Решение по дело №497/2022 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 36
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Евелина Карагенова
Дело: 20224140100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Павликени, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евелина Карагенова
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Евелина Карагенова Гражданско дело №
20224140100497 по описа за 2022 година
ИСК ПО чл.415вр.чл.422 от ГПК
Постъпила е молба от „В и К ***” ООД гр.*** по предявени обективно съединени
искове по чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.422от ГПК за приемане за установено,че ответникът
дължи на ищеца 198.15лв. главница за ползвани услуги от 06.07.2016г-07.04.2017г и
88.18лв. мораторна лихва по три бр фактури,считано от 30 дни след падежа на всяка
фактура до 29.11.2021г за получени, но незаплатени доставки на питейна вода и
пречистване за периода, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че
въз основа на заявление от „В и К ***” ООД гр.*** е образувано Чгр.д.№ ***г на *РС и е
издадена заповед № ***г, в която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите
198.15лв. главница за ползвани услуги от 06.07.2016г-07.04.2017г и 88.18лв. мораторна
лихва по три бр фактури,считано от 30 дни след падежа на всяка фактура до 29.11.2021г за
получени, но незаплатени доставки на питейна вода и пречистване за периода, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане и 75лв. направени разноски. В исковата молба се посочва, че
ищцовото дружество осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване на
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация на територията на
област *** За отчетния преиод са приложими ОУ за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К ***, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г и
публикувани в централен ежедневник „Новинар“ бр.196/21.08.2014г и местен ежедневник
„Янтра днес“ бр.178/18.09.2014 Съгласно чл.33 от ОУ В и К операторът издава фактури за
1
количеството доставена питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни
води, а съгласно ал.2 на чл.33 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на фактуриране.Ответникът не е заплатил дължимите суми по
посочените в исковата молба 3 бр. фактури за посочения отчетен период, а именно: ***г за
отчетен период 06.07.2016г-04.08.2016г в размер на 19.97лв., №*********г за период
04.08.2016г-23.03.2017г в размер на 176.64лв. и №***г за период 23.03.2017г -07.04.2017г
общо на стойност 198.15лв. и сумата от 88.18лв. мораторна лихва за забавено плащане по
фактурите.Ищецът твърди, че ответника не е заплатил дължимите суми . Заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК. След разпореждане от съда, ищецът е предявил
установителен иск за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу длъжника.
Претендира за направени разноски по заповедното и настоящото производство.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника.Твърди,че предявените искове са процесуално допустими, но са неоснователни.
Твърди,че претенците са погасени по давност с оглед ТР№3/18.05.2012г на ВКС по
тд№3/2011г на ОСГК с оглед на което вземането на доставчиците на комунални услуги са
периодични плащания по смисъла на чл.111б „в“ от ЗЗД и спрямо тях се прилага 3 годишна
давност като наред с главното задължение се погасяват по давност и акцесорните
задължения за лихви съгласно члр.119 от ЗЗД. Твърди,че процесните фактури не са
осчетоводени, не са получени от ответника и същите не установяват задължение на
ответника. Твърди,че лист-справка за задълженията на ответника е негодно доказателство, с
което се установяват задължения, тъй като не е подписано. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове по чл.415 вр.чл.422 от ГПК вр
чл.79 от ЗЗД. Като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими. Подадено е заявление от В и по
ЧГрД№ ***г на *РС и е издадена заповед № ***г, в която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите 198.15лв. главница за ползвани услуги от 06.07.2016г-
07.04.2017г и 88.18лв. мораторна лихва по три бр фактури,считано от 30 дни след падежа на
всяка фактура до 29.11.2021г за получени, но незаплатени доставки на питейна вода и
пречистване за периода, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и 75лв. направени разноски.
Безспорно се установява, че ищцовото дружество осъществява търговска и
експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на
отпадни води и канализация на територията на област *** За отчетния преиод са
приложими ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К ***, одобрени
от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г и публикувани в централен ежедневник
„Новинар“ бр.196/21.08.2014г и местен ежедневник „Янтра днес“ бр.178/18.09.2014
Съгласно чл.33 от ОУ В и К операторът издава фактури за количеството доставена питейна
вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, а съгласно ал.2 на чл.33
2
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. Безспорно се установява, че ответникът е потребител ползващ услугите на В и
К дружеството за абонатен номер *** за обект в с.Д., община *** за периода 06.07.2016г-
07.04.2017г. Начислените суми по фактури№№ **********г не са заплатени от
ответника.Ищецът няма задължение да изпраща на потребителите фактури на хартен носител.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от заплащането на услугата в 30 дневен
срок от фактурирането., тъй като съгласно чл.33 от ОУ Ви К операторът издава ежемесечни
фактури за консумация и/ или служебно начисляване.
Ответникът е оспорва дължимостта на претендираните суми като се позовава на изтекла
погасителна давност.
Вземанията за В и К услуги са такива за периодични плащания по смисъла на чл.111б „в“
от ЗЗД, тъй като касаят повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без
да е необходимо тези плащания да са в еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията
на абоната. В този смисъл е ТР №3/18.05.2012т на ВКС, ОСГК. В случая ищцовото дружество е
потърсило вземанията си от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 05.05.2022г.
Всички задъления на ответника с падеж 30 дни след фактурирането преди подаване на
завлението с оглед възражението на ответника, са с изтекъл тригодишен давностен срок.
Подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК не прекъсва давността. Тези
суми ответникът не дължи на ищцовото дружество поради изтекла погасителна давност., както
претенцията за главница, така и претенцията за лихви.
По отговорността за разноски с оглед изхода на настоящото дело , съдът намира с оглед
изхода на делото, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани претенциите на
ищцовото дружество както за направени разноски по заповедното производство в размер на 75лв ,
така и тези по настоящото производство в размер на 675лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. Б. с ЕГН ********** ,че същата
НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация *** с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж.Д. И. В. сумите 198.15лв. главница за
ползвани услуги от 06.07.2016г-07.04.2017г и 88.18лв. мораторна лихва по три бр
фактури,считано от 30 дни след падежа на всяка фактура до 29.11.2021г за получени, но
незаплатени доставки на питейна вода и пречистване за периода, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -05.05.2022г до
окончателното изплащане ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Водоснабдяване и канализация ***със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя инж.Д. И. В. за направени разноски по
ЧГРД№ ***г на *РС и по настоящото дело като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
3

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

4