№ 653
гр. Варна, 05.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3996/19.07.2022г. по описа на ДОС, на С. П.
П., ЕГН **********, от град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Д. С., САК,
срещу определение №197/27.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д.
№87/2022г. по описа на ДОС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат подробно оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че своевременно и
надлежно с нарочна молба ищецът е изпълнил дадените му указания по отстраняване
на констатирани нередовности на исковата молба, внесъл е и определената от съда в
максимален размер от 80 лв. държавна такса за воденето на неоценяем иск, с което
пречките за започване на производството по делото са отпаднали. Определената от
съда допълнителна такса за изготвяне на преписи от исковата молба и нейните
приложения по реда на чл.102з, ал.3 от ГПК не е елемент от държавната такса,
дължима за образуване и водене на делото, поради което и само по себе си
неплащането й не може да има за последица връщане на исковата молба. Същото не
може да бъде приравнена по основание и последици и на чл.128, т.3 от ГПК, тъй като,
за да върне исковата молба на това основание, следва съдът първо да даде указания за
необходимостта от представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея.
Такива в случая не са били дадени и в този смисъл съдът е приложил нормата на
чл.102з, ал.3 от ГПК превратно. Според жалбоподателя даването на такива указания
позволява на ищеца по своя преценка да представи необходимите преписи на хартиен
носител, вместо да заплаща допълнителна такса, чийто посочен от съда размер
надхвърля значително (над 10 пъти) пазарните цени за копиране и принтиране на
хартия на исковата молба и приложенията. Противното би означавало на страна в
исковия процес, която се е възползвала от разширените варианти за сезиране на съда,
въведени с оглед пандемичната обстановка, да бъде събирана задължително
допълнителна такса, което противоречи на основни принципи в процеса, включително
1
на принципа за достъп до правосъдие. Обосновано е и оплакване, че нито в
разпореждането на съда, с което е дадено указанието за внасяне на такса, нито в
определението му за прекратяване става ясно как е определена изисканата такса в
размер на 34 лева, което препятства ищеца да разбере в какво точно се изразява
порокът на исковата му молба, съответно ограничава правото му на защита.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото
на първоинстанционния окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274,
ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването
държавна такса.
С оглед етапа, на който е прекратено производството по делото (поправяне на
исковата молба, преди започната размяна на книжа) връчването на препис от частната
жалба на насрещна страна не се дължи. В този смисъл е и изричната разпоредба на
чл.129, ал.3, изр.2-ро ГПК. Извършеното от първоинстанционния съд администриране
на частната жалба по чл.276, ал.1 ГПК е неправилно и не следва да се зачита.
При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като
процесуално допустимо.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази
следното:
Трайна, последователна и непротиворечива е съдебната практика по
приложението на чл.129, ал.3 ГПК, изискваща преди да приложи санкцията за връщане
на исковата молба съдът да е посочил в какво се състои нередовността на исковата
молба, да е дал на ищеца ясни и точни указания за нейното поправяне и
предупреждение за последиците при неизпълнение.
Безспорно липсата на преписи от исковата молба и от приложенията към нея за
връчването им на ответника е нередовност по смисъла на чл.128, т.3 ГПК,
неотстраняването на която в указан от съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК срок е
основание за връщане на исковата молба - чл.129, ал.3 ГПК. В случаите, когато
исковата молба е подадена по електронен път, обаче, ищецът не дължи представяне на
преписи за насрещната страна - чл.102з, ал.3, изр.1-во ГПК. Същите се осигуряват от
съда чрез възпроизвеждането на исковата молба и приложенията към нея на хартиен
носител, за което ищецът следва да заплати предварително такса на брой страници,
определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, освен когато не дължи или е освободен от
заплащането на такава (чл.83 ГПК). Разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК е обща и се
отнася до всякакви електронни изявления на страните, поради което е невъзможно a
priori, без съответни указания както относно редовността на предприетото
процесуално действие и начина за надлежното му извършване, така и относно
последиците при неизпълнение (своевременно и/или пълно) съдът да върне
съответното електронно изявление, приравнявайки го по последици на ненадлежно
извършено. Подобно разрешение противоречи както на основни положения и
принципи на гражданския процес (чл.2, чл.5, чл.7, чл.8 ГПК), така и на установеното в
чл.101 ГПК задължението за съда да следи служебно за надлежното извършване на
процесуалните действия, съответно да даде указания на страната в какво се състои
2
нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определи срок за поправката.
Доколкото формалната липса на преписи от исковата молба и приложенията към
нея съставлява нередовност по смисъла на чл.128, т.3 ГПК, няма процесуални пречки,
наред с указанието за размера на такса по чл.23 от Тарифата за държавните такси за
възпроизвеждането на хартиен носител на подадените по електронна поща книжа,
съдът да укаже на ищеца и възможността сам да представи преписи от тях на хартиен
носител за връчването им на насрещната страна. При всички случаи, обаче, съдът
дължи да укаже както правилния размер на дължимата държавна такса по тарифата
по чл.73, ал.3 ГПК, така и последиците при неизпълнение. Това разбиране съответства
в най-пълна степен на служебното начало като основен принцип на гражданския
процес – чл.7 ГПК.
В случая такива указания липсват. След първоначалните указания за
констатирани нередовности на исковата молба по чл.127, ал.1, т.5, ал.2 и чл.128, т.1 и 2
ГПК и тяхното своевременно отстраняване, единственото указание, дадено с
последващо разпореждане от 06.06.2022г., е относно размера на таксата, която ищецът
следва да внесе за възпроизвеждане на хартиен носител на подадената искова молба и
приложенията към нея с оглед връчването им на другата страна. Предупреждение, че
неплащането на тази такса би могло да се приравни по последици на несвоевременно
отстраняване на формална нередовност на исковата молба по смисъла на чл.128, т.3
ГПК, съответно да доведе до нейното връщане (чл.129, ал.3 ГПК) липсват. Неправилни
според настоящия въззивен съдебен състав са и указанията относно размера на
дължимата такса. В хипотезата на чл.102з, ал.3 ГПК не се касае за издаване на преписи
от документи по делото, а за задължение на съда да възпроизведе на хартиен носител
електронното изявление и приложенията към него в необходимия брой преписи за
връчването му на участниците в производството в случаите, когато същите не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. Обосновано с оглед на това следва да се приеме, че в случая се касае
за направа на копие от електронен документ, поради което дължимата такса следва да
се определи по реда на чл.23, т.3 от Тарифата за държавните такси на брой страници.
Това разбиране съответства най-пълно на целите на законодателя, заложени с
въвеждането на електронното правосъдие – бързина, достъпност, облекчен ред за
страните (в т.ч. и чрез намаляване по размер на дължимите от тях такси).
С оглед горното обжалваното прекратително определение се преценява като
незаконосъобразно и неправилно. На основание чл.278, ал.2, от ГП същото следва да се
отмени като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд по осигуряване на преписи от исковата молба за връчването
им на насрещната страна чрез даване на съответни указания на ищеца.
По тези съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №197/27.06.2022г. на Окръжен съд - Добрич,
постановено по т.д. №87/2022г. по описа на ДОС, с което е разпоредено връщане на
исковата молба на ищеца С. П. П., ЕГН **********, от град Варна, и прекратяване на
образуваното по нея дело.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич за извършване на следващите се
3
процесуални действия по осигуряване на преписи от исковата молба за връчването им
на насрещната страна при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4