Р Е Ш Е
Н И Е
№ 318
гр. Габрово, 08.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на единадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1659 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, предявена срещу П.Р.П., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 1960.33 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит № ********* от 01.12.2016 г. с
„Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до
изплащане на вземането, сумата 287.06 лева - договорна лихва за
периода от 18.03.2017 г. до 27.01.2018
г., сумата 93.80 лева, представляваща такса оценка за досие, сумата 479.83
лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода 25.03.2017 г. –
27.01.2018 г., сумата 1119.50 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома”
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 25.03.2017 г. – 27.01.2018 г. и сумата 317.33 лева – обезщетение за
забава за периода от 19.03.2017 г. до 02.04.2019 г., както и за направените по
делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По
предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 682/2019 г. по описа на
ГРС, и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител
на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът излага, че на 01.12.2016 г. между „Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/
като кредитор и П.Р.П., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № *********, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 2500 лева. От своя страна ответникът
поел задължение да погаси предоставения заем на равни седмични вноски, в размер
и срокове, според погасителния план неразделна част от договора. Сочи, че
съгласно уговореното в договора ответникът дължи на дружеството договорна
лихва, такса за оценка на кредитно досие и такси за услуга „Кредит у дома”,
които суми са включени в погасителните вноски. Така общата сума която
кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 5250.57 лева. Посочва,
че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 27.01.2018 г., като заемополучателят бил извършил плащания по заема
в общ размер на 1310.05 лева, с която
сума били погасени съответните части от дължимите такси, договорна лихва и
главница. Излага, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.
Твърди, че на 01.01.2017 г. между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който вземането на „Файненшъл
България” ЕООД, произтичащо от договора за потребителски кредит е прехвърлено на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. На следващо място на 01.06.2018 г.
било подписано Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.11.2010
г., по силата на който същото вземане е прехвърлено на ищеца „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД. Излага, че до длъжника на осн. чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, са изпратени уведомителни
писма за извършената цесия, като в случая писмата са се върнали в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена и че на посочения адрес няма такова
лице. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на
цесията и с връчване на исковата молба,
към която прилага като доказателство уведомителните писма. Претендира
направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага подробни
съображения, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като в
конкретния случай била нарушена разпоредбата на чл.10, ал. 1 ЗПК. Счита, че
договорът нищожен и поради противоречие с добрите нрави. Същевременно сочи, че
уговорените в процесния договор за потребителски кредит клаузи уреждащи ГПР и
ГЛП са неравноправни, противоречат на добрите нрави и водят до нееквивалентност
на насрещните престации. Оспорва да е налице надлежно уведомяване на длъжника
за извършените цесии.
С
влязло в сила определение от 28.05.2020 г. е прекратено производството в частта
на предявените от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу П.Р.П.,
ЕГН ********** установителни искове за сумата 287.06 лева - договорна лихва за
периода от 18.03.2017 г. до 27.01.2018 г., сумата 93.80 лева, представляваща
такса оценка за досие за периода 18.03.2017 г. – 27.01.2018 г., сумата 479.83
лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода 25.03.2017 г. –
27.01.2018 г., сумата 1119.50 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома”
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода 25.03.2017 г. – 27.01.2018 г. и сумата 317.33 лева – обезщетение за
забава за периода от 19.03.2017 г. до 02.04.2019 г., поради оттегляне на
предявените искове, на основание чл. 232 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
От представения договор за потребителски
кредит № ********* от 01.12.2016 г. подписан от
ответника П.Р.П. се установява, че последната е получила от „Провидент
Файненшъл България” ООД сума в размер на 2500 лева, която се задължила да върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва от 493.14 лева на 60 седмични
погасителни вноски, като първата погасителна вноска е с падеж 10.12.2016 г., а ден, на който се дължат седмичните плащания е
определен сряда. Уговорен е лихвен процент – 31.82 %, ГПР – 48 %. С
подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил сумата по
договора /чл. 27 от договора/. Уговорено е, че
кредиторът може да предостави на клиента допълнителна услуга по негов избор,
представляваща домашна доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и
седмично домашно събиране на вноските на кредита,
наричана "услугата домашна посещение" – Кредит у дома срещу такса в
размер от 2132.43 лв., като клиентът е декларирал, че избира тази
услуга и е удостоверил съгласието с подписа си. Сумата за тази услуга, която е фиксирана се дължи при
подписване на договора, но е включена поравно в седмичните погасителни вноски, или
общото задължение по кредита и по пакета
за допълнителни услуги е в размер на 5250.57 лв., а седмичната погасителна
вноска е в размер на 87.51 лв. и размер на
последно плащане 87.48 лв.. Съгласно заключението на изслушаната съдебно - почеркова
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено
подписите в договор за потребителски кредит № ********* от 01.12.2016 г. в раздел Д – Такса
за услуга Кредит у дома, както и тези , положени след думите „Подпис на клиента” на трите листа в договора
са изпълнени от ответника П.Р.П.. Не се установи твърдяната неавтентичност на положения подпис
по реда на чл. 193 ГПК.
Представено формуляр за кандидатстване за
кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, подписани от ответника П.Р.П. и служител на кредитора.
Представен е договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., по силата на
който „Провидент
Файненшъл България” ООД е прехвърлило
вземанията,
описани в Приложение 1 към него на „Изи Асет Мениджмънт”
ООД. Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено
писмено от цедента. Представено е пълномощно,
по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата
на сключените договори за парични заеми, които дружеството е цедирало, съгласно
договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. Предвидено е право на преупълномощаване на трети лица
с правата, съгласно пълномощното. Представено е допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „Изи
Асет Мениджмънт” ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор кредит на
ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното
пълномощно, прехвърлителят „Изи Асет Мениджмънт” ООД е оправомощил
приобретателя – ищец по делото да уведоми
длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.
Видно от приложените обратни разписки, цесионерът по договора и ищец в производството е
изпратил до длъжника уведомителни писма, с
които му съобщава за извършено прехвърляне на
вземания, като
по първата разписка е налице отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес, а по втората,
грешен телефон, заключен вход. Уведомителните писма са изпратени на посочения
от заемополучателя адрес за кореспонденция.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 682 по описа за 2019 г. на РС- Габрово, се установява, че
ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума 1960.33 лева - главница, като в останалата част заявлението е
отхвърлено с влязло в сила разпореждане от 22.04.2019 г. на РС Габрово.
По
отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД
На първо място, следва да се посочи, че
предявеният установителен иск е допустим, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесната сума, поради
което разполага с изпълнително основание. При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението
с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент
от съдържанието на което да е задължението за връщане на предоставена за
ползване парична сума, уговорена в договора, изпълнение на задължението на
ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила
изискуемост на задължението на ответника, което се твърди да е неизпълнено. В
тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е
придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
Неизпълнението на
задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен
факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест
на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а
задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а
именно - точно изпълнение на задължението
си, за което доказателства в производството не са ангажирани.
С постигане на съгласието между кредитора
„Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, впоследствие
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищеца, оформено в сключените последователни
договори за цесия, са настъпили целените правни последици и носител на
вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********. За да породи сключеният без
участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на
него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му
бъде съобщено от предишния кредитор.
Следователно, правната последица на
съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен
субект е задължен от този момент.
Трайно установена е съдебната практика,
обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013
г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор -
цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за
извършената в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД цесия на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор –
„Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/, чрез надлежно преупълномощения пълномощник – цесионера „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за
свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия
кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение
поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно,
в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор „Файненшъл
България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/,
каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за
индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор,
достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата
молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не се яви в
срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени) и
е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален
ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията
между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу П.Р.П.
произтичащо от договор за потребителски
кредит № ********* от 01.12.2016 г.
е ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Следва да се отбележи, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. /Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по
гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
За установяване на валидно правоотношение
между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги
двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е
реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния
договор за потребителски кредит № ********* от 01.12.2016 г.
ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно
задължение да върне предоставената му сума, на 60 седмични вноски, с размер на
87.51 лв. всяка без последната /която е в размер на 87.48 лв./, включващи съответната договорна лихва, разходи,
определени на годишна база и съответните такси. Предаването на сумата не е
елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече
възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният
договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на
сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта
на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно, договорът от 01.12.2016 г. е
породил валидна облигационна връзка между „Провидент Файненшъл България” ООД,
от една страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от заемодателя
задължение да предостави паричната сума е установено от положения от ответника
подпис, с който същият е признал факта на получаване на сумата по договора. Ето
защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума.
В договора е предвидено задължението на
ответника за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със съответната
договорна лихва в размер на 493.14 лева, процент разходи и съответни такси да бъде
изпълнено на части – на 60 седмични вноски, всяка с падеж на определен ден,
уговорен в договора. По отношение на всяко от седмичните задължения падежите са
настъпили преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
С настъпване на последната дата (уговорения
срок за плащане), задължението на П.Р.П. станало изискуемо, което обуславя
извода, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за
сумата 1960.33 лева – главница по договор за банков кредит и предявеният иск за
установяването му в отношенията с ответника, е основателен и следва да бъде
уважен.
Съдът счита, че процесният договор отговоря
на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло,
тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото
фигурира императивно изискваната информация по чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т.
11 ЗПК. В договора се съдържат условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни са
намерили отражение и в представения по делото стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Ето защо не са налице
нарушения по член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11
ЗПК. В
случая не е налице отделен погасителен план, но в самия договор е направена уговорка
за броя, размера и падежите на погасителните вноски,
поради което съдът приема, че са спазени условията по чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК. В случая е налице фиксиран годишен лихвен процент, а не променлив
такъв, като договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят
собственоръчно е подписал договора за кредит, в който са били уредени ясни и конкретни условия по
него. Не е налице и нарушение на цитираните от особения представител на
ответника разпоредби на закона, които да обосноват нищожност на целия договор,
а в настоящото производство ищецът претендира единствено незаплатената
главница.
Приетата за дължима от ответника сума 1960.33
лева, следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на
което е било образувано ч. гр. дело № 682/2019 год. по описа на РС-Габрово –
02.04.2019 год. до окончателното изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
При този изход на спора, в ползва на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 296.15 лева – разноски за исковото
производство, формирани от заплатената държавна такса (243.25 лева), внесен
депозит за особен представител (300 лева) и юрисконсулско възнаграждение (100
лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ), пропорционално на уважената част от исковете /в
частта, в която исковото производство е прекратено поради оттегляне на
предявените исковете, ищецът на общо
основание няма право на разноски (чл. 78, ал. 4 ГПК)/.
В заповедното производство доказаните
разноски представляват внесена държавна такса в размер от 85.16 лева и юрисконсулско
възнаграждение (50 лева, съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ), от които ищецът има право на 62.23 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Габровския районен съд сумата от 200 лв., представляваща разноски по допуснатата съдебно-почеркова експертиза
поискана от назначения особен представител, който не дължи заплащането им
съобразно приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Следва да се отбележи, че разноските за
допуснатата експертиза са направени единствено по отношение на иска за главницата,
а не изобщо по производството /по отношение на останалите искове производството
вече е било прекратено към момента на доказателственото искане/. Щом искът за
главницата е изцяло уважен, то направените разноски за експертизата следва да
се възложат изцяло в тежест на ответника и не се разпределят съразмерно съобразно правилата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК.
За настоящото производство ответникът П.Р.П.
не претендира разноски и съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис -сграда
“Лабиринт”, ет. 2, офис 4, иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, че П.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***, му дължи заплащане на сумата 1960.33 лева (хиляда
деветстотин и шестдесет лева и тридесет и три стотинки) - главница по сключен
договор за потребителски кредит № ********* от 01.12.2016 г. с
„Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България” ООД/, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/02.04.2019 г./ до изплащане на вземането, за която сума в
производството по ч. гр. д. № 682/2019 година по описа на РС-Габрово е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1335, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис -сграда
“Лабиринт”, ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 62.23 лева (шестдесет и два лева и двадесет и три
стотинки) – разноски за заповедното производство и сумата 296.15 лева (двеста деветдесет и шест лева и
петнадесет стотинки) - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА П.Р.П., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Габрово сумата 200 лева (двеста лева) – разноски
за съдебно - почеркова експертиза, както и сумата 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: