Решение по дело №3685/2015 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.ВРАЦА,28.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 03.11.2016 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3685 по описа за 2015 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Съдът дължи произнасяне по предявен от ”Враца Стил”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,представлявано от изп. директор Г.И.П.,чрез адв.М.Г. *** офис 5,против ТПК”Христо Ботев”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Търговска”№1,представлявана от председателя В.Н.Д.,Д.И.А. с ЕГН ********** *** и Т.И.А. с ЕГН ********** ***.

    Ищецът твърди,че бил собственик на сграда с идентификатор 12259.1011.111.1 по кадастралната карта на гр.Враца,разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111,с адрес на имота гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,с предназначение складова база/склад,със застроена площ 281 кв.м.,на един етаж,ведно с правото на строеж върху мястото/по документи-склад тип ”холандски”,в гр.Враца Индустриална зона кв.11,със застроена площ от 250 кв.м.,ведно с правото на строеж върху мястото/. Правото на собственост на ищеца било признато с нот. акт №68 т.I нот. дело №44/2011 г. на нотариус с район на действие ВРС Пламен Цветков.

Складът бил част от търговското предприятие на ищеца и служел в производствената му дейност като склад за остатъчна продукция.

Върху имота били предприети принудителни действия по изп. дело №102/2007 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Валери Йотов,за задължения на първия ответник.Въпреки възраженията на ищеца,че имотът не бил собственост на ответника,ЧСИ го бил описал и продал/на втория ответник, по време на брака му с третия,с постановление за възлагане от 27.03.2015 г./.

    Ищецът намира продажбата незаконосъобразна.

    При засягането по този начин на правата и интересите му,ищецът предявява иск с правно основание чл.108 от ЗС във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК,като иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че е собственик на имота,и вторите двама ответници да бъдат осъдени да му предадат владението.

    След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове. Ответниците са представили писмени отговори.Първият признава иска.Вторите двама оспорват иска,като недопустим и евентуално неоснователен.Искът бил недопустим,доколкото било налице произнасяне със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността на склада.С влезли в законна сила решения от 29.03.2007 г. и от 23.07.2007 г. по гр. дело №343/2006 г.,САС бил признал за установено по отношение на ищеца,че първият ответник бил собственик вкл. на склада.По същество и в резюме,ищецът не бил придобил собствеността на посоченото основание образуване,преобразуване и приватизация на ДП”Тотка Илиева-Роза” гр.Враца.В тази връзка,оспорват представените от ищеца писмени доказателства,вкл. истинността на част от тях.

В сроковете за отговор,ответниците са предявили и Съдът е приел за разглеждане насрещни искове-да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответниците са собственици на склада.Като при уважаването на исковете да бъде отменен констативния нот. акт на ищеца.

Ищецът е оспорил предявените насрещни искове като недопустими и евентуално неоснователни.Целеният правен резултат щял да бъде постигнат с решението по първоначалния иск.По същество,исковете били неоснователни,доколкото първият ответник не бил собственик.Представените от ответниците решения не касаели спорния склад.В тази връзка,възразява и за нищожност на допълнителното решение по гр. дело №343/2006 г. на САС.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и съгласно събраните доказателства,приема за безспорно от фактическа страна следното:

Делото е с предмет правото на собственост върху сграда с идентификатор 12259.1011.111.1 по кадастралната карта на гр.Враца,разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111,с адрес на имота гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,с предназначение складова база/ склад,със застроена площ 281 кв.м.,на един етаж,ведно с правото на строеж върху мястото.

Горното е видно от представената скица на сграда №15-433300/07.10.2015 г.,издадена от СГКК гр.Враца/стр.34 от делото/.

Ищецът се легитимира като собственик с констативен нот. акт №68 т.I нот. дело №44/2011 г. на нотариус с район на действие ВРС Пламен Цветков,с който и на 02.03.2011 г. е бил признат за собственик на процесния склад,ведно с право на строеж върху мястото,на основание образуване,преобразуване и приватизация на държавно предприятие - завод ”Тотка Илиева-Роза” гр.Враца.

Горното е видно от представения нот. акт/стр.4 от делото/.

Имотът е бил закупен от втория ответник Д.И.А. на 27.03.2015 г. и след проведена по изп. дело №120/2007 г. на частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ с район на действие ВОС Валери Йотов публична продан.Изп. дело е било образувано за принудително изпълнение на задължения на първия ответник.По изп. дело се констатират и вписване на възбрана на 15.10.2008 г. и въвод във владение на 29.05.2015 г..

Горното е видно от представените постановление за възлагане,искане за вписване на възбрана и протокол за въвод във владение/стр.стр.5,78 и 77 от делото/.

    Третият ответник Т.И.А. е съпруг на втория,като бракът е бил сключен на 27.10.2001 г./видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак,стр.239 от делото/.

По делото е приложено гр. дело №1256/2002 г. на ВОС, видно от което/от приложените доказателства/:

Ответната ТПК е била регистрирана по Закона за кооперациите през 1952 г. и не е прекратявана или заличавана.През 1954 г. е било взето решение за отреждане и отчуждаване на имот с обща площ от 20.580 дка и предоставяне на имота за построяване на производствено-административна сграда на ТПК.През 1995 г. кв.44 е бил отреден за ТПК,която е изплатила имотите на бившите собственици и се е снабдила с констативни нот. актове. През 1963 г. е бил одобрен нов регулационен план,при което кв.44 е променен/увеличен по площ/,като парцел V по плана е бил отреден отново за ТПК.През 1967 г. е било взето решение за образуване на ТПК”Тотка Илиева” гр.Враца чрез отделяне от ТПК”Христо Ботев”.През 1971 г. е било взето ново решение-за сливане на двете ТПК,т.е. ТПК”Христо Ботев” се явява правоприемник на ТПК”Тотка Илиева”.И при отделянето,и при сливането,не е било извършвано прехвърляне на недвижимо имущество помежду им. През 1985 г. е бил образуван завод ”Тотка Илиева-Роза”, чрез отделяне от конфекционната дейност на ТПК”Христо Ботев”.През 1986 г. е бил съставен акт за държавна собственост за парцел V,ведно с постройките,в който е отбелязано,че имотът е бил предоставен за оперативно управление на завода/въпреки липсата на доказателства за одържавяване/.През 1991 г.,заводът е бил преименуван във ”Враца Стил”ЕООД.Част от парцел V и сгради са били включени в капитала му и същият се е снабдил с нот. актове.

На 25.03.1999 г.,ТПК”Христо Ботев” е предявил против ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС досежно правото на собственост върху парцел V дв. пл.№4978 в кв.11 по плана на гр.Враца,целия от 23 170 кв.м.,заедно с намиращите се в имота първи и втори етаж от пететажна административна производствена сграда,пристройката към нея и другите подобрения в имота.Образуваното по исковата молба гр. дело №527/1999 г. на ВРС е било прекратено и изпратено по компетентност на ВОС/с оглед цената на иска/.С решение №152/10.08.2003 г. по гр. дело №1256/2002 г.,ВОС е отхвърлил иска.С решение от 30.07.2004 г. по гр. дело №259/2004 г.,САС е оставил в сила решението на ВОС.С решение №105/27.02.2006 г. по гр. дело №2535/2004 г.,ВКС е отменил решението на САС и е върнал делото за ново разглеждане.С решение №44/29.03.2007 г. по гр. дело №343/ 2006 г.,САС е отменил решението на ВОС и е признал иска досежно парцела,етажите и пристройката.Всъщност е формирал воля да уважи иска изцяло.С допълнително решение №203/23.07.2007 г.,САС е отменил 4 бр. констативни нот. актове,вкл. нот. акт №184 т.IV рег. №6046 нот. дело №395/ 2001 г. на нотариус с район на действие ВРС Рейна Стефанова,с който ищецът е бил признат за собственик на процесния склад.С решение №1109/02.10.2008 г. по гр. дело №4200/2007 г.,ВКС 3 чл. с-в е оставил в сила решенията на САС.С решение №957/06.01.2010 г. по гр. дело 83/2009 г., ВКС 3 чл. с-в е оставил без уважение молби/вкл. от ищеца/ за отмяна на решение №1109 на ВКС.С решение №112/ 11.03.2011 г. по гр. дело №1400/2010 г.,ВКС е оставил без уважение молба от ищеца за отмяна на решение №44 на САС.

ТПК”Христо Ботев” е била въведена във владение на имота.

Горното е видно от представения протокол за въвод във владение от 07.08.2007 г. по изп. дело №404/2007 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Г. Борисов,на основание изп. лист по гр. дело №343/2006 г. на САС/стр.280 от делото/.

Поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111 е идентичен с част от парцел V,вкл. спорният склад попада в припокриващата се площ.

Горното е видно от представените удостоверения №№2801/16.10.2015 г. и 342/16.10.2016 г.,издадени от Община Враца/стр.стр.80 и 278 от делото/.

При така установеното от фактическа страна се налагат правните изводи,че първоначалният иск с правно основание чл.108 от ЗС и насрещните с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК са допустими/като предявени от правни субекти с интерес/.Разгледани по същество,първоначалният иск се преценява като неоснователен и недоказан,а насрещните-като основателни.

    Ищецът по първоначалния иск не е доказал право на собственост,вкл. ме неговият праводател е бил собственик.

    Както са приели и съдилищата по делата между ищеца и първия ответник,при образуването на завод ”Тотка Илиева-Роза” чрез отделяне от конфекционната дейност на ТПК”Христо Ботев” през 1985 г. е било извършено предаване-приемане на стоково-материални ценности /материали,готова продукция,малоценни и малотрайни предмети/,но не и на земя и/или сгради.С представения по делото акт за държавна собственост №6143/07.05.1986 г. процесният склад/вече построен/ е бил предоставен за оперативно управление на завод ”Тотка Илиева-Роза”,а не за да бъде негов собствен.Посоченият като основание за издаването на акта протокол съгласно законодателството не поражда вещноправно отчуждително действие и следва да се приеме,че актът е бил издаден без правно основание и следователно не поражда никакви правни последици, включително и за страните по делото.

    В тази връзка,Съдът следва да вземе отношение по оспорените от вторите двама ответници по смисъла на чл.193 от ГПК представени от ищеца писмени доказателства- извлечение от сметка 203,фактура №108/21.08.1986 г.,опис и платежно нареждане/за сумата от 52 233.31 лв./. Ищецът не е доказал автентичност.Безспорно,дистанцията във времето силно затруднява доказването.Същественото е,че документите не установяват прехвърляне на собственост и в този смисъл следва да бъдат коментирани и ценени.

    Във връзка с довода на вторите двама ответници за наличие на сила на пресъдено нещо следва да се отбележи, че процесният склад безспорно е бил предмет на приложеното дело,доколкото исковата молба очертава предмет ”парцел,част от сграда,пристройката към сградата и другите подобрения в имота”.Решението на САС не съдържа изрично произнасяне,въпреки,че става ясно,че волята на Съда е била да уважи иска изцяло,още повече,че с допълнително решение са били отменени констативни нот. актове на ищеца,вкл. за правото на собственост върху процесния склад на същото основание.Не е налице сила на пресъдено нещо доколкото първият ответник не се явява пряк праводател на вторите двама/ако се получи,че на публична продан е продаден имот,който не е собственост на длъжника,претенциите на купувача ще бъдат насочени към съдебния изпълнител/.

    Във връзка с насрещните искове,Съдът приема,че процесният склад е бил собственост на първия ответник и законосъобразно върху него е било насочено изпълнението по изп. дело №120/2007 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов. Впоследствие имотът е бил придобит валидно от вторите двама ответници,след проведена публична продан.Както е посочил ВКС в определение №194/11.05.2016 г. по ч.гр. дело №1936/2016 г.,публичната продан,като деривативно основание за придобиване право на собственост,губи вещнопрехвърлителното си действие по отношение на купувача само ако действителният собственик на вещта се окаже друго лице.В случая,публичната продан с предмет процесния склад има вещнопрехвърлително действие по отношение на вторите ответници,тъй като собственик на склада е бил именно първия ответник.

    Ищецът възразява,че след като вписването на 15.10.2008 г. на възбраната се е случило преди вписването на решение №1109/02.10.2008 г. по гр.дело №4200/2007 г. на ВКС,то възбраната не пораждала последици.Съдът намира възражението за защитно и неоснователно,тъй като решението на касационната инстанция е влязло в сила и е породило правни последици от деня на постановяването /02.10.2008 г./,а не от датата на вписването му.

    След като приема,че вторите ответници са собственици на процесния склад и уважава исковете им,за да защити правата им като собственици,Съдът следва да отмени и нот. акт №68 т.I нот. дело №44/2011 г. на нотариус с район на действие ВРС Пламен Цветков,с който на ищеца неоснователно е било признато право на собственост върху същия имот.

По горните съображения,предявения първоначален иск следва да бъде отхвърлен,а насрещните-уважени,при което констативния нот. акт на ищеца следва да бъде отменен.

Касателно разноските : при този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на вторите двама ответници сторените разноски-422.10 лв. държавни такси,5 лв. такса за издаване на съдебно удостоверение и 1 600 лв. адвокатско възнаграждение,общо 2 027.10 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

   

   

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Враца Стил”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,представлявано от изп. директор Г.И.П.,чрез адв.М.Г. *** офис 5,против ТПК”Христо Ботев”,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Търговска”№1,представлявана от председателя В.Н.Д.,Д.И.А. с ЕГН ********** *** и Т.И.А. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.108 от ЗС-за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 12259.1011.111.1 по кадастралната карта на гр.Враца, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111,с адрес на имота гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,с предназначение складова база/склад,със застроена площ 281 кв.м.,на един етаж, ведно с правото на строеж върху мястото/по документи-склад тип ”холандски”,в гр.Враца Индустриална зона кв.11,със застроена площ от 250 кв.м.,ведно с правото на строеж върху мястото/,и за осъждане вторите двама ответници да предадат на ищеца владението върху имота.

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Враца Стил”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,представлявано от изп. директор Г.И.П.,че Д.И.А. с ЕГН ********** и Т.И.А. с ЕГН **********,***,са собственици на сграда с идентификатор 12259.1011.111.1 по кадастралната карта на гр.Враца,разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111,с адрес на имота гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,с предназначение складова база/склад,със застроена площ 281 кв.м.,на един етаж/по документи-склад тип ”холандски”,в гр.Враца Индустриална зона кв.11,със застроена площ от 250 кв.м.,ведно с правото на строеж върху мястото/.

 

 

ОТМЕНЯ нот. акт №68 т.I нот. дело №44/2011 г. на нотариус с район на действие ВРС Пламен Цветков,с който ”Враца Стил”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,представлявано от изп. директор Г.И.П.,е признато за собственик на сграда с идентификатор 12259.1011.111.1 по кадастралната карта на гр.Враца,разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1011.111,с адрес на имота гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65,с предназначение складова база/склад,със застроена площ 281 кв.м.,на един етаж, ведно с правото на строеж върху мястото/по документи-склад тип ”холандски”,в гр.Враца Индустриална зона кв.11, със застроена площ от 250 кв.м.,ведно с правото на строеж върху мястото/.

 

 

ОСЪЖДА ”Враца Стил”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№65, представлявано от изп. директор Г.И.П.,да заплати на Д.И.А. с ЕГН ********** и Т.И.А. с ЕГН **********,***,общо 2 027.10 лв. деловодни разноски.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :