№ 14240
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110164199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило срещу „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6931,82 лева,
представляваща непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по повод щети върху лекотоварен автомобил „Н.Н.“ с ДК № *** СА,
настъпили при събитие от 10.03.2018г. на контролно - пропусквателен пункт на „Предна
оперативна база - Ново село“, при което събитие служител на Регионална служба „Военна полиция“
по непредпазливост е задействал бариера при преминаването на автомобила, като към датата на
събитието автомобилът е бил обект на сключена при ищеца застраховка „Каско и злополуки“ №
********** със срок на валидност 01.03.2018 г. - 28.02.2019г. и спрямо виновното лице е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна лихва от
01.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и за сумата 2151,76 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за период от 31.05.2020г. до 31.05.2023г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30002/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 10.03.2018г. около 16:30ч. на контролно – пропускателен пункт на
„Предна оперативна база – Ново село“ при изпълнение на служебни функции по осъществяване на
охрана на контролно – пропускателен пункт служител на РС „Военна полиция“ – М. К., по
непредпазливост задействал предпазно съоръжение, включващо земна бариера, в момент, в който е
преминавал лекотоварен автомобил „Н.Н.“ с ДК № *** СА, влизащ в базата във връзка с
извършвани ремонтни дейности, като част от колона от три автомобила. След задействане на
предпазното съоръжение лекотоварният автомобил бил оттласкан от вдигащата се бариера и на
същия били нанесени щети. Към датата на инцидента посоченият автомобил бил обект на сключен
при ищеца договор по застраховка „каско“. На 14.02.2019г. по повод щетите от събитието ищецът
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 14325,24 лева, включващо стойност на
ремонтно – възстановителните разходи (14079,44 лева), разноски за пътна помощ (230,80 лева) и
ликвидационни разноски (15 лева). Към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на служителя на РС „Военна полиция“ – М. К., било ответното дружество. С писмо –
покана, получено на 22.03.2019г., ответникът бил поканен да плати регресно вземане по повод
1
процесното събитие. Било извършено само частично погасяване на вземането в размер на 7162,62
лева. Остатъкът от дължимото плащане останал непогасен.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че с извънсъдебно погасената сума от 7162,62 лева е
покрит действителният размер на щетите от процесното събитие. Позовава се на обстоятелството,
че мястото, на което е настъпило произшествието, е КПП – 2, което свързва административно –
битовата част на Предна оперативна база (ПОБ) – Ново село с полигона. Част от специфичните
задължения на дежурния на КПП на ПОБ било в охранявания обект да не допускат лица и
автомобили без право на достъп. Уреденият автомобил не бил включен в предварително одобрения
списък за автомобили, чийто достъп до базата е одобрен, и старшина М. К. изпълнил задълженията
си по длъжностна характеристика. Освен това преди земната бариера бил поставен знак А39
„Внимание! Други опасности“ с обяснение „Предупреждение активна бариера напред“, както и
светофарна уредба, която излъчвала червена светлина при вдигнати предпазни съоръжения, а през
останалото време излъчвала мигаща жълта светлина, която предполагала, че водачите следвало да
преминат с повишено внимание. Отделно от това имало поставен и знак „Спри ! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и знак B26 “Забранено е движението със скорост, по – висока
от ограниченията – 30 км/ч“. В хода на образуваното наказателно производство било установено,
че водачът на увредения автомобил се e движел с несъобразена с пътните условия скорост и при
наближаване на КПП не съобразил своите действия с постоянно мигащата жълта светлина, която е
следвало да заостри вниманието му. При това ответникът възразява, е водачът на увредения
автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите, което обстоятелство
ответникът отчел при определяне на подлежащата на възстановяване сума на ищеца. Отделно от
това поддържа, че изплатеният размер на обезщетението е завишен спрямо действителния размер
на щетите.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на твърдяното събитие са настъпили щети върху
автомобил, предмет на сключен при него договор за имуществено застраховане, в резултат на
противоправно поведение на лице, спрямо което има сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, че в изпълнение на задълженията си по договора за имуществено
застраховане ищецът е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер, както и
действителния размер на щетите към датата на събитието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството, че водачът на МПС „Н.Н.“ с ДК № *** СА се е движел с несъобразена скорост и
не е съобразил поведението си с пътните знаци и с мигащата жълта светлина на светофарната
уредба на съоръжението (земна бариера), която следвало да заостри вниманието му.
Съдът приема за установено, че на 10.03.2018г. през контролно – пропускателен пункт на
Предна оперативна база (ПОБ) – Ново село - КПП – 2, което осъществява връзка между
административно – битовата част на ПОБ – Ново село и полигона, е настъпило пътнотранспортно
произшествие. Достъпът до базата бил ограничен чрез монтирани 2 бр. подвижни предпазни
съоръжения (земна бариера) на пункта, които били постоянно вдигнати. За осъществяване на
достъп на автомобил до базата служителят на контролно – пропусквателния пункт следвало да
спусне предпазните съоръжения чрез натискане на пусков бутон и след преминаването на
автомобил отново да задейства вдигане на съоръженията чрез пулта за управление. Около 16:30ч.
от полигона един след друг, движейки се на дистанция, приближили товарен автомобил, натоварен
с чакъл, и след него лекотоварен автомобил „Н.Н.“ с рег. № *** СА. При приближаването на
движещия се напред товарен автомобил старшина М. К. – служител на РС – Военна полиция, който
бил в будката на КПП – 2 и отговарял за пропускането на пътни превозни средства в базата,
задействал спускане на подвижните предпазни съоръжения (тип „земна бариера“) за преминаване
на товарния автомобил. След преминаване на товарния автомобил старшина М. К. отново
задействал предпазните съоръжения, този път - за тяхното вдигане. В същия момент забелязал, че
оттам минава и друг автомобил – лектоварния автомобил „Н.Н.“, който преминал зоната на
вертикални повдигащи бариери (предпазното съоръжение), докато все още били спуснати. Когато
2
забелязал това, старшина М. К. задействал сваляне на предпазните съоръжения, но в същия момент
лекотоварният автомобил вече бил подвигнат от земните предпазни съоръжения (земна бариера),
вследствие на което бил оттласкан към земята и на автомобила били нанесени поражения.
Така описаният механизъм за настъпване на произшествието се установява от показанията на
разпитаните свидетели – М. К. и свидетелят П. К. (водачът на лекотоварния автомобил „Н.Н.“).
Свидетелят М. К. съобщава, че към 10.03.2018г. е бил служител във Военна полиция. Спомня
си за ПТП в района на Ново село. Тогава бил командирован от гр. Пловдив към Регионална служба
полиция – Сливен с оглед охраняване на американска база в с. Ново село. В същия ден бил
разпределен на работа на КПП – 2. Съобразно пропусквателния режим на пункта право да
преминават оттам имали само военни автомобили, не и цивилни коли. На входа имало поставена
статична бариера, която се намирала в земята. Тя била постоянно вдигната и за да се осигури
преминаването на автомобил, свидетелят като охраняващ района трябвало да задейства спускането
й. Бариерата се намирала на входа на базата, на разстояние около 50 – 60 м от мястото, до което
свидетелят стоял на пост. Преди входа от външната страна на базата имало светофар и знак „Стоп“.
За конкретния инцидент свидетелят съобщава, че работещ във военната база служител, управляващ
автомобил марка „Н.“, бил излезнал извън базата. Извън същата била разположена строителна
техника – камиони, багери, защото в базата в същия ден се извършвал ремонт. Водачът на л.а. „Н.“
му се обадил, че ще излезне от базата, за да предупреди шофьорите на камиона, че товарят
последния курс и да се прибират. В този момент бариерата била вдигната, като свидетелят я
спуснал, за да може водачът на МПС „Н.“ да излезе извън базата. След това един камион навлезнал
в базата, за което свидетелят спуснал бариерата. На около 10 метра след това водачът на товарния
автомобил рязко подал газ, образувал се облак от прах, вследствие на което свидетелят загубил
видимост към входа на базата. Малко след това свидетелят вдигнал бариерата, която се намирала на
входа. Специфичното при работния режим на бариерата било, че при задействането й – за вдигане
или за сваляне, този процес не можело да бъде спрян ръчно на друго ниво, докато процесът не
завърши докрай. Впоследствие свидетелят разбрал, че е настъпил инцидент при навлизане в базата
на автомобил „Н.“, който преди това бил напуснал базата. Водачът на същия автомобил се движел
след товарния автомобил и се е опитал отново да се върне в базата и да премине след камиона през
бариерата. След като активирал вдигането на бариерата, свидетелят забелязал петно в далечината и
веднага реагирал – натиснал копчето от пулта с цел бариерата да се свали, но този процес бил
необратим. Свидетелят не възприел самия инцидент – повдигането на автомобила „Н.“ от
бариерата, заради намалената видимост. От водача на този автомобил впоследствие разбрал, че
същият се е намирал в предната си част върху вдигащата се бариера. Имало нанесени щети върху
автомобила - спукан радиатор, спукано предно стъкло, както и изтичане на течност –масло,
антифриз или друго. Вследствие на произшествието водачът на автомобила получил нараняване в
гърдите, а пътникът до него ударил главата си в предното стъкло. Автомобилът „Н.“ бил цивилна
кола, като свидетелят не знае дали този автомобил е бил включен в предварително утвърдения от
командира на базата списък за лицата, които имат право да преминат през КПП – 2. Свидетелят
посочва, че водачът на автомобила „Н.“ е бил свързан с фирмата, която извършвала ремонтни
дейности във връзка с поддръжка на военната база. Този автомобил вече е бил допуснат да навлезе
в базата, като свидетелят не може да каже дали той е имал право на достъп до базата. Свидетелят е
категоричен, че от външната страна на влизане в базата има поставен знак „Стоп“ и светофар,
чиито светлини са обвързани с това дали бариерата е вдигната или спусната. Когато бариерата е
спусната, светлинният сигнал е зелен, а когато е вдигната – червен.
Свидетелят П. К. съобщава, че е претърпял ПТП през пролетта на 2018г. при управление на
служебен автомобил „Н.Н.“. Инцидентът настъпил при преминаване през бариери, които
автоматично се управлявали при влизане в базата на Ново село от служител на Военна полиция.
Свидетелят шофирал зад тежкотоварна техника. Този автомобил бил ангажиран по повод
извършване на ремонт на пътищата по проект за изграждане на пътната инфраструктура на базата
на Ново село. Свидетелят ескортирал техника на подизпълнителя. Инцидентът възникнал при
влизане в базата. По някаква причина служителят на пункта за управление задействал вдигането на
бариерата, която тежала около 60 тона. При преминаване през бариерата автомобилът бил
оттласнат от същата и след това се ударил в земята, вследствие на което бил увреден. Свидетелят
посочва, че не е видял бариерата, която била в земята и вдигането й било активирано от пулт,
3
разположен в будка след входа на базата, от страна на служител на Военна полиция, охраняващ
базата. Бариерата била противотанкова, метална, вградена в бетон. Свидетелят не дава сведения
дали на входа е имало предупреждение „Активна бариера напред“. Посочва, че се е движил със
скорост около 15 – 20 км/час, като развиване на по – висока скорост било невъзможно поради
движещата се пред него тежкотоварна техника. Свидетелят посочва, че не е видял на мястото да е
бил поставен знак „Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, нито знак В26
„Забранено е движението със скорост, по – висока от ограниченията – 30 км/час“. Посочва, че към
датата на процесния инцидент е имал постоянен достъп до базата, като не може с категоричност да
посочи дали е имал право на достъп за конкретния вход, на който е настъпил инцидентът. Бил
запознат, че по принцип през КПП - 2 се допускала само военна техника, пеши подразделения и
тежки извънгабаритни товари, но неговата работа била свързана с това да ескортира
тежкотоварната строителна техника. Не било допустимо да ескортира верижен багер, минавайки
през друг пропускателен пункт, защото щяла да бъде наранена инфраструктурата. Посочва, че
много пъти е минавал през същия пропускателен пункт, което е било необходимо за извършване на
строителна работа и било изисквано разрешение от управлението на базата за това.
Във връзка с процесния инцидент е било образувано досъдебно производство, което е
приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. №
177/2018г. по ДП № 16- РП/2018г. по описа на ВОП – Сливен, от 02.10.2018г. (л.27 и сл.). В същото
е прието, че старшина М. К. не е извършил престъпление от общ характер, тъй като деянието не е
извършено умишлено.
Предвид описания по - горе механизъм на събитието съдът приема, че М. К. – военнослужещ
при РС – Военна полиция, при изпълнение на служебните си задължения да контролира достъпа до
КПП – 2 на база в с. Ново село, противоправно е задействал вдигането на земната бариера,
осигуряваща достъп до базата, в момент, в който върху същата е преминавал лекотоварен
автомобил МПС „Н.Н.“ с ДК № *** СА и с това е причинил щети върху автомобила. Деянието му
представлява деликт – чл.45 ЗЗД. Не се установяват обстоятелства, от които да се приеме, че
презумпцията за вина е оборена – чл.45, ал.2 ЗЗД, поради което съдът приема, че деянието е
виновно извършено.
Няма спор по делото, а и от приетите доказателства се установява, че към датата на събитието
„Н.Н.“ с ДК № *** СА е бил обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“,
обективиран в комбинирана застрахователна полица № ********** за застраховки „каско" и
"злополука“.
Не е спорно също така, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на
събитието застраховател по риска „Гражданската отговорност“ на М. К. в качеството му на
военнослужещ при Служба „Военна полиция“ е бил ответникът въз основа на застрахователен
договор, обективиран в застрахователна полица № 1306180036335.
Няма спор по делото, че по повод процесния инцидент при ищеца е образувана щета №
26018030101212. На 14.02.2019г. по повод заведената щета ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 14310,24 лева (платежно нареждане – л.32 от делото), от която стойност
на ремонтно – възстановителните работи - 14079,44 лева и разходи за пътна помощ – 230,80 лева.
Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че съгласно споразумение по разсрочено
плащане на регресни претенции от 03.10.2019г. между ищеца и ответника и Приложение № 2.8 от
същото по процесната щета ответникът е извършил погасяване в размер на 7162,62 лева (позиция
№ 78) при пълен размер на извънсъдебната претенция от 14325,24 лева с включени ликвидационни
разноски от 15 лева.
Спорният по делото въпрос е дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача на увредения автомобил. От показанията на св. М. К. (военнослужещ при Служба
„Военна полиция“, който е охранявал базата на КПП – 2 при с. Ново село и се е намирал на пулта за
вдигане/спускане на бариерата, чрез която се е осъществявал достъп до базата), които се
кредитират от съда, се установява, че на входа на базата е имало поставен знак „Спри ! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Наличието на такъв знак се установява и от протокола за
оглед на местопроизшествието от 10.03.2018г., приобщен към досъдебното производство № 16 –
РП/2018г. по описа на ВОП - Сливен, приложено по делото. Протоколът за оглед на мястото на
4
произшествието е официален свидетелстващ документ (чл.179, ал.1 ГПК) и се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила, която в случая не е опровергана – в този смисъл е решение № 18 от
8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г. о., ГК. В протокола за оглед на
местопроизшествието е описано още, че по пътя в посока към базата на 40 м. от входа, вдясно на
банкета е бил поставен предупредителен знак с текст на български език „Предупреждение активна
бариера напред“. Отделно от това в писмо от Регионална служба „Полиция“ с рег.№ С –
2569/25.04.2019Г. (л.99 от делото) е посочено, че на около 20 м. пред КПП – 2 има поставен знак
А39 „Внимание! Други опасности“ с пояснение „Предупреждение активна бариера напред“. В
писмото е посочено още, че при навлизане в района на КПП – 2 е поставен светофар, знак Б2 „Спри
! Пропусни движещите се по път с предимство!“ и знак В26 „Забранено е движението със скорост,
по – висока от ограниченията – 30 км/час.“ При така събраните доказателства съдът намира, че
посочената сигнализация чрез пътни знаци и светофарна уредба е била налична при възникване на
процесния инцидент.
В конкретния случай през спуснатата бариера, осигуряващ достъп до база, първо е
преминал товарен автомобил. Движещият се зад него водач на лекотоварен автомобил „Н.Н.“ е
следвало да спре на знак „Стоп“, за да се увери, че ще бъде своевременно ще възприет от
служителя на контролно – пропусквателния пункт, и че преминаването му през бариерата ще бъде
безопасно. Поставеният на входа на базата преди предпазните съоръжения знак Б2 „Стоп“ - „Спри !
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ обезпечава безопасно преминаване през
бариерата. Спирането в подчинение на поставения знак „Б2“ осигурява достатъчно време за
реакция на водача при преминаването през бариерата, като предпоставя и преминаване с ниска
скорост при ново потегляне, така че при евентуално вдигане на земната бариера, преграждащо
достъпа, водачът да може да е реагира чрез спиране преди бариерата. От показанията на
свидетелите, вкл. и от водача на автомобила – П. К., се установява, че същият вече е осъществявал
достъп до базата и е бил наясно с пропусквателния режим, осигуряван чрез земна бариера. Отделно
от това се установи, че преди входа на базата е бил поставен предупредителен знак
„Предупреждение активна бариера напред“. При това водачът на автомобила е следвало да бъде
внимателен и предпазлив при преминаването през мястото на спусната бариера. Следвало е да
съобрази и обстоятелството, че се движи след тежкотоварен автомобил, който ограничава
видимостта към лекия автомобил от страна на служителя, задвижващ пулта за управление на
предпазните съоръжения.
Съдът намира за неоснователно възражението, че водачът се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост, доколкото по негови сведения е управлявал автомобила с около 15 – 20
км/час при въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 30 км/час. Констатацията в
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство относно движение
на автомобила с несъобразена скорост не е обвързваща за настоящия съд – арг. от противното на
чл.300 ГПК.
Ирелевантен е въпросът дали процесният автомобил е бил включен в утвърден списък за
достъп до базата или на друго основание достъпът му е бил разрешен. В случая процесният
инцидент е предизвикан не поради това, че служителят на военна полиция, който борави с
пропусквателния пулт, е приел, че автомобилът не разполага с оторизиран достъп до базата.
Напротив, свидетелят К. съобщи, че автомобилът вече е бил с осигурен достъп до базата и
инцидентът е настъпил при повторното му навлизане в базата. Причина за инцидента се е състояла
в това, че поради намалена видимост (образуван облак прах от движението на товарния автомобил
върху настилката) лекотоварният автомобил не е бил своевременно възприет от служителя на
военна полиция. При това в случая въпросът за правото на достъп е ирелевантен, след като този
въпрос е извън обстоятелствата, свързани с причините за инцидента.
При описаните по – горе обстоятелства съдът намира, че водачът на уведения автомобил е
допринесъл за инцидента, като неговият принос е в размер на 50 %.
Размерът на щетите се установява посредством приетото заключение по съдебно –
автотехническата експертиза, което се кредитира от съда в посочената част и същият възлиза на
сумата от 14079,44 лева, като след включването разходите за репатриране на автомобила – 230,80
лева и ликвидационни разноски от 15 лева, вземането по чл.411 КЗ е общ размер от 14325,24 лева.
5
След редукцията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД в размер на 50 % дължимото вземане по чл.411 КЗ
възлиза на доброволно погасената сума от 7162,62 лева. При това искът за непогасен остатък от
претендираното вземане по чл.411 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се
отхвърли и обусловеният от него иск за акцесорното вземане.
По разноските:
Предвид изхода на делото само ответното дружество има право на разноски, на което съгласно
представен списък по чл.80 ГПК следва да се присъди общо сумата от 430 лева (депозит за
свидетел, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен
от съда на основание чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК, като се вземе предвид че делото е с
правна и фактическа сложност около средна за дела със сходен предмет и немалкия материален
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, за сумата от 6931,82 лева, представляваща непогасен остатък от вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по повод щети върху лекотоварен
автомобил „Н.Н.“ с ДК № *** СА, настъпили при събитие от 10.03.2018г. на контролно -
пропусквателен пункт на „Предна оперативна база - Ново село“, при което събитие служител на РС
„Военна полиция“ по непредпазливост е задействал бариера при преминаването на автомобила,
като към датата на събитието автомобилът е бил обект на сключена при ищеца застраховка „Каско
и злополуки“ № ********** със срок на валидност 01.03.2018 г. - 28.02.2019г. и спрямо виновното
лице е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законна
лихва от 01.06.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и за сумата 2151,76 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 31.05.2020г. до 31.05.2023г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30002/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 430 лева –
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6