Р
Е Ш Е Н И Е № 1034
гр.Пловдив,
22.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 19.08.2019
г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Светослав Узунов
като разгледа
докладваното от председателя гр.д. №1693/2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С.Г.П., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.З. срещу Решение №2043 от 23.05.2019г. по гр.д. №14268/2018 г. на ПРС, 1 бр.с., с което е дадено разрешение на малолетните деца А. С. П., ЕГН **********, роден на ***г. и И. С. П., ЕГН **********, родена на ***г. да пътуват многократно извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз, придружавани от майка си Д.А.В. ЕГН **********, родена на ***г. или упълномощено от нея пълнолетно лице за период от пет години, считано от влизане на настоящото решение в сила, без съгласието на бащата С.Г.П. ЕГН **********; разрешено е ОД на МВР гр. **** да издаде паспорти на децата; постановено е предварително изпълнение на решението съгласно чл.127а ал.4 СК. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск Претендира разноски.
Ответницата по жалбата Д.А.В. ЕГН ********** чрез адв.И.М. - счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди решението на ПРС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.76, т.9 от ЗБДС във вр. с чл.127а, ал.2 от СК.
От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че страните са родители на децата А., род. на *** г.- на 11 години и на И., род. ***г. – на 5 години.
Ищцата твърди, а и се установява от приложеното по делото преведено на бълг.език решение №1/2018 г. на окръжния съд в гр.****, съдебна администрация, че надзора и попечителството върху децата се предоставени на майката; родителските права – на двамата родители, които следва да вземат решения по отношение на децата с взаимно съгласие, определен е режим на посещения на бащата с децата, определена е издръжката, която следва бащата да заплаща за двете деца. Ищцата твърди и се установява по делото, че тя с двете деца живее постоянно в И., където е записала децата на училище, а през лятната ваканция се връщат в Б. на гости на родителите й; През август 2018 г. ответникът е оттеглил декларацията си за съгласие децата да пътуват от Б. до И. и е подал молба да не се допуска да напускат РБ, което е препятствувал връщането им на 31.08.2018 г. в И. с оглед започването на учебната година на 12.09.2018 г. – представя доказателства – самолетни билети, удостоверение от училището в ****, И., че децата са записани и следва да се явят в училище на 12.09.2018 г., копие на удостоверение за постоянен адрес, преведено на български език. Представено е и решение №398/06.12.2016 г. на И. съд за наложена ограничителна заповед, с което на С.П. е забранено да доближава Д.В., жилището й и работното й място за срок от 2 години, до 06.12.2018 г., както и решение №6/2018 г. от 11.04.2018 г., с което е променен режима на лични отношения на бащата с децата като е постановено да вижда децата само в място за срещи в гр.И. по 2 часа и под наблюдение на социалните работници и решение №32/24.05.2018 г. , от което е видно, че и. съд е разрешил на Д.В. да смени училището и да запише децата в училище в ****, разпоредил е бащата да съдействува при записване на децата в това училище.
С отговора на ИМ ответникът е оспорил исковете; изложил е съображения, че е записал децата на училище и детска градина в Б., където счита, че те ще получат по-добро образование; че майката препяствувала опитите му за комуникация с децата, осуетявала личните му отношения с тях, както и че майката била с различна **** и в този смисъл възпитавала децата като им внушавала, че това е нормално; направил е доказателствени искания за назначаване на СПЕ и разпит на свидетел.
ПРС е уважил предявения иск като е дал исканите разрешения децата да пътуват от Б. до страните от Европейският съюз без съгласие на бащата.
В ВЖ са изложени оплаквания, че решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна и че неправилно съдът е кредитирал представените от ищцата доказателства.
По направените оплаквания ПОС намира, че са неоснователни, тъй като съдът е дал възможност на ответника да ангажира доказателства за твърденията си, но такива не са представени, респективно въпреки могократно дадената възможност, свидетелят не е доведен от ответника, поради което възраженията му и доводите му са останали недоказани в процеса; правилно съдът е преценил представените от ищеца доказателства.
Не се установи несъгласието на бащата да е свързано с уважителна причина.
Съгласно ТР №1 от 3.07.2017 г. по т.д.1/2016 г. на ОСГК ВКС съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуване на ненавършили пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и до определени държави като интересът на детето за такава пътуване се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства.
От представените доказателства е видно, че децата имат обичайно местожителство в И.. От представеното решение №26/2018 г. от 5.12.2018 г. на Районен съд №2 на гр.**** е видно, че изключителното упражняване на родителските права за вземане на решения, касаещи всекидневни въпроси като записване в училище, медицинско обслужване, получаване и подновяване на документи за децата – се присъждат на майката; не е определен и даден режим на лични отношения на бащата с децата, а осъден същият да им заплаща издръжка, упълномощена е майката да може да пътува заедно с децата си от М. за РБ и обратно без да е необходимо съгласието, разрешението или упълномощаването от бащата. Съгласно чл.8 от Регламент №2201/2003 г. от 27.11.2003 г. компетентен относно признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е съдът по обичайното местопребиваване на децата, т.е. И. съд. В този смисъл е и решение от 15.02.2017 г. на Съдът на Европейския съюз, според което юрисдикционните органи на държава-членка на ЕС, които са приели като доказателство влязло в сила решение във връзка с родителската отговорност и задължения на друга държава-членка, не са компетентни да се произнесат по молба за промяна на мерките, постановени от съдът на тази държава. Горното налага извода, че българския съд следва да се съобрази с решението на и. съд, с което е дадено разрешение на майката да може да пътува заедно с децата си от М. за РБ и обратно без да е необходимо съгласието, разрешението или упълномощаването от бащата, в който смисъл е и решението на ПРС.
До същите изводи е стигнал и районният съд, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди. Разноски не са поискани от въззиваемата, на които има право с оглед неуважаване на въззивната жалба, поради което не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2043 от 23.05.2019г. по гр.д. №14268/2018 г. на ПРС, 1 бр.с.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 – месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: