№ 13496
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110171428 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от Д. П. Ч., ЕГН ********** и Е. А.
Ч., ЕГН ********** срещу, М. Л. К., ЕГН ********** и Г. К. К. с ЕГН
********** обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във вр. с 92 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на
ответниците, че в полза на ищците съществуват вземанията, предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 27.09.2019г. по ч.гр.д. №10952/2019г. по описа на
СРС, в размер на 2600 €, представляващи дължима неустойка по чл.13 от
Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 18.07.2017г., ведно със
законната лихва от 22.2.2019 г. до изплащане на вземането.
Ищците основават иска си с твърденията, че срещу издадената заповед
за изпълнение от страна на ответниците К. и К. са подадени в срок
възражения, поради което от страна на съда им е указано да предявят
исковете за установяване на вземането. То произтича от неизпълнението на
Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 18.07.2017г. като
ответниците не са заплащали в срок дължимата наемна цена, консумативните
разходи и освен това не са заплатили договорения в чл.2, ал.4 от договора за
наем депозит в размер на 2600 евро. Поради неизпълнението на тези им
задължения, ответниците според клаузите на договора са солидарно
отговорни да заплатят претендираната неустойка.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответниците М. Л. К. и Г. К. К.. В него е посочено, че той е
подаден и от „****“ ЕООД, но това дружество не е страна в исковото
1
производство, защото заповедта за изпълнение по отношение на него е влязла
в законна сила, след като подаденото от него възражение е върнато като
просрочено с влязло в сила на 30.07.2020г. разпореждане.
С отговора на исковата молба ответниците -физически лица оспорват
предявените искове с възраженията, че са заплатили договорения депозит в
размер на 2600 евро, който депозит не бил възстановен от наемодателите.
Релевират възражението, че исковете са погасени по давност, а евентуално
при положение, че те са основателни и доказани, релевират възражение за
прихващане с насрещното им вземане за внесени депозит в размер на 2600
евро. Оспорват и обстоятелството, че нотариалната покана от 09.10.2018г. е
била надлежно връчена на дружеството „****“ ЕООД на 18.10.2018г.
В съдебното заседание ищецът Ч. се явява лично, а ищцата Ч. не се
явява, и двамата се представлява от пълномощника им адв.Ч., която
поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло и да присъди в
полза на доверителя й разноските по делото.
Ответниците не се явиха лично в съдебното заседание, те бяха
представлявани от пълномощника им адв.Г., която оспорва предявените
искове като неоснователни, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на
доверителите й разноските по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между
тях е бил сключен процесният договор за наем и анекс към него, който е бил
прекратен предсрочно, както и, че между тях е бил подписан приемо-
предавателен протокол от 31.10.2018г. Не са налице други права или
обстоятелства, които се признават или такива, които не се нуждаят от
доказване.
Видно от процесния договор за наем, той е сключен между
наемодателите Е. Ч. и Д. Ч. от една страна и „****“ ЕООД, М. К. и Г. К.,
които са солидарно отговорни за задълженията по него.
Съгласно чл.13 от договора за наем, при забава на плащане на наема от
наемателя, същият дължи неустойка в размер на 1 % от неизплатеното
задължение за всеки просрочен ден, но не по-късно от 15-то число на месеца.
За забава след 15-то число на месеца, наемодателят има право едностранно да
прекрати /развали договора без предизвестие, като покани наемателя да
изплати за виновно прекратяване на договора неустойка в размер на 2600
евро и доброволно и незабавно да напусне имота. Договорът може да бъде
развален едностранно от наемодателя при забава на заплащането на
консумативни разходи за ток, вода, парно и пр., съгласно предвиденото в чл.4
от него, което ще се счита за виновно неизпълнение на клаузите в договора и
за него ще се дължи предвидената по-горе неустойка, която ще се дължи и за
всяко едно друго виновно неизпълнение на договора. В чл.2.1 от договора е
2
посочено, че договорената месечна наемна цена е 1300 евро, а в чл.2.4 е
предвидено, че наемателят се задължава след сключването на договора да
заплати на наемодателя безлихвен депозит в размер на 2600 евро в левовата
им равностойност, дължим съгласно чл.16 в срок от 3 дни от датата на
сключване на договора. Съгласно чл.16 от договора, депозита от 2600 евро
ще служи за гаранция за точното изпълнение на договора и за погасяване на
задължения за евентуални щети и разноски по консумативи, като сумата
следва да бъде преведена по банковата сметка посочена в договора. Сумата
ще бъде върната на наемателя след уреждането на всички сметки при
напускането му.
Видно от нотариална покана, тя е връчена на наемателя „****“ ООД на
09.10.2018г., като е получена на адреса на седалището на дружеството от
лице, което се е представило за служител на дружеството. С тази покана
ищците са прекратили предсрочно и без предизвестие договора за наем
поради неизпълнението му от страна на ответниците, изразяващо се в
невнасянето на депозит в размер на 2600 евро, неплащането в срок на
дължимия наем за м.октомври на 2018г., неплащане на консумативни разходи
за периода от м.април на 2018г. до м.август на 2018г. Във връзка с
прекратяването на договора наемателят „****“ ЕООД чрез управителя му М.
К. и солидарният длъжник Г. К. от една страна и наемодателят Д. Ч. от друга
са съставили Приемо-предавателен протокол за предаването на наетия обект
на наемодателя. В него е отразено, че в заведението липсват 4 стола, че
платежни документи за платени вода, ток, парно не са представени, остатъкът
от неплатен наем в размер на 610 лв. ще бъде заплатен до 10.11.2018г., а тока
ще бъде заплатен до 25.11.2018г.
Съгласно приетите като писмени доказателства фактури издадени от
„ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ООД се установява че задълженията за
доставена топлинна енергия и електрическа енергия до отдадения под наем
обект по време на действието на процесния договор не са заплащани в срок.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
С доклада по делото, съдът указа на ответниците, че не сочат
доказателства за твърденията си, че са заплатили в полза на ищците депозита
в размер на 2600 евро, както и останалите си задължения за наем и
консумативни разходи в срок. Такива доказателства не бяха ангажирани от
тяхна страна до приключване на съдебното дирене по делото.
Отделно от изложеното по-горе, в производството по делото се
установи, че ищците в съответствие с клаузите на договора за наем са го
прекратили предсрочно и без предизвестие по вина на ответниците-
наематели, които не са заплатили в срок договорения депозит и не са
заплащали редовно и в срок дължимите консумативни разходи.
Предвид изложеното, в полза на ищците е възникнало правото да
претендират и да получат от ответниците договорената неустойка в размер на
2600 евро, която има обезщетителен характер и не е договорена извън
3
характерните за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя
не е и прекомерна, предвид договорената месечна наемна цена от 1300 евро.
Договорът е прекратен на 09.10.2018г., поради което от тази дата
неустойката е станала изискуема и дължима. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на документ по
чл.417 ГПК е подадено в съда на 22.02.20219г., предвид което вземането за
неустойка не е погасено с изтичането на тригодишен давностен срок.
Ответниците не установиха, че са заплатили депозита, поради което
релевираното от тях възражение за прихващане е неоснователно.
Съгласно изложеното по-горе се налага извода, че предявения иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло, а на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
направените от тях разноски по делото за внесена държавна такса и заплатени
адвокатски възнаграждения в общ размер на 1700 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на заплатените в полза на
процесуалния представител на ищците адвокатски възнаграждения, тъй като
съобразно цената на иска и правилата на чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
актуалната й редакция, те са в размери под определения минимум, а освен
това, делото се отличава със средна по степен фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. К., ЕГН ********** и Г. К. К. с
ЕГН **********, че в полза на Д. П. Ч., ЕГН ********** и Е. А. Ч., ЕГН **********
съществуват вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 27.09.2019г. по ч.гр.д. №10952/2019г.
по описа на СРС, в размер на 2600 €, представляващи дължима неустойка по чл.13 от
Договор за отдаване под наем на недвижим имот от 18.07.2017г., ведно със законна лихва от
22.2.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН ********** и Г. К. К. с ЕГН ********** да заплатят на Д. П.
Ч., ЕГН ********** и Е. А. Ч., ЕГН ********** сумата от 1700 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5