О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV - 123 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и втори
януари, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 74 по описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по
делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на „АКЗ – Бургас“ – ЕООД – гр.Бургас, ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Н., срещу
Решение №2389/21.11.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№1740 по
описа за 2018г., с което е отхвърлен иска на въззивното дружество, за осъждане
на З.Н.К. ***, да заплати на ищеца сумата от 5291. 48 лева, представляваща
причинени на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на
сумата от 5291. 48 лева в полза на НАП на 31.03.2014 г. за корпоративен данък от нефинансови предприятия
– начисляване на лихва по чл. 89 от ЗКПО за периода от 01.01.2013 г. до
31.12.2013 г., ведно със законната лихва за забава от датата на причиняването
на вредата – 31.03.2014 г. и в тежест на ищеца са възложени 595 лв.- направени
по делото разноски от ответника. Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде уважен.
Признават се установените от
първоинстанционния съд факти, касаещи сключване на трудовото правоотношение с
ответницата на 03.11.2013г. – след като до 31.03.2013г. е изтекъл срока за
изготвяне и подаване на декларация по чл.86 и чл.87 ЗКПО, съгласно чл.92 ЗКПО.
Но в рамките на служебните си задължения на осн. чл.88 ЗКПО, ответницата е
следвало да подаде коригираща декларация в срок до 31.12.2013г., към който
момент вече е била в трудово правоотношение с ищеца и съгласно длъжностната си
характеристика в кръга на задълженията й е и задължението по чл.88 .
При обсъждане на годишната
данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2015г., е направен извод за надвишаване
размера на авансовите вноски на данъка за 2013г. с 20%, поради което
ответницата следвало да подаде декларация по чл.88 ЗКПО. Нейното бездействие
довело до причиняване на вреда за ищеца, в размер на 5291.48 лева.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивника на 04.12.18г., чрез адв.Н.. Въззивната жалба е
подадена на 12.12.18г. - в законния срок. Жалбоподателят е лице, което има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. срещу него е
уважен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника З.Н.К., чрез адвокат И.К. на 07.01.19г.
В срока по 263, ал.1 ГПК – на 31.12.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. При обсъждане на предпоставките за ангажиране на отговорността при
непозволено увреждане, подробно са изложени съображения за тяхната липса: че не
е налице противоправно действие/бездействие, доколкото ответницата не е била в
трудово правоотношение към момента на подаване на декларацията; не й е
възложено подаване на годишна данъчна декларация или коригираща такава; не е
налице виновно поведение – умисъл или небрежност за причиняване на вреди; не е
налице причинна връзка между поведението на ответницата и вредата – не са й
представени тримесечни финансови отчети от предходни периоди; не е доказано
настъпване на вреда.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №74/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 21.01.19г.
– на 25.02.2019г. от 13.40 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.