РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Бургас, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500703 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Я. М. З.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, п.к. ***** ул. „*******“ № **, вх.**,
ет.**, чрез особен представител адв. Мария Славейкова Генова от гр. Бургас,
против Решение № 6 от 05.03.2025 г., постановено по гр.дело № 92/2024 г. по
описа на Районен съд – Малко Търново, с което съдът е признал за установено,
че въззивникът дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район Триадица, бул.
„България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез
юрисконсулт Борис Тихолов, следните суми: главница в размер на 400 лв.,
изискуема възнаградителна лихва в размер на 20,14 лв., дължима за периода от
28.05.2019 г. до 28.07.2019 г., изискуемо обезщетение законна лихва за забава в
размер на 99,24 лв., начислена за периода от 28.07.2019 г. до 25.03.2024 г.,
дължима такса в размер на 234,73 лв., дължима съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, 127,86 лв. – дължима неустойка
съгласно чл. 6, т.2 от договора за потребителски кредит, както и лихва
(законна) за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда до
1
изплащането на вземането.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Моли за отмяната му и отхвърляне на предявената
установителна претенция. На първо място посочва, че липсват данни за
електронно изявление на длъжника за сключване на договора. Позовава се на
заключението на вещото лице, като твърди че съществува само един
електронен подпис от 26.03.2024 г. на Е. Л., положен на първа страница в
горния ляв ъгъл на Общи условия на „Сити кеш“ ООД. Посочва, че „Сити
Кеш“ ООД не е изпълнило задължението си за предоставяне на сумата от 400
лв., както и че същата е била усвоена чрез превод по системата за разплащане
„Изи пей“. Счита, че на страната физическо лице не е връчено уведомление за
извършената цесия, по силата на която дружеството може да претендира
процесните суми. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, район Триадица, бул. „България“ № 81В,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Красимир
Христов, с който моли съдът да потвърди обжалваното решение. Счита, че
вземането е безспорно установено. Позовава се на валидно сключване на
договора и липса на погасяване на задължението, което е било установено
пред първата инстанция. Позовава се на решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. на ВКС, първо търговско отделение, в което се приема, че цесията
се счита за редовно съобщена с подаване на исковата молба. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Малко Търново се е произнесъл по искове с правно
основание чл.422 , във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства претенцията
2
на въззиваемото дружество е за заплащане на главница от 400 лева; договорна
възнаградителна лихва в размер на 20,14 лв. за периода от 28.05.2019 г. до
28.07.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 99,24 лв. за
периода 28.07.2019 г. до 25.03.2024 г.; 234,73 лв. – неплатени дължими такси
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 127,86
лв. – дължима неустойка съгласно чл. 6.2 от договора за потребителски
кредит, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.
Производството е започнало по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Я. М. З..
Първоначално образуваното ч.гр.д. № 3752/2024 г. по описа на Районен съд –
гр. Варна е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.
М.Търново с определение № 3770/2.9.03.2024 г. Районен съд – гр. М. Търново
със заповед № 34/10.05.2024 г. по ч.гр.д. № 68/2024 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредил длъжникът Я. М. З. да
заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД общо сумата от 881,97 лв.
формирана от гореизброените суми. Съдът е посочил, че вземането произтича
от неизплатено парично задължение, произтичащо от договор за
потребителски кредит № 319504, сключен на 28.05.2019 г.
За да постанови обжалвания резултат МТРС се е позовал на събрания
доказателствен материал и е счел, че длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за потребителски кредит. Допуснал е
извършването на СТЕ, направил е анализ на събраните доказателства. Счел е,
че длъжникът е получил отпуснатата сума от 400 лв., като е отчел
обстоятелството, че договорът е по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
Настоящата съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за
частично основателна, което налага частична отмяна на обжалваното съдебно
решение.
Няма спор, че между заемодателя „Сити Кеш“ ООД и заемателя Я. З., е
сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № 319504 от 28.05.2019 г., като
в договора е посочено, че размерът на отпуснатият заем е 400 лв., размерът на
погасителната вноска представлява две такива от по 210,07 лв., платими
съответно на 28.06.2019 г. и 29.07.2019 г. В договора е посочено, че вноската е
3
месечна, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен
процент на разходите (ГПР) от 47,02 %. В договора съгласно т. 6.1 е
предвидено, че заемателят следва в тридневен срок от усвояване на заемната
сума да предостави обезпечение, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
чрез поръчител или банкова гаранция. В т. 6.2 е предвидено, че при
неизпълнение на предходната точка 6.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 127,86 лв., която се начислява автоматично от
заемодателя и се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора
погасителен план.
Представени са и общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми
„Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г. С договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022 г. между въззиваемото дружество „АПС Бета
България“ ЕООД в качеството му на цесионер и „Сити Кеш“ ООД като цедент,
е сключена цесия, по силата на която първото дружество е придобило правата
и вземанията на цедента.
По смисъла на параграф 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е на лице
едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният
договор за потребителски кредит цели предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства и е
сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват само средства
за комуникация от разстояние.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията за предоставяне
на информация на потребителя, че е спазил сроковете за правото на отказ на
договора от потребителя, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (чл. 18, ал. 2 ЗПФУР). За доказването на електронните
изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, препраща към закона за електронния
4
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) (изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ),
като в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЕДЕУУ,
относими към електронното изявление и електронният документ – чл. 2, ал.
чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ, чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от
28.08.2014 г.).
По делото липсват твърдения и доказателства процесният електронен
договор за потребителски кредит да е бил подписан от страните с
квалифициран електронен подпис, при което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, която допуска страните да се
съгласят в отношенията по между си, да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Този факт се установява и от заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ, съгласно която единственият електронен
подпис е на представените Общи условия на „Сити Кеш“ ООД, като вещото
лице е установило, че договорът за паричен заем № 319504 от 28.05.2019 г. не
е подписан и не съдържа информация за усъвършенстваният електронен
подпис и квалифицираният електронен подпис. Вещото лице не е установило
следа от физическо разписване на документа. При това положение процесният
договор за потребителски кредит не е бил сключен при спазване на
изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.
Въпреки това обаче настоящата съдебна инстанция намира, че сумата
от 400 лв. е била предадена на въззивника от „Изи пей“ , за което е приложена
на стр. 65 от делото на районен съд разписка за извършено плащане на
28.05.2019 г. – датата на сключване на договора и в този смисъл
кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на
кредитополучателя.
Кредитният договор е потребителски по смисъл на Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
– 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящият
случай ГПР не включва месечни вноски за възнаграждение на поръчителя,
5
които представляват общи разходи по кредита. Договорът за поръчителство е
необходимо условия за отпускането на заявения кредит и посочената в
договора сума в размер на 127,86 лв., не е включена в размера на
погасителната вноска по т. 3, т. 2 (две по 210,07 лв.), но е включена в
погасителния план по т. 4. При евентуално включване на сумата от 127,86 лв.,
то ГПР би надскочило 50 %.
Съдът взе предвид дадените разяснения от СЕС в т. 2 от решение на
съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело С 714/2022 г., в смисъл че при посочване на
неправилен размер на ГПР, кредиторът не е изпълнил изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, което представлява основание по чл. 22 от ЗПК за
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, а
предвидената в чл. 23 от ЗПК санкция е освобождаване на кредита от лихви и
разноски, т.е. присъждане на чистата сума.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че когато на длъжника не е съобщена цесията и в хода на
исковото производство той се представлява от особен представител, чрез
последния не може да се връчи уведомлението за цесията. Особеният
представител упражнява не само процесуални, но и материални права в
процеса, поради което настоящият съд счита, че с подаване на исковата молба
длъжникът е уведомен за цесията по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която Я. З. е осъден да заплати на въззивника
договорна лихва, законна лихва, дължими такси съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, дължима неустойка, като исковете
се отхвърлят, както и в частта на разноските, като в останалата му част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените разноски и с оглед резултата по делото
на кредитора следва да се присъди сумата от 56,69 лв. за заповедното
производство и сумата от 340,14 лв. за двете инстанции на исковото
производство.Присъдената от районния съд сума за извършената СТЕ следва
да бъди намалена до 221,05 лв., която въззивникът следва да заплати.
Последният дължи държавна такса от 32 лв. за настоящата инстанция.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 6 от 05.03.2025 г., постановено по гр.дело №
92/2024 г. по описа на Районен съд – Малко Търново в частта, с която съдът е
признал за установено, че въззивникът Я. М. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******, п.к. ****** ул. „*****“ № **, вх.**, ет.**, чрез особен представител
адв. Мария Славейкова Генова от гр. Бургас, дължи на „АПС БЕТА България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от
управителите П. В. и Х. М., чрез юрисконсулт Борис Тихолов, следните суми:
възнаградителна лихва в размер на 20,14 лв., дължима за периода от
28.05.2019 г. до 28.07.2019 г., изискуемо обезщетение законна лихва за забава в
размер на 99,24 лв., начислена за периода от 28.07.2019 г. до 25.03.2024 г.,
дължима такса в размер на 234,73 лв., дължима съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД и 127,86 лв. – дължима неустойка
съгласно чл. 6, т.2 от договора за потребителски кредит, както и в частта за
разноските, досежно 70 лева държавна такса, 200 лева правна помощ и 400
лева разноски за особен представител, а в частта за присъдената сума за
съдебно-техническа експертиза за сумата над 221.05 лв. до присъдените
разноски от 487,40 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х.
М., чрез юрисконсулт Борис Тихолов, искове за признаване за установено, че
Я. М. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, п.к. ****** ул. „****“ № **,
вх.**, ет.**, чрез особен представител адв. Мария Славейкова Генова от гр.
Бургас, дължи парично вземане за следните суми: изискуема възнаградителна
лихва в размер на 20,14 лв., дължима за периода от 28.05.2019 г. до 28.07.2019
г., изискуемо обезщетение законна лихва за забава в размер на 99,24 лв.,
начислена за периода от 28.07.2019 г. до 25.03.2024 г., дължима такса в размер
на 234,73 лв., дължима съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от
„Сити Кеш“ ООД, 127,86 лв. – дължима неустойка съгласно чл. 6, т.2 от
договора за потребителски кредит, част от предмета на заповед № 34 от
10.05.2024 г. по ч. гр. д. № 68/2024 г.,за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, поради нищожност на договор за паричен заем „Кредирект“
7
№ 319504 от 28.05.2019 г., сключен между Я. М. З. и „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК202531869.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 05.03.2025 г., постановено по гр.дело
№ 92/2024 г. по описа на Районен съд – Малко Търново в частта, с която е
прието за установено, че Я. М. З. дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД
главница от 400 лв., ведно с лихва за забава от датата на подаване на
заявлението – 27.03.2024г.
ОСЪЖДА Я. М. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, п.к. ***** ул.
„******“ № **, вх.**, ет.**, чрез особен представител адв. Мария Славейкова
Генова от гр. Бургас да заплати в полза на държавата, по сметка на Бургаски
окръжен, сумата от 32 лв.- държавна такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Я. М. З., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, п.к. ***** ул.
„*****“ № **, вх.**, ет.**, чрез особен представител адв. Мария Славейкова
Генова от гр. Бургас да заплати на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х.
М., чрез юрисконсулт Борис Тихолов сумата от 56.69 лв.-разноски за
заповедното производство, както и 340,14 лв.разноски за двете инстанции на
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8