същата са изложени подробни съображения по-горе, към които съдът
препраща. По делото е представено адвокатско пълномощно, в което е
уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв., плащането по което е
извършено в брой. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника част от направените разноски, съразмерно на уважената част от
иска, а именно 276 лв.
По отношение на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК същият има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представено
адвокатско пълномощно /лист 17/, в което е уговорено възнаграждение в
размер на 1500 лв., плащането по което е на две вноски – първата в размер на
500 лв. е платена в брой, при подписване на договора, а втората част от
възнаграждението в размер на 1000 лв. е с падеж до датата на първото по
делото заседание. Доказателства за заплащане на така уговорения хонорар в
пълен размер до приключване на последното по делото съдебно заседание не
са представени. Към депозираните в предоставения от съда по реда на чл. 149,
ал. 3 ГПК срок за писмена защита е приложена разписка, без дата на същата,
подписана от страните по договора и удостоверяваща извършено плащане.
Представянето й съдът намира за несвоевременно и в тази връзка намира, че
доказаният размер на извършени от ответника разноски е 500 лв. Съответно,
дължимите му се разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, са 115
лв.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, следва да се възложат
разноски в полза на РС – Разград, а именно 400 лв. за възнаграждение на
вещото лице, платено от бюджета на съда, както и дължимата държавна такса
в размер на 4% върху уважената част на иска, но не по-малко от 50 лв., т.е. в
случая дължимата сума е 92,00 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** ДА
ЗАПЛАТИ на З. С. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** сумата
2300 лв. /две хиляди и триста лева/ обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, осъществено
на 16.04.2023г. в гр. Ц. К., обл. Разград като се заканил с убийство против
личността на З. С. Г. и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, ведно със законната лихва от датата на деликта -
16.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 276 лв.
/двеста седемдесет и шест лева/ - разноски, съразмерно с уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално
предявения размер от 8500 лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от З. С. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К.,
ул.“***** срещу Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** за
сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по НОХД №597/2023 г. по описа на РС – Разград, като неоснователен и
недоказан.
ЗАДЪЛЖАВА З. С. Г. на осн. чл.127, ал.4 от ГПК в едноседмичен срок от
получаване препис от настоящото съдебно решение, да посочи сметка, по
която длъжникът може да изпълни доброволно задължението.
ОСЪЖДА З. С. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** ДА ЗАПЛАТИ
на Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** сумата 115 лв. /сто и
петнадесет лева/ - разноски, съразмерно с отхвърлената част от първоначално
предявения иск.
ОСЪЖДА Х. Х. Я., ЕГН ********** с адрес гр. Ц. К., ул.“***** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата 492 лв. /четиристотин
деветдесет и два лева/, представляващи държавна такса и възнаграждение на
вещо лице.
В случай, че присъдените в полза на РС - Разград суми не бъдат платени в
срока за доброволно изпълнение, за същите да се издаде изпълнителен лист,
включително за сумата от 5 лв. – д.т. за издаване на същия, на осн. чл.11 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6