РЕШЕНИЕ
№ 4395
гр. Варна, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110107853 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „А.“ № *, с която против „Ф.К. К.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Др.“ № *, е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника, сумата от общо 485,88 лв., представляваща сбор от начислени
суми по договор *г., сключен между А. К. П. и „М.“ ЕАД (сега „А. Б.“ ЕАД),
от които: 155,33 лв. - главница и 330,55 лв. - лихва за забава, поради
погасяване на задълженията с кратка погасителна давност. Претендират се
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На 06.12.2006 г., между ищеца А. К. П. и „М.“ ЕАД (сега „А. Б.“ ЕАД) е
сключен договор за мобилни услуги, по който, към датата на подаване на
исковата молба в съда, ищецът дължи сумата от 485,88 лв., от които 155,33
лв. - главница и 330,55 лв. лихви за забава, изчислени към дата 13.02.2025 г.,
съгласно съобщение, изпратено от Адвокатска Кантора „М., К. и партньори“
1
В.. С посоченото съобщение ищцата е уведомена, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД, че е сключен договор за цесия между „Д. С. Е. М.“ АД, в качеството на
цедент (като „Д. С. Е. М.“ АД е придобило вземанията по силата на сключени
договори за цесия), и „Ф.К. К.“ ЕООД, с който вземането към ищцата,
произтичащо от сключения с „М.“ ЕАД, договор за мобилни услуги от *г., е
прехвърлено изцяло на дружеството цесионер. Сочи, че задължението е по
договор *, сключен с „М.“ ЕАД.
Заявява, че вземанията на ответното дружество към нея представляват
такива за мобилни услуги - повтарящи се престации, породени от един
юридически факт - договор за мобилни услуги, по който падежът настъпва на
определени интервали от време, без значение дали периодите са равни или
плащанията са еднакви вноски, поради което намира, че спрямо тях, се
прилага тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и вземанията на
ответника са погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата
молба, не заема становище по предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание,
не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в негово
отсъствие.
Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на
чл.124, ал.1 ГПК. Същият е допустим.
В процесния случай са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и
чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата
към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото
по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за
това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано,
че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено
решение.
2
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото
решение не следва да се мотивира по същество. С оглед установената
основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер 450 лева,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по делото,
че А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „А.“ № *, НЕ ДЪЛЖИ на и
„Ф.К. К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Др.“
№ *, сумата от общо 485,88 лв., представляваща сбор от начислени суми по
договор *г., сключен между А. К. П. и „М.“ ЕАД (сега „А. Б.“ ЕАД), от които:
155,33 лв. - главница и 330,55 лв. - лихва за забава към 13.02.2025 г.,
прехвърлени на ищеца „Ф.К. К.“ ЕООД, ЕИК *, с договор за цесия, поради
погасяване на вземанията с изтичане на тригодишна давност.
ОСЪЖДА „Ф.К. К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „Др.“ № *, да заплати на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
ул. „А.“ № *, сторените разноски по делото, в размер на 450 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3