РЕШЕНИЕ
№ 21.01.2021 г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На шести ноември, две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №5104 по описа за
2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД от
ищеца в настоящото производство – Н.Ж.Б., ЕГН- **********, с адрес ***,
срещу П.И.З., ЕГН- ********** ***, с
цена на иска – 4935.89 лв.
В
исковата молба, депозирана в съда , се твърди, че на 05.07.2007г. по време на
брака помежду им, съпрузите сключили договор за ипотечен кредит №024-215/2007 с
„Алфа Банка“ АД с цел закупуването на семейно жилище, по силата на който ищецът
станал кредитополучател, а ответницата - ипотекарен длъжник и поръчител по обезпечителната
сделка. Договорът бил за срок от 20 години, като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ Апартамент №*, находящ се на трети жилищен етаж
със ЗП от 57.78 кв.м, ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м., находящ се в гр.******,
ж.к.****, бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*. С Решение от 26.03.2009г. по гр. д.
№301/2009г. на PC - гр.Сандански бракът бил прекратен по взаимно съгласие на
съпрузите. С решението съдът утвърдил сключеното между тях споразумение по
чл.101, ал.1 от СК /отм./, уреждащо личните и имуществените им отношения за
след развода. Според една от неговите клаузи, страните се съгласили да погасяват
заедно, при равни части задълженията по договора за ипотечен кредит. Въпреки
това, ответницата П.З. отказвала да заплаща половината от дължимите месечни
погасителни вноски. Поради това обстоятелство ищецът твърди, че е бил принуден
сам да погасява цялото задължение, за да не пристъпи кредиторът към
принудително изпълнение.
Твърди се, че в периода от
01.12.2015г. до 30.12.2019г. ищецът платил общо 10 104,46 лв. Тъй като работил
в чужбина, изпращал редовно пари на майка си - Стефка Б. , която чрез пълномощно захранвала с тях
банковата му сметка, от която се извършват погашенията по кредита.
Сочи се, че видно от Договора за
ипотечен кредит №024-215/2007 ответницата П.И.З. е страна по него в качеството
на поръчител и ипотекарен длъжник, с което се задължава да отговаря солидарно
за задължението в качеството му на кредитополучател. Съгласно чл.24 от Договора
за ипотечен кредит №024-215/2007 за обезпечаване на кредита на Банката,
Кредитополучателят предоставя по т.1 - първа по ред ипотека върху недвижим
имот, описан с акт за собственост №85 т.1, рег.№ 1013, дело №74/2006г., а
именно Апартамент №*, находящ се на трети жилищен етаж със ЗП от 57.78 кв.м,
ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м., находящ се в гр.******, ж.к.****, бл.№*,
вх.*, ет.*, ап.* и по т.2 - поръчителство от П.И. Б. /З./.
В тази точка изрично било упоменато, че с подписването на договора поръчителят
се съгласява, че ще отговаря солидарно с кредитополучателя на основание чл.138
и следващите от ЗЗД.
Твърди се, че от друга страна в
споразумението по чл.101 от СК /отм./ страните по делото са сключили валидно
писмено съглашение, по силата на което ответницата е встъпила като съдлъжник в
задължението на ищеца към „Алфа Банка“ АД по договора за ипотечен кредит.
Чл.101 от ЗЗД допуска такова встъпване да стане и без съгласието на кредитора,
само по съглашение между длъжника и встъпващия. Кредиторът не може да се
противопостави на встъпването, тъй като от него той има единствено ползи, но
ако го е одобрил изрично, встъпилият в дълга не може да се освободи от
отговорност без неговото съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото трето
лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Всеки от солидарните
длъжници отговаря пред кредитора за цялото задължение и последният може да иска
изпълнение от всички или само от някои от тях. Но съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД
отношенията между солидарните длъжници за тяхната персонална отговорност в
общото задължение може да бъде уговаряна помежду им. Ако нищо не е уговорено,
те отговарят по равно. В случая в споразумението, уреждащо последиците от
прекратяването на брака, страните са сключили съглашение за встъпване в дълг,
тъй като от съдържанието му е видно, че ответницата се е съгласила да отговаря
за погасяването на кредита към самия кредитор, а не да заплаща на ищеца
половината от размера на погасителните вноски. Едновременно с това страните са
уговорили изрично, че отговорността на всеки от нас в общото задължение към
кредитора ще се носи поравно. Вън от съмнение е, че със споразумението по
чл.101 от СК /отм./ съпрузите могат да уреждат както личните, така и
имуществените ликвидационни отношения между тях след брака.
Твърди се, че по силата на
Договора за ипотечен кредит и Споразумението по чл.101 СК(отм.) може да се
направи обоснован извод, че ответницата се явява задължена да отговаря
солидарно с ищеца към кредитора „Алфа Банка“ АД за плащането на погасителните
вноски по кредита, а съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД ако някой от
солидарните длъжници плати повече от своята част, другият е длъжен да му
възстанови разликата.
Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди П.И.З., ЕГН: **********, с пост. адрес *** да заплати
на Н.Ж.Б. на основание чл.127 ал.2 ЗЗД сумата от 5052,23 лв., представляваща
половината от солидарното задължение на страните към кредитора „Алфа Банка“ АД,
произтичащо от Договор за ипотечен кредит № 024-215/2007, сключен на
05.07.2007г. между банката и ищеца, по който същият е изпълнил повече от своята
част в периода 01.12.2015г. - 30.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба - 23.12.2019г. до окончателното
погасяване на вземането.
Моли се съдът, съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал.2 от ЗЗД с връчването на препис от исковата молба на ответницата,
същата да се счита за покана за изпълнение на задължението.
Претендират се всички направени
по делото разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.Сочат
се доказателства.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват изцяло
твърденията на ищеца.
Твърди се в
отговора на исковата молба, че кредитът е лично на ищеца, а ответницата е само
поръчител.
Моли се съдът, да
задължи ищеца да представи доказателство, от което да е видно, че ответницата е поела задължение да заплаща
половината от вноските по кредита, както се твърди в исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищеца,
че със сумите по представените от него платежни документи е погасен процесния
кредит. Тези суми ищецът изпращал на майка си Стефка Б. , за да погасява други негови задължения, в
това число и издръжката на дъщеря им. Моли се съдът да задължи ищеца да
представи доказателства, от които да е видно, че тези суми действително са
внесени по кредита.
В проведеното на 06.11.2020г.
открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК изменение в размера на предявеният иск, като същият следва да се счита
предявен за сумата от 4935.89лв., равняваща се на 2523.68 евро, вместо
предявеният с исковата молба размер от
5052.23лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна, следното:
От приетия по делото Договор за ипотечен кредит
№024-215/2007 от 05.07.2007г., се установява, е същият е бил сключен между „Алфа Банка“АД, със седалище и адрес на
управление в Р. Гърция , от една страна, и Н.Ж.Б., ЕГН- **********, с адрес ***
/Кредитополучател/ и П.И. Б. /З./,
ЕГН- **********- „поръчител“ и
„ипотекарен длъжник“. По силата на сключеният договор, банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 16 000.00 евро, а
кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатият кредит в срок от 20 години, на 240 анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва.
Съгласно чл.24 от Договор за
ипотечен кредит №024-215/2007 от 05.07.2007г., за обезпечаване на вземанията на
Банката, Кредитополучателят предоставя по т.1 - първа по ред ипотека върху
недвижим имот, описан с акт за собственост №85 т.1, рег.№ 1013, дело
№74/2006г., а именно Апартамент №*, находящ се на трети жилищен етаж със ЗП от
57.78 кв.м, ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м., находящ се в гр.******,
ж.к.****, бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*; и по
т.2 - поръчителство от П.И. Б. /З./, ЕГН- **********. С подписването на
договора, поръчителят Б. се съгласила, че ще отговаря, в качеството си
на поръчител, солидарно и неограничено с
кредитополучателя на основание чл.138 и следващите от ЗЗД, за всички
последици от неизпълнение задълженията
на кредитополучателя към банката, произтичащи от този договор.
Съпрузите сключили процесният договор
за ипотечен кредит №024-215/2007 с „Алфа Банка“ АД с цел закупуването на
семейно жилище, по силата на който ищецът станал кредитополучател, а
ответницата - ипотекарен длъжник и поръчител по обезпечителната сделка.
Договорът бил за срок от 20 години, като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ Апартамент №*, находящ се на трети жилищен етаж
със ЗП от 57.78 кв.м, ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м., находящ се в гр.******,
ж.к.****, бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*. Към подадената искова молба е приложен и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 05.07.2007г., от който е видно, че Б. и Б. учредили в полза на кредитора договорна
ипотека върху гореописаният съсобствен недвижим имот, придобит на основание
покупко-продажба.
Не се спори
между страните по делото, че с влязло в
сила съдебно Решение №505 от 27.03.2009г., постановено по гр. д. №301/2009г. на
PC - гр.Сандански /приложено по настоящото дело/, бракът между Н.Ж.Б., ЕГН- ********** и П.И.З., ЕГН- ********** бил прекратен по
взаимно съгласие на съпрузите. С решението за прекратяване на брака, съдът
утвърдил сключеното между тях споразумение по чл.101, ал.1 от СК /отм./,
уреждащо личните и имуществените им отношения за след развода.С постигнатото помежду
им споразумение, страните се съгласили да погасяват заедно, при равни части
задълженията по договора за ипотечен кредит №024-215/2007 от 05.07.2007г.,
сключен с „Алфа Банка“АД. Със съдебното
решение било постановено недвижимият имот, придобит по време на брака между
страните и представляващ семейно жилище, а именно - Апартамент №*, находящ се
на трети жилищен етаж със ЗП от 57.78 кв.м, ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м.,
находящ се в гр.******, ж.к.****, бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*, да остане в съсобственост
на страните и да им бъде предоставен за общо ползване. По отношение на двата
кредита: ипотечен кредит №024-215/2007
от 05.07.2007г. и потребителски кредит №FL405927/2008г., страните се
споразумели да бъдат погасявани и от двамата съпрузи, като всеки едни от тях
следвало да заплаща по 50% от дължимите вноски по описаните кредити.
В хода
на производството по настоящото дело са били изискани и приложени материалите
по гр.дело №479/2016г. по описа на РС- Пазарджик, образувано и водено по предявен
от Н.Ж.Б., ЕГН- **********, с адрес ***, срещу
П.И.З., ЕГН- ********** ***, иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД.
По горецитираното дело, съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно Решение
№772 от 25.10.2016г., с което е осъдил ответника П.И.З., ЕГН ********** ***, да
заплати на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД на ищеца Н.Ж.Б., ЕГН ********** ***
сумата от 6483,74 лева, представляваща половината от солидарното задължение на
страните към кредитора „Алфа Банк“ АД, произтичащо от договор за ипотечен
кредит, сключен на 05.07.2007г. между банката и ищеца, по който ищецът е
изпълнил повече от своята част в периода 06.10.2010г. – 11.11.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 27.11.2015г.
до окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлил предявеният иск за
разликата над 6483,74лв. до предявения размер от 8335лв.
По делото е
била изслушана съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението по
която, през периода 01.12.2015г. – 30.12.2019г. , по сметката са били внесени
общо 5283.84 евро, равняващи се на
сумата от 10 357.97лв. В банковите документи, като основание „вноска по
кредит/погасяване на кредит“ е вписано за внесени суми в размер на 2571.88
евро, равни на 5040.91 лв. От представеното допълнение към заключението,
изготвено от вещото лице, се установява, че след първата представена вносна
бележка от 07.12.2015г. до
31.12.2019г. са били погасени следните
дължими по договора за кредит суми -
3272.63 евро – главници; 1563.03 евро- лихви; 60.50 евро- годишни такси за
управление на кредита и 151.21 евро- подновяване на ипотека и застраховки на
ипотекирано имущество.
В
качеството си на свидетел по делото е била разпитана С. З. Б. /майка на ищеца/,
съгласно показанията на която, изтегленият кредит /Договор за ипотечен кредит №024-215/2007
от 05.07.2007г./ от „Алфа Банк“ АД в
размер на 16 000.00 евро бил необходим на съпрузите, тъй като последните
желаели да си закупят жилище в гр. Сандански, но не разполагали с всички
необходими им средства за това. Преди усвояването на кредита, съпрузите
постигнали съгласие помежду си да погасяват вноските по кредита заедно. След
прекратяване на гражданският брак, единствено ищецът Б. изплащал кредита редовно, като за целта изпращал всеки месец от чужбина пари /200.00лв./ на своята майка /св. Б. / , за да може последната да погасява тези задължения.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск е с
правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответника П.И.З., ЕГН- ********** да заплати на ищеца Н.Ж.Б., ЕГН- ********** сумата
от 4935.89лв., равняваща се на 2523.68 евро, представляваща половината от едно
солидарно задължение на страните по делото към кредитора „Алфа Банк“ АД,
произтичащо от договор за ипотечен кредит №024-215 от 05.07.2007г., което
ищецът е погасил еднолично в периода 01.12.2015г. - 30.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 23.12.2019г.
до окончателното погасяване на вземането
По допустимостта на предявеният иск - Предявеният иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД, е
допустим, като е налице правен интерес от предявяването на иска. Същият е
предявен от солидарен длъжник, който твърди, че е изпълнил повече от своята
част, срещу друг съдлъжник и с него ищецът цели да получи разликата за
платеното в повече.
По основателността на предявеният иск: разгледан по
същество, искът се явява основателен. За успешното провеждане на предявения
главен иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция – че по време на брака между
страните е бил сключен договор за ипотечен кредит №024-215/2007 от 05.07.2007г.
с „Алфа Банк“ АД, както и че сумата по този кредит е използвана за
закупуване на семейното жилище по време на брака; прекратяването на
гражданският брак между страните с влязло в сила съдебно решение, както и
обстоятелството, че след развода единствено ищецът е погасявал задълженията по
кредита, както и да докаже размера на погасената от него част от кредита. В
тежест на ответника е да докаже положителните факти, които погасяват, изключват
или унищожават спорното право, включително и да докаже кога и какви суми е
погасявал по кредита.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че Договор за ипотечен кредит №024-215/2007.,
е бил сключен на 05.07.2007г. между „Алфа Банка“АД и Н.Ж.Б., ЕГН- **********, с адрес ***
/Кредитополучател/ и П.И. Б. /З./,
ЕГН- **********- „поръчител“ и
„ипотекарен длъжник“- т.е по време на брака между съпрузите, тъй като
бракът им е бил прекратен с влязло в сила съдебно Решение №505 от 27.03.2009г.,
постановено по гр. д. №301/2009г. на PC - гр.Сандански. Установява се също
така, че ищецът е изтеглил ипотечен кредит от „Алфа Банк“ АД в размер на 16 000
евро, с който всъщност е бил погасен предходен кредит на ищеца в друга банка,
изтеглен през 2006г. за закупуването на семейното им жилище – апартамент в
гр.Сандански. Безспорно е и това, че като съсобственик на апартамента
ответницата е учредила ипотека върху него за обезпечаване вземането на банката.
Същата има качеството и на поръчител по кредита.
От приложеното към исковата молба
съдебно решение, постановено по гр.д. №301/2009г. на РС-Сандански е видно, че
на 26.03.2009г. бракът между страните е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие и е било утвърдено споразумението на съпрузите по чл.101 от СК /отм./.
Въпросното споразумение по чл.101 от СК е било подписано лично и доброволно от
ответницата З.. Самото споразумение носи дата 12.03.2009г. и съдържа съгласието
на страните всяка от тях да заплаща по 50% от дължимите месечни вноски за
погасяването на два броя кредити, единият от които е процесният ипотечен кредит
от „Алфа Банк“ АД, което съгласие впоследствие е било обективирано и в
постановеното от РС- Сандански влязло в сила съдебно Решение №505 от 27.03.2009г.
по гр. д. №301/2009г. на PC - гр.Сандански, с което гражданският брак между
страните е бил прекратен.
Съгласно чл. 121 ЗЗД, солидарност
между двама или повече длъжници възниква в определените от закон случаи или
когато е уговорена. Съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД, когато не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно. Съгласно ал. 2 всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. В конкретния случай, солидарната отговорност между страните във
връзка с погасяване на кредита, не произтича от самия договор, доколкото
ответника З. не участва като кредитополучател по този договор. Но от приетите
по делото писмени доказателства следва
да се приеме, че в постигнатото помежду им
споразумение по чл.101 от СК /отм./, съпрузите са сключили валидно
писмено съглашение, по силата на което ответницата е встъпила като съдлъжник в
задължението на ищеца към „Алфа Банк“ АД по договора за ипотечен кредит. Както
правилно се посочва от ищцовата страна, разпоредбата на чл.101 от ЗЗД допуска
такова встъпване да стане и без съгласието на кредитора, единствено по съглашение между длъжника и встъпващия.
Кредиторът не може да се противопостави на встъпването, тъй като от него той
има единствено ползи, но ако го е одобрил изрично, встъпилият в дълга не може
да се освободи от отговорност без неговото съгласие. Първоначалният длъжник и
встъпилото трето лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Съгласно разпоредбата чл.127, ал.1 от ЗЗД отношенията между солидарните
длъжници за тяхната персонална отговорност в общото задължение може да бъде
уговаряна помежду им. Ако нищо не е уговорено, те отговарят по равно. В случая
в споразумението, уреждащо последиците от прекратяването на брака, страните са постигнали
съгласие за встъпване в дълг, тъй като от съдържанието му е видно, че
ответницата се е съгласила да отговаря за погасяването на кредита към самия
кредитор, а не да заплаща на ищеца половината от размера на погасителните
вноски. Едновременно с това страните са уговорили изрично, че отговорността на
всеки от тях в общото задължение към кредитора ще се носи поравно. С постигнатото
помежду им споразумение по чл.101 от СК /отм./, съпрузите могат да уредят както
личните, така и имуществените отношения помежду им след прекратяване на брака.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователно поддържаното от ответника
възражение за неоснователност на исковата претенция, поради обстоятелството, че
кредитът бил лично на ищеца Б., който го бил изтеглил. Видно от приетите по
делото писмени доказателства, с постигнатото помежду им споразумение, страните са
се съгласили да погасяват заедно, при равни части задълженията по договора за
ипотечен кредит №024-215/2007 от 05.07.2007г., сключен с „Алфа Банка“АД. Със съдебното решение било
постановено недвижимият имот, придобит по време на брака между страните и
представляващ семейно жилище, а именно - Апартамент №*, находящ се на трети
жилищен етаж със ЗП от 57.78 кв.м, ведно с мазе със ЗС от 2,67 кв.м., находящ
се в гр.******, ж.к.****, бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*, да остане в съсобственост на
страните и да им бъде предоставен за общо ползване. По отношение на двата
кредита: ипотечен кредит №024-215/2007
от 05.07.2007г. и потребителски кредит №FL405927/2008г., страните се
споразумели да бъдат погасявани и от двамата съпрузи, като всеки едни от тях
следвало да заплаща по 50% от дължимите вноски по описаните кредити. Предвид
изложеното, възражението на ответницата по главния иск, че ищецът следва да
понесе изцяло задължението по Договора за ипотечен кредит №024-215/2007г., е
неоснователно. Всеки от солидарните длъжници отговаря пред кредитора за цялото
задължение и последният може да иска изпълнение от всички или само от някои от
тях.
От
представените с исковата молба и приложени по делото 49 бр. вносни бележки се установява, че през
процесният времеви период 01.12.2015г. – 30.12.2019г. в сметката му са били
внесени определени суми, за които се твърди,че са послужили за погасяването на
кредита. В тази насока, съдът е допуснал изслушването на съдебно-икономическа
експертиза, според заключението на която, през периода 01.12.2015г. –
30.12.2019г. по сметката са били внесени
общо 5283.84 евро, равняващи се на
сумата от 10 357.97лв. В банковите документи, като основание „вноска по
кредит/погасяване на кредит“ е вписано за внесени суми в размер на 2571.88
евро, равни на 5040.91 лв. От представеното допълнение към заключението,
изготвено от вещото лице, се установява, че след първата представена вносна
бележка от 07.12.2015г. до
31.12.2019г. са били погасени следните
дължими по договора за кредит суми - 3272.63
евро – главници; 1563.03 евро- лихви; 60.50 евро- годишни такси за управление
на кредита и 151.21 евро- подновяване на ипотека и застраховки на ипотекирано
имущество.
Заключението
на съдебно-икономическата експертиза потвърждава отразеното в представените 49
бр. вносни бележки, поради което тяхното съдържание следва да се приеме за
достоверно, а оспорването му от страна на ответника следва да се отхвърли като
неоснователно.
Като вносител във въпросните
вносни бележки е посочена С. З. Б. ,
която е била разпитана в качеството си на свидетел в хода на производството.В
депозираните пред съда показания, същата е посочила, че е била упълномощена от
ищеца да захранва от негово име банковата му сметка с пари, които той й
изпращал от чужбина. От показанията на свидетеля се установява, че след
прекратяване на гражданският брак, единствено ищецът Б. изплащал кредита редовно, като за целта изпращал всеки месец от чужбина пари /200.00лв./ на своята майка /св. Б. / , за да може последната да погасява тези задължения. От ответната страна
не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които би могло да се направи
обоснован извод за различен произход на средствата от заявения, поради което
следва да се приеме, че погашенията по ипотечния кредит в периода 01.12.2015г.
– 30.12.2019г. са правени със средства на ищеца.
При това положение следва да се
приеме, че с постигнатото помежду им и подписано лично от тях споразумението по
чл.101 от СК /отм./, съпрузите са съгласували волята си по отношение начина на погасяване на паричните задължения
към кредитора „Алфа Банк“ АД, установяващ солидарност при равни квоти помежду
им, като страните продължават да са обвързани от клаузите на споразумението по
чл.101 от СК /отм./
С оглед
събраните доказателства, вкл. приетата и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, следва да се приеме, че в периода 01.12.2015г.
– 30.12.2019г. ищецът сам е погасил част от задълженията на солидарните длъжници към „Алфа Банк“ АД, поради което исковата му претенция се явява изцяло основателна и следва да се уважи като такава
до размера, претендиран от ищцовата страна. Съгласно експертното заключение,
което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено, в банковите
документи, като основание „вноска по кредит/погасяване на кредит“ е вписано за
внесени суми в размер на 2571.88 евро, равни на 5040.91 лв. От представеното
допълнение към заключението, изготвено от вещото лице, се установява, че след
първата представена вносна бележка от 07.12.2015г. до 31.12.2019г. са били погасени следните дължими по договора
за кредит суми - 3272.63 евро –
главници; 1563.03 евро- лихви; 60.50 евро- годишни такси за управление на
кредита и 151.21 евро- подновяване на ипотека и застраховки на ипотекирано
имущество. Анализът на приетите по
делото писмени и гласни доказателства води до извода,че със сумите по
представените от ищеца платежни документи е бил погасяван именно процесният
кредит, а не други задължения на ищеца, както твърди ответницата З., поради
което направеното от нея възражение в тази насока се явява неоснователно.
С подаването на исковата молба и
връчването на препис от нея на ответницата, последната е изпадвала в забава,
тъй като същата има качеството на покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Тъй
като се касае до неизпълнение на парично
задължение, то обезщетението за забава е по чл.86 от ЗЗД. Затова на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху размера на уважената претенция от
предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските - при този изход на делото
- уважаването на исковите претенции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото
производство, които се претендират- заплатена държавна такса в размер на 203.00лв.,
300.00лв. депозит за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 600.00лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.И.З., ЕГН- ********** *** да заплати на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД
на ищеца Н.Ж.Б., ЕГН- **********, с
адрес ***, сумата от 4935.89лв. /четири
хиляди деветстотин тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, равняваща
се на 2523.68 евро, представляваща половината от солидарното задължение на
страните към кредитора „Алфа Банк“ АД, произтичащо от Договор за ипотечен
кредит №024-215/2007, сключен на
05.07.2007г. между банката и ищеца, по който ищецът Н.Ж.Б., ЕГН- **********
е изпълнил повече от своята част в
периода 01.12.2015г. – 30.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното погасяване на
вземането
ОСЪЖДА П.И.З., ЕГН- ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Ж.Б., ЕГН- **********,
с адрес ***, сторените съдебно-деловодни разноски по производството в общ размер на 1103.00лв. / хиляда
сто и три лева/, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: