Определение по дело №1030/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.281, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл.229 и сл. от Адиминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.П.С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, против Разпореждане №1792/20.04.2023г., постановено по адм.дело №117/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, предявено от С.П.С., с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Бургас, да се постанови решение, с което да бъде предписано на затворническата администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в проведеното му лечение, да се въздържа от такива нарушения в бъдеще, както и да бъде изведен на контролни прегледи в УМБАЛ гр.Бургас, във връзка с издадена на 27.11.2022г. епикриза, за проведено болнично лечение през периода от 21.11.2022г. до 27.11.2022г. С жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че съдът не е направил задълбочен анализ на представените по делото доказателства.

Ответникът, в писмено становище, депозирано от процесуалния му представител, оспорва жалбата и моли разпореждането да бъде оставено в сила.

Съдът, като се запозна с жалбата и събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.281, ал.1 от ЗИНЗС, от лице, адресат на разпореждането, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че С.П.С. е задържан под стража в Затвора Бургас, като на 21.11.2022г. по спешност е бил хоспитализиран във Второ Хирургично отделение на УМБАЛ гр.Бургас, във връзка с язва на дванайсетопръстника, като е изписан на 27.11.2022г. с диагноза е Ulcus duodni.Melaena. В епикризата е посочено, че има право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни от хоспитализацията във ВОХ на УМБАЛ гр.Бургас, от 8,30ч. до 10,30ч., понеделник, сряда и петък, на 7-ми и 30-ти ден от изписването. В един от представените екземпляри на епикризата (л.69 от адм.дело №117/2023г.), е извършено отбелязване на 04.01.2023г. от д-р. Х., относно проведеното лечение и определената диета на лицето.

На 29.11.2022 г. С. е депозирал молба до началника на Затвора Бургас (л.46 от дело №117/2023г., която е без входящ номер), в която е направено искане за осигуряване на необходимите му лекарства, във връзка с проведеното лечение в УМБАЛ гр.Бургас. С. е представил и молба 12.01.2023г. до Медицинския център на Затвора (л.47 от делото, която също е без входящ номер), в която се сочи, че контролните прегледи не са му осигурени, независимо, че е имал нужда и ги е поискал многократно, като в молбата са изложени и твърдения във връзка с предписаните му диета и лекарства, както и относно други негови заболявания.

По делото е приложена медицинска справка от 20.03.2023г. (л.54 от делото), изготвена от м.с.Т., в която е посочено, че съгласно епикризата пациента има право на 2 контролни прегледа в рамките на 1 месец от изписването, на посочени дати, време и място на провеждането, но те нямат задължителен характер. Извършват се в случаи на усложняване на здравословното състояние, каквито С.С. не е имал.

Видно от втора медицинска справка, изготвена от същото медицинско лице на 05.04.2023г. (л.66 от делото), С. не е имал оплаквания след дехоспитализацията, като е отбелязано, че на 03.02.2023г. е проведена консултация с гастроентеролог доктор Г. в МЦ „Лайф Хоспитал“, с диагноза - камъни в злъчния мехур, без холецистит, като назначената терапия е изпълнена от МЦ на Затвора. Във връзка с тази консултация по делото са представени амбулаторен лист и рецепта за изписани лекарства (л.70-71 от делото).

С. е представил по делото писмени молби, като само първата е до медицинския център, а останалите са до началника на затвора, за които твърди, че са подадени, но на същите няма поставен входящ номер. Първата молба е с дата 21.11.2022г. (л.87 от дело №117/2023г., като тя касае искане за предоставяне на информация относно жлъчно-каменна болест. Втората молба е с дата 29.11.2022г. (л.88 от делотоq също без входящ номер), с искане да се изработят очила за сметка на затвора. Третата е наименувана жалба и е с дата 29.11.2022г. (л.89 от делото, също без входящ номер), като в нея сочи, че не счита за нормално, след излизане от болницата, в продължение на целия 28.11.2022г. при припадъци, да не бъде приет в медицинския център, с искане да се вземе справедливо решение. Четвъртата молба е с дата 21.12.2022г. (л.90 от делото, също без номер), в която сочи, че с оглед симптомите на жлъчна криза, му е наложителен преглед, с искане да бъде проведен в УМБАЛ гр.Бургас, като сочи, че молбата следва да бъде удовлетворена в светлината на жлъчно-каменна болест плюс скорошния му престои и лечение в болницата, след масиран кръвоизлив. Петата молба е с дата 27.12.2022г. (л.91 от делото) и е аналогична на молбата представена от ответника (л.75 от делото). Шестата молба е с дата 29.12.2022г. (л.92 от делото) и е аналогична на молбата представена от ответника (л.73 от делото). Седмата молба е до Административен съд Бургас и е с дата 06.02.2023г. (л.93 от делото), като с нея е представена платена държавна такса по посочено дело. Осмата молба е с дата 07.02.2023г., в която се изразява благодарност на смяната, която е била на работа на 21.11.2022г., когато С. е колабирал и е срещнал от страна на надзирателите съдействие и съпричастност. В цитираните обаче по-горе молби никъде няма отбелязване същите да са постъпили в деловодството на Затвора Бургас, респективно да са входирани.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С процесното разпореждане съдът е отхвърлил искането с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, предявено от С.П.С., с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора Бургас, да се постанови решение, с което да бъде предписано на затворническата администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в проведеното му лечение, да се въздържа от такива нарушения в бъдеще, както и да бъде изведен на контролни прегледи в УМБАЛ гр.Бургас, във връзка с издадена на 27.11.2022г. епикриза, за проведено болнично лечение през периода от 21.11.2022г. до 27.11.2022г. Съдът е приел, че на 21.11.2022г. С.С. е бил хоспитализиран по спешност във ІІ-ро ХО на УМБАЛ гр.Бургас, като 27.11.2022г. е бил изписан. Съгласно издадената му епикриза, тъй има право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни от хоспитализацията, като в допълнение е посочено, че контролните прегледи са във ВОХ на УМБАЛ гр.Бургас, от 8,30ч. до 10,30ч., понеделник, сряда и петък, на 7-ми и 30-ти ден от изписването. В епикризата е посочено, че лицето се насочва към общопрактикуващ лекар за проследяване и продължаване на лечението в амбулаторни условия, при необходимост.

Съдът е приел, че контролните прегледи, не са част от болничното лечение, като изрично е посочено, че С. има право на тези прегледи. Същевременно, след дехоспитализацията лицето е насочено към общопрактикуващ лекар, какъвто безспорно има в медицинския център към Затвора Бургас, за проследяване на лечението, а при необходимост и продължаването му в амбулаторни условия. Съдът е посочил, че тези контролни прегледи не са задължителни. След изписването от болницата С.С. ***, като за проследяването и продължаването на лечението му е насочен към общопрактикуващия лекар.

Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.135, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания и 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. В случая, не е било налице нито едно от тези условия. Единствено, в молбата от 29.11.2022г., представена от С.С., без да има данни по делото тя да е постъпила при ответника, се сочи, че не е бил приет в медицинския център през целия 28.11. при припадъци, но липсват твърдения и данни това състояние да не е било овладяно. Също така, по делото не се твърди и не установява след тази дата, която е непосредствено след изписването от лечебното заведение, да е имало други случаи, в които той да е искал да бъде приет в медицинския център и да му е отказано, като видно от представените медицински справки от 20.03.2023г. и 05.04.2023г., С.С. не е имал оплаквания, както и не е имало усложнения в здравословното му състояние.

Съдът е изложил подробни мотиви, че в случая, С.С., при условията на спешност е бил изпратен за лечение в УМБАЛ гр.Бургас на 21.11.2022г. и след изписването му на 27.11.2022г., е бил под наблюдение на общо- практикуващия лекар и другите медицински специалисти в медицинския център към Затвора Бургас, като спрямо него не се установява бездействие за предоставяне на медицински грижи и изпращане в лечебни заведения извън затвора. В този смисъл, С. е бил изпратен и в МЦ „Лайф Хоспитал“ - лечебно заведение извън Затвора Бургас, на 03.02.2023г. за консултация с гастроентеролог, във връзка с други негови оплаквания, свързани със здравословното му състояние.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл.276, ал.1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 (т. 1); извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 (т. 2).

Цитираната разпоредба регламентира превантивно средство за защита, което е с общо приложение в контекста на нечовешките условия на задържане. Това средство за защита не се ограничава до определени категории затворници, респ. може да бъде използвано от всеки задържан, включително осъдени на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, но винаги с оглед забраната по чл.3 от ЗИНЗС. В контекста на казаното, С.. разполага със субективното право да предяви искане по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС за твърдени нарушения на забраната по чл. 3, ал. 1 от с. з., което следва и от текста на разпоредбата.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Текстът на алинея втора пояснява, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Забраната по цитираната разпоредба е адресирана към съответните длъжностни лица от администрацията на затвора, вкл. към съответната областна или районна служба "Изпълнение на наказанията", поради което в производството по част шеста ЗИНЗС ищецът следва да установи с конкретни доказателства нарушение на забраната за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която обхваща различни недостатъци в условията на задържане, които не отговарят на чл.3 от ЗИНЗС. Ответникът от своя страна следва да установи правомерността на действията и бездействията и конкретно, че са спазени правилата за лечение с оглед забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

В конкретния случай решаващият състав правилно е интерпретирал фактите и е постановил съобразено с материалния закон разпореждане, позовавайки се на доказателствата по делото и характера на заболяването, по повод на което е подадено искането по чл.276 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на съда и препраща към тях, без да е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

Защитата по чл.276, ал.1 от ЗИНЗС е с общо приложение по отношение на адресатите си, тя се предоставя единствено с оглед забраната по чл.3 от ЗИНЗС, а не с оглед правомерността на конкретното действие или бездействие като цяло. В конкретния случай лицето е получило адекватно медицинско обслужване, което обективно е в състояние да подобри състоянието му. Субективната оценка на лицето по отношение на здравословното му състояние и неговата преценка за достатъчност на взетите мерки и назначено лечение не кореспондира с медицинската документация и не може да бъде направен извод за жестоко, нехуманно или унизително отношение спрямо него, само на базата на неговите субективни възприятия. Нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС се установяват чрез настъпили обективни факти, чиято оценка може да е различна за задържаното под стража лице и затворническата администрация, но при обективен анализ следва да бъдат установени конкретни действия или бездействия, които да съставляват нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение. Такива в конкретния случай не се констатират. Ето защо, доколкото в настоящото производство не се установи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС то частната жалба се явява неоснователна.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Разпоредбата на чл.250, ал.2 от ЗИНЗС предвижда, че когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд. В конкретния случай обаче такава ситуация не е налице. Не се констатира спешно състояниеq свързано със здравето на задържаното лице, което да налага спешното му преместване в лечебно заведение. Задържането под стража е мярка за процесуална принуда, която в една или друга степен ограничава правото на свободен избор на поведение на лицето, по отношение на което е наложена. За да е налице нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС следва да бъде установено такова действие, респ. бездействие на затворническата администрация, което се квалифицира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Такива действия не се установяват от обективна страна. При преценката за наличие на бездействия – такива също не са налице. На лицето са извършвани медицински прегледи и предвид установените здравословни проблеми администрацията е предприела конкретни действия, които са извършени .

Ето защо касационният съдебен състав намира, че процесното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.236 от АПК и чл.281 от ЗИНЗС, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №1792/20.04.2023г., постановено по адм. д. № 117/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: