РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№ 579219-F595159/26.05.2021г. на Зам.
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Р. И. Г. ЕГН ********** с адрес гр.
****** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Жалбоподателят Р.Г. се явява, редовно призована. Поддържа жалбата, моли за отмяна на
НП.
Административнонаказващия орган – ТД на НАП гр. Пловдив - Пловдив, редовно
призован, изпраща представител и взема становище за неоснователност на подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 24.02.2021 г. от актосъставителя Р. Т. П. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против Р. ИВ. Г. ЕГН ********** за това, че в
качеството си на управител на МЕДИЯ ПЛЮС-2009 ЕООД ЕИК:*********-предприятие по
1
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил
задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок-до 30
септември на следващата 2020 година или до дата 30.09.20г.(съгласно пар.33 от преходните
и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение от 13.03.20г). Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния
период 2019г., видно от годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и от приложения
към нея годишен отчет за дейността. ГФО е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 25.02.2021г. Актосъставителят
квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. заявява, че поддържа съставения
от него акт. Посочва, че Актът е съставен по повод получено писмо от ЦУ на НАП. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и съответстващи на останалия
доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата
година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския
регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от
страните, че „Медия Плюс-2009” ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.
ГФО за 2019 г. на Медия Плюс-2009 ЕООД, е следвало да бъде публикуван
до 30.06.2020г., но съгласно пар.33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, в сила от 13.03.20г този срок е
удължен до 30.09. 2020г. а видно от материалите по делото, заявление за вписване и
представяне за обявяване на изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет, е било
подадено на 25.02.2021г.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора
на ТД на НАП - Пловдив, съгласно заповед № ЗМ-644/28.08.2020г.
В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът съобрази показанията на
разпитания по делото свидетел.
Съдът намира, че не е налице нарушение в процедурата по съставяне и връчване на
АУАН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е
нарушената материално - правна норма, като депозираните срещу акта възражения са били
2
разгледани и доколкото в тях не е била оспорена фактическата обстановка, за наказващия
орган не е било налице задължение за провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН. Поради това, съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин
правото на защита на нарушителя. В случая инкриминираната деятелност се установява
несъмнено както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля.
Съдът намира за безспорно установено,че жалбоподателя е извършил нарушение на
чл. 38, ал.1, т 1 от ЗСч., вр. с чл. 74, ал.1 от ЗСч.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1
от ЗСч предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, ал.1 ЗСч, а за
предприятието – „имуществена санкция“ в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. Административно - наказващият орган е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на
материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в акта и в НП деятелност
следва да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл. 74,
ал. 1 от ЗСч. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена
опасност, при която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта
на нарушението. По делото липсват данни, а и не се твърди деецът да е санкциониран за
други сходни нарушения по Закона за счетоводството. Следва да се отчете и фактът, че се
касае за нарушение, от което не са произлезли вреди за фиска и осъществяването му може да
бъде отдадено на пропуск, а не и на целенасочено неспазване на правилата за публикуване
на годишните финансови отчети. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че
годишният финансов отчет е бил заявен за вписване и публикуване, макар и със закъснение.
Съдът приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Процесуално задължение
на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или
не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-
наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-
специално: ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно
което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия случай,
3
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но
това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира
задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството –
жалбоподател и това ,че ГФО за 2019 г., макар и със закъснение, на 25.02.2021г. е бил
заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства, макар и
отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от
наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на
нарушението по ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява
маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН– да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание. Доколкото към момента на
издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 579219-F595159/26.05.2021г. на Зам.
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Р. И. Г. ЕГН ********** с адрес гр.
****** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5