Р Е Ш Е Н И Е №
1053
гр. Пловдив, 15.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХІV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анета Трайкова
при секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдия Трайкова гр. дело № 10435 по
описа за 2010 г., за да се произнесе, прие следното:
Предявен е иск с правно основание
член 108 от ЗС с искане за отмяна по реда на член 537, ал. 2 от ГПК на н. а. № ...,
том ..., рег. № ..., дело № ... от ...г.
Ищците И.Г., л. к. № ..., издадена на ...г.
от МВР С., от И. и И.Г. с л.к. № ..., издадена на ...г. от МВР С., от И.,
двамата чрез а. Р.Ч. са предявили иск против ответниците „Универсал – Т” ЕООД,
ЕИК *********, М.Г.Ш., ЕГН ********** и Й.Г.Ш., ЕГН **********,***,
представлявани от а. Е.М. за осъждането им да предадат владението и отстъпят
собствеността върху 1/7 ид. част от дворно място, цялото от 495,50 кв.м., с ИД
№ ..., имот № ..., кв. ... по плана на В. г. ч. на град П., находящо се в град
П., ул. „М.” № ..., при граници: имот№ ..., № ..., № ..., № ..., № ... на
основание н. от Г. И. Г. и М. И Г.. Ангажират доказателства и
претендират разноски.
Ответниците оспорват иска като
неоснователен. Ш.
твърдят, че са станали собственици а имота по силата на изтекла придобивна
десетгодишна давност, а „Универсал – Т” ЕООД е добросъвестен владелец,
упражнявал фактическа власт върху дворното място повече от 5 години. Ангажират
доказателства и претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
следното:
Ищците се легитимират като
законни н. на И. А Г., починал на ... година, като един от неговите с. Г. И. Г.,
роден ... година, е б. на двамата ищци. Тези обстоятелства се установяват от
удостоверение № ... от ... година, издадено от П. г. н. с. Това удостоверение е
било оспорено от ответниците досежно удостоверената родствена връзка между ищците
и лицето И. Г.. Оспорването на ответниците е неоснователно, тъй като е останало
недоказано, доколкото материалната доказателствена сила на документа не е била
оборена успешно. Ето защо няма съмнение, че ищците са н. на починалия И. Г..
Видно от представения по
делото н. а. от ... година д. на ищците закупува дворно място от 495,50 кв. м.
в град П., ул. „М.”, до съседи: Г. А., А. и А., А. Д. и улица.
От приложеното досие за
имота, съхраняван в О. П., се установява, че 1/2 ид. част от дворното място е
актувана като общинска собственост, а останалата част от двора е записана на н.
на Г. и С. И. Г.. С договор за покупко-продажба от ...г. по реда на 60-то
постановление от 1975 година държавата е закупила от н. на И. Е. – Р. Х., Х. Г.,
Г.Г., Л. Г., М. Г., Ш. Г. и Г. И. следния недвижим имот, а именно 3/16 ид.ч. от
дворното място и от подобренията в този двор, 6/8 ид.ч. от склад на партерния
етаж от сградата, построена в западната част на имота със застроена квадратура
на склада и на мазето под терасата на жилищния етаж от 104,19 кв.м.. Закупеният
имот е бил предоставен за нуждите на ОП Е., на което СД М. п. и б. у. с писмо с
изх. № .../...г. нарежда да не плаща наем.
Като държавни са актувани по силата на договор за покупко-продажба от ...г.
по 60-то ПМС от 1975 година, неприложен по делото, и 7/8 ид.ч. от складово
помещение под целия жилищен етаж на сградата в западната част на двора, 7/8
ид.ч. от изба под югозападната част на терасата, заедно с ¼ ид. ч. от дворното
място. Установява се, че собственик на останалата ¼ ид. част от двора,
заедно с целия втори етаж от лицевата двуетажна жилищна сграда с площ около 80 кв.м. е на С. И. Г., на
когото са възложени в дял по силата на решение на ПРС по гр. дело № 369/84
година. Със заповед № ... от ... година на З. к. на О. П. на осн. член 88, ал.
4 от НДИ във връзка с ПМС № 226/11.11.1992г. е заповядано отписването от
актовите книги на 3/8 ид.ч. от етаж втори и 1/8 ид.ч. от етаж първи на
двуетажната жилищна сграда, находяща се във вътрешната /западна/ част на двора
със съответните ид. части от общите части на сградата и от мястото. Това
отписване е станало по молба на М. Й. Б. в качеството му на п. на н. на И. Г.
от ...г. до служба Д. и. към О. П.
След като лицето С. Г. е станал
собственик на ¼ ид. част от двора, останалите ¼ ид. части и 3/16
ид. части са били придобити /закупени/ от държавата през 1979 година, следва да
се приеме, че на н. на И. Г. през ... година са възстановени и те притежават ¼
ид. част от двора, ето защо ищците са легитимирани да ревандикират общо 1/28
ид. части от двора.
Установява се от приложения
н. а. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ...,
том ..., рег. № ..., дело № ... от ... година на н. Д. Г., че ответниците М. и
Й. Ш. са били признати за собственици по силата на изтекло в тяхна полза по
време на б. им самостоятелно давностно владение за периода от ... година до ..
година върху ¼ идеална част от двора, както и 3/8 ид. ч. от етаж втори и
1/8 ид.ч. от етаж първи на двуетажната жилищна сграда, находяща се във
вътрешната /западна/ част на двора със съответните ид. части от общите части на
сградата, находяща се в град П., ул. „М.”. Констатациите на нотариуса в
нотариалният акт по обстоятелствена проверка за придобито от ответниците Ш.
право на собственост върху дворното място не обвързват съда, защото
производството пред нотариуса е едностранно. Този, който се позовава на
придобивната давност следва да докаже изпълването на целия й фактически състав
– фактическото упражняване на съдържанието на правото по определен начин, явно,
несъмнено, несмущавано и непрекъснато, в продължение на определен от закона
срок от време, както и субективния
елемент – отношението на владелеца към вещта – намерението да я свои за себе си,
като това негово намерение стане ясно за всички, в това число и за
съсобствениците, респ. за собствениците на вещта.
След като през ... години
дворното място е било в режим на обикновена съсобственост между О. П., н. на И.
Г. и М.Ш., последният по завещание от С. Г., всеки от съсобствениците е
владелец на своята идеална част и държател на останалите идеални части, и за да
може един съсобственик да придобие по давност идеалната част на другия
съсобственик, е необходимо промяна в намерението му, а именно да започне да
свои ид. части на другите съсобственици, по начин по който на останалите
съсобственици да им стане ясно това негово намерение, защото всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ, да я ползва или употребява.
По делото няма събрани
гласни доказателства за упражнявана фактическа власт от Ш. върху имота за
периода от ... до ... година. Следва да се подчертае дебело и обстоятелството,
че срещу изслушаните пред нотариуса с. Е. К. и В. Г. има внесен обвинителен акт
за лъжесвидетелстване, а срещу М.Ш. за престъпление по член 313, ал. 1 от НК по
повод издаването на нот. акт за собственост.
От разпита на с. Е.П., осъждана,
се установява, че е живяла във вътрешната къща в двора за периода от 1971г. до
1983 г.. Тя казва пред съда, че е плащала наем на Ж. и на Г. чрез техния п. Б. Е., като
не познавала Ш., нито ги е виждала в този имот. По данни на с. същата е
посещавала имота на ул. М. до 2010 година, тъй като нейната с. живеела там, а
тя ходила, за да и помага, като също така споделя, че имала уговорка със с. на
Е. да не плащат наем на н. на Г., но за сметка на това ще поддържа къщата и ще плаща
данъците за имота. Тази с. казва, че вътрешната къща /къщата, от която ищците
притежават ид. части/ била бутната от
„Универсал” ЕООД едва през февруари ... година, а предната къща, от която
ищците не притежават ид. части била бутната от същото дружество, но по – рано.
Казва също така, че работници наети от у. на „Универсал - Т” ЕООД бутнали
оградата на имота, а наемателите в имота били отстранени от ЧСИ. След като в
имота е имало наематели на Г., то тези наематели са държали имота за тях до
принудителното им изваждане от същия, а както се установява от показанията на П.
до 2010 година с. й е живяла в този имот, ето защо съдът не приема тезата на
ответното дружество, че е установило
владение от април ... година. Не следва да се пренебрегва и факта, че ищците не
живеят на ул. М., а живеят постоянно в държавата И. и не могат да знаят във
всеки един момент какво се случва в имота им.
„Универсал- Т” ЕООД твърди,
че е придобило владението върху имота през април ... година, но това дружество
е демонстрирало открито и афиширано намерение за своене, активно и агресивно
поведение и действие, несъмнено отричащо правото на ищците, едва през ...
година, когато е била бутната вътрешната къща, а и когато е предприело мерки за
отстраняването на наемателите от вътрешната къща. Наред с останалото по делото
няма данни ищците да са узнали през ... година, че имотът им е бил прехвърлен
от Ш. на „Универсал -Т” ЕООД, като това ищците са узнали през ... година,
когато е осъществено бутането на къщата. Следва да се отбележи, че за самата
административна процедура по бутането ищците не са били уведомени, ето защо съдът
намира, че „Универсал – Т” ЕООД не е могло да придобие право на собственост върху
продадените му ид. части от двора, притежавани от ищците в размер на общо 1/28
ид. част.
Искът срещу Ш. ще се
отхвърли поради това, че същите не са във владение на имота, а и към завеждане
на исковата молба същите не се легитимират като негови собственици.
Искът срещу „Универсал - Т”
ЕООД ще се уважи като основателен и доказан, но до размера на общо 1/28 ид.
част от двора, като на ищците ще се присъдят разноски по съразмерност от 32,37
лева, платими от ответника „Универсал – Т” ЕООД.
Искането за отмяна на сделките, с които „Универсал - Т” ЕООД е закупило от ответниците Ш. имота е неоснователно, тъй като по реда на член 537, ал. 2 от ГПК могат да бъдат отменяни само нот. актове, с които е констатирано придобито право на собственост, но не и актове, които удостоверяват сделки.
На осн.
член 537, ал. 2 от ГПК ще се отмени н. а.
№ ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ...г., но до частта на 1/28 ид.ч. от
дворното място, доколкото по делото се установи, че Ш. не са станали
собственици на 1/28 ид. част от двора.
Мотивиран от изложеното по –горе,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Универсал – Т” ЕООД, ЕИК ********* с адрес:
град Пловдив, ул. „Ниш” № 7 да предаде владението като на собственици на И.Г., л. к. № ..., издадена на ...г. от МВР С.,
от И. и И.Г. с л.к. № ..., издадена на ...г. от МВР С., от И., двамата чрез а. Р.Ч.
върху 1/28 ид. част от дворно място, цялото от 495,50 кв.м., с ИД № ..., имот №
..., кв. ... по плана на В. г. ч. на град П., находящо се в град П., ул. „М.” №
.., при граници: имот№ ..., № ..., № ..., № ..., № ... на основание н. от Г. И.
Г. и М. И Г., като отхвърля в останалата му част до пълния предявен размер от
1/7 ид.ч., КАКТО И ОТХВЪРЛЯ иска срещу М.Г.Ш., ЕГН ********** и Й.Г.Ш., ЕГН **********,***,
като неоснователен.
ОТМЕНЯ на осн. член 537, ал. 2 от
ГПК н. а. № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от ...г. до размера на 1/28
ид.ч. от дворно място, цялото от 495,50 кв.м., с ИД № ..., имот № ..., кв. ...
по плана на В. г. ч. на град П., находящо се в град П., ул. „М.” № ..., при
граници: имот№ ..., № ..., № ..., № ..., № ...
ОСЪЖДА „Универсал – Т” ЕООД, ЕИК ********* с адрес: град Пловдив, ул. „Ниш” № 7 да заплати на И.Г., л. к. № ..., издадена на ...г. от МВР С., от И. и И.Г. с л.к. № ..., издадена на ...г. от МВР С., от И., двамата чрез а. Р.Ч. разноски от 32,37 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ