№ 30114
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110116081 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 16081/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Е. Д. Г. срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
Защита на Населението“, като се твърди, че ищецът бил дългогодишен служител на
ответника. Поддържа, че със Заповед № 1983к-1055/13.06.2023 г., служебното
правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР за длъжността
„младши експерт – командир на екип“ в участък „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Нови Искър. Навежда доводи, че в заповедта изрично било посочено, че на
служителят трябвало да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР без последните да
бъдат конкретизирани. Излага съображения, че през цялото време е полагал труд на
посочената длъжност, съответно е получавал дължимото му трудово възнаграждение, но не
бил получавал надлежно дължимите суми за работно и униформено облекло за периода 2017
г. до 2021 г. Твърди, че с оглед чл. 181, ал. 2 ЗМВР на държавните служители се осигурявало
работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите
униформа се изплащала ежегодно парично сума за облекло. Поддържа, че общо
неизплатената сума за посочения период била в размер на 2000,00 лева – по 400,00 лева за
всяка година, като същата се дължала до края на всяка календарна година. Инвокира доводи,
че ответника е изпаднал в забава, поради което за периода 31.12.2017 г. до 20.03.2024 г.
дължал сумата от 919,38 лева. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за изискване на служебното досие на ищеца, евентуално
ответника да представи служебна бележка, която била посочена в писмо № 5785р-
1
19162/28.06.2023 г., която касаела сумите получени от ищеца за периода 2017 г. до 2023 г.,
както и за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по задачи поставени в
исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват като недоказани и неоснователни. Твърди, че не спори, че ищецът е заемал
длъжността, която твърди, като бил назначен на същата със Заповед № 11305/22.12.1992 г.,
като за същата се предвиждало, че следва да носи униформено облекло. Поддържа, че от
01.01.1993 г. с ищеца се намирало в служебно правоотношение, което изисквало носенето на
униформено облекло. Сочи, че със Заповед № 1983к-1055/13.06.2023 г., служебното
правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР – по искане на
служителя. Навежда доводи, че с оглед правилото на чл. 181, ал. 2 ЗМВР на служителя се
полагало униформено облекло и друго вещево снаряжение, съответно на служители, които
не носели униформа се изплащала парично сума за облекло, като размерът на сумите се
определял ежегодно със заповед на министъра. Излага подробни съображения за това кой са
били действащите заповеди за процесния период, като сочи, че определената сума била в
размер на 400,00 лева. Твърди, че в ЗМВР нямало разпоредба, която да дава възможност на
служителите да получат парично обезщетение в случай, че не получат вещево имущество.
Поддържа, че с Наредба № 8121з-1175/29.09.2015 г. било предвидено, че ако на служителите
не било предоставено униформено облекло за предходната и текущата година, тогава се
изплащали стойностите на униформеното облекло, след приспадане на усвоените суми и
пропорционално за текущата година в размера определен със заповедта по чл. 181, ал. 4
ЗМВР. Навежда доводи, че в закона ясно били регламентира условията за изплащане на
съответните суми, като за процесния период нямало правно основание такива да се заплатят
на ищеца, като поради неоснователност на иска за главницата, то неоснователен се явявал и
иска за мораторна лихва. Развива съображения, че на ищеца е предоставена възможност да
усвоява полагащият му се лимит за процесния период, като по делото не били ангажирани
доказателства, че работодателят е възпрепятствал служителя, за да получи униформено
облекло, като развива доводи, че такива суми били изплатени за 2022 г. и 2023 г. Твърди, че
предоставяното имущество имало спомагателен характер и се предоставяло според
спецификата на работа, съответно при поискване и същото не било част от
възнаграждението на служителя, като сочи, че в случая се касаело за непотърсено в срок от
служителя вещево имущество, за което не се дължало обезщетение при прекратяването на
правоотношението. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните да
са се намирали в служебно отношение; 2) ищецът да е държавен служител, който се
осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на
неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло; 3)
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответника следва да установи, че е заплатил прентендираните
вземания.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да се обяви за безспорно, че: 1) страните са се намирали в службно отношение за
длъжността „младши експерт – командир на екип“ в участък „Пожарна безопасност и
2
защита на населението“ – Нови Искър; 2) със Заповед № 1983к-1055/13.06.2023 г.,
служебното правоотношение било прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР; 3) за
процесния период сумите по чл. 181, ал. 2 ЗМВР са определени със заповед на министъра в
размер на 400,00 лева.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следва да допусне представените
към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
По отношение доказателствените искания по реда на чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК от
ищеца за изискване на служебното досие на ищеца, евентуално ответника да представи
служебна бележка, която била посочена в писмо № 5785р-19162/28.06.2023 г., която касаела
сумите получени от ищеца за периода 2017 г. до 2023 г., съдът намира, че исканията са
процесуално допустими, тъй като са направени своевременно, но с оглед представените от
ответника писмени доказателствени средства са не необходими, поради което следва да
бъдат оставени без уважение.
На следващо място съдът намира, че следва да остави без уважение и
доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на заключението на ССчЕ по
задачите поставени в исковата молба. Искането е процесуално допустимо, тъй като е
направено своевременно, но с оглед останалите доказателства по делото и отделянето на
спорното от безспорното, същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.10.2024 г. от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните,
че: 1) страните са се намирали в службно отношение за длъжността „младши експерт –
командир на екип“ в участък „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Нови
Искър; 2) със Заповед № 1983к-1055/13.06.2023 г., служебното правоотношение било
прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР; 3) за процесния период сумите по чл. 181,
ал. 2 ЗМВР са определени със заповед на министъра в размер на 400,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190
ГПК и чл. 186 ГПК от ищеца за изискване на служебното досие на ищеца, евентуално
ответника да представи служебна бележка, която била посочена в писмо № 5785р-
19162/28.06.2023 г., която касаела сумите получени от ищеца за периода 2017 г. до 2023 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани в исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото
определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4