Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С Решение № от 03.10.2012г., постановено по гр.д. № /2012 год. по описа на Горнооряховски районен съд е прието за установено по отношение на «Е. - П. П.» АД гр. В., че Н. В. Н. от Гр.Г.О. не дължи на дружеството сумата от 868,32 лв., представляваща начислена по партидата й с абонатен № и клиентски № за периода от 02.08.2011 год. - до 20.01.2012 год. корекция на осн.чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ за стойността на непотребена и недоставена ел.енергия на адрес гр.Г.О.,ул.”Ю. Г.”,№ 49,Вх.Г,,ет.2,ап.5.Осъдил е «Е. - ПРО П.» АД гр. В. да заплати на Н. В. Н. от Гр.Г.О. сумата 50 лв. съдебни разноски -ДТ и 210 лв. адвокатско възнаграждение. Против това решение е постъпила въззивна жалба от « Е. - П. П.» АД гр. Варна. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд не са съобразени и не кореспондират на събраните по делото доказателства и сочат към превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура без съобразяване с основни принципи в гражданското право. Излага много подробни доводи в тази насока. Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателеÝ установителен иск . Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът ,не се представлява.Постъпила е молба отпроцесуалният представител,с която се поддържа депозираната въззивна жалба. Ответникът по жалба в законоустановения срок е депозирал отговор на въззивната жалба. С довод за неоснователност на въззивната жалба прави искане съдът да я остави без уважение и да бъде потвърдено решението на ГОРС като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.Претендира разноски. Във въззивната инстанция не се представлява.Постъпила е молба от упълномощения адвокат ,с която се поддържа депозирания отговор. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Няма спор по делото, че ищецът е потребител на ел.енергия по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ,с абонатен №№ и клиентски № и че общите условия на договора между потребителите и „Е.ОН Б. П.” АД Варна, и „Е.О. Б. М. „ АД Варна имат обвързваща сила спрямо него, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения. Съгласно ОУ на „Е.О. Б. М.„ АД гр. Варна, които също са обвързващи за ищеца, /чл.61 от същите/ в случаите, когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на «Е. Б. М.» АД гр. Варна и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. По делото е представен констативен протокол № /20.01.2012 год., съставен от служители на „Е.О. Б. М.„ АД гр. Варна,видно от който на същата дата служители на „Е.О. Б. м.”АД са извършили проверка по измерване на ел.енергията. на СТИ.В хода на проверката било констатирано,че е налице отклонение в измерването на ел.енергия от СТИ,констатирана грешка 91%.Последното било демонтирано и подменено с друго такова.Протоколът бил съставен в отсъствието на ищеца или негов представител,но в присъствието на свидетел - М. П. Н.Съдът намира,че извършената проверка е непротивопоставима на ищеца.Констативният протокол от проведената проверка и справка за корекцията на сметки при неточно измерване на ел.енергия на основание чл.38,ал.3,т.1 от ОУ, са оспорени от ищеца. Юридическият факт, от който би възникнало вземането за ответника , е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. С разпоредбата на чл.61 ал.1 от ОУ изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. Ако протоколът не е подписан от посочените лица, той няма доказателствена стойност. Констативният протокол и справка за корекция на сметки са частни свидетелстващи документи,които не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват съда да възприеме констатациите в тях,а следва да се преценят съобразно всички представени по делото доказателства.Събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Д./л.108 от делото/съдът цени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК,като възможно заинтересован свидетел с оглед на това,че е служител на „Е.ОН България Мрежи”.Съдът намира за основателен наведения довод на ищеца,че за да бъде правопораждащо основание за корекция,констативният протокол трябва да бъде подписан от титуляра на абонатния номер или от негов представител.Това е така,защото по този начин фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си факт,а именно разминаване в потребената и отчетена енергия. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява неотчитане и неправилно измерване на доставяната и потребена от абоната ел.енергия поради външно вмешателство върху СТИ, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която «Е.О. Б. П.» АД гр. В. е начислил по реда на чл. 38 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищеца по реда на клауза от ОУ, дава основание на съда да приеме, че исковата сума не се дължи. «Е.-П. П.» АД гр. Варна, като страна по договора с ищеца няма право едностранно да коригира сметките на последната само въз основа на установено вмешателство върху СТИ. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност. От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на «Е.О. Б. П.» АД гр. Варна се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя, независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид горното, възраженията в тази насока са несъстоятелни. Въпреки това доставчикът на електроенергия би могъл да реализира правата си при установено неправомерно вмешателство върху СТИ по друг ред. СТИ са собственост на доставчика/чл. 120 от ЗЕ/ и поради това той в случая има задължение да осигури правилното им функциониране и коректното отчитане на потребеното количество ел. енергия, както и да констатира своевременно грешките в това отчитане. Ако грешките или отклоненията в показателите се дължат на неправомерни действия от страна на самия потребител, доставчикът е този, който трябва да установи наличието на такива действия и периода на погрешно отчитане вследствие на тях. Следва също така да се установи и количеството на потребена, но незаплатена ел. енергия. В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № /19.11.2009г по т.д. № /2009г. ІІ т.о., № /05.07.2010г. по гр.д. № /2009г. ІІ т.о. № /04.04.2011г. по т.д. № /2010г. на ВКС ІІ т.о., № /11.04.2011г. по т.д.№ /2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях. С предявения отрицателен установителен иск ищецът иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответната страна на парично вземане срещу ищеца.При този иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието ,от което е възникнало правото,както и неговия размер.Изложеното налага извод,че ответникът не е доказал основанието на възникналото право,нито неговия размер.По тези съображения,съдът счита, че ищецът не дължи сумата от 868,32 лв., представляваща начислена от ответника корекционна сума за потребена ел. енергия за периода 02.08.2011 год. - до 20.01.2012 год., тъй като за «Е. -П. П.» АД гр. Варна не е налице законово основание едностранно да коригира сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ГОРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззивникът - ответник в първата инстанция следва да бъде осъден да заплати на ищеца-въззиваем направените във въззивната инстанция разноски в размер на 210 лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.10.2012г. по гр.д. № по описа за 2012 год. на Горнооряховски районен съд. ОСЪЖДА „Е.-П.П.”АД-Варна да заплати на Н. В. Н. разноски в размер на 210 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |