№ 245
гр. Ловеч, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ в публично заседание на десети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100464 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД,
за установяване на вземане.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г.,
против АЛ. АЛБ. Г., с адрес: ***** по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за
установяване на вземане, с посочена цена на иска: 31.12 лева, представляваща потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответницата АЛ. АЛБ. Г., е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16600119001 от 17.03.2017 г. за ползване на
мобилна услуга за данни за номер ***** при условията на тарифен план VIVACOM Smart M, с
месечен абонамент 23.99 лева, със срок на договора 24 месеца – до дата 17.03.2019 г. Въз основа на
горепосочения договор, се твърди, че са издадени фактури № **********/22.08.2017 г.,
**********/22.09.2017 г., **********/23.10.2017 г., за периода от 22.07.2017 г. до 22.10.2017 г., на
обща стойност 51.94 лева, от които ищецът претендира за част от общата стойност – в размер на
31.12 лева. По-конкретно е посочено следното за сумите по фактурите: фактура №
**********/22.08.2017 г., с начислена за периода 22.07.2017 г. - 21.08.2017 г. сума в размер на
25.69 лв. /с ДДС/, от които: за месечен абонамент VIVACOM Smart М - 17.48 лева, мобилни
разговори - 1.89 лева, SMS - 2.04 лева, ДДС ставка 20% - 4.28 лв., като дължимата сума е платима
в срок до 08.09.2017 г.; фактура № **********/22.09.2017 г., с начислена за периода 22.08.2017 г. -
21.09.2017 г. сума в размер на 20.89 лв. /с ДДС/, от които: за месечен абонамент VIVACOM Smart
М - 17.48 лева, ДДС ставка 20% - 3.50 лв., като дължимата сума е платима в срок до 09.10.2017 г.;
фактура № **********/23.10.2017 г., с начислена за периода 22.09.2017 г. - 21.10.2017 г. сума в
1
размер на 5.36 лв. /с ДДС/, от които: за месечен абонамент VIVACOM Smart М - 4.47 лева, ДДС
ставка 20% - 0.89 лв., като дължимата сума е платима в срок до 08.11.2017 г.
Посочва се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месеци 08/2017 г., 09/2017 г. и 10/2017 г., като към всяка от
фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги, се твърди, че е обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, на основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите
условия на мобилния оператор, а датата на деактивация на процесния абонамент е 25.10.2017 г.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането
спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е
прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019
г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че ответникът
следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с факта на връчването му на исковата
молба, към която са приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера. Твърди се също, че ответникът не е изпълнил задължението си нито на
мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД, поради което дружеството-ищец е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.дело №
1765/2020 г. по описа на РС-Ловеч, е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът моли, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да се признае за установено по
отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в
размер на сумата 31.12 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с
посочения по-горе клиентски номер от дата 17.03.2017 г., сключен между ответницата и „БТК“
ЕАД, за което са издадени посочените по-горе три броя фактури.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 180.00
лева.
В законоустановения едномесечен срок, адв. Ц.Ж., назначена за особен представител на
ответницата, е депозирала писмен отговор с който счита, че предявения иск е неоснователен.
Навежда доводи, че доверителката й не е надлежно уведомена за втората цесия.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище на
пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на
претенцията. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответницата АЛ. АЛБ. Г., се представлява от особения си представител адв. Ж., която
поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, с оглед
2
ненадлежно уведомяване на доверителката й за втората цесия.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Приложено е ч.гр.дело № 1765/2020 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 262389 от 29.10.2020 г., подадено от
„ЮБЦ“ ЕООД против АЛ. АЛБ. Г. за същото вземане в размер на 31.12 лева, произтичащо от
същите обстоятелства, а също и за мораторна лихва. Издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260151/30.10.2020 г., с която заявлението е уважено изцяло, като
в полза на заявителя са присъдени и направените разноски по делото: внесена държавна такса в
размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
С Разпореждане № 260136/21.01.2021 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, в
едномесечен срок от съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
След съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че искът е основателен.
Безспорен е фактът на сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между
оператора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, с клиентски номер
16600119001 от 17.03.2017 г. за ползване на посочената в исковата молба мобилна услуга, при
условията на тарифен план VIVACOM Smart M, с месечен абонамент 23.99 лева, със срок на
договора 24 месеца – до дата 17.03.2019 г. Не се спори, че абонатът – ответник АЛ. АЛБ. Г. не е
заплатила предоставените й далекосъобщителни услуги за три последователни отчетни месеца - за
месец август, септември и октомври 2017 г., или за периода от 22.07.2017 г. до 22.10.2017 г., на
обща стойност 51.94 лева, от които ищецът претендира частично сумата 31.12 лева.
Не се оспорва и факта на сключените два договора за цесия, като с първия договор от
16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.
Спорно е обстоятелството относно надлежното уведомяване на ответницата за
прехвърлянето на вземането с двата договора за цесия.
Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършените две цесии и че ищецът е новият
й кредитор с приложеното към исковата молба „Уведомление за цесия“, обективиращо
уведомяване и за двете извършени цесии, което уведомление е връчено чрез особения й
представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см.
Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото
решение на ВКС относно института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по
т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за прехвърляне на
3
вземането, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено
от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер с издадените фактури,
които не се оспорват. Ответницата се явява неизправна страна по възникналото облигационно
правоотношение и следва да заплати дължимата сума в размер на 31.12 лева за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.07.2017 г. до 22.10.2017 г.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати направените от ищеца разноски за настоящото исково производство, а именно:
25.00 лева – държавна такса, 150.00 лева – депозит за особен представител и 180.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 355.00 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски за
заповедното производство в общ размер на 205.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна такса и
180.00 лева – адвокатско възнаграждение.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата 150.00 лева от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, по
отношение на АЛ. АЛБ. Г., ЕГН **********, с адрес: ***** че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата: 31.12 лв. /тридесет и един лева и дванадесет
стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.07.2017 г. до
22.10.2017 г. по договор с клиентски номер 16600119001 от 17.03.2017 г., сключен между АЛ.
АЛБ. Г. и „БТК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 260151/30.10.2020 г. по ч.гр.дело № 1765/2020 г. по описа на Ловешкия районен
съд.
ОСЪЖДА АЛ. АЛБ. Г., с горните данни, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни,
сумата 355.00 лв. /триста петдесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство,
както и сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното
производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на АЛ. АЛБ. Г..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
4
1765/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5