№ 85
гр. Берковица, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20251610200094 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд- Берковица е образувано настоящото съдебно
производство по постъпила жалба от И. МИХАЙЛОВ И., с ЕГН **********
от град Берковица, ул. „***“ № 13, ет. 3, ап. 6, против Наказателно
постановление № 25-0996-000237/ 10.03.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР
Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото против него наказателно
постановление, като счита същото за издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като моли на тези основания то да бъде отменено.
Оспорва компетентността на АНО и актосъставителя. Намира, че АУАН, на
база на който е издадено обжалваното НП, е съставен в нарушение на
разписанието на ЗАНН. Същият не отразява точно фактическата обстановка
на мястото на извършване на нарушението, поради което категорично
възразява срещу констатациите в същия. Твърди, че не му била дадена
възможност да посочи подробно възражението си в акта. Счита, че не е
извършена преценка за малозначителност на деянието съгласно чл. 28 от
1
ЗАНН.
В съдебно заседание се явява лично и поддържа изложеното в жалбата.
Ответната страна– Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна
полиция- Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, не се явява и не изпраща представител. В
писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди като
законосъобразно издаденото наказателно постановление по ЗДвП от Началник
сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция- Монтана, а жалбата, като
неоснователна, да отхвърли. Ако по делото жалбоподателят се представлява
от адвокат и се претендира адвокатски хонорар, то прави възражение за
прекомерност на същия
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното: Жалбата е подадена в срок, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
АУАН на 22.02.2025 г. срещу жалбоподателя затова, че на 22.02.2025 г., в 11:50
часа в община Берковица, на РП II-81, с посока на движение от гр. Берковица
към кръстовището с РП II-81, в района на км.73+450, управлява лек автомобил
„Ауди А3“ с Peг. № ***, като се движи на недостатъчно безопасно разстояние
от движещият се пред него лек автомобил „Мазда 2“ с Peг. № ***, който
намалява скоростта и спира при наличие на пътен знак Б-2 и го блъска в
задната част на автомобила, с което реализира ПТП с материални щети.
Водачът не остава на място за установяването на последиците от ПТП-то, като
напуска в неизвестна посока. М. е установен на 22.02.2025г. в 17:40 в гр.
Монтана на ул. „Искър“ № 11.
Предвид на това за административни нарушения, както следва: "Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него,
когато то намали скоростта или спре рязко."- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 лева; „Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието“- чл.123 ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Поводът за санкциониране е извършването на две явни нарушения на
ЗДвП.
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 10.03.2025г. обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в общ
размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
2
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложени
писмени доказателства. Не се потвърждава от гласни доказателства, тъй като
макар и редовно и своевременно призовани, свидетелите на АНО не се явяват
за даване на показания пред въззивния съд.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени материали не
се установи жалбоподателят да е извършил визираните в НП
административни нарушения по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. От обективна страна не се установява, че на посочените в НП време и
място жалбоподателят е управлявал МПС и да е извършил вменените му
нарушения. Не са депозирани доказателства относно извършване на
нарушението, че на инкриминираната дата жалбоподателят И. е управлявал
процесното превозно средство. Невъзможността да се достигне до
категоричен извод, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението, води до отмяна на наказателното постановление в
неговата цялост.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено. Актосъставителят и свидетелят не са очевидци на
нарушението. Освен че авторството на деянието от страна на жалбоподателя
не е несъмнено установено по делото, не е доказан и фактът на настъпилото
ПТП. Съгласно §6, т.30 от ДРЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие
възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Не се събраха доказателства и за
причинени повреди или други материални щети. По делото не се доказа, че
при процесното събитие са настъпили материални щети, като самият
актосъставител е приел и е вписал, че има нанесени имуществени вреди, без
да конкретизира какви в АУАН. Липсва изготвен Протокол за ПТП и план –
схема на ПТП.
По отношение на нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП разпоредбата
предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.
От фактическа страна АНО е приел, че водачът И. се е движел на
недостатъчно безопасно разстояние от движещия се пред него лек автомобил
„Ауди“, който намалил скоростта си и спрял, поради наличие на пътен знак Б-
2.
Настоящият съдебен състав не споделя тази констатация на АНО, а
именно да е осъществен фактическият състав на ал. 1 от нормата, макар и да е
регламентирана като самостоятелна хипотеза, тъй като не се събраха годни
доказателства в тази насока на спора, поради което и санкционната норма на
чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е неправилно приложена.Разпитан в съдебно
заседание свид.И.Данчева категорично заяви,че жалбоподателят е спрял,но
3
колата пред тях първо потеглила и изведнъж спряла.През това време
жалбоподателят също потеглил.Поради тази причина двата автомобила просто
се допрели,но не са се удряли.Веднага слезли от автомобила и огледали и
двата автомобила и установили,че им няма нищо.поради тази причина
продължили към гр.Враца,където имала час за преглед.
По отношение на нарушение по чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП разпоредбата
предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
От фактическа страна АНО е приел, че водачът е напуснал
местопроизшествието.
Настоящият съдебен състав не споделя тази констатация на АНО, а
именно да е осъществен фактическият състав на т. 1 от нормата, макар и да е
регламентирана като самостоятелна хипотеза, тъй като не се събраха годни
доказателства в тази насока на спора, поради което и санкционната норма на
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е неправилно приложена.
При настъпването на ПТП задължението за спиране с цел установяване
на последиците от произшествието се явява
базисно за водача. Когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, нарушителят без да напуска
местопроизшествието, следва да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнява дадените му указания.
От фактическа страна АНО е приел, че водачът като участник в ПТП не е
изпълнил задължението си да остане на място до пристигане на
компетентните служби на МПС, но водачът е продължил движението си,
доколкото не е разбрал, че е причинил ПТП, а както бе посочено, освен че
авторството на деянието от страна на жалбоподателя не е несъмнено
установено по делото, не е доказан и фактът на настъпилото ПТП, по които
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изцяло отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-000237/
10.03.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Монтана, сектор Пътна полиция-
Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което на И. МИХАЙЛОВ И., с ЕГН
4
********** от град Берковица, ул. *** № 13, ет. 3, ап. 6, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от
ЗДвП- глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Монтана в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5