РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Видин, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320102071 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А,
Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, против С. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Видин, ул. „Младост“ № 12.
В последствие, на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, ЕИК
********* по реда на чл. 15 от Търговския закон /обявено за вписване с вх. №
20230531142217 по партидите на „Юробанк България“ АД и на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ, като вписването има само оповестителен характер за
третите лица/, като исковата молба е подписана от упълномощен
юрисконсулт, поради което възражението на ответната страна за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца е неоснователно.
Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че
1
страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за
предоставяне на паричен потребителски кредит КРЕКС – 17101113 от
26.06.2019г., по силата на който ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от
Димитър Д., предоставил заем на ответника С. Т. Д., ЕГН ********** от
гр.Видин, в размер на 799.00 лева за закупуване на стока /диван/. Твърди се
още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил
задължението си да предостави заеманата сума на ответника, от който момент
възникнало задължението за кредитополучателя да погаси заема на 6 месечни
вноски по 154.91 лева всяка, които съставляват изплащане на главницата по
заема, лихвен процент и ГРП /годишен процент на разходите/. Поддържа се, че
ответникът е погасил частично вноски по кредита /две вноски/ и преустановил
плащанията на 20.10.2019г.; че вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в
пълен размер съгласно чл.3 от договора, тъй като кредитополучателят е
просрочил две или повече месечни вноски, а също поради това, че към датата
на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 29.09.2020г. е падежирала и
последната погасителна вноска – на 20.01.2020г. съгласно погасителния план
към договора. Така, кредитополучателят е останал задължен за заплащане на
остатъка от заема, ведно с лихва за забава. На ответника е издадено
извлечение за вземането към него, без данни за изпращане и връчване, но
всички вноски по кредита са станали изискуеми с изтичане на срока на
договора с падежа на последната погасителна вноска - 20.01.2020г.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 от ГПК, по силата на което му е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.Д. № 1732/2020г. по описа на ВРС, както и че заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят
има правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.
Установителният иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, т.2 от ГПК,
поради което е допустим.
Иска се от ищеца, съдът да постанови Решение, с което да приеме за
установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите: 656.41 /шестстотин
петдесет и шест лв. и четиридесет и една ст./ лева, от която 591.94 лева –
2
главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит КРЕКС – 17101113 от 26.06.2019г., сключен между
страните, 22.70 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.10.2019г. до
20.01.2020г., 41.77 лева - мораторна лихва за забава за периода от 20.11.2019г.
до 16.09.2020г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда 29.09.2020г. до изплащане на вземането, както и да заплати
сумите 25.00 /двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50 /петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
1732/2020г. по описа на ВРС и разноските по настоящото производство.
В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни
искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, чрез назначения си особен
представител, оспорва иска като недопустим и неоснователен, като поддържа
от своя страна, че липсва сключен договор между страните; че договорът е
нищожен - не е сключен с ищеца, а с „Виденов груп“ ЕООД, без
упълномощаване на сключилото го лице; че искът е недопустим, тъй като
ищцовото дружество е получило по договор за застраховка неизплатените по
кредита суми и с настоящата претенция иска да му се пресъдят за втори път от
ответника; оспорва се представителната власт на лицето, подписало
процесния договор от името на ищеца, както и упълномощителната сделка
между ищцовото дружество и „Виденов груп“ ЕООД, като твърди, че такава
не е сключвана; прави възражения за нищожност на процесния договор
поради липса на основание, поради липса на съгласие, както и нищожност
поради противоречие на добрите нрави, тъй като ГРП е определен на 35.26%,
а лихвения процент 30.56 % като прекомерно високи. Прави възражение за
погасени по давност искови претенции. Оспорва иска и по размер. Оспорва
иска като недоказан. Иска се от ответника, съдът да прекрати производството,
а при евентуалност – да отхвърли иска като неоснователен. Прави възражение
за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на
ищеца.
3
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се
нуждаят от доказване.
Доказателствената тежест е както следва: в тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е
изправна страна по този договор - че е предоставил твърдяния паричен заем
чрез закупуване на стока в полза на ответника; наличието и/или обявяването
на предсрочна изискуемост на целия кредит, както и размера на
претендираните суми и лихви за забава върху тях.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1732/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин.
Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направените
доказателствени искания, намира иска за допустим. Указанието за
предявяване на иска по чл.422 от ГПК, е получено от ищеца като заявител на
14.09.2022, видно от върнатия отрязък от съобщението, а искът е предявен на
30.09.2022г., тоест в предоставения и законов едномесечен срок.
Оспорва се от ответната страна представеният от ищеца документ
„Извлечение по кредит“ от 19.09.2022г. /лист 18 от делото/, тъй като
документът не носи подписи. Същият е издаден от ищеца и съставлява
доказателство само това, че изявленията в него са направени от лицата, които
са го издали, съгласно чл.180 от ГПК, поради което не се следва производство
по чл.193 и сл. от ГПК.
Районен съд - Видин, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, заявление
по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 1732/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин, по което на 02.10.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 201442 - РЗ/02.10.2020
г. за процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1732/2020 г. по описа на Районен съд
4
- Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Съгласно сключен на 26.06.2019г. договор за потребителски кредит КРЕКС –
17101113 от 26.06.2019г., ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Д.,
предоставил заем на ответника С. Т. Д. от гр.Видин, в размер на размер на
799.00 лева за закупуване на стока /диван/, а кредитополучателят се е
задължил да върне кредита на 6 вноски, всяка по 154.91 лева за периода от
20.08.2019г. до 20.01.2020г., видно от погасителния план – неразделна част от
договора. Признава се от ищеца, че ответникът е бил изправна страна като е
погасил 2 броя парични вноски, но до 20.10.2019г., като е останал задължен за
останалата неизплатена част от кредита, тоест признава се частично
изплащане на сума по кредита.
Възражението на ответника за липса на договор между страните и за
нищожност на същия е неоснователно. Представеният договор носи подпис за
кредитополучател /ответника/ и не е оспорен от него. Същият е сключен от
името на ищцовото дружество от посочено оторизирано лице Любомир
Цветанов. Ищецът като търговец не е възразил за сключване на договора от
негово име без представителна власт в законовия шестмесечен срок, а
напротив – позовава се на него, поради което договорът е произвел действие и
спрямо ищцовото дружество.
Неоснователни са и останалите възражения, наведени от ответната страна.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2020г. е
падежирала и последната погасителна вноска – на 20.01.2020г. съгласно
погасителния план към договора, поради което въпросът за предсрочна
изискуемост на целия кредит в случая е без правно значение.
Вещото лице е посочило в експертизата, приета по делото и неоспорена от
страните, че процесният кредит е усвоен от кредитополучателя чрез
закупуване на датата на сключване на договора - 26.06.2019г., от търговския
партньор „Виденов Груп“ ЕООД, на диван „Мелвин“ – черен, на стойност
799.00 лева, за което е издадена фактура № **********/26.06.2019г. от
5
търговския партньор. Ответникът е удостоверил с подписа си, че е запознат,
разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски
кредит, с който е финансирано закупуването на стока от упълномощен
търговски партньор за сумата в размер на 799.00 лева, като договорът включва
и издаване и ползване на кредитна карта. Установява още, че към договора за
кредит е сключена застраховка „Сигурност на плащанията“ с премия в размер
на 35.96 лева, която е включена в общия размер на кредита. Експертизата е
дала заключение за размера на непогасените задължения по кредита до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, които съвпадат с пресъдените по
заповедното производство и претендирани в настоящото производство.
Видно от представеното от писмо от „Кардиф Животозастраховане – клон
България“ от 02.07.2025г. /лист 179 от делото/ по процесния договор за
предоставяне на паричен потребителски кредит Кард – 17101113 от
26.06.2019г. не са изплащани обезщетения, поради което неоснователно е
възражението на ответната страна, че ищецът претендира дължимите му се
суми за втори път.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от
ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
С оглед доказателствата по делото е безспорно, че между страните е
възникнало облигационно отношение във връзка с предоставяне на паричен
заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за предоставяне на
паричен потребителски кредит Кард – 17101113 от 26.06.2019г., с който
ищцовото дружество е предоставило заем на ответника, за закупуване на
стока, както и издаване на кредитна карта с определен лимит. В договора за
потребителски кредит за закупуване на стоката, за която е отпуснат, фигурира
подписът на ответника, като по делото не се ангажираха доказателства, от
които да се установи, че подписът е неистински, поради което съдът приема,
че ответникът собственоръчно е подписал тези документи. Поради това,
6
неоснователно е възражението на ответника липса на договор и за липса на
съгласие за сключването му като основание за неговата нищожност.
Неоснователно е и възражението за липса на основание на договора, тъй като
от съдържанието му е видно, че ищцовата страна предоставя на ответната
паричен заем с определена цел – за нуждите на ответника, а последният се
задължава да я върне в определен срок, ведно със догорена лихва и покриване
на разходите.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и
съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията
си по него – чрез заключението по ангажираната съдебна експертиза. За
кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща месечната
погасителна вноска, съгласно погасителния план, инкорпориран в договора за
кредит. При данните по делото – признанието от страна на ищеца за
изправност на кредитополучателя до 20.10.2019г.и от заключението на вещото
лице е безспорно, че ответникът е погасил частично задължението си по
договора и е преустановил редовното обслужване на кредита.
В случая, не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита,
месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не
намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие и с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване
принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и
задълженията, като договорените клаузи не противоречат на посочените в 19
точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В договора са
посочени размерът на кредитния лимит, ГПР и дължимата се лихва и
погасителната вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал
договора, и които не са над предвидения законов размер. Ищецът в качеството
на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства
за сключването на договора и предоставената сума, усвоена чрез получаване
7
на движима вещ та ответника. Същият е преустановил окончателно
обслужването на кредита, поради което е неизправна страна по договора.
Към момента на сключване на процесния договор – 26.06.2019г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите
включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка”
по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на
лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за
дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни. Преди
приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено - етични правила на морала, или добрите нрави. Именно
принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните
договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е
ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора –
потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в
правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато
договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й
положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при
уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и
уговореният лихвен процент в размер на 30.56 % и ГПР – 35.23 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по
тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено - етични правила
на морала, като ограничаващи договорната свобода.
8
Ответникът е извършвал плащания по кредита, но е останал задължен за
заплащане на останалите задължения след спиране на погасяването на
вноските по кредита на 20.10.2019г.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора
за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения
размер на заема на ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил
поетото насрещно задължение точно - да погаси при съответните условия по
договора всички дължими се месечни вноски по кредита, ведно с
възнаградителната лихва, поради което е начислена от ищеца и мораторна
лихва в претендирания размер.
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по
процесния договор не се ангажираха, което обстоятелство ако е налице, е в
негова тежест да установи, поради което и с установеното съдът приема, че
същият е неизправна страна и че дължи исковите суми досежно главница,
възнаградителна лихва и мораторна лихва в пълен размер.
Възражението на особения представител на ответника относно недоказаност
настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията са неоснователни по
следните съображения: Договорът за потребителски кредит е със срок до
20.01.2020г., когато е датата на последната погасителна вноска по него.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора е подадено на
дата 29.09.2020г., тоест след датата на изтичане на срока на договора, поради
което падежът на всички неизплатени вноски по него е настъпил. Без значение
в разглеждания случай е дали вземането е било обявено за предсрочно
изискуемо от кредитора. Превръщането на задължението в предсрочно
изискуемо е право на кредитора, което същия упражнява по своя преценка.
Упражняването на това право има смисъл само когато кредиторът има интерес
падежът на вземанията и да бъде поставен към по - ранна дата от тази, на
която задълженията следва да падежират редовно. След като редовният падеж
е настъпил, както е в настоящия случай, е без значение дали кредиторът е
упражнил това свое право.
Неоснователно е и възражението за погасени по давност искови претенции,
тъй като от падежа на първата просрочена погасителна вноска – 20.10.2019г.
до датата на предявяване на вземането от кредитора – с подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – на 29.09.2020г., е изминал период по – кратък
9
от една година - при погасителна давност от 5 години спрямо главниците,
предвидена в чл.110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, както и
период по – малък от 1 година за претендираните договорна и мораторна
лихва – при погасителна давност от 3 години за лихвите, предвидена в чл. 111
от ЗЗД.
Поради гореизложеното, предявените установителни искове досежно
главницата, възнаградителна и мораторната лихва се явяват основателни и
доказани и като такива ще следва да бъдат уважени.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за исковите суми са
предявени осъдителни искове с правна квалификация чл.240 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Евентуално е обективното съединяване
на искове, когато единият иск има спрямо другия положението на главен, като
разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния
иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на искове,
той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния
иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие. Това е
допустимо, защото условието е вътрешнопроцесуално – изходът на делото по
главния иск. Но макар и да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по
него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество. Не се ли сбъдне обаче условието, под което
евентуалният иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в
решението. Евентуално предявеният иск се смята като да не е бил предявяван
и всички негови последици и извършени по него процесуални действия се
обезсилват с обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и
условието, под което евентуалният иск е предявен, не се сбъдне.
Условието, под което са предявени евентуалните осъдителни искове по чл. 240
от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени. В случая, и главния иск по чл. чл.
422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и акцесорните искове за заплащане на лихви се
уважават като основателни, от което следва, че условието под което е
10
предявен евентуалния иск не се е сбъднало, поради което съдът не дължи
произнасяне по евентуалния осъдителен иск по отношение на
възнаградителната лихва в решението.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да понесе направените от
ищеца разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част от
иска в общ размер на 1010.00 лева /50 лева - държавна такса, 400 лв. - депозит
за особен представител, 200 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 1732/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин са в общ размер от 75.00 лева /25 лева за платена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение/, която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. Видин, ул. „Младост“ № 12, че дължи на „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, следните суми по
договор за предоставяне на паричен потребителски кредит Крекс – 17101113
от 26.06.2019г., сключен между праводателя на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* и ответника,
както следва: 656.41 /шестстотин петдесет и шест лв. и четиридесет и една ст./
лева, от която 591.94 лева – главница, 22.70 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2019г. до 20.01.2020г., 41.77 лева - мораторна лихва за забава
за периода от 20.11.2019г. до 16.09.2020г. и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по ч.гр.Д.№ 1732/2020г. по описа на
ВРС в съда 29.09.2020г. до изплащане на вземането.
11
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Младост“ № 12,
ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, сумата в общ размер от 75.00 лева /25 лева за платена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение/ - направени
разноски съразмерно с уважената част от иска в заповедното производство по
ч.гр.д № 1732/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Младост“ № 12,
ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, направените в настоящото производство разноски съразмерно
с уважената част от иска в общ размер на 1010.00 лева /50 лева - държавна
такса, 400 лв. - депозит за особен представител, 200 лева - депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 1732/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12