№ 406
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20213100900328 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен от ищеца В. Н. ОВЧ., гражданин на Руската Федерация, роден на
05.05.1962г. в Мордовская АССР, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Драва Соболч” №8, офис
№2, срещу ответника „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, е облигационен иск с предмет връщане на предоставен за временно
ползване паричен заем по договор за паричен заем от 05.07.2013г., невърнат на уговорения
падеж - 10.07.2018г., и договорените лихви. Връщането на сумата от 29 000 евро се
претендира ведно със следващата се законна лихва, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда (28.05.2021г.) до окончателното плащане. Претендира се и плащането
на уговореното в чл.4 от договора обезщетение за забавено връщане на заемната сума в
размер на основния лихвен процент увеличен с десет пункта за периода от 11.07.2018г. до
27.05.2021г., включително, заявено в размер на 8 482,50 евро.
Твърди се от ищеца В.О., че по силата на сключен с ответното дружество на
05.07.2013г. договор се задължил да му е предостави паричен заем в общ размер на 85 000
евро с падеж за връщане на заетата сума до 10.07.2018г. В изпълнение на сключения
договор, с пет последователни плащания в брой, всяко едно в размер на 7500 евро,
извършени съответно на 05.07.2013г., 06.07.2013г., 07.07.2013г., 08.07.2013г. и 09.07.2013г.,
ищецът предал в собственост на ответника сумата от 37 500 евро. Отделно, на 16.07.2013г.
ищецът предал в брой на ответника сумата от 3 500 евро. Допълнително, в периода от
10.07.2013г. до 23.08.2013г., включително, ищецът наредил с основание „заем” по
разплащателната сметка на „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД открита в „Уникредит
1
Булбанк” АД, с IBAN ******** следните суми, а именно: 15 000 евро на 10.07.2013г., 10
евро на 19.08.2013г. и 4 990 евро на 23.08.2013г.
Поради невръщане в уговорения срок на тези суми, в общ размер на 61 000 евро,
ищецът предявил иск спрямо ответника, предмет на разглеждане по търговско дело №718 по
описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна (т.д. №718/2019 на ВОС). С решение №317 от
21.05.2020г. ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата 61 000 евро,
представляваща сборна главница предоставена за ползване до 10.07.2018г. по договор за
заем от 05.07.2013г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 08.05.2019г., до
окончателно плащане, сумата 5 117,22 евро, представляваща уговорено като мораторна
лихва обезщетение за забавеното връщане на заемната сума по същия договор за период на
забава от 11.07.2018 до 08.05.2019г., както и сумата 5 172,56 лева, представляваща
направени от ищеца разходи по делото.
Непредявена в производството по т.д. №718/2019 на ВОС останала наредената от
спестовната сметка на ищеца, открита в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с IBAN:
********, на 12.07.2013г. сума в размер на 29 000 евро, която сума постъпила по
разплащателната сметка на ответника в „Уникредит Булбанк” АД, с IBAN ********.
Заемателят изпаднал в забава за връщане на заемната сума, след като на уговорения падеж -
10.07.2018г. сумата не била върната. И към настоящия момент заемната сума била изцяло
неиздължена от ответното дружество „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД.
Ответникът „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна,
оспорва заемното правоотношение като противопоставя твърдения, че исковата сума от 29
000 евро е преведена като частично изпълнение на задълженията на ищеца по чл.3, ал.2 от
сключения между страните договор за съвместна дейност от 10.07.2013г. Именно по тази
причина изпълнението на това договорно задължение е осъществено от ищеца на
12.07.2013г. (т.е. в срока на действие на договора за съвместна дейност от 10.07.2013г.), и
извън предмета и срока по чл.2 на договора за паричен заем от 05.07.2013г. Според
ответника, това явствува и от начина, по който е предявена предходната претенция на
ищеца за връщане на предоставените в заем по сключения между страните договор от
05.07.2013г. суми (като „общо преведени и получени от първия ответник суми по договора
…“), като и самото решение на съда по т.д. №718/2019 на ВОС сочи, че претендираната
„сборна главница” от 61 000 евро съставлява всичко предоставено по договора за паричен
заем от 05.07.2013г., а не „част от сборна главница“, част от предоставените в заем суми. В
тази връзка се сочи и явното несъответствие между уговорената в договора за заем от
10.07.2013г. обща главница от 85 000 евро и сбора на сумите по предходно предявения иск
(61 000 евро) и претендираната понастоящем сума от 29 000 евро (общо 90 000 евро).
При така твърдените факти и обстоятелства насрещните права на страните по делото
следва да бъдат подведени под следните нормативни основания:
По чл.240 ал.1 от ЗЗД - по отношение на ищцовата претенция за осъждане на
2
ответника да върне заетата сума от 29 000 евро;
По чл.92 от ЗЗД - по отношение на ищцовата претенция за осъждане на ответника да
заплати договореното обезщетение за забавата във връщането на заетата сума след
уговорения падеж, дължимо за периода от 11.07.2018г. до 27.05.2021г., вкл., в общ размер на
8 482,50 евро;
По чл.86, ал.1 от ЗЗД - по отношение на ищцовата претенция за присъждане на
обезщетение за забавата за период след завеждането на иска.
По чл.357 и следващите от ЗЗД - по отношение на възражението на ответника, че
исковата сума е предоставена от ищеца по сключения между страните договор за съвместна
дейност от 10.07.2013г.
Спорът е разгледан в едно открито съдебно заседание, в хода на доказателствения
процес са събрани писмени доказателства за установяване на твърдените от страните факти,
изслушани са и свидетелски показания за установяване твърденията на ответника за
изпълнението на сключения между страните договор за съвместна дейност от 10.07.2013г. и
разходването на получената сума от 29 000 евро.
В хода на устните прения страните, чрез процесуалните си представители са заявили,
че поддържат своите твърдения и искания. Във връзка с насрещните си претенции за
присъждане на разноски са представили и списъци по чл.80 от ГПК. Ответникът е
представил и писмена защита.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни
норми, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът В.О. твърди вземане от ответника „Делта инвестмънт груп” ЕООД в размер
на 29 000 евро, което идентифицира като остатък от паричния заем, целия в размер на 85
000 евро, съгласно сключен между страните договор за паричен заем от 05.07.2013г., от
който 61 000 евро, представляващи предадени в брой срещу разписка и по банков път
заемни средства, са били предмет на предявените искове в т.д. № 718/2019г. по описа на
ВОС, уважени с постановеното по това дело и влязло в законна сила решение № 317 от
21.05.2020 година. Или, ищецът идентифицира остатъка от процесния заем, сочен в размер
на 29 000 евро, като заемни средства по договора от 05.07.2013г., преведени по банков път
по банковата сметка на ответника, като заемател, в УниКредит Булбанк АД.
В подкрепа на исковете ищецът представя като доказателства договора за заем от
05.07.2013г., решение №317 от 21.05.2020г. по т.д. №718/2019г. на Варненски окръжен съд,
извлечение от спестовната си сметка в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД за периода от
05.07.2013 до 06.10.2018 година.
3
Повдигнатият и разгледан с решението по т.д. № 718/2019г. на ВОС правен спор има
идентичен предмет с основанията и предмета на предявените в настоящото исково
производство искове. Видно от мотивите на това решение, предявеното по исков ред
вземане се отнася до договора за паричен заем от 05.07.2013 година. Претенцията на ищеца
в това дело е уважена като доказана и основателна за паричния заем, изплатен от ищеца на
ответника в брой за 41 000 евро и за парични средства, предадени в заем по банков път в
банковата сметка на ответника - заемател в УниКредит Булбанк АД за 20 000 евро,
формирани от извършени преводи на 15 000 евро от 10.07.2013г. и общо на 5 000 евро с
преводи от 19.08.2013 и 28.03.2013 година.
Предявената в настоящото исково производство претенция е основана на извършен
на 12.07.2013г. банков превод от ищеца като заемодател към ответника като заемател на
остатъка от уговорената по този договор заемна сума от 29 000 евро. Ищецът обаче не
представя доказателства, от които да е видно, че въпросните средства са преведени с
основание договора за паричен заем от 05.07.2013 година. Представеното извлечение от
банковата сметка на ищеца в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД не покрива стандарта за
пълно и главно положително доказване, тъй като не разкрива основанията за извършените
от тази сметка към банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк” АД парични
трансфери. Единствената информация в това извлечение се отнася до датата на превода -
12.07.2013, преведената сума – 29 000 евро, и означението “валутен трансфер”. В условията
на въведеното при условията на чл.6, ал.2 ГПК възражение от ответника, че процесния
трансфер от 29 000 евро е в изпълнение на сключения от ищеца с ответника договор от
17.03.2013г. за съвместна дейност, настоящият съдебен състав не намира за доказано
твърдението на ищеца, че това плащане се основава на договора за паричен заем от
05.07.2013 година. В светлината на основанията и предмета на предявените в т.д.
№718/2019г. искове се налага извода, че ищецът е предявил в това дело в пълнота неговото
вземане по договора за паричен заем от 05.07.2013 година. Този иск не съдържа указанието
“частичен иск”, нито произнесеното от ВОС решение №317 от 21.05.2020г. посочва
произнасяне по такъв (частичен) иск. Следователно, следвайки диспозитивното начало,
искът за сумата от 29 000 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоказаността по основание на главния иск е с правна релевантност за
неоснователност на акцесорните искове за дължими обезщетения за забава. Ето защо
предявените искове се отхвърлят.
При този изход на спора и съобразно нормата на чл.78, ал.3 от ГПК основателно се
явява искането на ответната страна да й се присъдят сторените за производството разноски.
Същите, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК (л.69), са в размер на 1 000 лева,
които ищецът следва да бъде осъден да репарира изцяло.
Въз основа на тези мотиви съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. ОВЧ., гражданин на Руската Федерация, роден
на 05.05.1962г. в Мордовская АССР, удостоверяващ самоличността си с паспорт тип „Р” №
72 6085225, издаден от Руската Федерация на 09.09.2013г., валиден до 09.09.2023, съдебен
адрес: гр. Варна, ул. „Драва Соболч” №8, офис №2, чрез пълномощник адвокат К.Г., ВАК ,
срещу „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Сава Раковски” №4, ет.2, ап.2, представлявано от
управителя Д.К.Д., осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.92 и чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на сумата 29 000 евро,
представляваща част от дължима главница по договор за паричен заем от 05.07.2013г.,
невърната на уговорения падеж - 10.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на сезиране на съда - 28.05.2021г., до окончателното й плащане, както и за
заплащане на сумата 8 482,50 евро, представляваща дължима на основание чл.4 от
договора за заем от 05.07.2013г. договорна лихва върху главницата за периода от
11.07.2018г. до 27.05.2021г., включително.
ОСЪЖДА В. Н. ОВЧ., гражданин на Руската Федерация, роден на 05.05.1962г. в
Мордовская АССР, удостоверяващ самоличността си с паспорт тип „Р” № 72 6085225,
издаден от Руската Федерация на 09.09.2013г., валиден до 09.09.2023, съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „Драва Соболч” №8, офис №2, чрез пълномощник адвокат К.Г., ВАК , да заплати
на „ДЕЛТА ИНВЕСТМЪНТ ГРУП” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Сава Раковски” №4, ет.2, ап.2, представлявано от
управителя Д.К.Д., сумата 1 000 лева (хиляда лева), разноски по делото, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5