Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.09.
05. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т.в публично заседание проведено на осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Д.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00539 по описа
за 2018г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Ч. гр. д. № 456/ 2018 год. на ГТРС е било
образувано по подадено от „ ЗАД „ Д.Ж.З.„
АД гр. С. заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д.К.М. от гр. Г.Т.за
заплащане на регрес по заплатена застрахователна щета и съдът със заповед по делото е задължил Д.М.К. да
заплати претендираните в заявлението парични суми. Длъжникът не е бил намерен
по постоянен и настоящ адрес и по месторабота и съобщението му е било връчено в
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като съдът е дал едномесечен срок на заявителя
за предявяване на иск за установяване на задължението. В срока заявителят е
депозирал искова молба.
Постъпила е искова молба от ЗАД Д.Б.Ж.З.АД гр. С.
срещу Д.К.М., като в хода на
делото е било установено, че след датата на завеждане на исковата молба в съда-
26. 10. 2018 година- на 01. 01. 2019 година ответникът Д.М.К. е починал и съдът
с определение по делото е конституирал като ответник по делото неговия
единствен наследник- С.К.М. от гр. Генерал Тошево.
В исковата молба се твърди следното :
При станало на 03. 04. 2016 год. ПТП в гр. В.,
по вина на Д.К.М., като водач на МПС „ Рено „ Еспейс рег. № ***, били нанесени
материални повреди по управляваното от водача Н.Г.Б. МПС „Фолксваген Пасат „
рег. № В 9007 НВ, за което бил съставен констативен протокол за ПТП № 1634003
от 03. 04. 2016 година издаден от органите на КАТ при РДВР В., като преди
пристигането на органите на КАТ водачът Д.К.М. е напуснал местопроизшествието.
Управляваният от водача М. лек автомобил е имал сключен договор за задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност „ със ЗАД „ Д.Ж.З.„ АД със застрахователна
полица № BG/30/116000580976, валидна към момента на ПТП и при ЗАД била заведена
щета под № РСЗ100000299. След оценка на щетата по увреденото МПС собственика му
Н.Г.Б. бил обезщетен като автомобилът му е бил възстановен/ремонтиран в „ Оникс
Ауто Груп „ ООД и на същото дружество е било изплатено извършването на
ремонта/възстановяването на автомобила по сключена от този собственик
застраховка „ Каско“ при „ Д.З.„ АД. „ Д.З.„
АД е предявил срещу ЗАД „ Д.Ж.З.„ АД регрес за платеното обезщетение и по щета
№ РСЗ100000299 настоящият ищец е платил на основание чл. 411 и чл. 412 КЗ
сумата от 874. 02 лева на „ Д.З.„ АД.
Предвид горното се иска на основание чл. 422,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т. 3, предложение първо
от КЗ съдът да признае, че ответникът С.К.М.
дължи на ищеца сумата от 874. 02 лева, представляваща стойността на изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № РСЗ *********, както и сумата от
183. 00 лева- лихва за забава за периода 09. 08. 2016- 01. 09. 2018 година,
както и законната лихва върху главницата и ведно с разноските по заповедното
производство.
Претендират се и разноските по настоящото
дело.
В законния срок не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
Така предявени исковете са по чл. 422, ал.1
вр. чл. 415,ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т. 3, предл. първо КЗ, и чл. 86 ЗЗД.
С определение от с.з. на 08. 05. 2019 година
съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение по чл.
238 и чл. 239 ГПК спрямо ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество и е достатъчно да се укаже, че то се
основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради
което и съдът следва да уважи предявените искове и признае съществуването на
паричните задължения на ответника по заповед № 289 от 03. 09. 2018 год. по ч.
гр. д. № 00456/2018 год. на РС Г.Т.в условията на чл. 8, ал. 1 ЗН, ведно с
разноските по същото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство разноски от 25 лева за платена държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
за установено, че С.К.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, в качеството си
на единствен законен наследник на починалия си брат Д.К.М., ЕГН **********,
дължи заплащане по Заповед № 289 от 03. 09. 2018 год. по ч. гр. д. № 00456/2018
година на РС Г.Т.на кредитора ЗАД „ Д.Б. : Ж. и з. „ АД, гр. С., жк „ Д. „ ,
бул. „ Д-р Г.М.Д. „ № *, ЕИК ***, със законен представител Б.Г.Д., парични
суми, както следва:
- сумата
874. 02/ Осемстотин седемдесет и четири лева и две стотинки/ лева- регресно
вземане на застрахователя от деликвента Д.К.М. във връзка с изплатено
обезщетение за виновно причинена имуществена вреда на трето лице по ПТП от 03.
04. 2016 год. в гр. В., лихва за забава- 183.00/ Сто осемдесет и три лева нула
стотинки/ лева за периода 09. 08. 2016-31. 08. 2018 год., ведно със законната
лихва от 01. 09. 2018 год. до окончателното издължаване на главницата, и ведно
с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за
платена държавна такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.К.М. с гореснета самоличност да
заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З.АД гр. С. общо сумата от 125 лева за разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съдД. чрез Районен съд Г.Т.в двуседмичен
срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :