№ 4189
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110130893 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А. А. З. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 9 856,94 лева, представляваща
останалата неизплатена главница от сума в общ размер от 21 378,26 лева, сумата от 6 249,19
лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 14.08.2013 г. до
22.03.2023 г. и сумата от 1 175,55 лева, представляваща останалата неплатена част от
съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които вземания са
удостоверени в изпълнителен лист от 20.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по
описа на Районен съд – С., въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело №
48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд –
С., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за
принудителното им изпълнение.
Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на
Районен съд С. в полза на [фирма] въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, с който А.
А. З. е осъдена да заплати на дружеството следните суми: 21 378,26 лева, представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2012 г., сумата от 2081,27
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до 14.08.2013 г., сумата
от 110 лева, представляваща заемна такса/такса управление по договора, законна лихва
върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в
размер на 481,11 лева за държавна такса и 931,11 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Посочва, за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания на 09.01.2013 г. е
образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на
действие Окръжен съд-С.. Поддържа се, че с постановление на съдебния изпълнител от
09.11.2014 г. изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, т. 2 ГПК, във връзка с
постъпила молба от 04.11.2014 г. от новия кредитор на вземанията по изпълнителния лист
1
[фирма] с представено споразумение с длъжника А. З.. С това постановление дружеството-
цесионер е конституирано като взискател по делото. Излага се, че изп. дело е възобновено на
15.02.2018 г., като на 21.03.2018 г. е наложен запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение, както и на всички банкови сметки на З., открити в [фирма]. Посочва се, че
с молба от 12.12.2018 г. и с молба от 18.11.2019 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ за
налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника. На 07.08.2023 г. в хода на
изпълнително дело е депозирана молба от ответното дружество [фирма] за конституирането
му като взискател, предвид придобиване на вземанията по процесния изпълнителен лист по
договор за цесия. С тази молба дружеството посочило, че общият размер на цедираното към
него вземане възлиза на сумата от 17 281,67 лева, от които 9856,94 лева главница, 6249,19
лева законна лихва върху главницата и 1175,55 лева съдебни разноски. С исковата молба
ищцата оспорва дължимостта на така претендираните вземания с довод за погасяването им
по давност. Счита, че последната е започнала да тече след 26.06.2015 г. Намира, че изп. дело
следва да се счита за прекратено по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като перимирано – поради липсата на поискани от взискателя конкретни изпълнителни
действия в продължение на две години и конкретно на 05.11.2016 г. Сочи, че всички
изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнително дело губят своята
валидност и са незаконосъобразни, съответно не водят до прекъсване на давността за
вземанията, освен когато не са извършени в рамките на нов изпълнителен процес. Предвид
това, процесните оспорени от А. З. вземания, са недължими като погасени по давност,
съответно с петгодишна по отношение на главницата и тригодишна такава по отношение на
лихвата за забава. Ищцата посочва, че дори и да се приеме, че изпълнителното дело не е
прекратено по перемция, то давността също е изтекла към настоящия момент. С тези
съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане
на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си юрк. Стоянова, оспорва предявения иск, намирайки същия за процесуално
допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между [фирма], като кредитор и
ищцата по делото А. А. З., като кредитополучател, е сключен договор за текущо
потребление от 09.02.2012 г., като поради допуснато от същата неизпълнение на
задължението за връщане на отпусната в заем парична сума, е предприето принудително
такова и е образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.. Поддържа се, че
давността за процесните вземания е прекъсната първоначално с молбата за образуване на
изпълнителното дело с възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.
Изтъква се, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземания по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. Давността започва да тече
именно след този момент, като в случая е прекъсвана многократно с конкретни
изпълнителни действия, осъществени след възобновяване на спряното изпълнително дело,
съответно на 21.03.2018 г,. 09.07.2018 г., 14.09.2018 г., 12.12.2019 г., 05.10.2020 г., 27.05.2021
г., 23.12.2021 г. и 05.10.2023 г. С отговора на исковата молба ответното дружество посочва,
че настъпилата перемция на изпълнително дело е без правно значение за давността, като
обезсилването по право на изпълнителните действия по перимирано дело не се отразява на
настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С
тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че с изпълнителен лист от 22.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по
описа на Районен съд – С. на основание заповед от 20.08.2013 г. за изпълнение на парично
2
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на
заявителя към 14.08.2013 г. относно задълженията по договор за текущо потребление от
09.02.2012 г., длъжникът А. А. Б. (ищцата по настоящото дело) е осъдена да заплати на
[фирма] следните суми: 21 378,26 лева, представляваща главница по договор за текущо
потребление от 09.02.2012 г., 2081,27 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
25.01.2013 г. до 14.08.2013 г., 110 лева, представляваща заемна такса/такса управление по
договора, законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното
плащане и съдебни разноски в размер на 481,11 лева за държавна такса и на 931,11 лева за
юрисконсултско възнаграждение
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на
този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на
[фирма] с вх. № 00065/20.12.2013 г. и въз основа на постановление на съдебния изпълнител
от 09.01.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2013***0400048/2013 г. по описа на ЧСИ
П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-С.. От съдържанието на
молбата (приета като част от приобщения препис от изпълнителното дело) се изяснява, че
дружеството – взискател е поискало образуване на изпълнително дело за събиране на
присъдените суми, като е възложило на частния съдебен изпълнител извършването на
действията по чл. 18 ЗЧСИ.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на
същото до длъжника А. А. З. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 30.06.2014 г.
за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 29 282,92 лева, която
покана е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Установява се, че с молба с вх. № 12312/04.11.2014 г. [фирма] отправя искане за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело, с оглед придобиване на
вземането на [фирма] от А. А. З., произтичащо от договор за кредит от 09.02.2012 г., по
силата на договор за покупко – продажба на вземания от 30.07.2014 г., за което е изпратено
уведомление до длъжника.
С молба от същата дата с вх. № 12311/04.11.2014 г. [фирма] отправя искане за спиране
на изпълнително дело № 48/2013 г. на основание чл. 432, т. 2 ГПК, с изключение на сумите
по разпределение, предвид постигнато на 13.10.2014 г. извънсъдебно споразумение с
длъжника за доброволно погасяване на дълга чрез ежемесечен превод на погасителна вноска
съгласно приложен към споразумението погасителен план, ведно с дължимите такси по
съдебното изпълнение. Към молбата е приложен заверен препис от споразумение от
13.10.2014 г. между [фирма], като кредитор и А. З., като кредитополучател, с което страните
приемат, че остатъчният размер на задълженията по договор за кредит от 09.02.2012 г., за
които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 22.08.2013 г. и е образувано изп. дело № 48/2013 г., към
датата на подписване на споразумението възлиза на сумата от 26 253,21 лева. Съгласно
клаузите на споразумението и на основание чл. 365 ЗЗД страните са постигнали съгласие за
погасяване на дълга на три вноски от по 1000 лева, 33 раlни месечни вноски от по 800 лева
и една последна погасителна вноска от 777,38 лева съгласно погасителен план – приложение
към споразумението, с краен срок за погасяване 10.11.2017 г. Съгласно клаузата на чл. 2, ал.
1 от последното кредиторът се задължава да подаде писмена молба по чл. 432, т. 2 ГПК пред
ЧСИ за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 48/2013 г. и да не
предприема действия по същото в случай, че кредитополучателят изпълнява точно поетите
ангажименти. Предвидено е, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
условията на споразумението, в т. ч. забава в плащането на която и да е погасителна вноска,
кредиторът има право да възобнови спряното изпълнително дело – чл. 3, ал. 1, в който
случай споразумението отпада и изпълнението продължава при условията на възобновеното
изпълнително производство – чл. 3, ал. 2.
3
Изяснява се, че с постановление от 09.11.2014 г. на ЧСИ П.М. на основание чл. 429, ал.
1 и чл. 432, т. 2 ГПК, въз основа на постъпилите молби от [фирма] от 04.11.2014 г.
дружеството е конституирано като взискател по делото, в качеството му на частен
правоприемник на [фирма], като е постановено спиране на изпълнителното производство по
изп. дело № 20133***0400048.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото, с
разпореждане на съдебния изпълнител от 15.02.2018 г. и въз основа на молба на взискателя с
вх. № 02420/12.02.2018 г. производството по изпълнителното дело е възобновено. В молбата
си [фирма] отправя и искане за извършване на справка в *** за открити банкови сметки на
името на длъжника и при налични такива да бъде наложен запор; за извършване на справка в
НАП за наличие на трудови договори на длъжника и при наличие на такъв за налагане на
запор на трудовото му възнаграждение. Отправено е искане за насрочване на опис на
движимите вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника, при неоткриване на
имущество спрямо което да бъде насочено изпълнението.
Изяснява се, че по разпореждане на съдебния изпълнител от 21.03.2018 г. и със запорно
съобщение с изх. 4157/21.03.2018 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] и
получено от адресата на 26.03.2018 г. (видно от известието за доставяне) е наложен запор
върху вземанията на длъжника А. З. по банковите й сметки, открити в търговската банка. С
писмо с вх. № 05130/30.03.2018 г. r на основание чл. 508 ГПК [фирма] уведомява съдебния
изпълнител, че откритата сметка на длъжника в търговската банка е блокирана до пълния
размер на дължимата сума от 38 026,16 лева, като по последната няма авоар.
С постановление на ЧСИ от 10.07.2018 г.q по изложените в същото съображенияq и
във връзка с молба на длъжника от 09.07.2018 г. е оставено без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Материалите по приобщения препис от изп. дело № 48/2013 г. сочат, че в хода на
същото от [фирма] са депозирани: молба с вх. № 16890/12.12.2018 г., с която е отправено
искане за налагане на запор върху банковите сметки с титуляр длъжника А. З., съгласно
резултата от справката в Централния регистър на ***, за извършване на справка в МДТ за
декларирани недвижими имоти на длъжника; молба с вх. № 14248/18.11.2019 г. за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника, запор върху трудовото му възнаграждение и
всяко друго възнаграждение за труд, получавано от длъжника, насрочване и извършване на
опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на неговия
постоянен/настоящ адрес; молба с вх. № 09423/05.10.2020 г. с отправено искане за
извършване на справка в ЦР на *** за новооткрити банкови сметки от длъжника, респ. от
НАП за получавано от длъжника трудово възнаграждение и за налагане на запор върху
същите; молба с вх. № 05858/27.05.2021 г. с искане за извършване на тези справки и за
налагане на запор при налични банкови сметки на длъжника, респ. трудово възнаграждение,
както и за извършване на опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се
на неговия постоянен/настоящ адрес; молба с вх. № 13017/30.12.2021 г. с искане за
извършване на справки и за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на
длъжника, респ. трудовото му възнаграждение, за извършване на опис на собствените му
движими вещи.
Междувременно със запорно съобщение с изх. № 13239/12.12.2019 г., адресирано до
[фирма] и получено от адресата на 16.12.2019 г., е наложен запор върху вземанията по
банковите сметки на длъжника А. З., открити в търговската банка. С отговор от 19.12.2019 г.
от последната е посочено, че лицето няма открити сметки в [фирма].
Изяснява се, че с молба с вх. № 07197/05.10.2023 г. [фирма] е отправило искане за
конституирането му като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК в качеството му на
цесионер на [фирма] по отношение на длъжника по изп. дело № 48/2013 г. С молбата е
отправено искане за насрочване и извършване на опис, оценка и публична продан на
4
движимите вещи, находящи се в дома на длъжника; извършване на справки и налагане на
запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, върху вземанията му от финансови
и платежни институции; налагане на запор върху получавано трудово възнаграждение и на
възбрана при декларирано недвижимо имущество. С молбата е възложено извършването на
действия по чл. 18 ЗЧСИ. Отразено е, че към датата на цесията – 22.03.2023 г. вземането е в
общ размер от 17 281,67 лева, от които цедирана главница в размер на 9 856,94 лева,
цедирана договорна лихва в размер на 0 лева, цедирана законна лихва върху главницата в
размер на 6 249,19 лева и цедирани съдебни разноски в размер на 1 175,55 лева.
Въз основа на молбата и по разпореждане на ЧСИ от 10.11.2023 г. [фирма] е
конституирано като взискател в изпълнителното производство на мястото на цедента.
Установява се, че с разпореждане от 29.07.2024 г. на основание издадената по
настоящото дело обезпечителна заповед, изпълнителното производство по изп. дело №
48/2013 г. е спряно.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е
проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан
единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
С оглед изложеното, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си
интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземането, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесната сума, активната си процесуална легитимация в процеса –
качеството си на длъжник на вземанията по процесния изпълнителен лист, както и периода
– начален и краен момент на давността.
При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищцата вземане съществува, конкретно чрез
установяване наличието на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.
Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на
съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и
процесуално допустима. Както беше изяснено, за процесните оспорени от ищцата суми,
представляващи останалата неизплатена част от главницата, законната лихва за забава и
разноските (предвид и направеното уточнение относно размера на придобитото вземане в
молбата от 05.10.2023 г. на ответното дружество, като взискател в хода на изп. дело) в хода
на производството по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – С. е издаден
изпълнителен лист от 22.08.2013 г. в полза на [фирма] и срещу А. З., както и, че за събиране
на процесните, удостоверени в изпълнителния титул вземания е образувано и висящо
изпълнително дело № 2013***0400048/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ
и с район на действие Окръжен съд – С..
По делото не се твърди и не се установява вземанията, предмет на настоящата искова
претенция да са изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в
сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен.
Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя за
5
събиране на вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист в тяхната цялост,
съответно предприетата форма на защита от ответната страна спрямо предявения иск,
изразяваща се в оспорването й по същество с доводи за съществуване на вземанията и
оспорване твърденията на ищцата за погасяването им по давност, свидетелства за правния
интерес на ищцата от предявяване на отрицателен иск и за нейната активна
материалноправна легитимация в процеса.
По делото не се спори, че ответникът [фирма] е станал носител на вземания по
процесния изпълнителен лист в общ размер от 17 281,67 лева, въз основа на договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), сключен с [фирма], а последното от своя страна по
силата на договор за покупко-продажба на вземания от 30.07.2014 г., сключен с
първоначалния кредитор [фирма], за което са представени писмени материали като част от
приобщения препис от изпълнителното дело.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на
договора, т. е. с постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента
(стария кредитор) върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във
вътрешните отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото
прехвърляне договорът се счита за изпълнен.
Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че именно като цесионер и
последващ приобретател на процесното вземане по разпореждане на ЧСИ ат 10.11.2023 г.
във връзка с нарочна молба от дружеството от 05.10.2023 г. [фирма] е конституирано като
взискател по изп. дело № 48/2013 г.
Изложеното обосновава извода за наличието на пасивна материалноправна
легитимация на ответника в настоящия процес, като кредитор на процесните вземания,
удостоверени изпълнителния лист от 22.08.2013 г. и обуславя проверката на съда по
същество, относно основателността на предявената искова претенция.
В настоящия случай ищцата оспорва процесните вземания с твърдения за погасяването
им по давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и изтекла
към момента на сезиране на съда с процесната искова молба.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно
вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи
защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
По делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК.
Уредено като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за
цел да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е останало
неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез издаване на
изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/, която да
послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК следва
изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника
заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици, аналогични на
влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната
сила, присъща на осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
6
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има
установително действие в отношенията между страните, като влизането в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само
на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл. 439, ал. 2
ГПК.
Всичко изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК има
присъщото на съдебните решения установително действие в отношенията между страните,
поради което спрямо удостоверените в същата вземания, от влизането й в сила, става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този
смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело 1528/2018
г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е
отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от
30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и Определение №
576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Следователно, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр.
дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – С. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл.
117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в
случая от 19.08.2014 г. (след изтичане на двуседмичният срок за възражение от момента на
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – със залепване на уведомление от
21.07.2014 г.).
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
По делото се установи, че въз основа на молба на последващия взискател [фирма] от
04.11.2014 г., с оглед сключено извънсъдебно споразумение с длъжника, и по разпореждане
на съдебния изпълнител от 09.11.2014 г. производството по изпълнително дело № 48/2013 г.
е било спряно на основание чл. 432, т. 2 ГПК до възобновяването му по молба на взискателя
от 12.02.2018 г. и разпореждане на съдебния изпълнител от 15.02.2018 г.
Ето защо, през този период от време и на основание чл. 61, ал. 1 ГПК давността спрямо
вземанията по процесния изпълнителен лист е спряла да тече, като е продължила след
отпадане на причината за спиране – с депозиране на молбата от взискателя от 12.02.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, в. „в“ ЗЗД сред основанията за прекъсване на
давността е и предприемането на действия за принудително изпълнение, като от
прекъсването на давността започва да тече нова такава – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
При съобразяване с данните, следващи от приобщените писмени доказателства и
конкретно от представения препис от изпълнителното дело, съдът приема, че след този
момент – 12.02.2018 г. са предприети конкретни изпълнителни действия, които са довели до
7
прекъсване на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД на давностния срок за вземанията, по които
ищцата е насрещно задължено лице. Такъв характер имат отправените искания от
взискателя с молбата от 12.02.2018 г. за налагане на запори върху банкови сметки на
длъжника и върху трудовото му възнаграждение, респ. за насрочване на опис на движимите
вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника, при неоткриване на имущество
спрямо което да бъде насочено изпълнението.
Действие, довело до прекъсване на давностния срок е и налагането на запора върху
вземанията по банковата сметка на длъжника при [фирма] със запорно съобщение с изх.
4157/21.03.2018 г., от момента на получаването му от адресата на 26.03.2018 г., предвид
положителния отговор от търговската банка за налагане на запора и блокиране на сметката
до общия размер на дължимата сума, въпреки липсата на налични авоари.
До прекъсване на давностния срок са довели и последователно депозираните молби от
взискателя от 18.11.2019 г., от 05.10.2020 г., от 27.05.2021 г. и от 30.12.2021 г., обективиращи
искане за извършване на конкретни изпълнителни действия.
За да достигне до този извод съдът съобрази задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно които прекъсва давността предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
тълкувателното решение е разяснено също, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съдът приема, че последното действие, довело до прекъсване на давностния срок и
извършено в хода на образуваното изпълнително дело № 48/2013 г. е молбата на взискателя
[фирма] от 05.10.2023 г., съдържаща искане за насрочване и извършване на опис, оценка и
публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника; извършване на
справки и налагане на запори върху новооткрити банкови сметки на длъжника, върху
вземанията му от финансови и платежни институции; налагане на запор върху получавано
трудово възнаграждение и на възбрана при декларирано недвижимо имущество, както и
възлагане извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ. Следователно, считано от следващия
ден – 06.10.2023 г. спрямо вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече
нова давност, която поначало изтича на 06.10.2028 г. и не е изтекла към момента на сезиране
на съда с процесната искова молба.
Същевременно съдът приема, че този срок е бил спрян за времето от 13.03.2020 г. до
отмяна на извънредното положение, доколкото съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за този период спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти – арг. чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
(ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението
на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно, процесният давностен срок
8
е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно за времето от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г., което обуславя извод, че поначало давността изтича на 13.12.2028 г.
В тази връзка, с оглед изложените от ищцата доводи относно прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона и за
незаконосъобразност на извършените след този момент изпълнителни действия, следва да се
отбележи, че действително процесното прекратително основание настъпва ex lege – по
силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в
който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на изпълнителното
производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е сторил това – в случая с
постановление от 27.02.2024 г., тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само
констатира настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване,
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на
действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за
настъпване на самата перемпция.
Независимо от това, тази перемпция е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Ето
защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал такова,
тъй като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ – в този
см. Решение № 73 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/ 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът, при анализ на материалите от приобщения препис от изпълнително дело,
намира за неустановено настъпване на посоченото от ищцата прекратително основание,
доколкото след възобновяване на спряното производство по изпълнителното дело по молба
на взискателя от 12.02.2018 г. не се констатира двугодишен срок на бездействие.
За пълнота следва да се посочи, че дори и при настъпване на това прекратително
основание, то по вече изложените съображения, същото не влияе върху погасителната
давност, тъй като изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има за последица
прекратяване на изпълнителното производство, но не обуславя погасяване на материалното
право на взискателя /арг. чл. 454, ал. 2 ГПК/, а извършените след прекратяването конкретни
изпълнителния действия/искане за предприемане на такива произвеждат правно действие и
са довели до ново прекъсване на давностния срок.
За правна прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, съобразявайки и
формираната трайна съдебна практика, че с предявяване на иска по чл. 439 ГПК, в случая
на 30.05.2024 г., давността е спряла да тече докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника и на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД - в т. см. Решение № 50017
от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 50105 от 15.06.2023 г. по
9
гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020
г., ІІІ ГО на ВКС. Ето защо, съдът съобразява налице ли е изтекъл давностен срок до
образуване на настоящото исково дело.
С оглед всичко изложено дотук, предявената искова претенция, основана на твърдения
за недължимост на вземанията по процесния изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност в период след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на настоящото
производство, предвид неизтичане на приложимия към притезанията петгодишен давностен
срок, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, право на разноски има
само ответната страна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на същата следва да
бъде присъдена сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи последното в минималния размер, установен в чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответното
дружество, изразяваща се в депозиране на писмен отговор и становище по хода на делото,
без процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, конкретната
фактическа и правна сложност на делото, обоснована от предмета на доказване, събраните
доказателства, както и приключването му в рамките на едно съдебно заседание. Сторените
от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] срещу
[фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
9 856,94 лева, представляваща останалата неизплатена главница от сума в общ размер от
21 378,26 лева, сумата от 6 249,19 лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 14.08.2013 г. до 22.03.2023 г. и сумата от 1 175,55 лева,
представляваща останалата неплатена част от съдебни разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от
20.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – С., въз основа
на който е образувано и висящо изпълнително дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег.
№ *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – С., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им изпълнение.
ОСЪЖДА А. А. З., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 100 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10