№ 2603
гр. Варна , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501732 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 288565/27.05.2021 г. от „ФАЪЙР ПРО ТЕХ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, № 70 срещу Решение №
261502/29.04.2021 г. , по гр.д. № 2576/2019 г. на ВРС, XXV с., с което е прието за
установено, че дължи на „ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“, № 78, ет. 1, офис 1, разликата над
сумата 1985.00 лв. до установената сума 4831.55 лв., представляваща дължим остатък от
главница по фактура № 1016/13.12.2018 г., издадена за извършени локални разходи в Китай
и морско навло за транспорт на контейнер № ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението – 12.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и
разликата над сумата 68.92 лв., да установената сума 167.76 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 09.08.2019 г. – 11.12.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 20503/2019 г., на ВРС,
XIX с.
Въззивникът сочи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че от събраните доказателства се е установило, че стойността на локалните разходи и
морско навло следвало да бъдат в размер на 4000.00 лв. Сочи, че не са били събрани
безспорно доказателства за реалното извършване на локалните разходи, както и за техния
размер. Излага коментар на представените от страна на ищеца писмени доказателства и
тяхната доказателствена стойност. Оспорва изводите, до които първоинстанционния съд е
достигнал след анализ на доказателствата. Счита, че по безспорен начин се е установило
плащането на сумата 1500.00 лв., извършено в началото на месец декември 2018 г. Във
връзка с частичната неоснователност на главната претенция, оспорва частично
1
основателността и на акцесорната такава. По съществото на спора отправя искане за отмяна
на атакуваните части от решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Юникарго Транс“ ЕООД,
депозира писмен отговор, в който счита решението за правилно и законосъобразно. Счита,
че твърденията на въззивника във връзка със стойността на локалните разходи и морско
навло за транспорт не кореспондират с неговото поведение, тъй като същият е приел оферта
за транспорт при стойности от 997 щ.д. локални разходи в Китай и 1825 щ.д., морско навло.
При такива параметри е била издадена и процесната фактура, която също е била приета от
въззивника без възражения. Счита, че събраните свидетелски показания за извършено
плащане на сумата 1500.00 лв. са негодни да установят това обстоятелство, тъй като и
двамата свидетели нямат преки впечатления от срещата между двамата управители, нито от
извършено плащане на подобна сума и основанието за това. Като неоснователни преценява
възраженията за неоснователност на акцесорния иск. По същество отправя искане за
потвърждаване на атакувания съдебен акт в атакуваните му части. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото,
не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя
възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
288565/27.05.2021 г. от „ФАЪЙР ПРО ТЕХ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, № 70 срещу Решение № 261502/29.04.2021 г.,
по гр.д. № 2576/2019 г. на ВРС, XXV с., с което е прието за установено, че дължи на
„ЮНИКАРГО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев“, № 78, ет. 1, офис 1, разликата над сумата 1985.00 лв. до
установената сума 4831.55 лв., представляваща дължим остатък от главница по фактура №
1016/13.12.2018 г., издадена за извършени локални разходи в Китай и морско навло за
транспорт на контейнер № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението – 12.12.2019 г., до окончателното изплащане, както и разликата над сумата
68.92 лв., да установената сума 167.76 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 09.08.2019 г. – 11.12.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за които е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 20503/2019 г., на ВРС, XIX с.
2
НАСРОЧВА в с. з. на 29.09.2021 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3